Снахи и свекърви Регине Шнайдер, Клеменс фон Лук

мъжът не може да не ходи на работа, нали?
Разглезването на детето от майката засяга много повече сина, отколкото дъщерята. „Синовете получават от майките си потвърждение, което не получава нито една дъщеря, да не говорим за снахата" - твърди хамбургската психоложка Катарина Андеруд. Докато дъщерите отрано са посветени в женския манталитет и участват в домакинския труд, майките се отнасят към мъжките си чеда като към бащите, към мъжете си. Когато синът се върне вкъщи след училище, те първо се грижат за физическото му благо и му осигуряват необходимото отпускане след стреса на „напрегнатата работа".
Друго е с дъщерите: когато се върнат вкъщи, те се включват без преход в домакинската работа. Ако майката е изцяло отговорна за домакинството, тя по правило изисква отрано участието на дъщерята.
Тя я оформя по свой образ и подобие, най-често също така несъзнателно,
както глези синчето си и партньора.
Освен това в последните години социолозите наблюдават активно бягство към личния живот,
което непрекъснато се засилва. Тъй като обществените стойности стават произволни, а социалните мрежи все по-тънки и късащи се, чувствата отново се насочват засилено

към семейното щастие. Тъкмо защото перспективата да бъдат щастливи един с друг цял живот е минимална и разводите са много по- чести отпреди, синовете възлагат всички свои надежди на майките си. Те също могат да се изнесат и да създадат свое семейство, но не могат да се разведат с децата си.
Точно затова някои майки цял живот се стараят да останат незаменими.
Битката им за сина започва много рано:
• Майката поема цялата отговорност за деня на бебето, тя съвсем естествено определя кога малкият ще се храни, ще спи и ще играе. Това планиране на всекидневието продължава и по-късно и се усъвършенства. С дъщерята е различно. Един пример: майката буди сина си за училище, един път,
два пъти, три пъти. Той се обръща на другата страна и не отваря очи, макар да знае, че тя няма да се откаже. По някое време се измъква с мърморене от леглото, но го прави не за себе си, а защото е сигурен, че може да разчита на майка си. Тя му напомня какво му предстои днес: тренировка,
посещение при лекаря, рожден ден на приятел. Винаги когато е възможно,
му отнема досадното организиране на ежедневието и с това оформя и затвърждава невъзможността му да взема самостоятелни решения. При това го прави от „чиста загриженост" - фраза,

която се запечатва дълбоко в съзнанието му.
• Също така отрано майката се научава да чете желанията на момчето по очите му. Кога е гладен,
кога е уморен, дали ще успее да заглади първите дребни разочарования с любимите му ястия. За да укрепи съюза със сина си и по този начин да го разглези още повече,
майката често подкопава дори авторитета на бащата. Ако бащата е забранил да се дават джобни пари, тя му пъха тайно десет марки в джоба; ако му е забранено да излиза да играе, тя прави изключения или му разрешава да стои до късно пред телевизора („но не казвай нищо на татко").
• Майката, която глези сина си, е винаги до него, когато нещо не му е наред.
Даже във време,
когато има достатъчно собствени проблеми и се нуждае от подкрепа, съвет или утеха. Тя се грижи търпеливо за него и понася капризите му, чака неспокойно, докато той изяви готовност да говори за актуалното си душевно състояние. През това време синът може да бъде сигурен в особено нежните й грижи. Нали тя иска момчето да идва при нея с грижите си дори когато стане голям мъж. Отново и отново тя му внушава, че е на негова страна, винаги показва повече разбиране към него, отколкото към партньорката му.

Даже когато е обидена от отношението му към нея, критиката й остава внимателна и снизходителна. Той трябва да знае, че може винаги да разчита на нея.
Сигурно условията са се променили, сигурно днешните самоуверени жени искат да бъдат не само майки на децата си, но и да се изявяват в други области на живота. Но в действителност вътрешносемейното разпределение на ролите почти не е претърпяло промени, въпреки еманципацията и горе- долу равните шансове в професионалния живот. Вярно е, че работещите майки много искат да се отпуснат и да си починат,
когато се върнат изтощени след осемте часа извън къщи, а не веднага да се втурнат да белят картофи за вечерята на цялото семейство. Фактически обаче повечето от тях веднага изчезват в кухнята, докато мъжът се отпуска на дивана.
Разпределение на домакинския труд
Вложено време в часове на седмица
Жени Мъже
Изпратена от Надя Р. на www.spiralata.net
17
Готвене
8.0 1.6
Миене на съдове

