Слушай своето тяло
ЧАСТ СЛУШАЙ СВОЕТО ФИЗИЧЕСКО
Изтегляне 1.15 Mb.
|
| 4 ЧАСТ
СЛУШАЙ СВОЕТО ФИЗИЧЕСКО ТЯЛО Глава 16 Начинът на живот храни физическото тяло Твоето физическо тяло е най-необикновената машина, която съществува на тази планета. Никой досега не е успял да измисли или построи подобно чудо. Към настоящия момент човек използва само между пет и десет процента от умствените си способности. Следователно той използва и толкова от емоционалните и физическите си възможности, предвид че трите тела в нашето материално измерение са неделими, както установяват учените, които изследват мозъка на човека след смъртта. Изводът им е, че мозъкът не се използва достатъчно. Той е органът, който свързва физическото ни тяло с другите две тела, както и този, който ни разкрива, че използваме много малка част от нашия потенциал. След раждането тялото започва да се държи като тяло. Няма нужда да го учим кога му се спи, кога е жадно, кога да плаче, да киха, да се изпотява, да му е топло, студено, да отделя, да храносмила, да се прозява, повръща, преглъща, смее, мърда, кърви, заздравява и т.н. То го знае инстинктивно, по естествен начин. Тялото също така има свои нужди, когато му се спи, когато трябва да се храни, да си почива и т.н. Просто забравяме да се вслушваме в него. Майката се доверява на новороденото. По принцип тя чака то да поиска да пие, да му се приспи и познава по плача, че е гладно. Въпреки всичко според това, което знае, или веднага след като му поникнат зъбките тя започва да решава вместо него кога ще се храни: не по-малко от три пъти на ден. Така само след няколко месеца живот вече не позволяваме на детето да слуша физическото си тяло, което познава истинските си нужди. Макар и умствената му дейност да не е събудена още напълно, детето запомня това, на което го учат. Всичко се записва в паметта му. Постепенно то се учи да се храни според решението на неговите родители. Като пренебрегват нуждите на тялото му, те му пречат да открие от какво наистина има нужда и кога. След като порасне, отгледано по този начин, детето вече няма да може да разпознава истинските нужди на своя организъм. Във връзка с гореказаното интересно е да констатираме, че нашият начин на хранене съответства на начина ни на живот, на възпитанието и на убежденията, които са ни внушили от ранна възраст. Как се храниш ти? По навик? Закуска, обяд и вечеря в точно определени часове? Храниш ли се, без да си задаваш въпроси, както са те учили? Ако е така, твърде вероятно е ти да действаш по подобен начин и в други области на живота. Това означава, че не ти вземаш решенията в много ситуации. Вършиш куп неща, защото винаги си го правил, без да се замислиш дали имаш нужда от това. Не знаеш Защо, само предполагаш, че трябва да е така. В тази връзка много обичам да разказвам историята на млада омъжена жена, която винаги отрязвала двата края на свинския бут, преди да го сложи за варене в тенджерата. Заинтригуван, съпругът й я попитал защо го прави, а тя му отвърнала: „Не знам, майка ми правеше така.“ На него му станало любопитно и попитал тъща си Защо отрязва двата края на бута. Отговорът й бил следният: „Не знам, майка ми правеше така.“ На една семейна среща младият мъж задал същия въпрос на бабата, която отговорила: „Мило момче, на младини семейството ми беше много бедно. Имахме само едно котле, което беше твърде малко, за да побере целия бут. Отрязвахме двата края и ги оставяхме за друг път.