Социална психология стойко Иванов, Милко Иванов
Изтегляне 1.27 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Агресия и агресивност на личността.
- Р. Берон
- Агресията е заложена биологично в човека
- Агресията е израз и на слабост
- Х. Хекхаузен
- Й. Зографова
- Роршах
- И. Карагьозов
Х. Силгиджиян-Георгиева1998). Относно социалнопсихологическата характеристика на личността в публикациите на социалните психолози Г. Андреева, Л. Андреева, М. Битянова, С. Джонев, Д. Майерс, Е. Тодорова и др. се описват различни нейни черти, качества, състояния, процеси и подструктури. Ограничеността на обема на настоящия труд позволява само да се отбележат някои от тях като: агресивност, алтруизъм, стандартизирано поведение, социални нагласи, позиционни промени, социално поведение, социална компетентност, срамежливост и др. Поради голямата актуалност за съвремената действителност в следващия параграф обстоятелствено се разкрива същността и факторите, които влияят на агресивността на личността. 3.2. Агресия и агресивност на личността. 3.2.1. Дефиниране на понятията “агресия”, “агресивност” и разкриване на начините за тяхното изследване. Агресията и агресивността са от явленията, за които се дискутира по различни поводи и в различен смисъл. Една от причините за неопределените граници на тези явления е тази, че в техния житейски смисъл се влагат множество значения - като се започне от деструктивното поведение на престъпника, етническата вражда и физическото насилие по време на войни и се стигне до проявите на кариеризъм, заплахи, обиди, подигравки, детски караници. Статистиките красноречиво свидетелстват затова с каква честота хората се нараняват и убиват един друг, как те взаимно си причиняват болка. Например, Р. Берон и Д. Ричардсон (1997, с. 22) предоставят следните данни: Около една трета от съпрузите и от двата пола в САЩ са подложени на агресия от страна на своите партньори; От три до пет хиляди деца в САЩ умират ежегодно поради жестоко отношение към тях от страна на техните родители; Около четири процента от възрастните американци стават жертва на физическо насилие от страна на членовете на своите семейства; Ежегодно в САЩ се извършват повече от един милион престъпления, при които се използва насилие, всред тях повече от 20 000 са убийства. Главната причина за смъртта на чернокожите американци, които са на възраст между 15 и 34 години е насилствената смърт . Всичко това налага извода, че засилващата се агресия в съвременното общество предизвиква необходимост от по-задълбочено проучване на този феномен. Въпреки че, е ясно - агресията е съпътствала постоянно човешката "цивилизация". От историята са известни множество факти на прояви на агресия и много често спрямо напълно невинни хора. Например, при завземането на Троя гърците са екзекутирали всички лица от мъжки пол, които са били по-възрастни от десет години, останалото население са продали в робство. В хилядолетната чивешка история съшествуват много други агресивни прояви подбудени от етнически, политически, расови, религиозни, роднински или запалянковски причини. В последно време човешките способности за разрушение и унищожаване нарастват с неподозирана скорост и надминават всякакви разумно обосновани прогнози. Примери затова са геноцида в Руанда, зверските кланета в Алжир, етническите саморазправи в Косово, Босна, Херцеговина, Афганистан, Ирак, Палестина и Израел. Положението в България може да се илюстрира с ежедневните съобщения в средствата за масово информиране за побои, изнасилвания, грабежи, рекет, убийства и пр. Особено тревожен е факта, че много често децата са извършители и обект на агресия. Изхождайки от тези тенденции специалистите от най-различни области на познанието все по-често стигат до извода, че насилието и агресивното поведение са едни от най-сериозните проблеми, които трябва да преодолее съвременното човечество. Всичко това разкрива значимостта и актуалността на проблема за проявите на човешката агресия и от необходимостта на нейното изучаване, регулиране и контролиране. За тази цел е необходимо да се дефинират и съпоставят понятията "агресия", "агресивност" и “агресивно поведение”. Агресията е типично явление за всяко живо същество. Тя е свързана с инстинкта за самосъхранение и помага на организма да използва заобикалящата среда за задоволяване на жизнените си нужди. В ежедневния език понятието "агресия" означава множество разнообразни действия, които нарушават физическата или психическата цялост на друг човек, нанасят му вреда, пречат за осъществяването на намеренията му, противоречат на интересите му или водят до унищожението му. Точно тази антисоциалност на явлението позволява да се отнасят към него такъв широк спектър от посочените по-горе прояви. Границите му се разширяват и от факта, че агресивното действие не е просто реакция на някаква ситуация, а има и конкретен мотивационния аспект, който разкрива подбудите за действията и евентуалните последствията от тях. Най-същественото е, че всяко агресивно действие цели да причини вреда или болка. Агресията (от латиското название aggressio - нападам, пристъпвам или прокарване със сила на своята гледна точка, атакуване на другите, противопоставне) е един от механизмите на психична защита. Като понятие то се отличава с голяма комплексност и може да има различни значения в зависимост от наблюдаваната индивидуална нагласа. Тя може да покрие и да обхване както вътрешното преживяване от личността на състояние на напрежение и предизвиканото от това настроение, така и демонстративното агресивно поведение. А може да стане още по-комплексна с включването в поведението и на взаимоотношения с друг обект или индивид. Така се изгражда една богата палитра от понякога противоречиви схващания и дефиниции за агресията. Ето защо, първата стъпка към постигане на адекватно разбиране на агресията е изграждането на точно и ясно определение на това понятие. Л. Бърковитц обаче отбелязва, че един от големите проблеми при дефинирането на агресията произтича от използването на термина за обяснение на широк кръг от различни действия: "Когато хората описват някого като агресивен, те биха могли да искат да кажат, че той често се опитва да причини болка на останалите или, че е често неприятелски настроен или, в съвсем друг смисъл, че е много настоятелен и се опитва да наложи своя собствен тип на взаимоотношения с останалите или, може би, че напористо и самоуверено отстоява убежденията си или, че обикновено се опитва да разреши изправящите се пред него проблеми по-настоятелно." (цитат по Х. Попов, 1999). Анализирайки личностните черти на хората той предлага широка класификация на агресивните личности, според която "... едни хора изглежда, че изпитват садистична наслада да нанасят вреда, докато други непрекъснато се заяждат, критикуват, обиждат - агресивни са срещу повече или по-малко невинни наблюдатели. " (по Й. Зографова 1985, с. 118) Той преценява агресивността като латентна диспозиция, която се проявява при съответни подходящи условия, в които се включват и личностни подбуди. Освен това, подчертава, че не навсякъде и не при всички случаи агресивната личност постъпва агресивно. Л. Бърковиц посочва и някои характерни личностни свойства на агресивния индивид, а именно, че той унифицира много хора и обекти като функционално еквивалинтни и активизира и поддържа съответно поведение към тях. Според Х. Хекхаузен (1988) агресията представлява множество разнообразни действия, които нарушават физическата и психическата цялост на друг човек, или на група от хора, нанасят му материална вреда, препятстват осъществяването на намеренията му, противопоставят се на интересите му или водят в крайна сметка до неговото унищожаване. Такъв тип социален отенък позволява отнасянето към една и съща категория на много различни действия като детския спор и войната, упреците и убийството, наказанието и бандитското нападение . Р. Берон и Д. Ричардсон (1997, с. 26) дефинират агресията като: “всяка форма на поведение, целево насочена към нанасяне на вреда или на нараняване на друго живо същество, което е мотивирано за избягване на такова третиране". На пръв поглед това определение изглежда и просто, и директно. По-задълбочения му анализ обаче разкрива, че то включва в себе си редица особености като: агресията като поведение, агресията като намерение, агресията като