3.3 0.9
Подсушаване на съдове
2.1 0.9
Пране
3.5 0.6
Гладене
3.2 0.3
Работа с прахосмукачка/бърсане на прах
2.8 0.9
Почистване на банята и тоалетната
2.3 0.5
Други
5.1 2.1
Общо:

30.3 7.8
Това не се променя особено, когато жените между другото и работят.
Докато средната
„домакиня" извършва 84 процента от домакинската работа, делът на работещата жена намалява само с
14 процента. Въпреки сравнимите натоварвания в службата, жените продължават да вършат по- голямата част от домакинската работа и да възпитават децата.
По-нататък: синовете отново откриват предимствата на майчините грижи.
След като младежките бунтове в края на шестдесетте и през седемдесетте години се провалиха с гръм и трясък, „Хотел
Мама", както писа наскоро списание „Щерн", отново се цени извънредно високо. Нека оставим настрана актуалния проблем да се намери изгодно жилище: защо, питат се съвсем прагматично подрастващите мъже през деветдесетте години, да давам целия си оскъден месечен доход за собствена кола, след като още съм ученик, студент или в самото начало на кариерата си, като мога безплатно да ползвам мамината кола. Защо да плащам висок наем за някаква мръсна дупка, след като детската ми стая в родителския дом стои празна. Защо да си пера дрехите сам, защо да се храня с консерви и дълбокозамразени храни, когато вкъщи ме чака наредена маса. И без това

нямам достатъчно дребни пари, за да се обличам прилично и да се представям пред приятелите си.
Освен това мама постоянно твърди (и аз й вярвам), че се грижи с удоволствие за мен, че изобщо не й създавам допълнителни грижи, след като и без това готви за останалите членове на семейството.
Понякога консуматорското поведение на днешните възрастни синове отива твърде далеч дори за майките и те започват да настояват пред децата си да си потърсят отделно жилище. Но случаите,
когато майките по собствена инициатива отдалечават синовете си от семейния дом, са все още редки изключения.
В повечето семейства именно майките се стремят към съюз и разглезване.
Синът, който не може да се брани, докато е бебе и малко дете, свиква много бързо с удобствата и грижите и започва да ги приема като нещо напълно естествено и неотменимо. По-късно, когато би трябвало да се брани, той вече не иска. Много възрастни синове дори не осъзнават, че продължават да ги глезят и по този начин да ги манипулират, защото разглезването е преминало в кръвта им.
Задача на майките е да стоят нащрек отрано и да възпитават синовете си в самостоятелност - и да забелязват навреме признаците на вредното разглезване. Едва когато синът влезе в пубертета и

започне да мърмори, макар и непряко, срещу прекалените грижи, когато започне редовно да закъснява за ядене или поглъща набързо приготвеното с толкова любов ястие,
майките се сещат, че детето трябва да стане самостоятелно. Макар че са много ядосани, те запазват самообладание и отново и отново го канят да яде. Често се случва момчетата в тази възраст да се разхождат седмици наред в старите, вече изтъркани джинси, макар че майката е изпрала другия чифт или дори е купила нов. Може би много майки се вълнуват от ориенталските маниери на синовете си или дори се оплакват шумно от властното им поведение - но това съвсем не означава, че слагат край на безкористното обслужване и разглезване.
Твърде рядко майките дават на децата си да разберат, че не могат да имат всичко, което може да се изстиска от домашната каса. При това възпитание децата не могат да проумеят, че родителите
„олицетворяват ненасилствен, рационален авторитет, че родителите могат да наложат мнението си, че те не позволяват да им влияят", както пише психологът Вилфрид Вик.
Веднага след това той описва идеала: „Детето трябва да разбере, че родителите и децата търсят решенията равноправно, че водят спокойни, обмислени, понякога продължителни дискусии, мирни, но последователни спорове."
Половинчатият протест на сина срещу свръхгрижовната майка, който

остава без последствия, също влиза в ипотеката, която е за сметка на бъдещата му партньорка. Тя,
„наследницата", често усеща разглезващата догма на свой гръб: ако снахата не се държи към свекърва си поне „като дъщеря - установила е в изследванията си американската социоложка Луси Роуз
Фишър, - тя не може да очаква помощ от нея. Онова, което е непознато на свекървата, не събужда апетита й."

Изтегляне 0.62 Mb.

Сподели с приятели: