Съобщение на комисията до европейския парламент, съвета, европейския икономически и социален комитет и комитета на регионите
Укрепване на основата ни от познания и намаляване на разпокъсаността
Изтегляне 0.88 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2.2.Изграждане на Европейското изследователско пространство
2.Укрепване на основата ни от познания и намаляване на разпокъсаността2.1.Насърчаване на отличното качество на образованието и развитието на способноститеШирокото разпространение на образователни програми, програми за обучение и насърчаване на кариерите в научноизследователската и иновационната сфера вече са факт в редица страни по света. ЕС трябва да гарантира, че има достатъчно висококвалифицирани работници, на които следва да бъдат предлагани атрактивни възможности за професионално развитие и улеснена междусекторна и трансгранична мобилност; в противен случай инвестициите в иновации и талант ще бъдат пренасочени другаде6. Отправната точка за Съюза за иновации е създаването на отлична, модерна образователна система във всички държави-членки. Макар Европа да има добра система за основното образование в сравнение с много части по света, в някои държави-членки остават значителни слабости по отношение на преподаването по точни науки. Все още броят на момичетата, които изучават точни науки в по-напреднал етап от образованието си, са твърде малко. Освен това иновациите сега са необходими в почти всички житейски области: училищата трябва да гарантират, че всички млади хора са готови да посрещнат това предизвикателство. Реформата във висшето образование е не по-малко необходима. Повечето европейски университети не привличат достатъчно талант на световно ниво, като сравнително малко заемат водещи позиции в сегашните световни класации. Европейските университети трябва да се освободят от прекомерното регулиране и от подхода за управление на микро равнище в замяна на пълна отговорност от страна на институцията. Университетите също така се нуждаят от повече разнообразие на мисиите и възгледите им, като въвеждат интелигентното специализиране в различни области. Броят на научните работници в Европа като процент от населението е доста под този в САЩ, Япония и други страни. ЕС ще има нужда от поне още един милион нови работни места за научни работници, за да постигне целта от 3 % в сферата на научноизследователската и развойна дейност. В действителност броят на необходимите научни работници е много по-висок, тъй като много от тях ще се пенсионират през следващото десетилетие. ЕС и държавите-членки трябва да укрепят възможностите си за привличане и обучение на млади хора, които да станат научни работници, и заедно с това да предлагат конкурентни на световния пазар възможности за професионално развитие в областта на научноизследователската дейност, за да ги задържат в Европа и да привличат най-добрите специалисти от чужбина. В това отношение стипендията „Мария Кюри“ по линия на рамковата програма за научни изследвания играе важнва роля за укрепването на развитието на уменията, мобилността и кариерата на научните работници от различните страни7. В по-широк план има още какво да се направи, за да се разреши проблемът с недостига на умения, засягащи иновациите, и да се изпълни европейската програма за развитие на електронните умения8. Това е от изключително значение, за да се ускори развитието и възприемането на новаторски бизнес модели от европейските предприятия, най-вече МСП. Представителите на бизнеса също трябва да имат повече думата при разработването на програмите за обучение и при обучението на докторанти, за да може уменията да отговарят по-пълно на нуждите на отделните браншове, като се продължи например с надграждане над постигнатото от Университетския бизнес форум (University Business Forum)9. Съществуват добри примери за междудисциплинарни подходи в университетите, при които се обединяват в едно умения, вариращи от научноизследователска дейност до финансови и бизнес умения и от творчески дисциплини и дизайн до междукултурни умения10. Ангажименти на Съюза за иновации 1. До края на 2011 г. държавите-членки трябва да имат изработени стратегии за обучение на достатъчно научни работници, които да отговарят на националните им цели в областта на научноизследователската и развойна дейност и за насърчаване на по-атрактивни условия за работа в публичните научноизследователски институции. В тези стратегии трябва да се разгледат сериозно въпросите, свързани с половете, и с кариерата на две поприща. 2. Въз основа на извършваната в момента подготвителна работа11 през 2011 г. Комисията ще подкрепи независима многоаспектна международна система за класация, за да сравни работата на университетите. Това ще позволи да бъдат определени най-добре работещите университети. През 2011 г. в съобщение за реформата и модернизацията на висшето образование ще бъдат предложени и други стъпки. Комисията също така ще подкрепи сътрудничеството между бизнес средите и академичния свят посредством създаването на „алианси на познанията“ между образователната система и бизнеса за разработването на нови програми, които обръщат внимание на различията в уменията, свързани с прилагането на иновации (вж. също ангажимент 3 относно електронните умения). Те ще помогнат на университетите да направят крачка напред по пътя на своята модернизация към междудисциплинарни, ориентирани към предприемачеството и по-стабилни бизнес партньорства. 3. През 2011 г. Комисията ще предложи интегрирана рамка за развитие и насърчаване на електронни умения за иновации и конкурентоспособност, базирани на партньорства със заинтересовани страни. Тя ще бъде основана на търсенето и предлагането, общоевропейски насоки за нови програми, знак за качество за обучение в производствени условия и дейности за повишаване на осведомеността. 2.2.Изграждане на Европейското изследователско пространствоПредвид необходимостта от постигане на качество спрямо вложените средства сега повече от всякога е важно да се избягват скъпоструващите припокривания и излишното дублиране на работата в областта на националната научноизследователска дейност. От особена важност е създаването на истински обединено Европейско изследователско пространство, в което всички играчи — както публични, така и частни — да могат да работят свободно, да създават съюзи и да натрупат критична маса, за да могат да бъдат конкурентоспособни и да си сътрудничат в световен мащаб. Групи от национални представители и Европейската комисия работят в пет основни области: човешки ресурси, научноизследователски програми, научноизследователски инфраструктури, споделяне на знания (вж. раздел 3.3) и международно научно-техническо сътрудничество (вж. раздел 6). Но научните работници в Европа, научноизследователските институции и финансиращите агенции все още са изправени пред множество пречки от правно и практическо естество, които не им позволяват да работят свободно, особено през граница. Завършването на Европейското изследователско пространство е правно изискване. Съветът и Парламентът отправиха призив за тази цел. Работата за постигане на напредък трябва да бъде ускорена и насочвана чрез установяване на обща рамка от принципи и цели. Съюзът следва да си постави за цел до края на 2014 г. да завърши изграждането на добре работещо Европейско изследователско пространство. Цялата система за подкрепа на научноизследователската и развойната дейност в Европа се е усложнила прекомерно. Потенциалните ползватели разполагат с голям избор от национални и регионални програми и междуправителствени инициативи, както и процедури за финансиране по линия на ЕС. Правилата и графиците на безбройните към момента инструменти не са съгласувани. Това поражда огромна административната тежест и може да обезкуражи участието, особено на МСП, и трансграничното сътрудничество. Първостепенно значение трябва да се отдаде на наскоро започналата работа, с участието на заинтересованите страни и финансиращите агенции, по опростяване на процедурите и условията, за да бъдат те съгласувани помежду си. Новаторските научни изследвания и иновациите все повече изискват инфраструктура на световно равнище. Те привличат световните таланти в новаторски клъстери и са инкубатор за ИКТ и ключови технологии, които разкриват много възможности, като микро- и наноелектрониката, биотехнологиите, новите материали и напредналите производствени технологии. Предвид все по-голямата им сложност, мащаб и цени ресурсите за изграждането и работата с тях трябва да бъдат обединени в цяла Европа, а в някои случаи — и в световен мащаб. Постигнат е огромен напредък благодарение на Европейския форум за стратегии за научноизследователски инфраструктури (ESFRI), в рамките на който са съгласувани приоритети и са катализирани инвестиции в основни инфраструктури. Освен това е постигнат и огромен напредък при внедряването на ИКТ инфраструктури за научноизследователска дейност. Предвид оскъдните публични ресурси, на тези инвестиции трябва да се даде политически приоритет и трябва да се разработят нови механизми за финансиране. Освен това научноизследователските инфраструктури трябва да продължат да бъдат отворени за индустриалните научни работници и да работят в партньорство с тях, с което да се подпомогне справянето с предизвикателствата пред обществото и да се подкрепи конкурентоспособността на ЕС.
- качеството на обучението по докторските програми, атрактивни условия за наемане на работа и равнопоставеност на половете по отношение на професионалното развитие в сферата на научните изследвания; - мобилността на научните работници в отделните държави и сектори, включително чрез открито набиране за работа в публични научноизследователски институции и сходни научноизследователски структури за професионално развитие и чрез улесняване създаването на европейски фондове за допълнително пенсионно осигуряване; - трансграничната дейност на научноизследователските организации, финансиращите агенции и фондациите, включително чрез осигуряването на опростяване и взаимна съгласуваност на правилата и процедурите за финансиране, черпейки идеи от работата на заинтересованите страни, финансиращите агенции и представителните им организации; - разпространението, предаването и използването на научноизследователските резултати, включително чрез открит достъп до публикации и данни от публично финансирани научни изследвания; - отварянето на научноизследователските инфраструктури, които се управляват от дадена държава-членка, за цялата общност на европейските потребители; и - съгласуваността на националните стратегии и действия и тези на ЕС в областта на международното научно-техническо сътрудничество.
Каталог: pub -> ECD ECD -> Съдържание ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз ECD -> I. въведение ECD -> Съвет на европейския съюз ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес Изтегляне 0.88 Mb. Сподели с приятели:
|