К.(очевидно стигнал, до прозрение.) Душата на Карл не е като жестокия алкохолик, който беше мой баща... О, долавям известна прилика... Но явно характерната му доброта е била потисната. Не е успяла да надделее над слабостите на онова тяло.
Д-р Н.Извинявай, Рей, но нима търсиш оправдания за поведението му? Искам да кажа, Карл също е трябвало да усвои някои уроци, нали?
К. Прав сте, сам избра тяло, склонно към емоционални изблици. Освен задачата да създаде трудности за мен, искаше да види дали би могъл да овладее мозък със склонност към насилие. В предишния си живот Карл беше човек на крайностите. Признава, че този път не се справи със задачата си. Не успя да стори каквото трябва и за мен, и за себе си.
Д-р Н.(настойчиво.) Все пак навярно не мислиш, че постъпките на Карл като твой баща могат да бъдат оправдани заради темперамента на тялото му?
К. Не, това не е извинение. Карл казва, че е попречил на развитието ми по много начини, но е узнал доста неща от този живот и ме пита дали и аз съм се поучил. (пауза.)
