Съобщение на комисията до европейския парламент, съвета, европейския икономически и социален комитет и комитета на регионите национални стратегии за интегриране на ромите: първа стъпка в прилагането на Рамката на ес
Предизвикателствата пред държавите, обхванати от процеса на разширяване
Изтегляне 383.65 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 4. Следващи стъпки
3. Предизвикателствата пред държавите, обхванати от процеса на разширяване В Рамката на ЕС се подчертава, че целите на ЕС за интегрирането на ромите важат в еднаква степен за държавите, обхванати от процеса на разширяване. Националните стратегии за интегриране на ромите на тези държави трябва да бъдат преразгледани с оглед на тези цели и да отразяват всеобхватния подход, който се изисква съгласно Рамката на ЕС. Това ясно се подчертава в Съобщението на Комисията „Стратегия за разширяване и основни предизвикателства през периода 2011—2012 г.“25 В своите годишни доклади за напредъка Комисията отблизо следи развитието на ситуацията. Освен да се съсредоточат върху четирите ключови области, набелязани в Рамката на ЕС, държавите от Западните Балкани и Турция трябва да обърнат особено внимание на улесняването на достъпа до лични документи и регистрацията в местните органи26. Националните органи на държавите, обхванати от процеса на разширяване, трябва да останат ангажирани с предприемането на конкретни стъпки във всички области, свързани с тези въпроси27. Редица мерки вече се финансират в държавите кандидатки по линия на раздел „Развитие на човешките ресурси“ на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП). В оперативните програми на държавите бенефициери фигурира раздел, посветен на уязвимите групи и ромите, в който се насърчава социалното приобщаване, включително обучения, професионално ориентиране и дейности за подобряване на участието на пазара на труда. За да подпомогне в допълнителна степен държавите, обхванати от процеса на разширяване, в техните усилия да способстват за приобщаването на ромите, Комисията предприе стъпки за подобряване на използването на ИПП с цел по-стратегическите и по-ориентирани към резултатите действия за приобщаване на ромите на национално и регионално равнище28. По-доброто интегриране на ромите е въпрос на социална справедливост и на това да се гарантира формирането на по-приобщаващи общества в държавите, обхванати от процеса на разширяване. Това съставлява част от споделените ценности на ЕС, които държавите, обхванати от процеса на разширяване, се насърчават да възприемат в хода на своето присъединяване. При все това настоящото положение на ромите, живеещи в лоши условия в държавите, обхванати от процеса на разширяване, доведе до последствия от гледна точна на нарасналия брой роми, които временно мигрират в държави — членки на ЕС, по силата на безвизовия режим и дори подават молба за убежище29. Това може да се отрази отрицателно върху либерализирането на визовия режим, което представлява едно от най-големите постижения в посока на приобщаването на Западните Балкани към ЕС. Държавите, обхванати от процеса на разширяване, трябва да активизират усилията си за по-нататъшното интегриране на своите граждани от ромски произход. Това трябва да включва също така трайни решения по отношение на бежанците и вътрешно разселените лица, много от които са роми30. 4. Следващи стъпки Изготвената от Комисията оценка на националните стратегии за интегриране на ромите показва, че държавите членки полагат усилия за изработването на всеобхватен подход към интегрирането на ромите. Въпреки това на национално равнище е необходимо да се направи много повече. Социално-икономическото приобщаване на ромите продължава да бъде преди всичко отговорност на държавите членки и те ще трябва да положат по-големи усилия, за да поемат тази своя отговорност, като приемат повече конкретни мерки, набележат ясно формулирани цели за измерими резултати, отпуснат ясно насочено финансиране на национално равнище и въведат стабилна национална система за наблюдение и оценка. За да посрещнат набелязаните предизвикателства и постигнат реалното интегриране на ромските малцинства, държавите членки, и особено тези от тях с по-многочислено ромско население, трябва по-конкретно:
Държавите членки трябва да гарантират, че изпълнението на стратегиите съответства на регионалните и местните програми. Регионалните и местните органи са съществен фактор, що се отнася до осъществяването на промяна, и трябва да бъдат активни участници в прегледа и изпълнението на стратегиите. Освен това Комисията допълнително ще насърчава обмена на опит и създаването на мрежи за сътрудничество и контакти между регионалните и местните органи.
