Д-р Н.Каквовиждаш отвъд тази маса, Шона?
К.(дълга пауза.) Прекрасно оранжево-жълтеникаво сияние. Зад него има виолетова тъмнина, но не студен мрак... Това е вечността.
Д-р Н. Можеш ли да ми кажеш повече за колоната от нови души, които идват към вас от масата?
К. Новоизлюпените души бавно се носят към местата, където стои по някоя майка като мен.
Д-р Н. Колко други майки виждаш?
К. Наблизо има пет... които, както аз... все още се обучават.
Д-р Н. Какви са задълженията на една майка в инкубатора?
К. Обикаляме около излюпващите се и ги... подсушаваме, когато златистата им обвивка се разтвори. Движат се бавно, за да можем нежно да прегърнем малката им енергийна маса.
Д-р Н. Какво означава „подсушавате"?
К. Изсушаваме... влажната енергия на новата душа, така да се каже. Не мога да обясня всичко това на човешки език. Нещо като уплътняване на новата бяла енергия.
Д-р Н. Значи главното, което виждаш сега, е бяла енергия?
К. Да, когато стигнат до нас... отблизо... забелязвам синьо-виолетово сияние около тях.
Д-р Н. От какво мислиш, че е то?
К.(пауза, после тихо.) О... Сега виждам... Нещо като пъпна връв... Енергийната нишка, която ги свързва една с друга.
Д-р Н. Описанието ти ме накара да си представя дълга перлена огърлица. Душите приличат на наниз перли. Така ли е?
К. Да, по-скоро са като редица перли върху сребрист конвейер..
Д-р Н. Добре, кажи ми, когато прегръщаш всяка нова душа... И я подсушаваш... Това ли й вдъхва живот?
К.(бързо реагира.) О, не. Чрез нас... Но не от нас... Струи жизнена сила, любяща и всезнаеща. Това, което предаваме с вибрациите си при изсушаването на новата енергия, е... Същността на началото... Надеждата за бъдещи постижения. Майките го наричат „прегръдката на любовта". Помагаме на душите да осъзнаят какви са и какви могат да станат. Когато прегърнем с обич новата душа, й предаваме разбирането и съчувствието си.
