Социална психология стойко Иванов, Милко Иванов
Изтегляне 1.27 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Бъс-Дюрки
- директността си на извършване агресията
- Н. Левитов
- Х. Попов
- Конрад Лоренц агресията представлява специфична вътрешна енергия, която се обуславя от инстинктите
- К. Лоренц
- Д. Долард
| Розенцвайг означава като агресия, се определя като екстрапунитивна (външно - наказателна, насочена срещу околния свят) и импунитивна (самонаказателна - изразява примиренческо отношение). Типовете на реакциите са три:
а) доминиране на пречката; б) себезащитен тип; в) персистиране (настояване) на нуждата, при която се набляга върху разрешаването на проблема. Тестът на Розенцвайг трябва да се използа при изследване от добре обучен експериментатор. Възраженията, които се правят за този проективен тест са, че отговорите могат да бъдат съзнателно обмислени, за да се представи изследваното лице в по-добра светлина т.е. силно е въздействието на социалната желателност. Друга слабост на този тест е, че кодирането на свободните изказвания в пригодни за анализ категорий е трудоемка и продължителна работа, която не се отличава с голяма надеждност. Безспорно е, че културата, образованието и възпитанието се отразяват на отговора, който може да бъде в по-учтива или по-неприлична форма, за да маскира с ирония враждебността, но в основата си отразява адекватното поведение на изследваното лице във фрустрация. При тълкуването на отговорите от изключително значение за изследване на агресията са социалнопсихологическите "хипотези". Личността понасяща една неправда, обществено реагира с протест, въпреки че не изживява специфична емоция на фрустрация. Субективно претърпяната неправда в социалните взаимоотношения предизвиква въпросната личност към агресивно възстановяване на равновесието. Агресията се изучава още със стандартизирани личностни скали. Чрез този метод изледваните лица разкриват своето психично състояние в момента или трайните си предразположености към определени психични състояния. Пример в това отношение е теста на Бъс-Дюрки за изследване на агресивността. Чрез самоотчетите за поведението си също се изледват особеностите на човешката агресия. В допълнение към посочените методи могат да се използват оценките хората от антуража (обкръжението) на изследваните лица, които добре познават поведенческите им реакции, въпросници, архивни, документални източници и пр. От направения кратък обзор на използваните методи за изследване на агресията на личността се разкрива, че съществуват разнообразни начини за проучване на нейните особености. Обективността им ще бъде по-голяма, ако тези методи се използват комплексно в зависимост от изискванията, които се обуславят от условията за провежддане на конкретните проучвания на агресията, спецификата на конкретната и` разновидност и предпочитания теоретичния подход, обясняващ нейния генезис. 3.2.2. Разновидности на проявите на агресия и теориите, които ги обясняват. Проблемът за разновидностите на агресията произтича непосредствено от същността на това понятие, което както бе разкрито по-горе, се характеризира с множество възможности за тълкуване на неговата същност. Агресивните реакции са разнообразни, поради това отделните автори дават различни критерии за тяхната класификация. Най-разпространената диференциация на агресията се базира на нейната мотивация и в зависимост от този показател се разграничава на враждебна и инструментална. Тази класификация е предложена за пръв път от Л. Бърковиц. Това деление се прави във връзка с разграничаване на неагресивните сами по себе си цели (статус, пари) при инструменталната агресия, докато целта на враждебната агресия е да се нанесе болка, вреда на конкретна личност. Вторият вид агресия се подтиква от човешката озлобеност и е самоцелно насочена, а агресивността по време на война или спортни състезания по принцип е инструментална, защото тя е само средство за постигане на определени цели. В зависимост от начина на проява на агресията според Д. Майерс (1998, с. 485) съществуват две нейни разновидности: социална и мълчалива. Първата се характеризира с демонстративен изблик на ярост, а втората според прилича на агресията на хищник, който се прокрадва към своята жертва. Според директността си на извършване агресията се дели на пряка и непряка; активна и пасивна; физическа и вербална. В зависимост от продължителноста на прояявата си агресията е временна, епизодична и постоянна, продължителна. Изхождайки от това кой започва агресивните действия Н. Левитов разграничава инициативн агресия и отбранителна, защитна агресия. Първата е когато агресора се явява подстрекател, а втората когато агресията представлява сама по себе си реакция на друга агресия. (Н. Левитов 1972, с. 170). Този автор обръща внимание и на "автоагресията" – когато обекта и субекта на агресия се сливат (самоубийство, самонараняване, самобичуване или сексуални мазохистични действия). Според него агресивното състояние може да бъде открито т.