Гражданското общество, и по-специално ромските организации, не трябва да се считат за пасивни адресати на промяна, а да се приканят да играят активна роля в осъществяването на тази промяна. Те трябва да играят ключова роля в ангажирането на ромските общности в процеса, както и в изграждането на доверие между мнозинството от гражданите и малцинствата. Държавите членки трябва да предприемат необходимите мерки, за да подсигурят участието на гражданското общество в преразглеждането, изпълнението и наблюдението на своите национални стратегии.
Държавите членки трябва да заделят достатъчно средства за изпълнението на националните стратегии за интегриране на ромите, тъй като това е мерило за техните амбиции. В допълнение към националното финансиране действията, включени в тези стратегии, ще бъдат също така елемент от преговорите за структурните фондове и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони за програмния период 2014—2020 г. Рамката на политиката на сближаване, предложена от Комисията, включва минимален размер от средства, насочени към социалното приобщаване и бедността, по-добър достъп до средства и по-доброто координиране и интегриране на тези средства, както и инвестиционен приоритет за интегрирането на маргинализирани общности като ромите и въвеждането на изисквания за обвързаност с предварителни условия, чрез които инвестициите по линия на структурните фондове се обвързват с наличието на национална стратегия за интегриране на ромите, съобразена с Рамката на ЕС.
Ще бъде обстойно проверено дали националните програми за реформи в рамките на Европейския семестър са съгласувани с националните стратегии за интегриране на ромите и когато това е необходимо, в препоръките за отделните държави ще се съдържат указания във връзка с интегрирането на ромите, които да насочат съответните държави членки към постигането на по-нататъшен напредък. От държавите членки се иска, в съответствие с числеността на тяхното ромско население, в следващите години системно да разгледат въпроса за приобщаването на ромите в рамките на своите национални програми за реформи. Освен това в Работния документ на службите на Комисията, придружаващ настоящото Съобщение, се съдържа обобщение на ключовите въпроси, които ще помогнат на държавите членки да премахнат разликите, съществуващи между ромите и по-голямата част от населението. Обстойната оценка ще бъде дискутирана с държавите членки в рамките на диалог с тях. Държавите членки съща така се приканват да споделят с Комисията заключенията от осъщественото от тях наблюдение на изпълнението на съответните национални стратегии. Агенцията на ЕС за основните права ще продължи да провежда своите проучвания в целия ЕС, както и да работи в тясно сътрудничество с държавите членки, за да ги подкрепя в изработването на стабилни национални системи за наблюдение. Комисията ще продължи да подкрепя мобилизирането на капацитет в държавите членки. За тази цел ще бъде създадена мрежа от националните звена за контакт на всички държави — членки на ЕС, за да се споделят резултатите от предприетите от тях мерки във връзка с приобщаването на ромите, да се осъществява обмен на най-добри практики и преглед на партньорска основа на изпълнението на техните стратегии. Европейската платформа за приобщаване на ромите ще продължи да осигурява на заинтересованите страни форум за обмен на гледища. Комисията ще осъществява ежегоден преглед на изпълнението на националните стратегии за интегриране на ромите, като докладва пред Европейския парламент и Съвета, както и в рамките на стратегията „Европа 2020“.
Държавите членки трябва да гарантират, че законодателството за борба с дискриминацията се прилага ефективно на тяхната територия. При представянето през 2013 г. на доклад за прилагането на Директивата на ЕС относно прилагането на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход31 Комисията ще разгледа правни въпроси, като ще постави особен акцент върху аспектите, касаещи интегрирането на ромите.  
