Д-р Н. Всички преподаватели в училището ли познаваш?
К. О, да. Аз съм една от тях... Току-що започнала естествено. Моля ви, не мислете, че се хваля, все още се обучавам за учителка, но съм много горда.
Д-р Н. Имаш право, Рудалф. Кажи ми, на всеки етаж по една общностна група ли работи?
К. (колебливо.) На първите два - да. На второто ниво има дванадесет души. А на горните - ученици от различни групи работят по индивидуални задачи.
Д-р Н. Рудалф, за независими програми за обучение ли говориш?
К. Точно така.
Д-р Н. Добре, какво ти се случва по-нататък?
К. Тахама ми казва къде трябва да отида. Напомня ми, че мястото ми е на третото ниво, но мога да постоя тук колкото искам. После ме оставя.
Д-р Н. Знаеш ли защо?
К. О, разбирате ли... Водачите ни непрекъснато поддържат връзка с учениците си в този център. Опитват се да бъдат близки с нас... Да общуваме, защото... Професионалният им статус го изисква. Не искам да останете с впечатлението, че са като превзетите професори на Земята. Тук е различно. Магистрите, като другия ми водач, Релон, спазват известна дистанция между себе си и учениците, когато не им преподават, за да им дадат възможност за индивидуална изява при самостоятелната работа. Смятат, че за израстването на учениците е важно да не бъдат надзиравани непрекъснато.
Д-р Н. Звучи много интересно. Продължи, ако обичаш, Рудалф.
К. Тахама ми казва: „до скоро". В интерес на истината, все още не съм свикнала напълно с обстановката. Винаги е така, когато се завърна. Необходимо ми е известно време да се приспособя, така че ще остана при децата на долния етаж - да си отдъхна и да им се порадвам.
Сподели с приятели: |
