Д-р Н. Разбирам. Моля те, продължи разходката си из това училище.
К. Поглеждам през стъкления таван към второто ниво. Именно там ще бъде следващата ми спирка. Оттук душите в стаята изглеждат ефирни и прозрачни. Всъщност нямам нужда от стълбище, но в съзнанието ми то представлява приспособление за придвижване. Когато се качвам на втория етаж, виждам юношите. Приличат на суперактивни тийнейджъри... Пълни с неукротима енергия... Бързо поемат информация, като попивателна, и се опитват да приложат знанията. Научават се да се владеят, но много от тях все още не са свикнали да отстъпват, когато е по-разумно.
