Примери за действия, способстващи за приобщаването на ромите в здравеопазването

Унгария цели да обучи 2 000 ромски жени с помощта на Европейския социален фонд и да улесни придобиването на практически опит в социалните услуги, службите за осигуряване на благосъстоянието на децата и службите за закрила на детето, както и в работата като социални работници, предоставящи подкрепа за семействата, специалисти в областта на развитието на местните общности, специалисти, улесняващи намирането на работа, и здравни медиатори. Ирландия предостави широк набор от здравни услуги конкретно за „пътуващите хора“ („travellers“), като например здравните екипи за „пътуващите хора“ и проектите за основни здравни грижи (включително здравни медиатори за „пътуващите хора“ и медицински сестри, предоставящи здравни грижи за техните общности). От 1994 г. насам някои жени от общностите на „пътуващите хора“ бяха обучени като здравни медиатори, работещи в рамките на дадена общност, за да развиват предоставянето на основни здравни грижи въз основа на ценностите на общностите на „пътуващите хора“. За да увеличи достъпа на ромите до услуги в общественото здравеопазване, до 2011 г. правителството на Румъния назначи около 450 здравни медиатори. Тяхната роля е да улесняват диалога между ромите и медицинските институции и медицинския персонал. Те осигуряват активна подкрепа за ромите при сдобиването с документи за самоличност, със здравни застраховки и при регистрирането в списъците на семейните лекари и осведомяват майките по редица здравни въпроси. Тъй като това се оказа положителна практика, една от целите, свързани с приобщаването на ромите, е увеличаването с 25 % на броя на здравните медиатори до 2020 г.

Като част от един интегриран подход държавите членки следва приоритетно да предприемат следните действия в областта на здравеопазването: да разширят обхвата на здравното и базисното социално осигуряване и услуги (в това число посредством разглеждане на въпроса за регистрацията в местните органи); да подобрят достъпа на ромите, както и на другите уязвими групи, до основни здравни услуги, услуги за спешна помощ и специализирани здравни услуги; да стартират кампании за повишаване на осведомеността по отношение на редовните медицински прегледи, предродилните и следродилните грижи, семейното планиране и имунизацията; да гарантират, че превантивните здравни мерки достигат до ромите, и най-вече до жените и децата; да подобрят условията на живот, като поставят акцент върху сегрегираните селища.

Макар всички държави членки да са съгласни с необходимостта от подобряване на жилищните условия за много роми, малка част от тях предлагат конкретни мерки в рамките на интегриран подход за справяне със ситуацията. Независимите мерки, които не съставят част от всеобхватен подход към проблема с жилищното настаняване, включващ други придружаващи мерки в сферата на образованието, трудовата заетост и здравеопазването, може да не доведат до постигането на трайни резултати. Следователно държавите членки се насърчават да обмислят разширяването на обхвата на действията по отношение на жилищното настаняване, градоустройството и развитието на селските райони и интегрирането на тези действия в такива всеобхватни програми. Някои държави членки, особено тези със сравнително малочислено ромско население, разглеждат свързаните с жилищното настаняване предизвикателства, пред които ромите са изправени, в рамките на вече съществуващи структури. Няколко държави членки разглеждат въпроса с достъпа до жилища, включително социални жилища.

Мерки, които се изискват съгласно Рамката на ЕС	Държави членки, които са предприели действия за тяхното прилагане
Подкрепа за общата цел	Всички държави членки (с изключение на Литва)
Конкретни мерки за намаляване на разликите в достъпа до жилищно настаняване и комунално-битови услуги	Всички държави членки (с изключение на Литва)
Общи мерки въз основа на вече съществуващи структури	DK, DE, EE, LV, LU, NL, AT, SE
Достъп до жилища, включително социални жилища	BG, CZ, DK, DE, IE, ES, IT, CY, HU, AT, PT, SI, SK, SE,
Разглеждане на нуждите на общностите, които не водят уседнал начин на живот	BE, IE, FR, AT, UK
Интегриран подход	CZ, ES, FR, HU, PT, RO, FI