е. външно изразено със съответни действия и скрито, например агресивно настроение. Понякога личността затаява агресивни замисли, които прикрива зад положително отношение и в такъв случай замаскираното агресивно състояние не се разкрива лесно. Социалните психолози обръщат специално внимание на масовата, стихийна агресия, която се отличава с това, че винаги се съпровожда със силни, астенични емоции на враждебност, гняв, ненавист и пр. Тя се дефинира като неприкрити, насилствени, заплашващи и неподчиняващи се на определени норми действия, които целят причиняването на страдания, физическа или психическа вреда и дори унищожаването на отделни личности или определени човешки общности. Изучаването на особеностите на човешката агресивност и факторите, които я обуславят привлича вниманието на много изследователи. Спорът, дали тя е инстинктивна, вродена или подобно поведение се научава, е от векове. Отговор на този въпрос се търси в трудовете на философи, социолози, педагози, психолози, физиолози, психиатри, психотерапевти, етолози и др. Дали човекът по природа е добро същество, а обществото със своите ограничения го подтиква да бъде агресивен, или е звяр, чиито естествени инстинкти към агресивност могат да се обуздаят само с прилагането на мерки за опазване на обществения ред? Какви са особеностите на агресивността?, Какви са източниците за нейното възникване?, Съществуват ли възможности за предотвратяване и контролиране на човешката агресивност? Отговорите на тези и други подобни въпроси обуславят създаването на различни теории за същноста на агресията и факторите, които я предизвикват. В съответствие с теоретичните постановки, както и с основните фактори на проучване на някои автори според Х. Попов (1999) могат да се обособят подходите за изследване на човешката агресивност в четири групи. Първата група поставя конкретно личностната диспозиция като определяща и различаваща индивидуалните особености в агресивното поведение. Тук изтъкнати изследователи изграждат теории за агресията като "черта" или "конструкт ", които определят една латентна дименсия. Тази именно дименсия е обект на психологичните изследвания върху човешката агресивност. Втората група включва подходите, използвани при ситуационизма, според човешкото поведение е породено като съответен отговор на дадена ситуация. Представителите на тази група правят опит да класифицират ситуациите според различната " агресивна подбуда ", която те носят. Третата група определя взаимодействието между личностови и ситуативни фактори като основа на човешкото поведение. При това взаимодействие "личностовите схеми" непрекъснато се конструират в циклични процеси, включващи поведенческите действия и обратната връзка. Изследователите на агресивността с такъв подход са определили и "базисни елементи" на взаимодействието. Тук се възприема миналия опит на индивида да възприема и "да разчита" житейски ситуации с агресивно съдържание и да мотивира агресивен отговор. Четвъртата група подходи също определя взаимодействието между личността и ситуацията като основа на човешкото агресивно поведение, но с предимство на социокултурните въздействия, ограничаващи или променящи по специфичен начин личностовото предразположение. Редица автори извеждат редица специфични социокултурни въздействия върху личностовата агресивна преддиспозиция - социални контакти, стратегия на власт на ролевото взаимодействие, културално стимулиране на стремежа за постижение. В специализираната социалнопсихологическа литература се открояват ярко два подхода за обяснение на агресията - биологически и психологически (Б. Крейхи 2003, с.38-61; Д. Майерс 1998, с.482-531; Ш. Тейлор, Л. Пипло, Д. Сирс 2004, с.584-642). Общото за биологическите подходи (етологичен, социобиологичен и генетично-поведенчески) е това, че се приема, че корените на агресивността се намират в биологичната природа на хората. Голям дял за изучаването на особеностите на агресията имат етолозите, които изучават и сравняват поведението на хората и животните. Според един от най-известните от тях, носителя на Нобелова награда по биология, Конрад Лоренц агресията представлява специфична вътрешна енергия, която се обуславя от инстинктите. Тя е типична за хората и животните и има еволюционно значение. Благодарение на нея се извършва възпроизводството на себеподобни и оцеляването на потомството. Съгласно теорията на К. Лоренц, хората придобиват "инстинкта на агресията" като "зло наследство" от животинските си предшественици. В резултат на вътревидовата селекция този инстинкт се пренася през вековете. Според възгледите на К. Лоренц всички беди на човечеството са обусловени от две най-важни причини: свръхнаселеността и вродената агресивност. Последната се представя като неотменима същност на човека. Тя е "вродена константа, от която ние не можем да се избавим и която е абсолютно необходима, за да оцелеем" (К. Лоренц). Така К. Лоренц, изучавайки поведението на животните, разкрива агресията по-скоро като адаптивно, а не като саморазрушително поведение. Той счита, че у хората липсват вродени механизми за сдържане на агресията, защото ако съществуваха такива то личността много често ще се окаже, че е безащитна. Според него агресивността е активна тенденция, стояща в основата на всички човешки постижения. Все пак К. Лоренц не е толкова голям песимист. Той твърди, че трябва да се изясняват корените на агресията, за да се види как тя може да бъде овладяна. Според него човешката агресия се изразява във войните, убийствата, геноцида, тероризма, представляващи най-голямата опасност и в нашето съвремие. Според теорията на К. Лоренц агресията е неизбежно свойство на човешката натура, но тя може да бъде редуцирана чрез различни социално одобрявани дейности. Например като спортните състезания. Той разчита на "великите конструктори" – селекцията, мутацията и на човешкия разум, за да създадат връзки на приятелство и любов между хората. Схващанията на К. Лоренц са критикувани, защото: 1. Изводите му се базират само върху изучаване поведението на животни; 2. Липсва операционализирано определение на понятието “агресивна енергия”, което прави невъзможно да се измери нейното количество у конкретен човешки индивид; 3. Съществуват редица, доказателства, че личността може да извърши редица агресивни актове един след друг и че обикновено едно агресивно действие стимулира извършването на други такива, а не че вътрешния запас на агресивна енергия се изразходва след прояви на агресивно поведение и до натрупването на нов запас от такава енергия личността се успокоява. 4. Неговата теория за инстинктивната природа на агресията не може да обясни различните степени на агресивност, които проявяват различните хора, които са представители на различни културни общности. Съществуват данни, че до идването на белите заселници в Севеврна Америка, индианците от племето ирокези са били известни със своя миролюбив начин на живот, а след това си спечелват славата на едни от най-воинствените представители на индианската общност. И друг пример, в обществения живот в Нормегия доминира филисофията на ненасилието и там много рядко се извършват убиийства, доккато половината от мъжете на племето племето яномамо от Южна Америка се занимават преди всичко с това (по Д. Майерс 1998, с.487). И така, етологичното направление, като изучава животните прави непосредствена съпоставка с обществения живот на човека и се опитва да обясни агресивността с инстинктите. Основоположникът на това направление К. Лоренц счита, че заложената инстинктивна агресивност в човека способства за съхранението на живота и вида му в борбата за съществуване. Той вярва, че личността се подчинява на същите вътрешни механизми предизвикващи агресията, които са характерни и за животните Той приема образуването на "агресивна енергия", чието натрупване след определена критична точка предизвиква атаката независимо от наличието или липсата на външна стимулация. К. Лоренц приема агресивната същност на човека и обяснява социалните катаклизми от тази позиция. Последните, според него се обуславят и от външна стимулация, основаваща се на териториално разделение, избора на сексуален партньор, опазване на потомството и йерархичната конкуренция в обществото. При социобиологическия подход агресията се представя като продукт на еволюцията. При него за вярна се приема логиката на еволюционната теория за обяснение на общественото поведение на хората. Тя се базира на идеите на Ч. Дарвин, според които всяко свойство или вид поведение се съхранява у всеки животински вид, само ако притежава добра приспособимост. Едно поведение е адаптивно, ако повишава възможностите за оцеляване на конкретния животински вид и на неговите представители. А благодарение на своята агресивност мъжките представители на вида могат да оставят потомство, а женските да го защитят. В съвременните изследвания този подход оказва най-силно влияние при изследване на сексуалната агресия. Социобиологическият подход няма съществен принос при изследването на човешката агресия, защото се оказва, че тя е много по-сложна от животинската и върху нейните прояви оказват различни фактори, най-съществени, от които са социалните. Представителите на генетично-поведенческия подход утвърждават идеята, че агресията се предава по наследство т.е., че гените оказват по –силно влияние върху агресивното поведение на личността в сравнение със социалната среда, в която тя живее. Според тях, определени типове противообществено, агресивно поведение се наблюдава у представителите на различни поколения от едни и същи семейни родове. В специализираната литература е описан опит, който потвърждава тази теза. Избрани са две групи мишки албиноси – едните са агресивни, а другите неагресивни. След 26 поколения от двете групи потомците на първата група били изключително агресивни направо свирепи, а потомците на втората група мишки били изключително спокойни. Първопричината за този факт, обаче е възможно да бъде и в това, че предсавителите на по-младите поколения израстват в агресивна среда и те не онаследяват, а научават агресивното поведение. И обратно, във втората група мишки липсват прояви на агресия и затова следващите поколения не са агресивни. Според някои схващания върху агресивността на личността влияние оказват мъжкия полов хормон (тестостерон). Установено е, че след 25 години съдържанието на тестостерона в кръвта на мъжете се снижава, а заедно с това намаляват и “насилствените” престъпления извършвани от мъжете на тази възраст. Съществуват данни, че затворниците, които са осъдени за непровокирани насилствени деяния, нивото на тестостерона е по-голямо, в сравнение със затворниците, които не са осъдени за насилствени действия. Факт е още, че биохимични фактори, например ниското съдържание на захар в кръвта засилва проявите на агресивност у хората. Известно е също, че половината от престъпленията свързани с насилие са свързани с употребата на алкохол. При 65% от убийствата има употреба на алкохол от жертвата или агресора, а много често и от двамата. Установено е, че алкохола засилва агресивността, снижава нивото на вменяемост и отслабва способността за отчитане на последствията от извършваните действия. От написаното следва, че съществуват редица схващания в науката, според които агресията се обуславя от биологически, генетични и биохимични фактори. Доминира становището обаче, че за проявата на агресивно поведение от страна на хората те не са решаващи, а са само потенциал за агресивна изява. Докато социалнопсихологическите фактори изпълняват определяща роля за агресивните реакции на личността. Най-рано в психологията изследователски интерес към агресията проявяват представителите на ортодоксалната психоанализа. Те също в някаква степен са свързани обаче с биологичната трактовка на агресията, защото интерпретират последната като разрушителен инстинкт. Под инстинктивно поведение те разбират вроден модел на поведение, който е характерен за всички представители на даден вид. Понятието агресивност се налага от З. Фройд, който пръв научно анализира този проблем в нашето съвремие и изтъква, че агресивността е едно инстинктивно, вродено и независимо предразположение у човека, че е съществена част от човешката природа и представлява пренасяне на примитивно влечение към смърта. Последното той нарича инстинкт към смърта. Според него агресията е нейзбежна част от поведението на личността и последната не е в състояние да я контролира. От тук произтича песимистичното виждане, че човекът е като животно, неизбежно програмирано за борба. "Човекът не е създание, нуждаещо се от любов и осмеляващо се да се защитава, ако бъде нападнато, а същество, между чийто инстинктивни предразположения е задължително да се включи голяма доза агресивност" (И. Темков, Х. Попов, 1987, с.35). От тази хипотетична гледна точка класическата психоанализа предполага наличието у личността на постоянна разрушителна енергия, от която последната се освобождава чрез агресивни действия насочени към другите хора. З. Фройд въвежда и понятието “катарзис”, за да обозначи възможността на личността да се освободи от напрежението предизвикано от деструктивната енергия чрез неагресивно експресивно поведение, например шега. Този начин за разреждане на напрежението, според него обаче има временен характер. Психоаналитиците смятат, че интелектуалните възможности на човека, неговата активност за овладяването на природата, неговото доминиращо положение сред животните се дължи на агресията. Затова според тях елиминирането на вътрешния порив за агресивност у човека посредством образованието е много трудна работа, дори и невъзможна, но и не винаги необходима. Агресивността обаче според представителите на фройдизма може да бъде сублимирана чрез самопознание, преадресиране на посоката и`в хумор, спорт, култура и пр. Така те достигат до извода, че в голяма степен човек може да придобие така наречения вторичен възпиращ механизъм чрез селективно определяне на проявите на агресивността. В творческия си път З. Фройд създава три модела на човешката агресивност. Първоначално разделяйки либидонозното развитие приема агресивността като компонент на оралната и аналната фази. По-късно при разработването на концепцията за "АЗ - а" изоставя този модел и свързва агресивността с нуждата от задоволяване на инстинктите, служещи за запазване на живота. А в последния етап на своето виждане, като приема за кратък период от време фрустрационната обусловеност на агресията бързо я заменя с концепцията за нагона към смърта, чиято деструктивна същност може да бъде насочена към субекта или външната среда. Фрустрационната му идея се заключава в това, че личността се ръководи от принципа на удоволствието като изхожда от своите инстинкти. Докато съвременното схващане се свързва с ограниченията и условностите на съвременното общество, пораждащо неудовлетвореност, възмущение и протест. Тези условности и ограничения не дават възможност за задоволяване на човешките потребности и пораждат агресивно поведение. Посочените схващания на З. Фройд са повлияли до голяма степен на представителите на психоанализата и етологията, които отделят специално внимание на агресивността в своите трудове. В една или друга степен неофройдистите са съгласни с предложената от З. Фройд максима за вродената нагонна агресивност на човека, но приемат редица условности, придружаващи теоретичните им постановки. Най-съществената от тях е, че човешката агресивност е възможно да бъде контролирана. Смята се, че емпиричните доказателства, които се представят в подкрепа на схващанията на фройдистите за същността на агресията са недостатъчни. Защото те се базират преди всичко на фактите от изследванията на отделни случаи на базата, на които не могат да се направят сериозни научни изводи. Твърди се също, че няма вродена потребност от борба: ако даден организъм устрои живота си така, че в него да няма външни стимули за борба, той не ще получи никакви физиологични или психични увреждания ако не проявява агресивност. Това гледище противоричи на твърдението на З. Фройд и означава, че не съществува инстинкт за агресия. Въпреки че, е пресилено склоността у някои хора към агресия да се обяви за инстинкт, то все пак тя се обуславя от редица биологически фактори като: влиянието на нервната система; генетическото влияние; биохимичния състав на кръвта. Повечето от критиците на биологизма на психоаналитиците стигат до извода, че в голяма степен агресията при човека зависи от средата, в която живее и на която е творец до известна степен. Социологическите теории отчитат, че социалната обосновка се явява определяща за агресията. Социалните психолози с бихевиорален уклон приемат, че човешката агресивност е преди всичко субпродукт на социалнокултурното научаване. Те придават голямо значение на механизмите на подражаване и моделиране. Те установяват, че копирането на агресивността се проявява както при децата, така и при възрастните изключително под скрита форма. Така например драйв-теорията разглежда агресията като резултат от фрустрация (пречка, затруднение, психично и телесно състояние на личността вследствие нереализирането на една потребност или желание по вътрешни или външни причини т. е. блокирането на възможността да се постигне желаната цел). Фрустраторите могат да бъдат физически, биологични, психологични и социокултурни (Д. Долард). Въпреки своите слабости теорията на З. Фройд допринася за по-доброто разбиране на същността на агресията и създава предпоставки за създаването на по-значимата от научна гледна точка фрустрационна теория за агресията. Друг превърженик на теорията за вродените механизми на агресивността и почти предизвестил теорията за фрустрацията е У. Макдугъл. Той я представя като "предразположеност към гняв", негодувание и насилствено отстраняване на всякакъв род вмешателства, препятстващи свободното осъществяване на набелязаните цели (по Х. Хекхаузен, с. 377). В подкрепа на тези негови схващания са и редица изследвания, насочени към откриването на факторите на агресия, които все пак се наблюдават у някои хора. Това са фактори, които могат да се отнесат към биологическата сфера и главно към влиянията на средата и възпитанието. Агресията може да бъде предизвикана и от всякакъв вид неприятна или нежелана ситуация, като болка, досада и др. Сред тях основен фактор е фрустрацията. Основното твърдение, което предизвиква възражения е твърдението, че фрустрацията винаги е последвана от директна, открита враждебност. В тази хипотеза се съдържа възгледа за отношението между личност и общество като антагонистично по природа. Всъщност човек е добре и не се подлага на фрустрация само докато не се е родил, докато не попадне в изпълнения с враждебност свят. Представителите на психологическите подходи предполагат, че Каталог: wp-content -> uploads -> 2018 2018 -> Монтанска област дата/период Времетраене Населено място Засегнат район /улици, квартал, упи, пи 2018 -> И н т е р п р о д ж е к т e о о д 2018 -> С т а н о в и щ е от подп доц д-р инж. Станчо Георгиев Станчев 2018 -> Великден в малта директен полет от София 06. 04 – 09. 04. 2018 2018 -> O nastavnom programu za osmi razred osnovnog obrazovanja I vaspitanja 2018 -> Област Монтана Дата/период Времетраене Населено място Засегнат район /улици, квартал, упи, пи 2018 -> 1. Хомеостаза. Нервни и хуморални механизми на телесната хомеостаза. Видове регулаторни системи 2018 -> Почивка в кампания 2018 Бая Домиция, Неапол Giulivo 4 2018 -> Конкурс за детска рисунка 17. 30, Народно читалище „Съгласие 1862" фоайе Вечерен бал с маски 19. 00, зала „Съвременност" в Културно-информационен център „Безистен" Изтегляне 1.27 Mb. Сподели с приятели:
|