причина за вреда или нанасяне на оскърбление, агресията като целенасочено действие срещу живи същества, агресията като противопоставяне срещу реципиента, който се стреми да избегне нападението. Подобно е и определението на Д. Майерс (1998, с. 485). Според него агресията е "физическо или вербално поведение насочено към причиняването на вреда на някого". Тази формулировка на агресията позволява да се търсят и някои личностни предпоставки за това поведение. От цитираните определения за агресията се подразбира, че в каквато и форма да се проявява, тя е поведение, което цели да причини загуба или вреда на друго живо същество, което се стреми да избегне едно такова отношение към себе си. Операционализирането на тази интерпретация обаче е много трудно, защото не се базира само на обективното поведение на личността, а се основава и на определени нейни мотиви, коите тя има намерение да реализира в бъдещето. При дефинирането на понятието "агресия" трябва да се изхожда от диференциацията на: нанасянето вреда на друг индивид и желанието да му се нанесе вреда; антисоциалното насилие и просоциалното насилие; гнева и насилственото поведение и пр. Например, в процеса на лечението лекарят съзнателно причинява болка на своя пациент, който от своя страна се стреми да я избегне. Очевидно е обаче, че това не е проява на агресия от страна на лекаря, а хуманен акт във връзка с изпълнението на неговите служебни задължения. Не са проява на агресия и насилствени действия на полицаите във връзка с осигуряването на обществения ред. Следователно, ако в определени ситуации се използва сила за налагането на определени просоциални правила и принципи това не е агресивно поведение, а социално допустима агресия. Дали и как ще се прояви биологично заложената у индивида агресия, зависи преди всичко от социалнопсихичните фактори в развитието на човека. Агресията е заложена биологично в човека, но не всички постъпки и не всички хора са агресивни, защото агресивното поведение е преди всичко социално-детерминирано, а в още по-широк, социалнопсихологически смисъл, агресията е явление от сферата на обществения живот на хората. Агресията е израз и на слабост. Тя компенсира дефицити, нерешени проблеми, комплекси и прикрива страха. Агресивната личност се стреми да компенсира недостига на любов - сегашна или минала, а и страх от загуба на любов. Думата агресия е антоним на думата любов. Агресивната личност създава впечатление, че излъчва сила, като иска да застави другите да я обичат и уважават. Агресията е и израз на много голям енергиен заряд в човешката душевност. Тя носи в себе си огромен разрушителен потенциал, чиито последствия застрашават самото съществуване на цивилизацията. Агресивното дете например е възбудено и неговата възбуда заприличва на енергийно действие и това често заблуждава по-възрастните, които приемат възбудата му за прояви на темперамента. У агресивните деца е концентрирана огромна енергия в четири области: минало, бъдеще, фантазии и смисъл. Тези деца в миналото са имали дефицит на обич в семейството и често са били обект на насилие и затова те си спомнят с мъка за него. Бъдещето им е неясно и те нямат дългосрочни цели и перспективи. Те имат сериозни проблеми с определянето на смисъла на живота. Тези проблеми се преработват и увеличават в областта на фантазиите и това допълнително натоварва тяхната неукрепнала психика. При направените проучвания на последната се разкрива един порочен кръг: стеснителност; депресия, която усилва първоначалната стеснителност; възбуда, агресивност, тревожност, породена от противоречието между това, което изглежда и това , което е; възбудата усилва агресивността; изтощение и окончателно психично рухване. Агресивността е социално обусловено качество на личността и поведението, което се характеризира с използването на сила с цел да се нанесат вреди на хора или повреди на предмети. В "Речник по психология" Л. Десев (1999) за агресивността пише, че означава "нападателност, социално обусловено качество на личността и поведението, което се характеризира с използването на сила с цел да се нанесат повреди на хора или предмети. В тесен смисъл на думата агресивността означава войнствен характер на човека; в по-широк смисъл - динамизма на човек, който се утвърждава, без да отбягва трудностите, борбата; още по широко разбрана, агресивността характеризира основна диспозиция, благодарение, на която живото същество може да получи удовлетворяване на свои жизнени потребности, най-вече на тези от храна и секс. Агресивността е социално обусловена и мотивирана, макар понякога недостатъчно разумно контролирана". Според Х. Попов (1999, с. 45) понятието "агресивност се отнася до явление на относителна постоянна готовност на личността да превърне в агресия поведенческите си реакции в разнообразието от различни житейски ситуации". Обикновено хората с агресивни наклоности, сблъскващи се често със заплахи и предизвикателства са готови веднага да нападнат онези, които не им харесват. Интерес представляват и изследванията, в които се разглеждат половите и възрастовите особености при проявитена агресивност от страна на децата. В първите години от живота на детето агресивността се проявява най-вече в импулсивни постъпки - пристъпи на упорство, които не се поддават на външно влияние и намеса. На преден план изпъкват конфликтите с връстниците: караница, бутане, удряне и т.н. Оказва се, че повечето детски агресивни действия са инструментални и се съсредоточват около предметите, които са около децата. Те отнемат едно от друго различни неща - играчки, защитават ги от посегателството на другите. С нарастването на възрастта агресията преминава във враждебна, адресирана към конкретна личност. В детската градина, склонните към агресивност деца, стават по-сдържани, когато се сблъскат със силна ответна агресия. Децата с по-ниска степен на агресивност започват да се държат агресивно тогава, когато разберат, че бързата ответна реакция може да ги предпази от бъдещи нападения. Този, който се научи да отвръща на нападението веднага със същото, не само, че осигурява спокойствието си за момента, но и за бъдеще предизвиква по-малка агресивност. Опитно е установено, че около 80 % от всички агресивни актове в тази възраст водят до успех. Ако това е така, то следва, че посещаването на предучилищно учебно заведение осигурява изключително силна подкрепа за използване на инструментални агресивни действия. (по Х. Хекхаузен 1988, с. 370). Следователно, може да се направи извода, че децата своевремено трябва да бъдат обучавани по какъв начин да избягват да бъдат обект на агресия. Освен възрастовите характеристики, от значение са и половите различия. Например, редица изследвания търсят проявленията на агресивност при двата пола. Получените резултати обуславят извода, че момчетата след 2 - 3 годишна възраст показват по-висока степен на физическа агресия, отколкото момичетата. Според Й. Зографова нанасянето на вреда на някого не само трябва да е преднамерено, но и да бъде извършено с нарушаване на нечии интереси, придобивки, позиции, предимства, чрез нарушаване на обществените и общоприетите норми и права. Според нея, агресивното поведение може да се дефинира като нанасяне на преднамерена вреда чрез реализация на самолични интереси, стремежи и т.н. (Й. Зографова 1985, с.32). В тази формулировка се разкрива, че за агресивното поведение е характерна двупосочност: вредата за една личност е полза за друга и обратно. В нея се открояват вътрешнопсихичен и външнопсихичен аспект. Тя позволява да се разграничи динамична, процесуална и статична, резултативна страна на агресивното поведение. Тя определя вредата за жертвата и ползата за нападателя - като резултат от агресивното поведение. Според Й. Зографова когато става въпрос за реална проява на агресивността като ситуативна реакция, е правилно да се употреби термина "агресия" или "агресивни действия", докато при сходни или различни ситуации, вече говорим за "агресивно поведение" (Пак там с. 37). Агресивността е израз и на стремеж на личността да изглежда силна пред другите да си "извоюва" авторитет, да чувства "признаването" от другите, макар и във вид на боязън. Това поведение в действителност е прикриване на страха. Агресивната личност е с висока степен на тревожност, защото чувства противоречието между това, което изглежда и