Следите на душите
Изтегляне 1.91 Mb.
|
| К. Точно така.
Д-р Н. Какво друго можеш да ми кажеш за плътните и тънките линии? К. Всяка плътна линия е като ствол на дърво, а по-малките са клоните. Зная, че плътната е била главният ми път. Старецът посочва тази линия и малко ми се скарва, че съм поела по отклонението, което води до задънена улица. Д-р Н. Знаеш ли, Ейми, въпреки че архивистът мърмори за тези линии, те наистина представляват поредицата от възможностите ти за избор. От кармична гледна точка понякога всеки от нас тръгва в погрешна посока. К. (разпалено.) Да, но това е сериозно. Според него не съм направила малка грешка. Зная, че е загрижен за мен. (пауза, след което извиква.) Иска ми се да го ударя по главата с този проклет свитък. Казвам му: „Добре, пробвай моя живот за известно време!" Забележка: Тук Ейми казва, че изражението на стареца става по-благо и той излиза от стаята за няколко минути. Ейми предполага, че й дава време да се опомни, но архивистът донася друга книга. Отваря я на страница, където й показва себе си като млад мъж, хвърлен на лъвовете на древноримска арена поради религиозните си убеждения. После оставя книгата и отново отваря тази на Ейми. Питам я какво вижда сега. К. Изображението става триизмерно, цветно и живо. Библиотекарят ми посочва първата страница, на която виждам вселена с милиони галактики. После млечния път... И слънчевата система... За да си спомня откъде съм дошла, като че ли бих могла да забравя. После отгръща няколко страници по-нататък. Изтегляне 1.91 Mb. Сподели с приятели:
|