1Понятието „роми“ се употребява в настоящото съобщение, както и от редица международни организации и представители на ромски групи в Европа, за да означи редица различни групи (роми, синти, кале, цигани, романичели, бояши, ашкали, гюпти, йениш, дом, лом), и включва също така „пътуващите хора“ (travellers), без да се отричат особеностите и разнообразието, характеризиращи начина на живот и положението на тези групи. 2Оценка на Европол на заплахата от организираната престъпност, 2011 г. (Europol Organised Crime Threat Assessment 2011), стр. 26. 3„Икономическата цена на изключването на ромите“ („Economic costs of Roma exclusion“), Световната банка, април 2010 г. http://siteresources.worldbank.org/EXTROMA/Resources/Economic_Costs_Roma_Exclusion_Note_Final.pdf 4Вж. например безпокойството, изразено от Канада в резултат от растящия брой молби за убежище, подадени от граждани на определени държави членки. 5Съобщение „Рамка на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите до 2020 г.“, COM(2011)173 от 5 април 2011 г. В Становището на Европейския икономически и социален комитет относно „Засилване на социалната самостоятелност и интеграция на ромите в Европа“, CESE 998/2011 от 16 юни 2011 г. и Становището на Комитета на регионите относно „Рамка на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите до 2020 г.“, CdR 247/2011 от 14 декември 2011 г. се заявява силна подкрепа за Рамката на ЕС. 6В настоящото съобщение понятието „стратегия“ следва да се разбира като обхващащо както интегрираните набори от мерки в съответните области на политиката, така и стратегиите. 7Заключения на Европейския съвет (EUCO 23/11) от 23—24 юни 2011 г. въз основа на Заключенията на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси относно „Рамка на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите до 2020 г.“, 10665/11 от 19 май 2011 г. 8http://ec.europa.eu/europe2020/index_bg.htm 9Малта не прие национална стратегия за интегриране на ромите, тъй като на територията ѝ не живее многочислено ромско население. 10В обобщаващите таблици за четирите области на политиката системно се разглеждат две групи въпроси: цели, т.е. дали стратегиите подкрепят набелязаната в Рамката на ЕС обща цел на ЕС в съответната област и дали в тях се определят конкретни, точно определени и измерими цели; и мерки (както мерки, насочени към обществото като цяло, така и мерки, насочени конкретно към ромите). 11Целите на ЕС във връзка с интегрирането на ромите бяха изложени в Съобщението „Рамка на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите до 2020 г.“, COM(2011)173 от 5 април 2011 г. 12„Предотвратяване на социалното изключване чрез стратегията „Европа 2020“ — развитието в ранна детска възраст и приобщаването на ромските семейства“ („Preventing Social Exclusion through the Europe 2020 strategy - Early Childhood Development and the Inclusion of Roma Families“) — официален доклад на Европейската платформа за приобщаване на ромите, изготвен по време на белгийското председателство от УНИЦЕФ и Европейската социална обсерватория в сътрудничество с Белгийската федерална служба за планиране за социална интеграция, 2011 г; http://www.ecdgroup.com/pdfs/Preventing-Social-Exclusion.pdf. 13Според проучването най-малко 10 % от ромските деца на възраст 7—15 години в Гърция, Румъния, България, Италия и Франция не ходят на училище: те или все още посещават заведение за предучилищно образование, или още не са част от системата на образованието, пропуснали са учебната година, прекъснали са училище изцяло или вече работят. Техният дял е най-висок в Гърция, където над 35 % от ромските деца не ходят на училище („Положението на ромите в 11 държави — членки на ЕС. Кратък обзор на резултатите от проучването“ („The situation of Roma in 11 EU Member States; Survey results at a glance“), Агенция за основните права, Световна банка, Програма на ООН за развитие, 2012 г.) 14Държавите членки се включват в таблиците, ако в съответните им стратегии се споменава посоченият в таблицата вид мерки. 