това, което е в действителност. Тя компенсира тревожността с още по-висока степен на агресивност, като най-често се стига до така наречената "ескалираща агресивност". Агресивността същевременно е и форма за предпазване от страха, от усещаната опасност. Агресивният човек е същият притеснителен човек, който е пропуснал много в живота и търси компенсации. Той компенсира страха и бягството със сила, нападение и атака. И така, едни автори свързват агресивността с вътрешна напрегнатост и тревожност, други с вроден импулс към разрушение, трети я свързват с личностен стремеж към превъзходство, а четвърти смятат, че тя произлиза от фрустрацията. За изучаване особеностите на агресията обикновено специалистите използват наблюдение на агресивни прояви в естествени условия. Например, провеждани са проучвания на агресивното поведение на учениците по време на уроците в училище като се използва специална система за кодировка от десет негови прояви (повреждане на вещите на съучениците, насилственото им вземане от ръцете на техните собственици, заплахи, обиди, удари и пр.). При използването на този метод, първо се регистрира естествения ход на поведенческите реакции, след това информацията се разграничава на по-малки единици на анализ, и накрая се разпределя в зависимост от по-рано разграничените критерии. Най-важните проблеми при използването на този подход се свързват с отговорите на въпросите къде и кога да се извърши наблюдението на агресивните прояви, как да се определят базовите единици за анализ и след като веднъж се определят да се провери тяхната надеждност като се анализира съответствието между две независими кодировки. Друг популярен изследователски метод, с който се изследва агресията е лабораторния експеримент. Най-важното и при него е да се определят точните показатели на агресивното поведение, които достоверно да представят неговата структура, но и да не причиняват вреда на изследванете лица. Голяма популярност при изучаването особеностите на агресията придобиват пет типа експериментални процедури: метод “учител-ученик”; метод на оценяване на определен писмен текст; метод на конкурентна скоростна реакция; метод на куклата Бобо; метод на вербалната агресия. Добра илюстрация на спецификата на лабораторното изучаване на агресивните прояви са станалите класически експерименти на С. Милгрем проведени през шестдесетте години на миналия век. Изследването започва с обява във вестниците, в която се съобщава, че се търсят мъже за участие в психологически експеримент. На разделените по двойки доброволци се съобщава, че целта на проучването е да се установи ефекта от наказанията в процеса на учене. Единият участник в двойката, избран чрез жребий играе ролята на “ученик”, а другият на “учител”. Задачата на “учителя” е да прочете високо две думи, а “ученика” трябва ги запомни и възпроизведе. При всяка грешка на “ученика”, “учителя” има право да го санкционира с токов удар с напрежение от 15 до 450 волта. Над цифрите показващи подаваното напрежение било написано: “слабо напрежение”, “силно напрежение”, “извънредно силно напрежение” и “опасно силно напрежение”. “Ученикът” сядал в кресло като на едната му ръка поставяли електроди. Между “ученика” и “учителя” липсвала визуална връзка. Преди началото на опитите “ученика” споменавал, че има проблеми със сърцето, а експериментатора го уверявал, че напрежението от токовия удар няма да бъде опасно. След това екпериментатора предоставял възможност на “учителя” сам да усети токовия уддар, за да разбере на базата на собствения си опит какво усеща “наказвания ученик”. Този токов удар бил достатъчно силен и предизвиквал силна болка, но на “учителя” било съобщавано, че подаваното напрежение е в рамките на нормалното. По време на опита “ученикът”, който бил сътрудник на експериментатора, извършвал множество грешки. Те били наказвани все по-строго от “учителя”, а “ученика” (който реално не получавал токов удар) викал, умолявал за прекратяване на опита, удрял с крак и юмрук. В края на опита вече не давал признаци на живот. В продължение на целия експеримент обаче, изследователя уговарял “учителя” да не преустановява опита с думите: “Продължавайте, моля