Социално включване на лица с трайно намалена
ТЕЛК – Трудово – експертна лекарска комисия ТНР
Изтегляне 5.41 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- . (Янков М., 2019, с. 503 – 504)
- (Стоянова М.,2004)
- (Тодоров А., 2018).
- (Гълъбов А., 2010 с. 129 –140); (Гълъбов А.,2006)
- (140) (Фиг.1)
| ТЕЛК – Трудово – експертна лекарска комисия
ТНР – Трайно намалена работоспособност ХУ - Хора с увреждания УМБАЛ – Университетска многопрофилна болница за активно лечение ЦНЖ – Център за независим живот ЦТЕЛК – Централна експертна лекарска комисия ADA – Americans with Disabilities Act EaSi – EU Programme for Employment and Social Innovation EASPD – European Association of Service providers for Persons with Disabilities EUSE – European Union of Supported Employment EU – SILC – European Union Statistics on Income and Living Conditions ICF – International Classification of Functioning ICIDH – International Classification of Impairments, Disabilities and Handicaps SURE – Support to Unemployment Risks in an Emergency ВЪВЕДЕНИЕ Обществено – политическите и социално – икономическите промени в постсоциалистическите европейски държави, в т.ч. и в България, определяни като преход от планова икономика и авторитарно управление към либерална демокрация, оказват съществено влияние върху съдбата на няколко поколения българи. Нестабилните икономически показатели у нас правят невъзможно приложението на класическите либерални идеи за развиване на свободния пазар и частното предприемачество без намеса на държавата в икономиката. На основата на икономическия либерализъм се развива неолибералния икономически модел, изграден върху механизмите на пазарното стопанство, свободната конкуренция и ограничаване ролята на държавата. (Янков М., 2019, с. 503 – 504) Неолибералната демокрация води до драстични дисбаланси в обществено – политическия и икономическия живот на страната, в демографската структура и жизнения стандарт на населението, до разделение на хората по властови и обществени позиции, образование и квалификация, имущество и доходи. Неравенствата и бедността, въпреки своята специфика и измерения, се превръщат в същностни характеристики на икономическия, политическия и социалния живот. (Стоянова М.,2004) Политици, изследователи, държавни институции и международни организации, в т.ч. ЕС, МОТ, ООН, Световната банка, ЮНЕСКО са активно ангажирани с разработването на концепции и стратегии за борба с неравенствата и бедността и за интеграция на маргинализираните социални групи. (91) Анализирайки „трудното съжителство“ на демокрацията с неравенството като „две различни, паралелни, но автономни логики“, проф. А. Тодоров подчертава, че демократичната страна на капитализма е в принципа на автономия на огромното мнозинство от граждани по отношение на централната власт. Неоконсерватизмът според автора е продължение на идеята за „естествените неравенства“ и „естествената конкуренция” на пазара на труда като всеобщ регулатор на обществата, което на свой ред е аргумент в полза на идеята за „естествения подбор“, при който оцелява само най – приспособеният, а хората в неравностойно положение, социално изолираните и безпомощните „естествено“ отпадат. (Тодоров А., 2018). Според А. Гълъбов съвременният български политически дебат е изправен пред проблема за равенството на българските граждани като гаранция за тяхната свобода. Обществото се солидаризира около разбирането за несправедливостта на всичко случващо се в страната, вкл. в областта на правораздаването. Тази негативна нагласа води до страх, апатията и силно политизиране на обществото, нарастващо разделение по социален и имуществен стаус. (Гълъбов А., 2010 с. 129 –140); (Гълъбов А.,2006) Преходът от либерален към неолиберален икономически модел, предизвикал дълбоки трансформации в традиционните европейски ценности за хуманност и солидарност на нуждаещите се от подкрепа, води до задълбочаване на социално – икономическите диспропорции. Приоритет на социалните политики в Европейския съюз през последните десетилетия е борбата с паричната бедност. Съветът на ЕС в свое Решение 85/8/ЕЕС от 1984 г. дефинира като бедни „тези лица, семейства и групи, чиито ресурси (материални, културни и социални) са толкова ограничени, че ги изключват от минимално приемливия начин за живот в държавите-членки на Европейския съюз (ЕС), в които те живеят.”(146) По данни на Евростат за бедността и неравенствата в доходите в Европейския съюз от 2020 г. в седем държави, сред които е и Р. България, една пета от населението е изложено на риск от бедност. (140) (Фиг.1) Изтегляне 5.41 Mb. Сподели с приятели:
|