Социална психология стойко Иванов, Милко Иванов
източник на агресия са външните причини, които подбуждат хората да причиняват вреда на себеподобните си
Изтегляне 1.27 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- З. Фройд
- Л. Бърковиц
- Д. Майерс
- Несправедливото разпределение
- Съвременото семейство се приема за един от най-важните фактори за асоциалното поведение и агресивността на децата.
| източник на агресия са външните причини, които подбуждат хората да причиняват вреда на себеподобните си. Може би най-разпространена в това отношение е теорията за фрустрационно обусловената агресивност на човешкото поведени, която се изразява с връзката "фрустрация - агресия". В случая агресията не се възприема като биологичен феномен, а като социална реакция във връзка със стресови ситуации или фрустрираща обстановка. За първи път, както бе посочено по-горе, идеята за фрустрационната обусловеност на агресията се предлага от З. Фройд, но по същество е популяризирана от Д. Долард и Д. Милър преди няколко десетилетия.
Фрустрацията се определя като психично състояние на дезорганизация на личността, което блокира постигането на определени цели свързани с удовлетворяването на нейни потребности и се съпътства със силни астенични емоции. Тя се определя като външна намеса в целенасочената дейност на личността. Фрустрацията се проявява при появата на непреодолими, обективни трудности или приемани субективно от индивида като такива. Колкото по-мотивирана и целенасочена е активността на личността, толкова е по-силно въздействието на фрустрацията. Понятието означава не условията препятстващи постигането на набелязаната цел, а настъпващото при това психично състояние и неговите последствия. И така, според едни автори фрустрацията се разглежда като обективно или субективно условие, което пречи за постигане на дадена цел от личността, според други - като ситуация, в която при целенасоченото действие на личността възниква непреодолима бариера. Актуално е и схващането за фрустрацията, което я определя като състояние на мъчителна неудовлетвореност, което се формира вседствие на нереализирани цели, блокиращи целенасоченото поведение на индивида. Според представиелите на фрустрационната теория агресията представлява целенасочена подбуда за действие. В някои случаи целенасочените действия на личността срещат някакви препятствия или се потискат от страх от наказания. В тези случаи обаче подбудите си остават и при удобен случай подтикват личността към агресивни действия. Възможно е също така агресивните действия да са насочени не към истинския фрустратор, а към други обекти, по отношение на които агресивните действия могат да се извършват безпрепятствено и безнаказано. Успешното възникване на агресия води до отслабване на агресивната тенденция за определен период от време, така както нахранването намалява търсенето на храна. Така за разлика от инстинкта, подбудата не се разглежда като винаги присъстващ и постоянно нарастващ източник на енергия, а се активира само, когато трябва да се задоволят определени нужди на личността. Следователно, подбудата изпълнява мотивираща и мобилизираща роля при проявите на агресивност. Съгласно създателите на фрустрационната теория за агресията, последната е специфично поведение, което се изразява в множество разнообразни целенасочени действия, чрез които се нанася физическа и психическа, морална и материална вреда на други лица. Според тези автори агресията не е автоматично възникващо в недрата на организма влечение, а е следсвие от фрустрацията. Основата на тази теория и се състои от две становища: 1) засилването на фрустрация винаги засилва тенденцията у даден организъм да реагира агресивно; 2) когато един организъм реагира агресивно, това е убедително доказателство за предшестващо възникнала у него фрустрация. Първоначално създателите на тази теория са обяснявали агресията като резултат от това подбудата да прекрати състоянието на фрустрация, което предизвиква агресия против неговия източник. Впоследствие обаче коригират това си схващане, защото се установява, че не след всяка фрустрация винаги следва агресия, а последната е само една от възможните реакции. Например, когато фрустрационното състояние е предизвикано