излекувана. През годините можах да установя, че по-голямата част от хората, страдащи от унижение, са от семейства, в които всички членове имат да извършват процеси на сексуално равнище. Не е без значение, че всички тези души са се привлекли взаимно.
Девойката
мазохистка е склонна да се контролира сексуално
най-вече за да не причини срам на майка си, която обикновено е контролираща в това отношение. Девойката научава от майка си, че сексът е отвратителен и по-късно ще трябва да поработи над себе си, за да успее да се отърси от това убеждение. Едно младо момиче ми разказа колко го е било срам, след като позволило на едно момче да го целуне и докосне, когато било на 14 години. На другия ден в училище имала чувството, че всички я гледат и знаят какво е направила.
Колко млади момичета са се чувствали унижени в момента на идването на първата им менструация и на появата на гърдите им!!! Някои дори се
опитват да смачкат гърдите, когато ги смятат за твърде големи.
Юношата
мазохист също се чувства контролиран на сексуално равнище. Той се страхува
много да не го хванат на място, когато мастурбира. Колкото повече смята, че това е срамно, толкова повече иска да спре и толкова повече ще бъде привличан от мастурбирането. Ще привлече към себе си и унизителни и срамни ситуации с родителите си и с приятелите си на сексуално равнище.
Обикновено унижението е по-силно при майките и дъщерите. Колкото повече даден човек е убеден, че сексът е срамен и мръсен, толкова повече ще бъде подложен на привличане на сексуално насилие и на злоупотреби през детството и юношеството. И
толкова много ще се срамува, че няма да посмее да говори за това с никого.
Много жени от типа мазохист са ми разказвали, че след като успели да съберат достатъчно смелост да кажат на майките си, че са преживели насилие или кръвосмешение, отговорът бил: „Ти си виновна, ти си прекалено секси" или „Просто не е трябвало да го предизвикваш" или „Ти сигурно си направила нещо, за да ти се случи това". Тази реакция на майката само е задълбочила чувството им на унижение, срам и вина. Когато една жена си сложи хубава дебела защита под формата на
свръхтегло около ханша, задните части и корема, сиреч около сексуалната област на своето тяло,
можем да заподозрем у нея страх по отношение на сексуалността, причинен от преживени злоупотреби.
Не е изненадващо да видим толкова девойки и все повече и повече юноши да започват да дебелеят в момента, когато сексуалните им желания се проявяват по-отчетливо. Това е добър начин да не бъдат желани, да не привличат сексуално насилие и - несъзнателно - да се лишат от удоволствието на секса. Колко жени са ми казвали: „Ако имах хубаво слабо тяло, щях да съм много секси и може би щях да изневерявам на съпруга си" или „Щях да се обличам по-секси и мъжът ми щеше да ревнува".
Установила съм, че по-голямата част от дебелите хора са много чувствени. Тъй като не смятат, че заслужават да си доставят удоволствие, те така ще се организират, че да се лишат от него и в сексуалната област.
Така че е вероятно човек, който страда от унижение, да преживява фантазми, макар че никога няма да
посмее да говори за тях, защото това би било срамно. Не само че
мазохистите са чувствени,
но те са и сексуални. Те биха правили любов често, ако бяха способни да се оставят да бъдат такива,
каквито искат да са, и най-вече ако си дадяха време да признаят своите истински нужди в тази област (впрочем, както и в другите сектори). Много пъти съм чувала жени да казват, че когато почувстват желание да правят любов, не посмяват да кажат на партньора си. Според тях е недопустимо да безпокоиш другия заради собственото си удоволствие.
Обикновено и мъжът
мазохист също
няма онзи сексуален живот, който би искал. Той или е
твърде свенлив що се отнася до секса, или обсебен от него и го търси навсякъде. Може да има трудности на равнището на ерекцията или дори да страда от преждевременна еякулация.
Когато
мазохистът си даде правото да обича секса и намери партньор, с когото да може да си
го позволи, той продължава да изпитва трудност напълно да се отпусне.
Срамува се да покаже какво му харесва в секса и да се остави да прави каквото си иска,
например да
издава звуци, които да покажат до каква степен обича това.
Изпратена на
www.spiralata.net
от Георги Трифонов
36 Изповедта, изисквана от религията, също е била източник на срам за тези, които са били принудени да се изповядват като млади и особено за младото момиче, което е трябвало да разкрива сексуалния си живот пред мъж. Тези хора е трябвало да изповядват дори
лошите си мисли. Лесно
Сподели с приятели: