Създаване на единен пазар за иновации

3.2.Създаване на единен пазар за иновации

Въпрос от особено важно значение за инвестициите в иновации в Европа е цената и сложността на патентоването. Получаването на патентна защита за всички 27 държави-членки на ЕС към момента е поне 15 пъти по-скъпо от патентната защита в САЩ¹⁹, най-вече поради такси за превод и административни такси. Липсата на евтин и опростен патент на ЕС е своеобразен данък върху иновациите. Патентът на ЕС се е превърнал в символ на провала на Европа в областта на иновациите. Той се очаква да спести на бизнеса, въвеждащ иновации, около 250 милиона евро и трябва да бъде приет незабавно, за да покаже, че ЕС има сериозно намерение да се превърне в Съюз за иновации.

Потенциалът на единния пазар също трябва по-пълно да се използва чрез политики, които стимулират търсенето на иновации, като се започне от ефективна политика в областта на конкуренцията. Докато повечето предишни инициативи за политики на ЕС са били съсредоточени върху мерките, свързани с предлагането, които се опитаха да дадат тласък на иновациите, мерките, свързани с търсенето, придават на пазарите по-голяма роля за извеждането на по-преден план на иновациите в ЕС чрез разкриването на нови пазарни възможности. Направени бяха първите стъпки в рамките на инициативата за водещи пазари на ЕС, но е необходим по-смел подход, който да свърже търсенето и предлагането.

Интелигентното и амбициозно регулиране може да се окаже ключова движеща сила за иновациите, особено когато се прилагат динамични и основани на пазара подходи. Това е особено важно за екологичните иновации. Наличието на по-строги цели и стандарти за околната среда, например за емисиите от CO2 за превозните средства, които задават предизвикателни цели и осигуряват дългосрочна предсказуемост за в бъдеще, ще гарантира важен подем при екологичните иновации. Често от съществено значение са хармонизираните правила за одобрение на продуктите. Например без правила за одобрението на типа не ще може да сработи пускането на по-екологични превозни средства по пътищата на Европа .

Стандартите играят важна роля за иновациите. Чрез кодифицирането на информацията за най-новото в дадена технология, стандартите позволяват разпространението на познания, съвместимост между новите продукти и услуги и предлагат платформа за по-нататъшни иновации. Например отварянето на телекомуникационния пазар, заедно със стандартите за GSM, положи основите за успеха на Европа в областта на мобилните телефони. Стандартите обаче играят тази полезна роля само ако следват развитието на новите технологии. Бързото скъсяване на циклите за въвеждане на иновации и сближаването на технологиите от обхвата на трите европейски организации по стандартизация представляват особено голямо предизвикателство. Ако не успее да се пригоди, европейската система за стандартизация рискува да стане ненужна, като компаниите ще започнат да използват други инструменти (какъвто беше случаят в сектора на ИКТ), или още по-зле — може постепенно да се превърне в спирачка за иновациите. Една динамична система за стандартизация е и предварително условие, за да може ЕС да запази и допълнително за затвърди ролята си при определянето на стандарти в световен мащаб, на фона на все по-активните опити на други страни да определят правилата.

Крупните клиенти играят важна роля за стимулирането и финансирането на компании от сектора на върховите технологии. САЩ харчи поне 49 милиарда долара годишно²⁰ за обществени поръчки за продукти, които все още не са на пазара (т.е. обществени поръчки за научноизследователска и развойна дейност), някои от тях по линия на програмата за иновационни научни изследвания в малките предприятия (SBIR). ²¹ Страната харчи още повече за обществени поръчки за иновации извън научноизследователската и развойната дейност (нови технологии, продукти и услуги).

Около 17 % от БВП на ЕС съставляват обществените поръчки. Това представлява важен пазар, особено в области като здравеопазване, транспорт и енергетика. По този начин Европа разполага с огромен, макар и пренебрегван, потенциал да поощрява иновациите, като използва обществените поръчки. Освен това обществените поръчки за новаторски продукти и услуги са особено важни за подобряване на качеството и ефикасността на публичните услуги във времена на бюджетни ограничения. При все това в Европа малка част от обществените поръчки са насочени към иновациите, въпреки възможностите, предоставяни от директивите на ЕС в областта на обществените поръчки. Това се дължи на редица фактори, като например: стимули, които са в полза на нискорисковите решения; липса на познания и възможности за успешни обществени поръчки за нови технологии и иновации, както и липсата на връзка между обществените поръчки и целите на политиките. Това може да се разреши най-добре чрез насоки и споделяне на най-добри практики, най-вече с обществените поръчки в областта на екологията. Освен това, тъй като пазарите на обществени поръчки остават разпокъсани в цяла Европа, често обществените поръчки не успяват да натрупат критичната маса, необходима за отприщване на инвестициите в иновации.

Няколко държави-членки вече изпробват начини за подкрепа на иновациите, като използват обществени поръчки за продукти, които още не са на пазара, и подходи, които целят да пригодят успешната схема на програмата на САЩ SBIR към средата в ЕС²². Резултатите са поощрителни, най-вече за МСП (макар обществените поръчки да не са ограничени до МСП). Ако стане възможно подобен подход да се приложи по-масово и да се съчетае със съвместни обществени поръчки между различни възложители, ще могат да бъдат създадени огромни пазари, които ще насърчат иновациите и нови компании, занимаващи се с иновации.

Освен това Комисията ще предложи насоки за осъществяването на съвместни обществени поръчки между възложители в съответствие със сегашните директиви за обществените поръчки и ще използва провеждащата се в момента обща оценка на сегашните директиви, за да проучи възможността за въвеждане на допълнителни правила, за да се улеснят съвместните трансгранични обществени поръчки.