Снахи и свекърви Регине Шнайдер, Клеменс фон Лук

вече описахме подробно механизмите му. Разглезването засяга обаче и сексуалния нерв - в последните години станаха известни много такива случаи, описани подробно в медиите. Вярно е, че женската
„злоупотреба" почти не може да се сравни с мъжката. Тя става нежно, без насилие и дълбоко. Затова майчиното проникване в душата на навлезлия в пубертета син се открива твърде трудно. Повечето майки знаят, че отношенията със сина никога няма да станат независими и равноправни. Но някой ден,
надяват се те, ще получат отплата за безкористното, самопожертвователно разглезване на детето си. Те се надяват, че по-късно ще споделят грижите и работата със сина, след като не са успели с мъжа си. За този вид заместване на партньора понякога имат значение дори съвсем дребни фактори. Показателно е, че в нашите разговори със снахи доста от тях описаха как партньорите им помагат с готовност на майките си, вършат за тях „типичните мъжки работи", но в собственото си домакинство не си мръдват пръста. Когато майката помоли момчето си да окоси моравата пред къщата,
да изхвърли боклука или да ремонтира да речем крановете, той се отзовава веднага. За сметка на това обаче не обръща внимание, че покривът на собствената му къща тече, дори не му хрумва, че би могъл да го поправи.
„Тя е твърде стара за подобни неща, не може да се справи сама" - обяснява

той на жена си. Или: „Тя си е такава. Трябва бързо да й поправя бравата, иначе няма да спи цяла нощ и ще се ослушва за крадци."
От друга страна синовете бързо свикват с удобствата на целодневните майчини грижи. А и поне в началото никой не изисква от тях ответни услуги. Те приемат съвсем естествено слугуването на майката, тъй като получават всичко необходимо и дори повече, без да става нужда да я молят.
Синовете се включват в играта и е типично, че често са нахални, даже нагли.
Поне за пред външния свят обаче те трябва да отричат нежните отношения с майка си. Пред приятелите, колегите, роднините и в крайна сметка пред самите себе си.
Фолкер Елис Пилгрим пише:
„Онова, което става в сърцето на мъжа, трябва да се представи за несъществуващо: той не може да бъде жена. А всеки мъж копнее да стане окова, което вече му е невъзможно:
мъж."
Най-късно когато синът изхвърчи от къщи и си потърси партньорка на своята възраст, майката трябва да е погребала лекия полъх на тайно желание в най-задното ъгълче на съзнанието си. И затова синовете в пубертета често се дистанцират от майките си грубо, нерядко ги обиждат болезнено и ги унижават. Те се срамуват от всички аванси на майката, защото виждат в тях проява на полова близост

- особено пред чужди хора.
Майките страдат от това, но по правило търпят и мълчат. Те дават право на бунтуващия се син да излее гнева си върху тях и се стараят да променят посоката на протестите му. Но това съвсем не значи,
че се отказват да го глезят. Дълбоко в себе си те отхвърлят грубото поведение на сина си като чисти пубертетски проблеми и не допускат, че същите добре проработени механизми ще продължат да действат и когато маминото синче стане възрастен мъж.
Твърде често майката остава вярна на ролята си на търпеливата и вечно обичащата. Тя предпочита да изчака „по-добри времена" и удобни случаи, например молбата да гледа внуците.
Тогава обаче в играта влиза конкуренцията: снахата, новата майка. Тя трябва да мине и през този етап,
ако държи да запази трудно извоювания достъп до сина си, защото синовете-партньори почти винаги се държат настрана от тези конфликти. Спорните въпроси около възпитанието на децата, воденето на домакинството и живота като цяло са твърде маловажни за мъжа, който не иска да си разваля отношенията с двете си жени. Тъй че майките трябва да се сблъскат пряко със снахите.

Изтегляне 0.62 Mb.

Сподели с приятели: