Д-р Н.(преструвайки се на наивен.) Само това ли правехте? Грижехте се пламъкът да не загасне?
К.(с известно раздразнение.) Не, беше място за учение, в което една жена можеше да участва. Огънят символизираше свещения пламък на истината в сърцата ни. Вярвахме в свещената мощ на един бог и подчинени на него божества, представляващи части от тази централна сила.
Д-р Н.Нима искаш да кажеш, че ти и останалите жени сте имали монотеистични вярвания?
К.(усмихва се.) Да, и сектата ни се разпространи извън храма. Властите вярваха, че в сърцата си сме чисти, и не ни смятаха за интелектуална каста. Повечето от тях всъщност не разбираха целите ни. Виждаха Атина в една светлина, а ние - в друга: за нас пламъкът означаваше, че разумът и чувствата не са в противоборство. Храмът ни поставяше съзнанието над суеверията. Вярвахме и в равенството между половете.
