Слушай Своето Тяло, които участваха в моите изследвания и ми предоставиха много от елементите в тази книга
Изтегляне 1.14 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Тези маски са пет на брой и
| теб за същото нещо? Ето защо е толкова важно да се научим да се познаваме и да се приемаме колкото се може повече. Това ни гарантира, че ще преживяваме все по-малко ситуации, в които ще страдаме. Само от теб зависи да решиш да се вземеш в ръце, за да станеш господар на живота си, вместо да оставиш егото си да те контролира. Да се изправиш, обаче, срещу всичко това, изисква много смелост, защото неизбежно се докосваш до стари рани, които могат да ти причинят силна болка, особено ако ги влачиш вече няколко живота. Колкото повече страдаш в дадена ситуация и с някакъв определен човек, толкова по-отдалеч идва проблемът. Изпратена на www.spiralata.net от Георги Трифонов 3 За помощ, можеш да разчиташ на твоя вътрешен БОГ, който е всезнаещ (ТОЙ знае всичко), вездесъщ (ТОЙ е навсякъде) и всемогъщ (ТОЙ може всичко). Тази мощ винаги присъства в теб и действа. Тя действа по такъв начин, че те насочва към хората и ситуациите, които са ти необходими, за да израстеш и да се развиеш според плана на живот, избран с раждането ти. Непосредствено преди да се родиш, твоят вътрешен БОГ привлича душата ти към средата и семейството, от които ще имаш нужда в следващия си живот. Това магнетично привличане и тези обективни предпоставки са предопределени, от една страна, от това, което не си успял да преживееш в любов и приемане в предишните си животи и, от друга страна, от това, което бъдещите ти родители трябва да лекуват чрез дете като теб. Ето кое обяснява защо често децата и родителите трябва да лекуват едни и същи травми. Раждайки се, ти вече не осъзнаваш цялото това минало, защото се съсредоточаваш предимно върху нуждите на душата ти, която иска ти да се приемеш с твоите успехи, недостатъци, сили, слабости, желания, твоята личност и т.н. Ние всички изпитваме тази нужда. И все пак малко след раждането ни забелязваме, че когато се осмелим да бъдем каквито сме, това притеснява света на възрастните или света на близките ни. От това си правим заключението, че да си естествен, не е добре, не е правилно. Това откритие е болезнено и предизвиква най-вече у детето гневни кризи. Тези кризи стават толкова чести, че започваме да смятаме, че са нормални. Наричат ги „детски кризи" или „юношески кризи". Те може би са станали нормални за хората, но със сигурност не са естествени. Детето, което постъпва естествено, което е уравновесено и което има правото да бъде такова, каквото е, не прави този род кризи. За жалост този вид дете почти не съществува. По-скоро съм наблюдавала, че по-голямата част от децата преминават през следните четири етапа: След като е познало радостта да бъде каквото е - първи етап от съществуването му, то познава болката да няма правото да постъпва по този начин, което е вторият етап. После идва периодът на кризата и на бунта - третият етап. За да намали болката, детето се примирява и накрая си създава нова личност, за да стане това, което другите искат от него. Някои хора остават като „заседнали" в третия етап през целия си живот, сиреч те непрекъснато реагират, гневни са или са в ситуация на криза. През третия и четвъртия етап ние създаваме множество маски (нови личности), които служат за това да ни защитават от страданието, преживяно през втория етап. Тези маски са пет на брой и Изтегляне 1.14 Mb. Сподели с приятели:
|