Д-р Н. И как се развиват нещата?
К. (с огорчение.) Както предполагах. В Лондон не ме очаква нищо добро. Озовавам се на улицата и започвам да проституирам. (потръпва.) Умирам сравнително млада, а детето ми е подхвърлено на чужди хора и накрая също умира. Ужасно...
Д-р Н. Е, поне си опитала да оцелееш. Проследяваш ли други алтернативи?
К. Уморявам се. Старецът ми показва последния избор. Мисля, че има и други, но ще спрем дотук, защото аз го моля. В тази сцена родителите ми отново смятат, че трябва да ги напусна, но изчакват, докато в селото пристига пътуващ търговец. Съгласява се да ме качи в каруцата си, след като баща ми му плаща известна сума. Не отиваме в Лондон, а обикаляме другите села в областта. Накрая намирам работа при едно семейство. Казвам им, че съпругът ми е загинал. Търговецът ми е дал тенекиена халка, която нося и потвърждава историята ми. Не съм сигурна, че ми вярват. Няма значение. Установявам се в града. Не се омъжвам, но детето ми израства здраво.
Сподели с приятели: |
