Когато любовта е измъчвана

Когато любовта е жестока: към един коняр, пребит до смърт през средновековиедю от благородник, който го видял с дъщеря си на мястото на тайните им срещи.

Когато любов та е героична: преди три века полинезиец се удавил няколко часа след сватбата си, когато буря потопила кануто на младоженците, но клиентът ми успял да спаси своята партньорка.

Когато любовта е убийствена: клиентът ми, герма­нец от осемнадесети век, пронизал с нож съпругата си от ревност и гняв, защото се носели слухове за изневя­ра. Несправедливо обвинена от клюкарите, преди да издъхне, тя го уверила, че е невинна и обича единстве­но него.

Когато любовта не прощава: завърнал се ветеран от гражданската война презрял съпругата си, клиентката ми, която се омъжила за неговия брат година след като ветеранът бил официално обявен за загинал.

Всяка от изброените двойки днес има щастлив брак. Изпитанията в миналите прераждания са ги подготвили за следващите и укрепили връзката им като партньори. Чрез регресия към минали епохи се получават интересни сведения за отношенията на партньорите в предишни животи, но спомените за това, което им се случва между преражданията, предлагат доста по-широка перспектива за тези връзки.

Има много различни изпитания, свързани с любовта. В някои прераждания сме имали дълъг и щастлив живот с вечните си партньори, а в други сме прекъсвали връзките с тях или сме били разочаровани от постъпките им. Понякога трудният съвместен живот помрачава любовта. Времето, прекарано заедно с партньорите, ни носи радост и болка, но се учим и от двете. Винаги зад сериозните събития, засягащи връзките ни в живота, се крият кармични причини.

Имах клиентка на име Валъри, която преди два века е била красива китайка. В този живот отблъснала веч­ния си партньор, защото спорел с нея и не я обсипвал с ласкателства както много други. „Освен това, сподели валъри, беше толкова невзрачен и грубоват, че се сраму­вах да излизам с него, защото се безпокоях какво ще си помислят хората. От гордост, гняв и чувство, че не ме ценят достатъчно, се омъжих за красавец, който задо­воляваше капризите ми. Загубих щастието, което можех да имам."

В следващия си живот през деветнадесети век в Америка Валъри е била дъщеря на индиански вожд от племе­то Чероки, който я принудил да се омъжи за сина на друг вожд, за да постигне мир. Този мъж я отблъсквал физически и направил живота й непоносим, след като се при­мирила с желанието на баща си. Отхвърленият парт­ньор от Китай бил същият воин от племето й, когото обичала. При завръщането си в духовния свят след смъртта на индианката Валъри ми каза: .

„С любимия ми можехме да избягаме заедно, но освен че подобна постъпка криеше много рискове, нещо ми подсказваше, че трябва да се примиря със съдбата си. Сега разбирам, че това е било изпитание. Понякога жестоко нараняваме човека, (който ни обича, а същевременно и себе си. Животът ми в племето Чероки бе урок за мен, след като в Китай бях твърде горда и суетна."

Времето, прекарано с „неподходящ" човек, не е загу­бено. Може би връзката е предначертана. Всъщност е възможно в духовния свят да видите тази душа в съв­сем различна светлина. Така беше с мъжа, за когото клиентката ми е била принудена да се омъжи като индианка. Душата му принадлежи към група, съседна на нейната. Любимият на Валъри от двата й предишни живота сега е неин съпруг. Трябва да добавя, че Линда, която е най-добрата приятелка на Валъри днес и член на духовната й група, е жената за която по-късно се оженил любимият й воин от племето Чероки. След сеанса ни Валъри с усмивка сподели: „Сега разбрах защо се чувст­вам малко неспокойна, когато Линда е край съпруга ми."

Преди да продължа, струва ми се добра идеята да направя малко отклонение за вълшебния миг на срещата с духовен партньор. В предварителния си разговор с кли­ент разпитвам за минали и настоящи връзки, които са оказали някакво влияние в сегашния му живот. По този начин добивам представа за героите на пиесата в съзна­нието му, която ще гледам от първия ред.

В състояние на дълбок транс стават ясни много ду­ховни връзки. Партньорите на клиентите ми се оказват техни любими, близки приятели, роднини, наставни­ци или колеги. Отношенията ни с хора в живота могат да бъдат най-различни и обикновено са не само с души от собствената ни група, а и от други. Повечето клиенти изразяват силно желание да открият тези връзки в настоящия си живот, въпреки че вече имат представа кои са партньорите им.

В общ смисъл любовта е привързаност, която прие­ма различни форми в живота. Духовната връзка с парт­ньорите ни съществува винаги, независимо от ролите им. Във всеки живот се свързваме с хора на много нива, за да усвоим множество кармични уроци. Когато между приятели се появи пламък, отношенията им биха могли да прераснат в любов, но без искрено приятелство любовта е невъзможна. Това е доста различно от повърх­ностно увлечение, при което в нас се прокрадват съмне­ния дали връзката има някакъв смисъл. Без доверие ин­тимността страда и връзката не може да бъде трайна. Любовта е приемане на несъвършенствата на нашите партньори. Истинската любов ни прави по-добри, отколкото бихме били без тези хора в живота си.

Мнозина търсят щастие единствено в любовта. Всъщност щастието е състояние на съзнанието, до ко­ето трябва да достигнем, без да бъдем зависими от никого. Най-съвършената любов е между хора, постиг­нали щастие, чиято обич е напълно безрезервна. За да се съхрани любовта, са необходими усилия. Попадал съм на много разведени клиенти, които откриват, че първите им съпрузи са били техните вечни партньори. Това озна­чава, че е било нужно да се постараят повече и нещата биха потръгнали.

От друга страна, възможно е поради някаква причина да срещнем вечния си партньор по-късно в живота. По-някога сродните души се разделят за едно-две прераждания „С партньора ми бяхме започнали да ставаме твър­де зависими един от друг и имахме нужда известно вре­ме всеки да се развива самостоятелно." често чувам подобни обяснения за временна раздяла на близки души. Всяка епоха на Земята е различна, що се отнася до от­ношенията и преживяванията, които имаме с партньо­рите си. Но всеки живот с тях се гради върху опит от предишни.

Научаваме ценни уроци дори от прекъснати връзки. Важното е да продължаваме напред в живота. Преди сеансите някои клиенти споделят, че истинската любов сякаш им убягва. След сеанса обикновено разбират при­чината за това. Ако подходящият човек не се появи, бихме могли да живеем с разбирането, че сме тук, за да усвоим други уроци. Погрешно смятаме, че хората, кои­то избират да живеят сами, са самотници, когато всъщ­ност имат богат, спокоен и пълноценен живот. Обвър­зването с някого, към когото нямаме чувства, само за да не останем сами, често ни прави по-самотни, отколкото бихме били без него. Както се пее в песента, „Да бъдеш влюбен в самата любов, е заблуда". Подобна любов е илюзия, защото е породена от мания на всяка цена човек да има връзка. Ако вечният партньор трябва да се появи в живота ни, това ще се случи, често когато най-малко очакваме.

След дълги години общуване с души, завръщащи се в духовния свят, успях да класифицирам връзките между тях. Мисля, че поставянето на сродните ни души в една от трите категории помага да разберем ролята им в драмата на живота. Водачите ни и духовните същест­ва, които идват от зони, далечни от нашата, не са включени в тази класификация.