от по-силен по отношение на нещо си противник. Тогава е възможно личността не само да не реагира агресивно, но дори да изпадне в депресия. Дали фрустрацията ще предизвика пряка агресия или някое друго състояние зависи от влиянието на редица сдържащи фактори (страх от наказание, недостатъчен ресурс за противопоставяне, отдалеченост на фрустратора и пр.). Така формулата "фрустрация - агресия" се обогатява с определени междини променливи, които имат преди всичко познавателен характер. Тези променливи изпълняват ролята на “пускови механизми”, които опосредстват преминаването на личността от състоятие на фрустрация в състояние на агресия. Изхождайки от тези идеи Л. Бърковиц обогатява фрустрационната теория за агресията с неоасоциативния модел за ролята на отрицателните емоции предизвикващи гняв. Той изтъква, че фрустрацията провокира враждебност, озлобление и емоционална готовност за агресивна реакция. Последните се увеличават, когато лицата предизвикали фрустрацията са имали възможност да не я предизвикват. Например, фрустрация, която се възприема като умишлена или незаконна, по принцип предизвиква по-голяма степен на враждебност, в сравнение със фрустрация, която се счита за случайна или правомерна. Възможен е и друг аналогичен пример, но не свързан с възприятието, а с паметта. Личността си спомня минало неприятно произшествие. Това предизвиква в съзнанието и` неприятни мисли и чувства, което по всяка вероятност ще повиши нейната готовност за агресивни действия, дори обекта и ситуацията да са коренно различни от възстановените нейните спомени. Той доказва още, че стимулите, които се асоциират с агресия усилват нейните прояви. Такъв стимул е намиращото се в полезрението на личността оръжие. Л. Бърковиц опитно установява, че деца след игра с оръжия-играчки с голяма готовност и ентусиазъм разрушавали постройки от кубчета направени от други деца. В друг експеримент ядосани мъже "наказвали" своите партньори с много по-голямо напрежение електрически ток, когато в зрителното им поле се намирали огнестрелни оръжия, а не ракети за бадмингтон. Резултатите от проведените опити от Л. Бърковиц не са изненада като се отчита факта, че половината от всички убийства в САЩ са извършени с помощта на личното оръжие на извършителите им. Следоваттелно, голяма е вероятността тези хора, които съхраняват оръжие в дома си с него да бъдат наранени членовете на семейството или техни гости отколкото "неканените посетители". Според него агресивното поведение се стимулира при наличието на оръжие, когато хората са фрустрирани. Затова той съвсем не се учудва, че в страните, където е забранено притежаването на оръжие /например Англия/ убийствата са значително по-малко. За илюстрация посочва, че населението на Англия е четири пъти по-малко от населението на САЩ, а броят на убийствата в нея са шестнадесет пъти по-малко. Това е така и защото оръжието не само провокира агресия, но създава дистанция между агресора и неговата жертва. А в опитите на С. Милигрем се разкрива красноречиво, че пространствената раздалеченост от жертвата стимулира проявите на жестокост от страна на хората. По-трудно е да се убие някой с хладно оръжие отколкото с огнестрелно (по Д. Майерс 1998, с. 492). Мнението на Л. Бърковиц е, че хората се отличават коренно от останалите биологични видове по това, че научаването играе по-важна роля в тяхното агресивно поведение в сравнение с генетичните фактори. У хората, според него, агресивността е функция на сложно взаимодействие между вродените склонности и заучените реакции. Той утвърждава, че фрустрацията предизвиква само озлобление и предразположеност за агресивна реакция. Според него агресията е само една от възможните реакции на личността, когато се намира в състояние на фрустрация. Другата възможност е отстъпление и бягство предизвикани от страха от предстоящата борба. Избора на поведение от страна на личността се обуславя от нейните поведенчески репертуари, доминиращи когнитивни схеми и жизнени сценарии усвоявани още в процеса на ранната социализация. От друга страна влияние му оказват и редица фактори като: болката, горещината, нивото на адптация, относителната депривация, съперничеството, каузалните атрибуции, социалните норми, средствата за