15В повечето държави членки броят на ромите, твърдящи, че са безработни, е поне два пъти по-висок от съответния брой на запитаните, които не са роми. В Италия, Чешката република и Словакия броят на ромите, заявили, че са безработни, е до четири или дори пет пъти по-висок от броя на определилите се като безработни, които не са роми („Положението на ромите в 11 държави — членки на ЕС. Кратък обзор на резултатите от проучването.“ Агенция за основните права, Световна банка, Програма на ООН за развитие, 2012 г.) 16Препоръка 2008/867/ЕО на Комисията относно активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда (OB L 307/11 от 18.11.2008 г.) 17Целта на специалните мерки е да се осигури недискриминационен достъп на ромите до пазара на труда. Сред тях са например професионалното обучение и обучението в процеса на работа, посредничеството, улесняването на достъпа до грижи за децата и т.н. 18Тези мерки са насочени към превантивните грижи, като подобряване на равнищата на ваксинация сред ромите и провеждането на кампании за популяризиране на здравословния начин на живот, но също и към репродуктивното здраве (например предпазване от бременност сред младежите). Няколко държави членки споменават също така мерки за предотвратяване на предубеденото отношение от страна на работещите в сферата на здравеопазването. 19С акцент върху репродуктивното здраве и превантивните грижи, включително по-добрата имунизация. 20„Елементи за обща стратегическа рамка за периода 2014—2020 г.“, Работен документ на службите на Комисията (2012) 61 окончателен, 14 март 2012 г. 21Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход (ОВ L 180 от 19.7.2000 г.); Рамково решение 2008/913/ПВР от 28 ноември 2008 г. относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право (OB L 328, 6.12.2008 г.). 22Информация за националните звена за контакт може да бъда открита на адрес: http://ec.europa.eu/justice/discrimination/roma/national-strategies/index_en.htm. 23Определянето на националното звено за контакт в Гърция е предвидено за втората половина на 2012 г. 24Европейската комисия си сътрудничи със Световната банка, за да разработи методология за картографиране, както и карти на бедността и изключването за повечето държави членки, присъединили се към ЕС през 2004 г. или след това. През 2011 г. Европейската мрежа за наблюдение на териториалното планиране отправи покана за представянето на предложения за проекти, целящи изготвянето на карти на бедността и изключването за редица държави членки, присъединили се към ЕС преди 2004 г. В края на 2011 г. Европейската комисия предложи в следващия програмен период държавите членки да представят резултатите от своите договори за партньорство и оперативни програми по отношение на борбата с бедността, като съсредоточат усилията си върху конкретни географски райони или целеви групи. 25COM(2011) 666. 26Декларация от Загреб от 27 октомври 2011 г., одобрена на Конференцията относно осигуряването на документация и регистрация във връзка с гражданското състояние в Югоизточна Европа. 27Този ангажимент включва: изработване и преглед на подходящи общи и конкретни планове за действие и програми в четирите ключови области, улесняване на достъпа до лични документи и регистрация; насърчаване на образованието в ранна детска възраст и намаляване на броя на ромските ученици, преждевременно напускащи училище; стимулиране на заетостта сред ромите в публичния и частния сектор; предотвратяване на дискриминацията в областта на социалните грижи и здравеопазването и подобряване на жилищните условия на ромите, особено на онези, живеещи в неофициални селища. 28Изпълнението се следи посредством механизма на Процеса на стабилизиране и асоцииране и годишните доклади за напредъка. Последващи мерки във връзка с оперативните заключения ще бъдат обсъдени през 2012 г. в рамките на заседания на Комитета по Споразумението за стабилизиране и асоцииране. 29SEC(2011) 695 и SEC(2011) 1570. 30Процесът от Сараево (Декларация от Белград от 7 ноември 2011 г.) включва посветена на този въпрос Съвместна регионална програма със средства в размер на 584 млн. EUR. 31Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход (ОВ L 180 от 19.7.2000 г.). BG BG Каталог: pub -> ECD ECD -> Съдържание ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз ECD -> I. въведение ECD -> Съвет на европейския съюз ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес Изтегляне 383.65 Kb. Сподели с приятели:
|