“ Тази история показва добре колко много неща правим по навик, без наистина да Знаем защо. Ти обръщаш ли голямо внимание на принципите и традициите? Ако се съмняваш, виж как се храниш. Вероятно в едни и същи часове. Ако ще отсъстваш вечерта, сигурно се насилваш да ядеш, преди да излезеш, за да не огладнееш, без да се замисляш дали наистина си гладен. Така действаш и в живота. Правиш нещо от страх да не... Ти не си себе си. Често действаш по „дълг“. Също така може би ядеш от страх да не изхвърлиш някои храни, без да си се запитал дали наистина тялото ти има нужда от тях. Тялото ти знае много добре кога е гладно. То може да остане дори няколко дни без храна и пак няма да се разболееш. Ако чувстваш глад два-три часа преди да имаш възможност да се нахраниш, говори на твоето тяло по следния начин: „Чакай, РУМА, няма да е много. Ще те нахраня малко по-късно.“ Не се страхувай, че ще преядеш. Когато доставяш на тялото си всичко, от което то има нужда, дори и след като е изчакало, то ще знае отлично кога да спре. Ако си човек с много хранителни навици, това е знак, че ти се идентифицираш с мнението на другите. Изречения като „Какво ще си помислят те?... Какво ще кажат?... Какво ще направят?“ са много важни за теб. Вместо да мислиш, действаш или да се обличаш по начина, по който ти искаш, особено ако този начин не е много „обичаен“, ти се страхуваш от реакцията на околните и не смееш да бъдеш себе си. Всички тези дребни подробности създават у теб неудовлетвореност. Не се чуди защо, а се научи да познаваш истинските си нужди. Да се храниш според някакви норми показва също, че понятията добро и зло имат голямо влияние върху теб и че си твърде праволинеен. Ти решаваш, че дадено нещо е добро или лошо, а всъщност в живота няма нито добро, нито зло. Това, което е „добро“ за някого, може да е „зло“ за друг. Поради тази причина ти предлагам по-скоро да използваш думите „благоприятен“ и „неблагоприятен“ за теб. И така, гледай кое е благоприятно и неблагоприятно за теб. Това, което другите преживяват, си е за тях и те научават урок чрез него. Дори и начинът им на живот и постъпките им да отговарят на личната им представа за лошо и неблагоприятно, по този начин те се освобождават от това, което имат да научат според техния план на живота. Да се храниш и да действаш по правила или по навик е плод на менталното измерение. Но ти можеш да откриеш също така, че на моменти си по-скоро в емоционалното измерение, като наблюдаваш как се храниш. Като млади всички сме прекалявали с храна и пиене заради емоции, тъй като храната често има компенсираща роля. Виж се днес. Когато някое дете се удари или нарани, даваш ли му бонбон или бисквита, за да го успокоиш? Когато то се нуждае от внимание, предлагаш ли му нещо за хапва- не? Ако е в лошо настроение, ядосано е или се е скарало със свое другарче, манипулираш ли го отново с храна, като му казваш: „Ако си послушен и добър, ще те заведа на ресторант и ще ти поръчам сладолед за награда.“ Когато пък искаме да го накажем, го лишаваме от десерта или от следобедната му закуска. Някои майки постъпват по този начин, тъй като така са научени от техните майки. Уви, тези навици са много важни в живота на децата и преминават в живота им на възрастни. Това, което най-много те е впечатлило в периода от една go седем години, продължава да се отразява и в живота ти като възрастен. В този смисъл вече знаеш какво стои в основата на сегашния ти живот. Как постъпваш сега? Пиеш ли и ядеш ли заради емоция, за да мине времето, за да се утешиш или да се възнаградиш? Ако е така, ти оставяш твоето емоционално измерение да контролира живота ти, а трябва ти да си единственият господар, както уточнихме в главата, посветена на емоциите. В случай че ядеш или пиеш от лакомия, това показва различни неща във физически план. Какво означава да ядеш от лакомия? Това е да искаш нещо, за да задоволиш сетивата си. Например изобщо не си гладен, но на минаване покрай сладкарницата виждаш най-различни сладоледи. Дотолкова те съблазняват, че не можеш да устоиш. Решаваш да си купиш един, а само допреди няколко минути не си си и помислял за това. Само при вида на сладоледа ти се е появило желанието да ядеш. Случва ли ти се често някое от сетивата ти да те подтикне да изядеш или да изпиеш нещо, без да си имал това намерение, преди да го видиш, усетиш, чуеш да говорят за него, да го опиташ или докоснеш? Ако е така, сетивата ти имат решителната дума и в други области. Друг пример. Влизаш в киното след обилно хранене, което те е заситило напълно. И въпреки това миризмата на варена царевица дразни сетивата ти и ти си купуваш веднага. Ето какво означава да ядеш от лакомия. Ако пък си на работа в единадесет часа и изведнъж ти се дояде нещо сладко, което ти изяждаш обикновено в часа за хранене, това не е лакомия. Желанието за сладко не е дошло от сетивата, тъй като ти си пожелал този сладкиш, преди да го видиш, усетиш или чуеш за него. Ти си го помислил, преди сетивата ти да са го избрали. Помисли дали наистина си гладен и ако не си, знай, че това желание за нещо сладко е провокирано от емоция. Под влиянието на сетивата е възможно да направиш и куп други неща, като да купуваш импулсивно, да спиш, да гледаш телевизия, да правиш любов... Вгледай се по-добре в себе си. Какво правиш от лакомия? Трудно ли ти е да владееш сетивата си? Ако е така, ти често се влияеш от другите или от твоето обкръжение във физическия свят, без значение дали това отговаря на някоя от твоите нужди. Твоят вътрешен БОГ ти изпраща съобщение, че едно или няколко от твоите сетива не са задоволени психологически. Може да е зрение, слух, обоняние, вкус или осезание. Зрението: Ти се безпокоиш от това, което виждаш в себе си или около теб. РУМА ти казва: „Научи се да виждаш с очите на любовта. Това, което те безпокои в нещата, които виждаш около теб, не те засяга. Не е твоя работа“ или „Направи нещо във връзка с тази ситуация по-скоро, от- колкото да продължаваш да се безпокоиш от това, което виждаш“. Слухът: Обръщаш внимание на това, което чуваш вкъщи или другаде. Фактът, че го правиш, ти помага да осъзнаеш, че другите не могат винаги да говорят по начина, по който ти би искал, или да казват неща, които ти харесват. Не можеш да контролираш всичко. Може също да означава, че не искаш да чуеш гласа на твоя вътрешен БОГ, който ти говори чрез твоята интуиция. Обоняние: Има ли нещо или някой, когото не можеш да понасяш? Може да е съседката, шефът, член от семейството или дори обзавеждането на хола... Така както съдиш другите, така съдиш и себе си. Ти се чувстваш добре или зле със себе си, както и с другите. Осезание: Доволен ли си от емоционалния си живот? Ако нямаш достатъчно обич, кой е забравил да я посее? Ако искаш да получиш, дай! Знаците на обич са прости и многобройни: поглед, картичка, цвете, комплимент, мила дума, топъл жест. Ти също можеш да раздаваш обич! Започни да сееш около теб и неминуемо ще получиш. Вкус: Ако ядеш от лакомия и най-вече ако ти е трудно да спреш да ядеш, защото е вкусно, твърде е възможно сексуалният ти живот да е незадоволителен. Заеми се и промени това. Всеки път, когато някое от твоите сетива не е задоволено и това те засяга лично, направи нещо. Ако твоето неудовлетворение касае друг човек, някой, когото би искал да промениш, за да си по-щастлив ти самият, твоето тяло ти казва, че любовта и действията ти са ръководени от страховете, а не от сърцето ти. Остави другия да си живее както иска и така ще имаш повече време и енергия, за да ръководиш твоя собствен живот според собствените ти нужди. Винаги има неприятни последствия, дори вредни, ако твоето щастие зависи от друг! Което и измерение да има най-голямо влияние върху теб, ти трябва да успееш един ден да го овладееш. Ако това е менталното измерение, задавай си повече въпроси. Ти несъмнено правиш много неща по навик. Затова трябва да спреш, преди да кажеш или да направиш нещо и да си Зададеш следните въпроси: „Това ли искам да кажа и да направя наистина? Това ще ме направи ли щастлив? Какъв ще ми помогне това да бъда? Имам ли наистина нужда от това?