В Обединеното кралство уелските регионални органи са въвели конкретни мерки за подобряване на настаняването и достъпа до услуги на ромите и „пътуващите“ общности. Финансирането, предоставено на местните органи от правителството на Уелс за ремонт и за изграждане на нови обекти, бе увеличено от 75 % на 100 %. В Унгария с цел насърчаване на социалното приобщаване на хората, живеещи в условия на сегрегация, със средства както от ЕСФ, така и от ЕФРР ще бъдат изпълнени интегрирани програми за подобряването на социалните условия, на условията в местните общности, както и на условията по отношение на образованието, здравеопазването, заетостта и жилищното настаняване. Освен създаването на общински центрове, които да предоставят хигиенни и други услуги за живущите там, ще бъдат предприети мерки и по отношение на техните жилищни нужди, включително предоставянето на социални жилища. Във Франция няколко местни органа са създали „села за социално приобщаване“ („insertion villages“), за да посрещнат нуждите на лица в неравностойно положение, сред които и ромите, живеещи в незаконни селища. И други местни органи ще осъществят такива проекти с подкрепата на Европейския фонд за регионално развитие.

Като част от един интегриран подход държавите членки следва приоритетно да предприемат следните действия в областта на жилищното настаняване: да насърчават премахването на сегрегацията; да подпомагат интегрирани подходи към въпросите, свързани с жилищното настаняване, разработени на местно равнище, като специално внимание се обръща на инфраструктурата за комунално-битови и социални услуги; където това е приложимо, да увеличат наличността, да определят по-достъпни цени и да подобрят качеството на социалните жилища и местата за престой с достъп до услуги на достъпни цени в рамките на един интегриран подход.

В Рамката на ЕС държавите членки се призовават да следват целенасочен подход, съобразен с Общите основни принципи на приобщаване на ромите, и да осигурят съответствието на своите национални стратегии за интегриране на ромите с националните програми за реформи в рамките на стратегията „Европа 2020“.

а) Мобилизиране на участниците на регионално/местно равнище и на гражданското общество

В Рамката на ЕС бе изтъкната необходимостта от непрестанен диалог с регионалните и местните органи, както и с ромското гражданско общество при изготвянето, прилагането и наблюдението на националните стратегии.

Макар че повечето държави членки насочват вниманието към проекти или инициативи, предприети от местни или регионални органи с цел да способстват за приобщаването на ромите, само малко на брой държави членки изрично предвиждат мобилизирането на тези органи в прилагането и наблюдението на стратегиите. Освен това няма много признаци за включването на тези местни публични органи или допитването до тях в процеса на изготвяне на стратегиите. В много малко случаи държавите членки не набелязват ясни мерки на национално равнище, но на регионално и местно равнище се изпълняват конкретни програми.

Що се отнася до гражданското общество, при изготвянето на своите документи за политиката в тази област няколко държави членки са провели широки консултации с представители на ромските общности и с организации на гражданското общество, макар да изглежда, че изразените мнения и препоръките не винаги са приемани в окончателните варианти на документите.

Мобилизиране на регионалните и местните органи и на гражданското общество

Мерки, които се изискват съгласно Рамката на ЕС	Държави членки, които са предприели действия за тяхното прилагане
Допитване до местни и регионални органи или представители на ромите/гражданското общество при изготвянето на стратегията	BE, BG, DK, DE, EE, IE, ES, FR, IT, LV, HU, NL, AT,, PL, PT, RO, SI, SK, FI, SE, UK
Планирано участие на регионални и местни органи в изпълнението	BE, BG, CZ, DE, IE, EL, ES, FR, CY, LV, LT, AT, PT, RO, SI, SK, FI, SE, UK
Планирано участие на представители на ромите/гражданското общество в изпълнението	BE, BG, DE, IE, EL, ES, FR, LV, HU, AT, PL, PT, RO, SI, SK, FI, SE, UK

Повечето държави членки обаче не са обяснили как си представят сътрудничеството с регионалните и местните органи, от една страна, и с гражданското общество и ромските общности, от друга страна, в хода на изпълнението и наблюдението на своите политики. Държавите членки трябва да положат още усилия за резултатното включване както на регионалните и местните органи, така и на гражданското общество във всички етапи на работа по националните стратегии.

