Слушай Своето Тяло, които участваха в моите изследвания и ми предоставиха много от елементите в тази книга
Изтегляне 1.14 Mb. Pdf просмотр
|
| на човека показва около 50 % от физическите характеристики, свойствени за бягащия, можем да си направим извода, че той носи маската си, за да се предпази от отхвърляне около 50 % от времето. Такъв ще бъде случаят, например, при човек, чието тяло е доста дебело, но лицето и очите му са малки като на бягащ, или има доста едро тяло и твърде малки глезени. Ако само една част от тялото съответства на характеристиките на бягащия, то показва, че травмата от отхвърлянето не е толкова силна. Да носим маска, означава повече да не сме такива, каквито сме. Придобиваме различно поведение още от най-ранна възраст, убедени, че то ще ни предпазва. Първата реакция на човек, който се чувства отхвърлен, е да бяга. Детето, което е на път да си създаде маска на бягащ, когато се чувства отхвърлено, е такова дете, което най-често ще живее в своя въображаем свят. Което обяснява защо обикновено то е послушно и спокойно, не създава проблеми и не вдига шум. То се забавлява само в своя въображаем свят и си гради въздушни кули. Може дори да е убедено, че родителите му са объркали бебето в болницата или че не са истинските му родители. Такова дете измисля различни начини да бяга от вкъщи, проявява желание да ходи на училище и да бъде само сред други. За сметка на това обаче, веднъж отишло на училище, особено ако се чувства отхвърлено или само се отхвърля, то се чувства „на луната", в своя свят. Една жена сподели с мен, че се е чувствала като „туристка" на училище. Обаче този род дете иска да бъде забелязвано, че съществува, дори и да не вярва много в правото си на съществуване. Като пример, мисля за едно момиченце, което се скрило зад някаква мебел в момент, когато родителите му имали гости вкъщи. Когато забелязали, че го няма, всички започнали да го търсят, но то не излязло от скривалището си, макар да знаело, че всички се тревожат все повече и повече. Момиченцето си казвало: „Искам те да ме намерят. Искам да си дадат сметка, че съществувам". От този пример виждаме, че това момиченце вярва толкова малко в правото си на съществуване, че трябва да си създава ситуации, за да се опита да си го докаже. Тъй като често това е дете, чието тяло остава по-дребно от средното равнище, често то прилича на кукла, на много крехък човек. Ето защо често реакцията на майката е да го свръх покровителства. Често му казват, че е много малко за това, много малко за онова. Детето до такава степен вярва в това, че тялото му остава дребно. Следователно за него да бъде обичано, се превръща в това „да бъде задушено". Така че по-късно неговата реакция ще бъде да отхвърля или да бяга, когато някой го обича, защото още ще се страхува от това задушаване. Свръх покровителстваното дете се чувства Изпратена на www.spiralata.net от Георги Трифонов 9 отхвърлено, защото чувства, че не е прието такова, каквото е. За да се опитат да компенсират това, че е дребно, другите се стремят да правят и да мислят всичко вместо него и вместо да се чувства обичано при тези обстоятелства, детето се чувства отхвърлено в своите способности. Бягащият предпочита да не се привързва към материалните неща, защото те му пречат да избяга, когато му се иска. Сякаш гледа отгоре на всичко материално. Пита се какво прави на тази планета и му е трудно да повярва, че би могъл да бъде щастлив тук. Всичко, свързано с духа, го привлича още повече, както и интелектуалният свят. Не използва често материалните неща, за да си достави удоволствие, защото ги смята за излишни. Една млада жена ми казваше, че не изпитва никакво удоволствие да ходи по магазините. Правела го, за да се почувства жива. Бягащият признава, че парите са необходими, но те не му доставят удоволствие. Откъснатостта му от материалните неща му създава трудности на равнището на сексуалния му живот. В крайна сметка може да повярва, че сексуалността противоречи на духовността. Много Изтегляне 1.14 Mb. Сподели с приятели:
|