Снахи и свекърви Регине Шнайдер, Клеменс фон Лук

Маргарете Шрайнемакер - са чудесно преживяване, но и крайно трудна организация." За опитните майки и бащи - особено когато и двамата работят, - това със сигурност не е вълнуваща новост: при цялото щастие, което децата даряват на живота и партньорството, те създават безброй малки и големи проблеми. Така че разпределението на родителските роли трябва постоянно да бъде наново обсъждано и организирано.
Кой ще става нощем, когато сладкото, но непрекъснато ревящо бебе иска компания и приспиване? Кой ще се откаже от безпроблемната си кариера и ще си вземе отпуск по майчинство или бащинство? Кой ще взема детето от детската градина? На кого ще поверим съкровището си,
когато искаме да отидем двамата на кино или в отпуск? Кой ще определя и контролира гледането на телевизия и времето за лягане? Кой ще просвети децата по половите въпроси и как? Безброй много въпроси. Сигурно е, че те не могат да бъдат обсъдени и решени веднъж завинаги до последните детайли, а през целия съвместен живот на двойката ще дават материал за дискусии и различия.
Но когато свекървите станат баби, синовете бащи и снахите майки, картите в триъгълника майка,
син и партньорка автоматично се размесват наново. Защото свекървите пак излизат на преден план.

Внуците им дават добре обоснован претекст да участват в щастието на младото, неопитно семейство - те проявяват естествено любопитство, съчувстващо съзнание за отговорност, въодушевление и тревога. Най-често те донасят със себе си собствените си представи за възпитанието на децата, бързат да ги внушат на младите и държат да бъдат изслушвани.
Френският семеен терапевт Филип Гурин назовава четири причини, поради които партньорствата изпадат в криза точно когато децата разрушат досегашната приятна усамотеност с типичната си енергия:
1. Легендарната караница за пари (защото общата нова отговорност за финансовото обезпечаване на семейството се увеличава).
2. Често променени, раздалечаващи се сексуални потребности.
3. Проблеми с вътрешното разпределение на родителските задължения.
4. Нововъзникващи конфликти поради нежеланата намеса на свекървата.
Свекървите знаят, че могат да разчитат на внуците ги. Днес малките деца не се държат по- различно, отколкото преди двадесет или дори тридесет години. Дори когато родителите им живеят съвсем различно от онова, което свекървите са реализирали в собствените си бракове. Ако и двамата желаят да работят, докато живеят заедно и дори по-късно изобщо не възнамеряват да организират

общо домакинство - при всички случаи децата им си остават деца: докато са бебета, те плачат за храна и внимание, както са плакали още по времето на бабите им. Както всички деца по света, и те вдигат температура или не спят по цяла нощ при появата на първото зъбче. И
днешните деца обичат да им обръщат внимание и да се занимават с тях, през първите години от живота си имат нужда от постоянен
Изпратена от Надя Р. на www.spiralata.net
27
надзор, цапат дрехите си по време на игра и са много щастливи, когато бабите ги отрупват с играчки и любов.
Внуците са най-голямото щастие за бабите, особено след често объркващите екскурзии в непрогледния свят на модерния брак, който опознават при сина и партньорката си. Това означава, че потенциалните баби очакват с копнеж да съсредоточат отново енергията си в семейната сфера и да помагат в нещо, което познават най-добре.
Много скоро обаче им става ясно, че модерното възпитание също е доста сложна област, в която различните участници могат да имат различно мнение. Ако към партньора и партньорката се присъедини властната баба, която веднага и с неукротима енергия се устремява към внучето си,
конфликтите със сина и снахата са неизбежни.

И без това свекървите имат по-голяма тежест от майките. В психологията отдавна е известно, че след раждането на първото си дете жените се обръщат към собствената си майка и се идентифицират с нея по-силно отпреди. Помежду им възниква откровеност, която със сигурност е желана и от двете страни - но създава тежки проблеми на свекървата.
Досегашната борба за власт между снахата и свекървата продължава и след раждането на детето и везните се наклоняват решително във вреда на свекървата - това е установила американската сициоложка Луси Роуз Фишър. Сравними немски изследвания не съществуват, но можем да изходим от постановката, че положението в Европа е подобно: анкетираните от социоложката млади американски майки съобщават, че отново приемат сериозно съветите и критиките на своите собствени майки. Но само всяка четвърта заявява, че се вслушва в съветите на свекърва си. Други 25 процента от анкетираните майки са на мнение, че са готови да приемат сериозно съветите на свекървата или най- малко да помислят дали трябва да ги следват. Кръгло половината признават,
че дори не слушат какво им говорят и препоръчват свекървите им, камо ли пък да се съобразяват със съветите им.
Даже ако досега свекървата се е радвала на известно уважение като семейна инстанция, понякога