Като част от един интегриран подход държавите членки приоритетно следва да предприемат следните действия: активно да ангажират регионалните и местните органи, в съответствие с тяхната конкретна компетентност, в прегледа, изпълнението и наблюдението на стратегиите; да ангажират гражданското общество, в това число ромските организации, в изпълнението и наблюдението на стратегиите; да осигурят координацията между различните равнища на управление, участващи в изпълнението на стратегиите; да включат въпросите, свързани с приобщаването на ромите, сред основните въпроси на дневен ред на местно и регионално равнище; да използват Европейския социален фонд за укрепване на капацитета на ромските организации.

Няколко държави членки признават необходимостта от добре развита система за наблюдение и някои от тях се стремят да въведат или поне възнамеряват да разработят такава система. Някои държави членки успешно са изпробвали териториален подход за наблюдение на развитието на ситуацията, по-специално в онези райони, в които бедността е по-голяма. Въпреки това са необходими значителни усилия, за да се оправдаят заложените в Рамката на ЕС очаквания и да се гарантира подходящо докладване относно социално-икономическото приобщаване на ромите в рамките на процеса на изпълнение на стратегията „Европа 2020“, когато това е необходимо.

Мерки, които се изискват съгласно Рамката на ЕС	Държави членки, които са предприели действия за тяхното прилагане
Добре развито наблюдение с цел оценка на въздействието	IE, LV, PT, SK
Механизъм за преразглеждане, чрез който да се адаптира стратегията	BG, IE, EL, ES, LV, SK, FI, SE

Като част от един интегриран подход държавите членки следва: да разработят или използват вече съществуващи стабилни системи за наблюдение, като определят отправно положение, подходящи показатели и измерими целеви стойности в сътрудничество, където това е възможно, с националните статистически служби; да гарантират, че в рамките на всяка програма се предвиждат разпоредби за оценяването на нейната релевантност, резултатност, ефективност и въздействие.

В своите стратегии всички държави членки са обърнали внимание на насърчаването на борбата с дискриминацията и на защитата на основните права. В повечето стратегии отделен раздел или глава са посветени на повишаването на осведомеността относно основните права и на борбата с дискриминацията или нарушаването на основните права (като се разглежда и въпросът за борбата с трафика на хора).

Мерки, които се изискват съгласно Рамката на ЕС	Държави членки, които са предприели действия за тяхното прилагане
Усилия в областта на правата на човека и борбата с дискриминацията	BE, BG, CZ, DK, DE, EE, IE, EL, ES, FR, IT, CY, LV, LT, LU, HU, NL, AT, PL, PT, RO, SI, SK, FI, SE, UK

Активизирането на борбата с дискриминацията и расизма, включително тези техни форми, които засягат ромите, трябва да стане част от един силен подход във всяка държава членка. Този подход трябва да се основава на пълното спазване от всички на законодателството на ЕС²¹ и на националното законодателство, както и на повишаването на осведомеността относно обществените ползи от интегрирането на ромите. Възможностите за междукултурен диалог биха могли да спомогнат за формирането на такава осведоменост и да способстват за премахването на социалната стигма.

Ромските деца са една особено уязвима група, що се отнася до достъпа до основни права, който представлява въпрос, разглеждан много рядко извън сферите на образованието и здравеопазването. В няколко стратегии се отделя специално внимание на положението на ромските жени, макар да са нужни допълнителни усилия, за да им се осигури възможността да упражняват своите права.

