Д-р Н. И какво става с онези, които откажат помощта ви? К

Както вече споменах, увреждането на душата не ид­ва само от физическото тяло. Последните два случая определено сочат, че самите души не са съвършени съ­щества и могат да допринесат за нещастията си.

Преди да продължа, искам да изтъкна нещо за кармичните избори, което е важно всички да помним. Кога­то срещнем хора, сполетени от много беди през живота си, това не означава непременно, че са зли или в минали животи са се поддали на вредни влияния. Понякога душа без такива спомени избира да преживее определен аспект от емоционална болка, за да се научи на съчувст­вие и състрадание към другите, като сама предварител­но избере живот, изпълнен с изпитания.

Има случаи на средно увредена енергия, които изискват специално внимание, но не до такава степен, че да се нуждаят от помощта на магистър лечител. Следва­щият цитат е разказ на клиент за надарена душа, коя­то работи в лечебна станция. Тя ми напомня за мило­сърдна сестра в полева болница й клиентът ми е съгла­сен.

„О, това е Нуми, толкова се радвам. Не съм я виждал от три-четири живота, но нейните депрограмиращи и възстано­вяващи енергийни техники са просто превъзходни. Тук има още петима, които не познавам. Нуми идва и ме притиска към себе си. Влиза в мен и слива изтощената ми енергия със своята. Усещам прилива на стимулиращите й вибрации и тя извършва леко преоформяне. Струва ми се, че получавам допълнителна доза от това, което е създало енергията ми. Скоро съм готов да си тръгна и Нуми с красива усмивка ми казва: „Довиждане до следващия път." .

Души самотници

В предишната глава обясних как някои души с нарушени функции, които току-що са претърпели физическа смърт и са напуснали телата си, прекарват известно време в усамотение. Те не са призраци, но не приемат смъртта и не желаят да се завърнат у дома. Малкият процент души от тази категория, на които съм попадал, са в безизходица. Главният им симптом е избягване на всички. Накрая грижовните водачи успяват да ги привлекат да се върнат в сърцето на духовния свят. Нарекох ги мълчаливи души. Споменах също, че се смята за нормал­но душите в духовния свят да прекарват периоди в ти­шина и уединение. Освен това, докато размишляват за целите си, те могат да използват тези интервали за връзка с хората, които са оставили на Земята.

Но има и друга категория мълчаливи души, които бих нарекъл отшелници, за разлика от усамотените. Може би звучи като „не врат, а шия", но има съществени разлики. Желаещите уединение са здрави души, преживели процес на възстановяване, които все още силно усещат последиците от отрицателните енергийни влияния. Ето един такъв случай:

„След всеки живот се оттеглям в убежището за тих разми­съл. Решавам кое да запазя и интегрирам от последното си прераждане и кое трябва да бъде заличено. Този път ще съхра­ня смелостта и ще се отърва от неспособността си да отстоявам своето мнение. За мен това е място за сортиране. Нещата, които запазвам, стават част от характера ми. Ос­таналото изхвърлям."

Само определен тип души прекарват продължителен период в това състояние. Често те са по-напреднали и разсъждават по-ясно, когато са сами. Пример за това може да бъде естествен лидер, чиято енергия е изтоще­на от защитаване на другите. Душа от този тип е Ахим, който се е посвещавал на различни каузи, за да подобри живота на хората, често с цената на много жертви.

• случай двадесет и втори •

В миналия си живот клиентът ми се е борил против окончателното превземане на Мароко от френските войски и през 1934 година бил пленен. Понеже бил упорит боец, го отвели от атласките планини в пустинята Сахара, където го измъчвали, за да даде сведения, но той устоял. Накрая бил вързан за колове и оставен да умре бавно под парещото слънце.