Ви се, експеримента трябва да продължи и аз поемам отговорността за последствията от него”. В тази обстановка повечето от изследваните лица обрекли на смъртна опасност хората, с които си партнирали. Всички 40 изследвани лица подавали ток с напрежение повече от 300 волта, а 65% от тях достигали до максимално високата граница на напрежението на тока от 450 волта без да се съобразяват с невъобразимите викове на “страдащите ученици”. На практика последните не получавали никакви токови удари, защото били сътрудници на експериментатора. Всичките им реакции (отговори, викове молби и пр.) били щателно отрепетирани и записани на магнетофонна лента, коята била пускана на изследваните лица и така те били поставяни в еднакви условия при провеждането на експеримента. “Учителя” разбира се не знаел нищо за тези инсценировки. Оказало се, че агресивното му поведение зависи от разстоянието до жертвата и авторитетната личност (експериментатора), която поема отговорността за последствията. Последователността в действията на последната също се разкрива, че има съществено въздействие върху изследваните лица. Резултатите от опитите на С. Милигрем били твърде неочаквани и за редица специалисти-психиатри. Те показват, че “нормални” хора поставени ситуации на силно влияние от страна на авторитетни личности могат неосъзнавано да извършат редица деструктивни, агресивни действия. Според автора на експеримента, към аггресивно поведение в определени обстоятелства са склонни всички хора и това трябва да се приеме като нещо съвсем нормално. Вътрешноличностните основи на агресивното поведение се изследва и с проективни тестове. Принципно се действа по следния начин: На изследваните лица се представя стимул, който може да бъде нееднозначно интерпретиран. След това получените резултати се обсъждат от специалист по проблемите на агресивността и се правят съответните изводи и заключения. Пример в това отношение може да бъде използването на теста на Роршах с мастилените петна. Специално взаимодействията между агресиата и фрустрацията се проучва с рисувателния тест на Розенцвайг (И. Карагьозов, 1995). Авторът на теста си служи с терминологията на З. Фройд и търси да определи агресивните тенденции на личността. Методиката спомага да се разкрие характера на реакциите спрямо обичайни, възникващи в ежедневието стресови ситуации. Тя е набор от 24 картини, всяка от които включва две лица участващи в определена ситуация, изразена както изобразително, така и отчасти вербално - дадена е репликата на фигурата вляво. Изследваното лице трябва да впише в специално очертаното поле първия отговор, възникнал у него при протичане на репликата. Тестът е разработен в две форми: за деца от 4 до 13 годишна възраст и за възрастни над 14 годишна възраст. Ситуациите се разделят на два основни типа: "АЗ" - блокиращи и "Супераз" - блокиращи. Първата група може да се определи като затрудняващи ситуации, при които същществува лична или безлична пречка за постигане на дадено желание, разочарование, лишаване от нещо, ощетяване. При втората група към изследвания се отправя пряк укор, обида или обвинение от друго лице. Между двете групи има връзка, състояща се в това, че лицето - обвинител е било преди това ощетено от този, който сега обвинява. Насочеността, която Каталог: wp-content -> uploads -> 2018 2018 -> Монтанска област дата/период Времетраене Населено място Засегнат район /улици, квартал, упи, пи 2018 -> И н т е р п р о д ж е к т e о о д 2018 -> С т а н о в и щ е от подп доц д-р инж. Станчо Георгиев Станчев 2018 -> Великден в малта директен полет от София 06. 04 – 09. 04. 2018 2018 -> O nastavnom programu za osmi razred osnovnog obrazovanja I vaspitanja 2018 -> Област Монтана Дата/период Времетраене Населено място Засегнат район /улици, квартал, упи, пи 2018 -> 1. Хомеостаза. Нервни и хуморални механизми на телесната хомеостаза. Видове регулаторни системи 2018 -> Почивка в кампания 2018 Бая Домиция, Неапол Giulivo 4 2018 -> Конкурс за детска рисунка 17. 30, Народно читалище „Съгласие 1862" фоайе Вечерен бал с маски 19. 00, зала „Съвременност" в Културно-информационен център „Безистен" Изтегляне 1.27 Mb. Сподели с приятели:
|