Съобщение на комисията до европейския парламент, съвета, европейския икономически и социален комитет и комитета на регионите

1.Въведение

Как ще подходим към растящите предизвикателства пред нашето общество, като изменението на климата, недостатъчните ресурси и въздействието от демографските промени? Как ще подобрим здравеопазването и сигурността и обезпечим трайното снабдяване с вода и висококачествена, достъпна храна?

Единственият отговор са иновациите, които са в основата на стратегията „Европа 2020“², по която държавите-членки постигнаха съгласие на Европейския съвет през м. юни 2010 г., като едновременно с това подкрепиха целите за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, залегнали в стратегията. „Съюзът за иновации“ е една от седемте водещи инициативи, оповестени в стратегията „Европа 2020“. Тази инициатива цели да подобри условията и достъпът до финансови средства за научноизследователска дейност и иновации, да гарантира, че новаторските идеи могат да бъдат превърнати в продукти и услуги, които създават растеж и работни места.

Инициативата „Съюз за иновации“ е разработена едновременно с водещата инициатива „Индустриална политика за ерата на глобализацията“, която има за цел да осигури здрава, конкурентна и диферсифицирана производствена верига на стойностите, като акцентът е специално върху малките и средните предприятия. Тя допълва други водещи инициативи, като Програмата в областта на цифровите технологии, Младежта в движение и Програмата за нови умения и работни места. Заедно със „Съюза за иновации“ те ще подобрят условията за иновациите, включително посредством по-бързото разпространение на високоскоростен достъп до интернет и неговите приложения, обезпечаване на стабилна индустриална база и насърчаване на отличното качество на образователните системи, модерните пазари на труда и необходимото съчетание от умения за бъдещата работна ръка на Европа. Други основни политики, като придаването на нов тласък в развитието на единния пазар посредством Законодателния акт за единния пазар, ефективна политика в областта на конкуренцията и подобреният достъп до пазарите на трети държави посредством нова търговска политика, също ще допълнят и подсилят инициативата „Съюз за иновации“.

В настоящото съобщение се подлагат на анализ предизвикателствата и възможностите пред Европа в основни области, където са необходими спешни и неотклонни усилия. В него се очертават ясно основните европейски, национални и регионални инициативи, необходими за създаването на Съюза за иновации³.

Европа стартира от силна позиция. Днес редица държави-членки са световни лидери в областта на промишленото производство, творчеството, дизайна, въздухоплаването, телекомуникациите, технологиите в сферата на енергетиката и околната среда. Има региони, които са сред най-новаторските в света. Икономиките ни се подпомагат от някои от най-динамичните публични служби в света и доказани традиции в социалните иновации.

И все пак ние можем и трябва да постигнем още повече. Ние не инвестираме достатъчно в основата си от познания, като делът от БВП, който всяка година харчим за научноизследователска и развойна дейност, е с 0,8 % по-нисък от този в САЩ и с 1,5 % по-нисък от същия дял в Япония и в същото време са налице значими пропуски от страна на бизнеса в областта на научноизследователската и развойната дейност и инвестициите в рисков капитал⁴, а образователната ни система има нужда от реформа. Научноизследователската и развойната дейност в частния сектор все повече се възлага на външни изпълнители от нововъзникващите икономики, а хиляди от нашите най-добри научни работници и изобретатели се преместиха в страни, където условията са по-благоприятни. По последни прогнози, ако постигнем целта си за изразходване на 3 % от БВП на ЕС за научноизследователска и развойна дейност до 2020 г., това може да доведе до създаването на 3,7 милиона работни места и до увеличаване на годишния БВП с близо 800 милиарда евро до 2025 г.⁵. Твърде малко на брой от нашите новаторски МСП прерастват в големи дружества. Въпреки че пазарът на ЕС е най-големият в света, той остава разпокъсан и недостатъчно благоприятстващ иновациите. Макар нашият сектор на услугите да допринася за 70 % от икономиката, услугите, изискващи значителни познания, все още не са достатъчно развити.

Страни като Китай и Южна Корея бързо наваксват изоставането и се превръщат от производители на имитации в лидери във въвеждането на иновациите (вж. сравненията ЕС—Китай в приложение II). За разлика от ЕС те следват стратегически подход за създаването на среда, която е благоприятна за иновациите.