дори е играла ролята на сив кардинал, с който снахата не е смеела да влезе в битка (дори само за да избегне стреса и караниците с мъжа си), най-късно с раждането на детето положението се променя.
Сега младата майка застава еднозначно в центъра на триъгълника и свекървата е длъжна да се съобразява с тази промяна.
Нещо повече, след раждането на свое дете много жени очакват партньорът да се отдалечи още повече от майка си. Те държат повече от всякога той да вземе окончателно тяхната страна и да ги подкрепя в тази нова, изпълнена с много повече отговорност ситуация. За тях това означава той да се откаже и от последните остатъци зависимост от грижите на майка си. По всичко личи, че в началото младите майки постигат желания успех: в действителност до този извод е стигнала и Луси Фишър,
много млади бащи развиват самостоятелни, независими от майките си вътрешносемейни становища.
Женените мъже с дете, констатира американката, по-рядко се обръщат за съвет към собствената си майка и предпочитат да разговарят по тези въпроси с други женени мъже,
дори да нямат деца. Разбира се, след раждането на желания внук свекървата иска да поддържа добри отношения с партньорката на своето момче. Тя знае, че през първите години на детето може да има достъп до люлката, масата за

повиване и детската стая само чрез майката на бебето - чрез снахата. Ако се опита да си извоюва право на редовни посещения при внучето чрез съда, сигурно няма да постигне успех. Това архаично право е загубило своята валидност, след като живеещите под един покрив няколко поколения станаха рядко явление.
Някои свекърви интуитивно отбелязват новата си отслабена позиция и поне в началото се въздържат да дават непоискани съвети на сина и снахата. Други изпадат в паника, че ще пропуснат удобния момент да се сближат с младото семейство и с милото внуче, и засилват атаките. Твърде малко са свекървите, които успяват да удържат за дълго време потребността си от семейна близост. Те не считат, че това е нужно, в крайна сметка децата са и техни внучета. Защо те да са по-лоши съветнички, по-небрежни детегледачки или по-неспособни помощнички в писането на домашните?
Само защото са майки на таткото, а не на майката?
Свекървите все още са най-добрите, когато има нужда от спешна помощ.
Когато се търси например домашно средство срещу кашлица с бързо действие, когато трябва да се намери красив порцеланов сервиз за празненството по случай рождения ден, когато родителите търсят безлихвен

кредит за ново обзавеждане на детската стая или имат спешна нужда от жена, която да гледа детето за няколко дни. Понякога дори синовете се обръщат за съвет към майките си по семейни въпроси,
особено когато се касае за децата и въздействието им върху семейния живот. По правило те могат да
Изпратена от Надя Р. на www.spiralata.net
28
бъдат сигурни в опитността и практическата помощ на майките си.
Накратко: свекървите са обичани,
когато се включват безкористно в семейния живот, помагат в случай на нужда, но иначе се държат настрана със съвети и всевъзможни намеси.
Повечето свекърви не се примиряват с тази неблагодарна, едностранчива функция на
„снабдители", макар че години наред са се идентифицирали с тази роля. Те искат повече, искат да участват активно в разширения семеен живот. Затова някои свекърви посягат към крути мерки, които биха им позволили да участват и да влияят. Те оповестяват тържествено, че ще посетят внучето следващата неделя („Сигурна съм, че малката е пораснала с цял сантиметър!" и усъвършенстват отдавна известните, но все още ефективни форми на подкуп (шоколад,
тайно мушнати в джоба пари,
обещание, че при тях детето ще си легне много по-късно, отколкото при мама и татко и т.н.). Други се

оплакват горчиво на сина си, защото са на мнение, че той би могъл (и е длъжен) да им осигури редовен достъп до любимото внуче. Трети пък страдат тихо и живеят с чувството,
че са отрязани, изказват разочарованието си само от време на време с остри забележки („Кого толкова поканихте вчера на рождения ден на малката?").
Създава се твърде объркана и често безизходна ситуация, защото претенциите на свекървата твърде рядко са изказани открито пред младото семейство. Освен това младите майки почти никога не смеят да кажат ясно и открито на свекървите си къде трябва да минава границата на намесата. За свекървата наистина е трудно да изяви претенциите си ясно и открито.
Всяка свекърва се страхува от болезнено, обидно отблъскване. Още по-рядко се случва синът, партньор и отскоро баща, да даде израз на представите и съмненията си.
Всеки знае, че когато и трите страни мълчат, неизбежно възникват спекулации и слухове. Всяка страна започва да интерпретира, което вероятно е най-неблагоприятното изходно положение за задоволяващо уреждане на толкова сложните взаимоотношения между майката, сина, партньорката и внуците.

Изтегляне 0.62 Mb.

Сподели с приятели: