Вечни партньори
Вечният партньор, или най-близката сродна душа, често се явява важна личност в живота. Може да бъде съпруг, брат или сестра, добър приятел или понякога родител. Никоя друга душа не е по-важна за нас от вечния партньор и когато клиентите ми описват живота си в такава близост, повечето твърдят, че връзката значително обогатява съществуването им. Един от основните мотивиращи фактори душите да се прераждат е възможността за израз във физическа форма. Това определено се харесва на вечните партньори. Понякога, ако са по-напреднали, разменят половете си в някои животи. Повечето души избират единия от двата пола в 75 процента от преражданията си.
Понятието „вечен партньор" не бива да се смесва с термина „сродна душа", каквито са всички членове на една група, общуващи помежду си като приятели. Някои наричат главния си партньор „истински", което е подходящ термин, стига да не омаловажава връзката с останалите от групата. Различията между специалисти в моята област по отношение на терминологията са по-често символични, отколкото съществени, но има друга концепция, свързана с вечните партньори, която ме смущава.
Неколкократно са ми задавали въпроса, дали описанията ми на връзката между вечни партньори и твърденията за духовната двойственост имат нещо общо с теорията за души близнаци? Отговорът ми е - не. Вече споменах за способността ни да разделяме духовната си енергия и да живеем паралелно в няколко тела, въпреки че повечето души не избързват с обучението си по този начин. Обясних и защо оставяме известен процент енергия в духовния свят като наше точно копие, когато се прераждаме. Почти всички души постъпват така, в което се изразява тяхната двойственост. Откритията ми за вечното партньорство и раздвояването на енергията нямат връзка с идеята за души близнаци. Не мога да налагам мнението си, но, откровено казано, не съм попаднал на нищо, което да подкрепя тази концепция.
Доколкото разбирам, според теорията за души близнаци вие и вашият двойник сте създадени в един и същ момент от енергийно яйце, което се е разделило на две части и те ще се съединят отново едва след края на кармичните си прераждания. Помня случаи като 26, в който клиентката ме увери, че никога не се създават две еднакви души. Всяка енергийна частица е уникална в своята цялост. Освен това теорията ми се струва нелогична, защото какъв би бил смисълът да имаме духовен партньор, с когото не можем да работим заедно, за да усвоим кармичните си уроци, а ще се срещнем едва когато станем съвършени? Вечно или истинско, духовното партньорство съществува, за да си помагаме взаимно да постигнем целите си, а не за да бъдем двойници.
Сподели с приятели: |