“ Важно е да си дадеш малко време, за да си отговориш вътрешно на тези въпроси. Ако най-голямо влияние върху теб има емоционалното измерение, ще трябва да се научиш да изразяваш емоциите си, както ти показах в предишната глава. Ако е физическото измерение, спри за миг и се запитай: „Кое от моите сетива не е задоволено?“ Разгледай всички едно след друго и се опитай да определиш. Може да е това, което виждаш, чуваш, чувстваш или пък емоционалният или сексуалният живот. Вгледай се добре в себе си и открий отговора. Следвайки този метод, ти ще разбереш много неща за себе си. Също така ще осъзнаеш, че се луташ от едно измерение в друго. И ще видиш, че има едно измерение, което е по-малко хармонично и с повече липси. С времето ще установиш, че хранителните импулси ще бъдат провокирани от глад, а не от лакомия. Ще откриеш, че вътрешната промяна се е оказала ефективна. Дока- то променяш начина си на мислене, се променят и вкусовете ти. Тялото ти е толкова чудно и необикновено, че знае точно от какво има нужда и в кой момент да го поиска. То е изградено от шест основни вещества: вода, протеини, витамини, въглехидрати (захари и карбохидрати), мазнини (есенциални мазнини) и минерали. Всеки път когато тялото е лишено от едно или няколко от тези вещества, то изпраща сигнал на мозъка. Той пък от своя страна ти изпраща вкус и нуждата да изядеш нещо, което да задоволи тази липса. Няма нужда да се занимаваш с избор на храна и точен момент, за да я приемеш. Ако развиеш пълно доверие към своето тяло, ще знаеш точно кога си гладен и от какво имаш нужда. Излишно е да храниш тялото, когато е гладно, ако в настоящия момент не му липсва нищо. Каквато и да е липсата (минерали, протеини, мазнини или Захари), твоето тяло има грижата да ти сигнализира за вкуса, който му липсва. Мозъкът ти, този необикновен и мощен компютър, е записал всичко, което си вкусвал от раждането, и знае точно какво съдържа всяка храна. Веднага щом тялото ти усети нужда от нещо, то изпраща сигнал на мозъка. А ти просто трябва да го чуеш. Казваш ли на тялото си кога да диша? В кой момент да му е студено или топло? Кога да киха? Не. И сигурно му се доверяваш и за други неща, нали? Тогава защо да не го послушаш и за храненето? Ти не трябва да вземаш никакво решение за тялото си. Негова е отговорността да предупреди мозъка за нуждите му. Един човек на диета например диктува на тялото си избора на храни, начина на приемане и момента за това. В такъв случай той върви срещу естествените закони. Когато си на диета, ти казваш на тялото си: „От днес аз избирам какво ти трябва, в кой час ще го приемеш и през какъв интервал.“ Всъщност е толкова по-лесно да се довериш на твоя голям приятел в теб. Някои хора ядат само веднъж на ден, а други не усещат необходимост от ядене сутрин. Някои предпочитат обилна закуска и пропускат обяда. Други пък имат нужда от пет леки хранения на ден или да похапват по малко, кога- то огладнеят. Открий кой е твоят начин, тъй като всеки човек е уникален. Трябва да си припомним, че това, което е благоприятно за друг, за теб може да не е. Твоето тяло усвоява или не усвоява калция, или пък има проблем с холестерола. Тези два примера имат за цел да ти покажат, че ти не знаеш точно какво се случва в твоето тяло. Все още не си достигнал достатъчно високо ниво на съзнание, за да разбереш всичко, което се случва в теб. Например няма нужда да даваш наставления на тялото си за храносмилането, не му казваш да придвижи храната надолу от стомаха към червата, нито да задейства черния дроб, а след това