К.(пауза.) Всички се преместваме в друго село и казваме, че съм вдовица. След години ще се омъжа за по-възрастен мъж. Преживяваме доста трудности баща ми е загубил доста при преместването и сме още по-бедни от преди. Но оставаме заедно като семейство и най-сетне ни потръгва. (отново заплаква.) Дъщеричката ми е красива.
Д-р Н. Това единствената ти друга възможност ли е засега?
К.(смирено.) О, не. Разглеждам още една. Връщам се от езерото и признавам, че съм бременна. Родителите ми ме нахокват и започват да се карат кой от тях е виновен. Казват ми, че не биха изоставили малката ни ферма и напуснали селото заради моя срам. Дават ми малко пари да замина за Лондон и да опитам да си намеря работа като прислужница.