масово осведомяване и пр. Опитно е доказано, че много животински при усещане на болка мигновено реагират чрез атакуващо, агресивно поведение. Техен обект са представители на собствения вид, други видове и дори на неодушевени предмети. Реакциите на хората са аналогични. Изпитваната от тях болка, независимо дали тя е психическа или физическа, засива агресивните им прояви. Л. Бърковиц експериментално установява, че аверсивната стимулация (болка, висока температура, недостиг на пространство, нереализирани очаквания, лично оскърбление, депресивно състояние и пр.), а не фрустрацията е пусков механизъм за враждебната агресия. В това отношение Д. Майерс (1998, с.508) привежда следния пример: Жителите на гъстонаселените градове, за разлика от жителите на градове с по-малка гъстота на населението изпитват страх в по-голяма степен независимо от съществуващото ниво на престъпност в тяхното населено място. Престъпността в Торонто е четири пъти по-голяма от тази в Хонгконг, но четири пъти повече от жителите на Хонгконг в сравнение с жителите на Торонто заявяват, че се страхуват от уличната престъпност. Друг феномен, който влияе на агресивността на личността е нивото на адптация. Той е свързан с чувството за успех или неуспех. Изразява се като трайна тенденция за приспособяване към определено ниво на стимулация. Последица от него, е че личността осъзнава и реагира само на тези изменения, които се извършват на това ниво. Например, тя бързо свиква с успеха и това, което е предизвиквало преди постигането му чувство за удовлетвореност, вече се възприема като нещо нормално и неутрално. Както се твърди в една поговорка: “Човек не може да бъде щастлив хиляда дни подред”. Подобно е положението и с относителната депривация. Това състояние се базира на факта, че очакванията на хората по принцип са свързани с желания за успехи и за растеж. Субективен измерител на техните постижения обаче е съпоставката им с чуждите такива. Постигайки определени ресурси (власт, пари, популярност, любов и пр.), те бързо забравят изходната си позиция и се съпоставят винаги с “по-успелите”. Това може да предизвика у тях относителната депривация, която се характеризира с раздразнителност, тревожност, загуба на чувство за реалност и пр., дори личността може да изпадне в паника. Друга особеност на обществената среда, която допринася за формиране на агресивно поведение, е значителното отчуждаване на съвременните хора в кръга на различни обществени групи. Подобно явление води към незаинтересованост за съдбата на другите, към безотговорност и дори към враждебност във взаимоотношенията. Несправедливото разпределение на обществените блага и продуктите на труда за задоволяване на жизнените потребности на хората е друго съществено условие за проява на агресивност, кражби и злоупотреби. Във връзка с това се намира и ролята на повишения стремеж към надпреварване, конкуренция, в различните области на живота. Това се получава по-специално, когато се създават нелоялни условия за конкуренция, които водят към изостряне на взаимоотношенията между хората. Съществена роля за проявата на агресия имат расовите, етническите и религиозните предрасъдъци, които много често противопоставят хората и водят до сериозни стълкновения, въпреки че основните религиозни учения и доминиращите социални стандарти, отхвърлят насилието в живота на хората. Факт е обаче, че при тяхното изопачено приложение изискванията за ненасилие не винаги се спазват. Съществуват независими променливи на човешка агресия, които могат да я засилят или елиминират. Те произтичат от личностните черти както на жертвата (физическо отблъскване, психична антипатия, социална занемареност или дебилност и т. н.), така и на агресора (начин на мислене, психопатност, невротичност, "мъжественост", инфантилност и т. н.). От всичко това следва, че биологичната основа на поведението като цяло и на агресията в частност трябва да бъдат изучавани непрекъснато, тъй като те хвърлят светлина върху редица предпоставки за човешко поведение, а то е във връзка и взаимодействие със социалните стимули и с цялостната човешка практика. И така, според представителите на фрустрационната теория, съществува връзка между различните форми на агресия - с подтискането на