панкреаса... Тялото ти заедно със свръх- съзнанието се грижи за храносмилането, усвояването и отделянето на хранителните вещества. Единствената ти отговорност е съзнателно да подпомагаш тялото си да прави това с всички подходящи според теб средства. Ти си единственият отговорен за твоето тяло. Когато съзнанието ти се пробуди, ще ти бъде много по-лесно да разчиташ посланията, които mu изпраща, и да постъпваш според нуждата. Накратко, върши си твоята работа, а тялото ще си гледа неговата. Така енергията ще бъде разпределена хармонично и ще подобриш здравето си. Някои хора използват редовно в храненето си съставки, които не са сред основните хранителни вещества. Те се превръщат в отрова, тъй като отнемат енергията на тялото, вместо да му я доставят. Сред тези отрови са алкохолът, бялата захар и всичко рафинирано като бяло брашно, ориз и бял хляб. Отрови са и кофеинът, тютюнът, както и всички химични продукти, сред които лекарствата и съставките, използвани за консервиране и оцветяване на храните. Целта на тази книга не е да говори за важността на хранителната стойност на храните по принцип, затова ти препоръчвам да прочетеш специализирана литература, ако тази тема те интересува. Тя би могла да ти помогне. Как се храниш ти? Доставяш ли на тялото си шестте хранителни вещества? Доброто хранене подобрява твоето ментално и емоционално състояние, предвид че трите тела са неделими. Да знаете, това вече е крачка в правилната посока! Вегетарианците смятат, че с начина си на хранене регулират живота си и са убедени, че са достигнали така желаните мир и хармония. Храненето обаче е само едно от измеренията на човека. В наши дни ние добре познаваме ползите от едно балансирано хранене и вредните последствия от недохранването. Ястие, което се състои например от хамбургер със сол и кисели краставички, гарниран с пържени картофи, натоварва изключително много твоето тяло. Храносмилането му е трудно, защото съставките не са подходящи или са с много ниска хранителна стойност. Всекидневният прием на алкохолни напитки, ликьори, храни с високо съдържание на захар и изкуствените съставки показва, че ти не обичаш тялото си, след като го товариш толкова много. Може би смяташ, че за известно време това ще е добре, но всъщност ти само се наказваш за нещо. Не се изненадвай, ако тялото ти се бунтува, вместо да отговаря на твоите молби, и ако си задава следните въпроси: „Какво правиш ти за мен? Защо трябва винаги да съм във форма за теб?“ Когато започнеш да се храниш Здравословно, ти помагаш на себе си и на тялото си. Всъщност е много просто. Достатъчни са малко познания и малко внимание, за да намериш истинската си природа. Например, ако ядеш много захар, в живота ти липсва сладост: не си позволяваш някои неща, които биха ти доставили удоволствие! Ако ядеш много солено, ти си склонен да се критикуваш. В живота ти липсва нещо интересно и пикантно. Ако пиеш много кафе, имаш много малко стимуланти в живота ти! УПРАЖНЕНИЯ ЗА ОСМИСЛЯНЕ НА ТАЗИ ГЛАВА През следващата седмица всеки ден си задавай въпроса дали наистина си гладен и жаден, преди да ядеш или пиеш, и дали това е, от което имаш нужда. В края на всяко ястие или на деня отбелязвай всичко, което си изял и изпил, като посочиш дали си го направил от глад, от емоция, по навик или от апетит. Не използвай това упражнение като диета, за- щото не е. Единствената цел е да се наблюдаваш, за да видиш кой или какво доминира в живота ти, коя част или кой аспект има нужда от специално внимание и дали те са от менталното, емоционалното или физическото измерение. Повтаряй следното утвърждение колкото се може по-често: АЗ СЪМ ВСЕ ПО-ВНИМАТЕЛЕН ЗА ПРИЧИНИТЕ, ЗАРАДИ КОИТО ЯМ, И ОЧАКВАМ ТЯЛОТО МИ ДА МЕ ПРЕДУПРЕДИ, КОГАТО ИЗПИТВА ГЛАД. Изтегляне 1.15 Mb. Сподели с приятели:
|