Значителен дял от живеещи в държавите членки роми са законно пребиваващи граждани на трети държави, които са изправени пред същите предизвикателства като мигрантите, идващи от държави извън границите на ЕС. Те не трябва да са обект на дискриминация, а да се ползват от същите права, от които се ползват мигрантите от държави извън ЕС.

Като част от един интегриран подход държавите членки приоритетно следва да предприемат следните действия: да гарантират, че всички роми са се регистрирали в съответните органи; да активизират борбата с расизма и дискриминацията, включително множествената дискриминация; да формират сред обществеността разбиране за общите ползи от приобщаването на ромите; да водят по-ефективна борба с детския труд и да предприемат по-ефективни действия срещу трафика на хора, включително посредством международно сътрудничество.

В Рамката на ЕС от държавите членки бе поискано да определят национално звено за контакт във връзка с националната стратегия за интегриране на ромите, оправомощено да координира разработването и изпълнението на стратегията. Всички държави членки са се съобразили с това искане и понастоящем разполагат с национални звена за контакт, повечето от които на високо управленско равнище²². Ясното идентифициране на координиращите органи в 27-те държави членки представлява напредък в сравнение с миналото, както и ясен знак за политическата воля за справяне с предизвикателствата, свързани с интеграцията на ромите²³. Същевременно трябва да се подсигури тясно сътрудничество между националните звена за контакт и органите, отговарящи за финансирането и прилагането.

Мерки, които се изискват съгласно Рамката на ЕС	Държави членки, които са предприели действия за тяхното прилагане
Определяне на национално звено за контакт	Всички държави членки

В Рамката на ЕС от държавите членки бе поискано да отпуснат достатъчно финансиране от националните бюджети за мерки за приобщаване на ромите, което да бъде допълнено, когато това е необходимо, с финансиране от ЕС или международно финансиране. Оценката на националните стратегии показва, че повечето държави членки не са отпуснали достатъчно бюджетни ресурси за приобщаването на ромите. Само няколко държави членки са определили бюджетни средства и конкретни суми за мерки в рамките на политиката за приобщаване на ромите.

За да гарантират изпълнението на политиките за приобщаване на ромите, няколко държави членки възнамеряват да разчитат предимно на финансиране от ЕС — особено от Европейския социален фонд и от Европейския фонд за регионално развитие. Въпреки че възможности за подпомагане на уязвими групи като ромите съществуват в рамките на политиката за развитие на селските райони, повечето стратегии не споменават Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Предоставянето на бюджетни средства за националните стратегии за интегриране на ромите трябва да следва териториален подход, чрез който се разглеждат конкретните нужди в най-бедните географски райони или конкретните нужди на целевите групи, изложени на най-голям риск от дискриминация и изключване, като се обръща специално внимание на маргинализирани общности като ромските²⁴.

Отпускане на финансиране

Мерки, които се изискват съгласно Рамката на ЕС	Държави членки, които са предприели действия за тяхното прилагане
Не се посочва финансиране	IE, FR, CY, LU, NL, AT, FI, UK
Не са отпуснати бюджетни средства	BE, DK, DE, EE, ES
Посочва се предоставянето на финансиране от националните бюджети	BG, EL, LV, LT, HU, PL, RO, SI, SK, SE
Посочва се предоставянето на международно финансиране/финансиране от ЕС	CZ, EL, LV, LT, HU, PL, PT, RO, SI, SK

Като част от усилията, които полагат, за да увеличават процента на усвоените средства, държавите членки трябва да използват средствата на ЕС в по-голяма степен и по-ефективно за приобщаването на ромите.

За да осигурят устойчивото изпълнение на своите стратегии за приобщаване на ромите, държавите членки следва да демонстрират ясен ангажимент за осигуряване на финансирането на стратегиите до 2020 г., който да отразява тяхната политическа воля за решаване на проблема с изключването на ромите.