Слушай Своето Тяло, които участваха в моите изследвания и ми предоставиха много от елементите в тази книга
Изтегляне 1.14 Mb. Pdf просмотр
|
| полицая по тялото му на скован. Тези хора могат да имат и друга травма, но именно травмата им от несправедливост, тяхната скована част ги кара да си изберат професия, с която смятат, че допринасят за установяването на справедливостта на тази Земя. Когато обаче някой полицай или шпионин изглежда така, сякаш изпитва удоволствие да показва властта и силата си, то неговата маска на контролиращ е избрала тази професия. Често съм забелязвала, че скованите хора се хвалят и си създават славата, че никога нямат нужда от лекарства или от лекар. Мнозина от тях дори нямат личен лекар и ако им се случи нещо спешно, няма да знаят към кого да се обърнат. Когато решат да потърсят помощ можем да си направим извода, че страдат от доста време и че са достигнали до границата на своя контрол. Те не успяват да почувстват частта, която казва: „Няма да чувствам". Важно е да се знае, че никой не може да се контролира през целия си живот. Ние всички имаме граници във физически, емоционален и умствен план. Което обяснява защо често чуваме да се казва за скования човек: „Не разбирам какво му стана. Този човек никога не е боледувал, а ето че сега има проблем след проблем". Този тип ситуация се случва, когато скованият човек не може повече да се контролира. Емоцията, която скованият преживява най-често, е гневът, особено спрямо самия себе си. Първата му реакция, когато е гневен, е да нападне някого другиго, дори и когато гневът му е насочен срещу него самия. Всъщност той е гневен на себе си, защото не е видял правилно или не е направил каквото трябва, например. Да вземем случая на скован човек, който дава пари назаем на приятел, като добре знае, че той често има финансови трудности. Той му дава парите назаем, защото приятелят му е обещал, че ще ги върне след две седмици, тъй като очаква да получи някакви пари, но не удържа на обещанието си. В такъв случай скованият преживява гняв, защото се обвинява, че не е преценил правилно и му дава друга възможност. Той често иска да дава възможности на другите - по този начин се чувства по-справедлив. Ако е много скован, е много вероятно дори да не иска да види гнева си и да се опита да уреди положението, като извини другия. Същият този пример може да бъде преживян като травма от предателство, ако този, който дава парите, е контролиращ. Обаче той няма да се сърди на себе си, както прави скованият. Ще се сърди повече на приятеля си, на когото се е доверил, за това, че не е удържал на обещанието си, като не е върнал парите навреме. Скованият е също така от типа хора, на които им е трудно да позволят да бъдат обичани, както и да обичат. Често той твърде много се замисля за това, което би желал да каже, или за белезите на обич, които би желал да покаже на тези, които обича. Често си обещава да го направи, когато ги види отново, но забравя, когато случаят се предостави. Така че минава за студен, необичен човек. Постъпвайки така, той е несправедлив към другите и най-вече към себе си, защото се лишава от възможността да изрази това, което наистина чувства. Тъй като е много чувствителен, скованият избягва физическия допир с другите. Този страх да не бъде докоснат или засегнат от други хора може да бъде достатъчно силен, така че да си създаде кожни проблеми. Действително, тъй като кожата е орган на общуването, тя ни помага да допираме и да бъдем допирани от другите. Така че, ако е отблъскваща, кожата отдалечава другите. Човек, който има някакъв кожен проблем, изпитва най-вече срам от това, което другите биха могли да видят или да си помислят за него. Този страх да се остави да бъде докосван от другите може да бъде забелязан във физическото тяло на скования, който се затваря. Затворените по тялото ръце, особено от лакътя до рамото, кръстосаните ръце, както и кръстосаните, прилепнали един към друг крака са белези за затваряне. Изпратена на www.spiralata.net от Георги Трифонов 62 Друг начин, често използван от скования, за да бъде несправедлив към самия себе си, е сравнението. Той е склонен да се сравнява с тези, които смята за по-добри и особено по-съвършени от себе си. Такова обезценяване представлява тежка несправедливост и форма на отхвърляне на своята същност. На скования много често му се случва да се чувства сравняван, особено като по-млад, било със своите сестри или братя, било с приятели или другари от училище. В този момент той е обвинявал другите, че са несправедливи към него, защото не е знаел, че ако близките му са го сравнявали, то е било, за да му покажат, че той самият го е правел вътре в себе си. Ако се разпознаваш в тази травма от несправедливост и като носещ маската на скован, първото нещо, което трябва да направиш, е да предположиш колко пъти си бил несправедлив към другите и особено към себе си в продължение на един ден. Това е най-трудната част, която трябва да приемеш, но това е началото на твоето оздравяване. В следващата глава ще говоря по-подробно за начините за правилно излекуване на тази травма. Спомням си един инцидент, който се случи на един от синовете ми, когато беше на 17 години, и който силно засегна тази травма от несправедливост, която се опитвам да излекувам в този живот. Веднъж, когато бяхме сами, го попитах: „Кажи ми, когато беше дете, кое в моето поведение като майка те е карало да страдаш най-много?" Той ми отговори: „Твоята несправедливост!" Останах със зяпнала уста. Не можех да говоря, толкова голямо беше моето изумление. Припомнях си всички случаи, когато се бях опитвала да бъда справедлива майка. Поставяйки се на мястото на моите деца, сега мога да разбера, че те са намирали някои от моите поведения и положения за несправедливи. Обаче физическите характеристики на моя син показват, че неговият опит с несправедливост, преживян с мен, е пробудил по-скоро травмата му от предателство. Всъщност той трябва да е приемал като несправедливо безразличието на баща си по отношение на моето поведение към него. В неговото тяло могат да се видят две травми - от несправедливост и от предателство. Това се случва много често и означава, че той има да решава нещо различно с всеки един от родителите си: травмата от предателство с родителя от противоположен пол и травмата от несправедливост с родителя от същия пол. Най-силният страх на скования е СТУДЕНИНАТА. На него му е еднакво трудно да приеме както собствената си студенина, така и тази на другите. Прави всичко възможно да се покаже сърдечен. Впрочем той се смята за сърдечен и наистина не осъзнава, че другите могат да си мислят, че е безчувствен и хладен. Не осъзнава, че избягва да е в контакт със своята чувствителност, за да не покаже уязвимостта си. Не може да приеме тази хладност, защото това би означавало да допусне, че е безсърдечен, което означава да каже, че е несправедлив. Ето защо за скования е много важно да му Изтегляне 1.14 Mb. Сподели с приятели:
|