Следите на душите майкъл Нютън

Рендър бе описан с фосфоресцираща виолетова тога. Почти винаги и водачите, и членовете на съвета носят тоги, а понякога - туники. Душите не се нуждаят от дрехи, както и от жилища в духовния свят. Могат да приемат множество образи, и облеклата също са мета­форичен символ. Чистата енергия на старейшините е с тъмнолилав нюанс, но цветовете на тогите им могат да бъдат различни. Тези облекла символизират достоле­пие, чест и чувство за история в съзнанието на хората, говорещи за тях. На Земята тогите се свързват с юридическите, академичните и теологическите институции в човешкото общество.

Хипнотерапевтът може да извлече доста сведения чрез въпроси към клиентите за цвета на дрехата на всеки старейшина в съвета. За душите от Земята то­гите са облекло, вдъхващо уважение. Когато започнах да събирам информация за цветовете им, предположих, че те отразяват някакъв статут или ранг на старейши­ните в съзнанието на хората. При ранните изследвания на този аспект на духовния свят въпросите ми бяха основани на погрешни схващания за власт. Открих, че облеклата на тези същества, мястото им на масата и степента на участие на всеки от тях в събеседването не зависят от заемана позиция в някаква йерархия.

Най-често клиентите ми виждат старейшините в бели и лилави тоги. Може би изглежда странно, защото двата цвята са в противоположни краища на цветовия спектър. Но както беше обяснено в случай 31, бялото е рецептивна енергия за начинаещите души, както и цвят за предаване на мисловни послания от напреднали теле-пати. Бялата енергия на по-младите души е знак за про­цес на постоянно самопречистване и обновление. За по-напредналите тя е символ на чистота и яснота. Причи­ната толкова често членовете на съветите да се явя­ват в бели тоги, както и водачите, посрещащи новоп­ристигналите в духовния свят, е, че именно белият цвят отразява предаването на знания и мисли. Белите енер­гийни тоги, или аурите във вид на бели ореоли около просветените същества, са белег за хармонизация и съ­четаване на мисълта с универсална енергия.

Лилавото е цвят на мъдростта и дълбокото разби­ране. Виолетовите или лилави тоги на някои съветници отразяват способността им да оценяват постиженията на заставащите пред тях души с благосклонност и любов, придобита благодарение на значителен опит. Енергийните цветове на облеклата на старейшините донякъде издават и идеализация на тези мъдреци от страна на клиентите ми. Никога не се виждат черни тоги, но по-неспокойните души при влизането си в седа­лището на съвета наричат старейшините „съдии". Никой не визуализира помещението за събеседвания като съдебна зала.

Случва се старейшините да носят качулки, четиривърхи шапки, шлемове или други старинни символи. Обикновено качулките са спуснати назад, за да не придават на съветниците страховит вид. Подобни визуализации ми напомнят за стари религиозни ордени като доминиканците, които са носели бели одежди с качулки.

Когато с клиента ми обсъждахме този разговор, спо­делих какъв е според мен смисълът на присъствието на усмихнатата дама с жълта тога отдясно в съвета. Навярно да изрази одобрение за спонтанно предложената подкрепа на една непозната на автобусната спирка. По-младите души, заставащи пред съветите, често не пом­нят някои моменти от живота, докато търсят оправда­ния за постъпките си. Погълнати от себе си, биха могли да пропуснат това, което е важно. Именюъл е изпитал състрадание към жената на спирката. Въпреки че бързал към офиса си, седнал до нея. Жестът на съчувствие бил кратък. Но Именюъл сподели, че в онези моменти почув­ствал болката й, погледнал я в очите й и казал, че ще се справи с проблемите си, защото вярвал, че може да бъде силна. Жената престанала да плаче и когато автобусът пристигнал, станала и го уверила, че ще се справи. След това той продължил по пътя си и забравил за тази кратка проява на доброта до края на живота си.

Случката на автобусната спирка изглежда незначи­телна в сравнение с множество други постъпки. За съ­вета не е така. В живота си хората правят много красиви жестове, които им се струват толкова дребни, че рядко се сещат за тях. Но в духовния свят нищо не е маловажно. И нищо не се забравя.

Няма точно установени правила за значението на всеки цвят, който старейшините избират да покажат на явяващата се пред тях душа. Например червената тога на съветничката от последния случай може да бъде свър­зана с нуждата на Именюъл да запази страстта към живота, след като в миналото си прераждане е обита­вал тяло на инвалид. В следващия раздел ще обясня зна­чението на други символи, използвани от съветниците. Червена тога или скъпоценен камък на медальон или пръс­тен може да има няколко различни смисъла в зависи­мост от обстоятелствата. Червеното е цветът на страстта и силата и Именюъл е видял старейшина с червена тога след живот, в който е имал физически не­дъг. Но в друг случай медальон с рубин може да означава нужда на душата от повече страст към истината, отколкото е проявявала в предишния си живот. Точното значение на цветовете при срещите със съвета е уникално за всяка душа. Както каза един от клиентите ми:

„Дрехите на съветниците отразяват способностите им в определена област. Цветовете, които показват, по различен начин са свързани и с темата на обсъждането. Те са знаци, които ми подсказват какво да очаквам, когато застана срещу съвета. Никой старейшина не е по-висш от останалите, за­щото всеки е постигнал съвършенство в различен аспект."

Знаци и символи

Още от зората на човешката история нашата раса е търсила скрити духовни значения в тълкуванията на то­ва, което виждаме около себе си. Помня как се почувствах, когато се изкачих до убежищата на пещерни хора от палеолита в дордонската долина във Франция. Сим­воличните скални рисунки в тези пещери ни отвеждат в далечната каменна ера. Те са сред най-ранните доказателства за съществуването на духовно съзнание у хора­та. Хиляди години първобитните същества по целия свят са използвали скални рисунки и пиктограми, за да изра­зяват идеи, свързани с магии, плодородие, оцеляване, сме­лост и смърт.

Всъщност в дългите векове от това време насам не сме преставали да изразяваме индивидуалността си чрез знаци, символизиращи свръхестественото. Най-ранните символи са били трофеи от животинското царство или от борбата със стихиите. Използвали са се най-различ­ни знаци като въплъщение на сила или средство за себепознание и самоусъвършенстване. Интересът към мис­тични символи в дребните култури често се свързва с желание за надделяване на висшата ни същност над първичната страна на човешката природа. Може би риту­алите и символите на тайните мистични общества ка­то гностиците и кабалистите отразяват както душев­ната памет на Земята, така и човешката памет в ду­ховния свят.

Не биваше да се изненадвам, когато открих, че в ду­ховния свят съществуват емблеми, носещи важно значение. Както всички физически предмети, визуализирани от клиентите ми в състояние на хипноза, и знаците, носени от старейшините, са образи, създадени въз осно­ва на земен опит. А защо да не е възможно чрез душев­ното си съзнание да пренасяме и на Земята послания от срещите си със съвета? Антрополозите, изследвали гли­нени плочки, печати, пръстени е изображения и амулети от древността, вярват, че тези символи оказват влия­ние и върху носещия ги, и върху наблюдателя не само във физическия живот, а и в селенията на безплътните ду­ши. Обичаят да се носят гравирани пластинки, пръсте­ни и скъпоценни камъни съществува и днес. Много хора, притежаващи такива символични талисмани, вярват, че те ги закрилят, но същевременно напомнят за лична сила и възможности. Може би следващите два случая ще хвърлят известна светлина по въпроса за произхода на интереса ни към пророческите знаци.

Почти половината от клиентите ми виждат по един или повече старейшини с медальони на врата. Другата половина не описват подобни предмети. Честно казано, не откривам никаква връзка между тези две групи души, дори в нивото им на развитие. Около осемдесет и пет процента от тези, които говорят за медальони, визуа­лизират кръгла форма. Останалите виждат квадрати, правоъгълници, триъгълници, звездовидни или триизмер­ни фигури. Всички тези форми на медальоните, както и рисунките върху тях са израз на морална и духовна при­емственост за разбиващата се душа. .