една форма, други се засилват; когато възникне една форма - другите отслабват. За други учени, в основата на агресията стоят когнитивни и емоционални процеси. Съгласно техните схващания, характера на осмислянето или интерпретацията от индивида на нечии действия, като заплашителни или провокационни, оказват определящо въздействие на неговите чувства и поведение. От друга страна емоционалната възбуда или негативните афекти, които преживява индивида, влияят на когнитивните процеси, които са ангажирани в определянето на степента заплашващата го според него опасност. Възгледите, изложени в теорията "фрустрация - агресия" са подложени на критика главно поради твърдението, че фрустрацията винаги е последвана от директна, открита враждебност и е предназначена да обясни враждебната агресия, но не и проявите на инструменталната агресивност. Въпреки това, тази теория се оценява по достойнство, защото разкрива връзката между агресия и конкуренция. Агресията непрекъснато се провокира чрез съперничество между индивидите, при осигуряване на желани блага или за постигане на висок статус и др. Л. Бърковиц подчертава, че не винаги незадоволеността води до агресия, тъй като личността може да бъде възпитавана да реагира с неагресивни действия. Той приема, че съществува физиологично детерминирано предразположение към агресивно реагиране на личността, но то може да бъде преобразувано от научаването, което значи, че вроденото предразположение и научаването "съжителстват" у човека. Неговата теория разглежда агресивната тенденция като взаимно действие между вътрешно състояние на организма и външни фактори - подтискащи и активиращи. Л. Бърковиц изтъква, че агресията е "вродено предразположение, което се активира от външни дразнители и действа поради социално-културното научаване". Моделирането на агресивното поведение на личността според него, става под въздействието на наблюдаваните социални модели на насилие, които биват награждавани или наказвани. Например, ако детето осъзнае, че печели споровете си със своите опоненти, когато ги повали на земята, навярно в следващите конфликтни ситуации ще се държи по агресивен начин. Тези идеи се доразвиват от други автори, които разглеждат агресията и като резултат от социалното научаване. Според представителите на теорията на социалното научаване вярното разбиране на агресията може да стане само като се обърне достатъчно внимание на: пътищата по които тя е била усвоена; факторите, които провокират появата и`; условията, които благоприятстват закрепването на този модел на поведение. Те считат, че агресивните реакции се усвояват и поддържат благодарение на наблюдението, имитацията или непосредственото участие в ситуации на проява на агресия. Те утвърждават, че агресията се проявява в зависимост от въздействията на поощренията и наказанията от страна преди всичко на семейството, училището, приятелската среда, социалните норми, масмедиите и др. обществени фактори. За разлика от другите теоретични направления, представителите на теорията за социалното учене се отнасят по-оптимистично по отношение на възможностите за предотвратяването на агресията и за нейното регулиране. Според тях децата в най-ранна възраст изразяват спонтанно своето недоволство от заобикалящата ги действителност. В процеса на своето развитие обаче те започват да контролират агресивните си реакции. Например, те могат да извършат насилствени действия срещу по-малките си братя и сестри, но да внимават как се държат в присъствието на родителите си т.е. те разбират, че трябва да реагират по различен начин на различните фрустратори. Албърт Бандура е един от най-известните създатели на теорията за социалното научаване. Той е убеден, че хората се научават на агресия, не само затова, защото това им е изгодно, но и защото възприемат този модел на поведение, който наблюдават у другите. Според него хората усвояват повечето от социалните навици като ги наблюдават у обкръжаващите ги себеподобни и им подражават. Той експериментално доказва в опити с деца, че образците на агресивно поведение снижават задръжните реакции в поведението на хората и същевременно ги научават по какъв начин да проявяват своята агресивност. Според него за малките деца е достатъчно да видят друг човек да се държи агресивно, и те засилват своята агресивност. Децата копират поведението на по-възрастните. Това, че наблюдават агресивното поведение на някой друг, им служи като стимул да се държат агресивно. Този психолог е на мнение, че всекидневния живот постоянно разкрива модели на агресивно поведение в семейството, субкултурната среда и средствата за масово осведомяване. Пример за един от многобройните му експерименти с куклата Бобо, чрез който се илюстрира горното твърдение посочва Д. Майерс (1988, с.300). Възпитаник на детска градина седи на пода и увлекателно си играе. В другия край на стаята, експериментатор-жена също си играе за кратко време с малки автомобили и изведнъж започва да удря в продължение на 10 минути голяма надуваема кукла (Бобо) с дървен чук-играчка, да я рита, мачка, щипе, драска и същевременно я нагрубява вербално. След това и двамата отиват в друга стая, в която има много атрактивни играчки. Жената-експериментатор казва на детето, че това са нейните любими играчки и трябва да ги прибере и съхрани, за да си играят с тях други деца, а не то. Докато жената събира играчките фрустрираното дете се връща в първата стая, където също има много играчки, но то се насочва към куклата Бобо и започва да я удря с дървения чук. Така се проявява пренос на агресията предизвикана от фрустратора-експериментатор към невината, но безопасна кукла Бобо. Подобно е поведението и на другите деца, които са участват в опита и наблюдават поведението на експериментатора. Техните връстници, на които не е било демонстрирано агресивно поведение, въпреки преживяната фрустрация си играели спокойно и рядко демонстрирали своята агресивност. А. Бандура доказва, че децата не само копират моделите на агресивно поведение, но и ги обогатяват чрез други нови форми. Той смята още, че един от най-важните фактори в регулацията на агресивното поведение е очакването на награди, но с експериментите си доказва основната роля на научаването без подкрепление. Според него хората са агресивни не само защото това им е изгодно, но и защото са приели агресивността като модел на поведение, наблюдавайки други хора и отчитайки последствията от реализация на този модел. Например, установено е, че след прояви на насилие по време на футболни мачове се увеличават случаите на агресивни прояви всред запалянковците. Изследванията на А. Бандура разкриват, че за ефекта от социалното научаване е от значение постигнатия резултат. Проявите на агресивност, според американския психолог, зависят от това дали извършителите им смятат, че те ще останат безнаказани или ще извлекат някаква полза от тях. Съществуват и други фактори, които влияят върху ефекта на социалното научаване: социален статус, популярност, компетентност, привлекателност и др. особености на личността, която е образец за агресивно поведение. Децата подражават повече на хората, които контактуват с тях по-често. Обикновено родителите са тези, които отговарят на всички тези критерии и затова са най-важните образци за подражание на малките деца. Следователно според тази теория, от голямо значение са външните стимули, миналия опит на индивида и какво е било насърчавано в процеса на неговата социализация. Именно това е съществената разлика между нея и всички други теоретични подходи към агресията. Слабостта и` се състои в свеждането до минимум ролята на когнитивните процеси. По-късни идеи обаче обогатяват теорията за социалното научаване като разширяват ролята на когнитивните процеси в осмислянето на ситуационната информация. Такива процеси са: състояние на емоционална възбуда, интерпретация на намеренията на другите хора, обяснение на своето, както и на чуждото действие със ситуационни или диспозиционни фактори, контрола на чуждите действия, възстановяването на справедливостта и поддържане на определена репутация. В заключение се налага извода, че както личността се разглежда като социобиологично единство, така трябва да се възприема и нейната агресивност. "Познаването на детерминираността на агресията от социални фактори не трябва да довежда до отричане ролята на биологичния фактор във възникването и развитието на агресивността" (Н. Левитов 1972). Агресията ка личността е детерминирана и обусловена от биологични и социални фактори, но първите са само една възможност за проява, а вторите изпълняват ролята на “пусков механизъм” за реализацията на този потенцил. 