• 
  да се справи с неблагоприятните рамкови условия: възпират се частните инвестиции в научноизследователската дейност и иновациите, което не дава възможност на много отлични идеи изобщо да достигнат до пазара поради недостиг на финансови средства, скъпоструващото патентоване, разпокъсаността на пазара, остарелите разпоредби и процедури, мудното въвеждане на стандарти и неспособността за стратегическо използване на възможностите, които предлагат обществените поръчки. Нещо повече, пречките, които все още съществуват на единния пазар, допълнително затрудняват отделните играчи да осъществяват трансграничната си съвместна работа, да използват и споделят знания от всякакви източници, което е все по-често срещаният начин за разработване на успешни иновации.
  
• 
  да избягва полагането на откъслечни усилия: националните и регионалните научноизследователски и новаторски системи все още работят некоординирано едни с други, като европейското им измерение е само маргинално. Това води до скъпоструващо дублиране и припокриване, което е неприемливо в такива трудни от финансова гледна точка времена. Посредством по-координираното обединяване на усилията ни и съсредоточаването върху отличното качество и със създаването на истинско Европейско изследователско пространство, ЕС може да повиши качеството на научните изследвания и потенциала на Европа за важни открития и за повишаване на ефективността на инвестициите, необходими, за да достигнат идеите до пазара.
  

• 
  се съсредоточи върху иновациите, които разрешават основни обществени предизвикателства, набелязани в стратегията „Европа 2020“, доразвива лидерската ни позиция в ключови технологии, като използва потенциала, който тези пазари имат за новаторския бизнес, и увеличава конкурентоспособността на ЕС. Иновациите трябва да се превърнат в ключов елемент от политиките на ЕС и ЕС трябва да използва големия потенциал на публичния сектор в области като енергетика, водоснабдяване, здравеопазване, обществен транспорт и образование, за да предложи нови решения на пазара;
  
• 
  придава по-широк смисъл на понятието иновации, както иновации, уповаващи се на научноизследователската дейност, така и иновации в бизнес моделите, дизайна, търговските марки и услугите, които носят допълнителна полза за потребителите и където Европа има единствени по рода си таланти. Творческите заложби и многообразието на населението в Европа и предимствата на европейските творчески индустрии предлагат огромен потенциал за създаването на нов растеж и работни места чрез иновациите, най-вече за МСП;
  
• 
  заангажира всички действащи лица и всички региони в цикъла на въвеждане на иновации: не само големите компании, но и МСП във всички сектори — включително и публичния сектор, — социалната икономика и самите граждани („социална иновация“); не само няколко високотехнологични области, а всички региони в Европа и всяка държава-членка, при което всички следва да насочат вниманието си върху собствените си силни страни („интелигентно специализиране“), като Европа, държавите-членки и регионите работят в партньорство.
  

Заедно с Европейския парламент Европейският съвет ще следи за това какво прави Европа в тематичните области от стратегията „Европа 2020“. Първата подобна оценка ще бъде посветена на научноизследователската дейност и иновациите на срещата през м. декември 2010 г. За да проработи инициативата „Съюз за иновации“, са необходими мащабни промени. В действителността, в която ще живеем след кризата, Европа трябва да загърби обичайния стил на работа и да превърне иновациите в първостепенна цел на своята политика. За да се превърне икономиката на ЕС в истински Съюз за иновации са необходими политическо лидерство, смели решения и решимост при прилагането.

• 
  поемането на колективна отговорност за стратегическа, приобщаваща и ориентирана към бизнеса политика в областта на научноизследователската дейност и иновациите, за да се намери решение на важни предизвикателства пред обществото, да се повиши конкурентоспособността и да се създадат работни места; Комисията ще отразява този стратегически подход по отношение на иновациите в своите политики и приканва и останалите институции на ЕС да последват примера ѝ.
  
• 
  приоритизирането и закрилата на инвестициите в базата ни от знания, като се намали скъпоструващата разпокъсаност и се превърне Европа в по-благоприятно място за иновации, където идеите достигат пазара. Следва да се определи краен срок 2014 г. за изграждането на Европейското изследователско пространство;
  
• 
  постигането на съгласие за започването на европейски партньорства за иновации, първото от които да бъде посветено на активния живот на възрастните хора и на остаряването в добро здраве, с цел обединяване на ресурси и експертни познания за намирането на решения за предизвикателствата пред обществото и изграждането на конкурентно предимство на ключови пазари.