Медальоните са окачени предимно на верижки или по-някога на обикновен конец. Най-често металният диск е златен, но може да бъде и сребърен или бронзов. Вниманието на повечето клиенти е съсредоточено върху медальона на един от съветниците, почти винаги предсе­дателя. Обичайното място на този старейшина е точно срещу душата.

По-нататък клиентката, чието духовно име е Уон, обясни, че през 1740 година е била млада индианка в северна Америка. Веднъж излязла в гората с двете си деца да търсят корени. Мъжете от селото й били на лов. Изведнъж видяла голяма котка да скача от едно дърво и да се приближава към децата й. Уон хвърлила кошницата си и се втурнала право към котката. Каза ми: „Едва успях да извадя каменния си нож... Животно­то ме повали. Миг преди да ме убие, забих ножа дълбоко в шията му. После мъжете намериха мен и пумата мъртви, но децата бяха в безопасност." Когато попи­тах Уон защо й показват тази емблема на котка, тя отговори: „За да ми напомнят за проявената смелост и да ми кажат, че трябва по-често да я използвам в другите си животи."

За по-голяма достоверност винаги в края на хипно­тичния сеанс моля клиентите си да нарисуват това,

Което са видели. Визуалната картина на тази случка е показана на фигура 9 а.

Изображението на ръката на Уон, която убива пу­мата, върху медальона е създадено, за да предаде важно послание за увереност и смелост. Клиентката ми се обърна към мен поради необяснимия си страх, че ще умре на тридесет и девет години. Две години по-рано брат й бе загинал на същата възраст поради безразсъд­но шофиране. Наскоро бе отпразнувала тридесет и де­ветия си рожден ден и открихме нещо интересно в съ­ществуването й.

Докато траеше сеансът ни, клиентката ми научи, че в прераждането си след индианския живот е била изос­тавена от своя съпруг трапер заедно с децата си в ко­либа в Уайоминг по време на сурова зима през XIX век. Този мъж, който в сегашния й живот е бил неин брат, имал неспокоен нрав и искал да се освободи от отговор­ността за семейство. В случая има кармична смяна на роли от страна на една неуравновесена душа от групата на Уон, която след грешките, допуснати в предишния си живот като неин съпруг, се е преродила в доста буен брат в двадесети век.

Уон призна, че като изоставена съпруга на трапера не е положила достатъчно усилия да спаси себе си и де­цата си, като направи ски, вземе вързоп с провизии и опита да се върне при цивилизацията, преди храната им да свърши. Страхувала се и се залъгвала, че съпругът й няма да остави нея и децата да умрат от глад. Съвет­ниците са показали на уон медалъона не само като намек за липсата на решителност в живота й в Уайоминг, а и за плахото й държание днес. Радвам се, че Уон разбра съвременния смисъл на символа на смелостта, както и че душата на брат й е поискала своя кратък живот, за да я изпита отново и същевременно да се справи със собствената си карма да изоставя хората.

Зная, че изглежда странно ефирните същества от съ­вета да се явяват пред душите в образ на хора с тоги и медальони. Когато разбрах за съществуването на те­зи гербове, наистина се запитах дали не са символ на някакъв сан. Убедих се, че плочките и фигурите на тях нямат нищо общо със статута на старейшините в съ­вета, а са предназначени да внушат определено послание на душите, заставащи пред тях. Както и с много други аспекти на духовния свят, не беше лесно да разкрия зна­чението на знаците.

Фигура 9 (а-0). Изображения на медалъони, носени от членовете на съвета





Тези рисунки не са направени по един мащаб. Душите виждат плочки с различна големина и цвят, но почти винаги са кръгли и висят на врата на някой старейшина. И четирите съдържат обичайните два концентрични кръга с издълбани по края неразга­даеми лингвистични знаци, макар че не всички виждат такива символи.