3.2.3. Основни фактори, които влияят на проявите на агресия на личността и начини за тяхното трансформиране в социално приемливо поведение. Много от изследванията в социалната психология са посветени на изясняване на влиянието на семейството върху агресивното поведение. Домашното насилие е поведение, което е насочено към причиняването на вреда или болка на членове на семейството. То се характеризира със своята прикритост на проявите, продължителност и повторяемост на въздействията. Поради деликатните и взаимозависими отношения между участниците в него е много трудно да бъде изследвано. За проучването на неговите особености най-често се използват статистически данни на различни обществени институции (полиция, съд, агенции за закрила на децата, жените и пр.) и самоотчети на членовете на семейството, техни роднини, приятели, колеги и съседи. На следващите страници се анализират разнообразни аспекти на агресивното поведение насочено срещу децата, родителите и възрастните хора в семейството. Съвременото семейство се приема за един от най-важните фактори за асоциалното поведение и агресивността на децата. Доколкото родителите са основния източник за подкрепление и най-важен образец за подражание проявите на агресивност у техните деца се обуславя от модела на междуличностното общуване в семейството. Когато между родителите съществуват дисфункционални отношения, когато те проявяват един към друг агресивност и се стремят да се доказват чрез силово въздействие върху своите деца, те оказват негативно влияние психичното им развитие. Страхът, депресията, тревожността и слабостта на последните ги превръщат в мишена на противоборстващите помежду си родители. Така най-честата жертва на “семейните войни” стават децата. Постепенно у тях започва да доминира страха за оцеляване и инстинкта за самосъхранение. Това е предпоставка в психиката им да започнат да се формират агресивни или депресивни нагласи. Когато в семейството има хармония децата реагират градивно и позитивно, но когато в него липсва разбирателство, а доминират прекалената взискателност, властността и свръхопекунството действията им са анормални. Последните намират израз в бягство от дома, лицемерие, прикрита или явна омраза, потиснати или открити заплахи. Настоящото състояние на психологическите познания показва, че от вътрешносемейните фактори влияещи на формирането на агресивност у децата са главно тези, които са свързани с начините на прилагане на родителските задължения. Най-силно свързана с агресията на децата е тяхното емоционално отхвърляне или невъзприемане от страна на родителите, както и толератността на последните по отношение на детската агресивност. Например, резултатите от изследвания показват, че агресията на някои момчета е свързана с липсата на възприемане от страна на бащите. Това означава, че родителите са слаб източник на положителна подкрепа и похвали, в резултат на което те са малко ефективни при обучението на децата как да контролират собствената си агресия. Родителската толерантност се основава на снизходителното разрешаване на децата да проявяват агресивност. В проучване относно юношеската агресивност, на основата на анкети и наблюдения, Каталог: wp-content -> uploads -> 2018 2018 -> Монтанска област дата/период Времетраене Населено място Засегнат район /улици, квартал, упи, пи 2018 -> И н т е р п р о д ж е к т e о о д 2018 -> С т а н о в и щ е от подп доц д-р инж. Станчо Георгиев Станчев 2018 -> Великден в малта директен полет от София 06. 04 – 09. 04. 2018 2018 -> O nastavnom programu za osmi razred osnovnog obrazovanja I vaspitanja 2018 -> Област Монтана Дата/период Времетраене Населено място Засегнат район /улици, квартал, упи, пи 2018 -> 1. Хомеостаза. Нервни и хуморални механизми на телесната хомеостаза. Видове регулаторни системи 2018 -> Почивка в кампания 2018 Бая Домиция, Неапол Giulivo 4 2018 -> Конкурс за детска рисунка 17. 30, Народно читалище „Съгласие 1862" фоайе Вечерен бал с маски 19. 00, зала „Съвременност" в Културно-информационен център „Безистен" Изтегляне 1.27 Mb. Сподели с приятели:
|