Социално включване на лица с трайно намалена
Един от основните компоненти на политиките за социално включване на хората с увреждане е чрез създаване на възможности за тяхната трудова реализация
Изтегляне 5.41 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Медицинската експертиза на работоспособността като механизъм за диференциация на лицата с намалена работоспособност
- ). (71) Същността и ролята на МЕР е тясно свързана с изясняване на основни понятия, като работоспособност / неработоспособност, трудоспособност
- . (Манчева П., Варна, 2016, с. 121)
- (Вълканова М., 2014, с. 103 -105)
- (Алексиев Я., 2012, с. 5 -27) В НМЕР е дефинирано понятието временна неработоспособност
| Един от основните компоненти на политиките за социално включване на хората с увреждане е чрез създаване на възможности за тяхната трудова реализация. Акцентът върху социалното включване при провеждане на политиките в сферата на уврежданията изисква нов подход към оценяването на възможностите и нуждите на отделните лица, при който водеща е социалната оценка, основана на първоначалната медицинска експертиза на работоспособността.
Медицинската експертиза на работоспособността като механизъм за диференциация на лицата с намалена работоспособност Основният механизъм за установяване на трудовия потенциал на хората с увреждания е медицинската експертиза на работоспособността (МЕР). На основание МЕР се определя функционалния дефицит на лицето с увреждане и възможностите му да полага труд, тъй като всяко увреждане оказва различно въздействие върху способността на индивида да работи. Терминът експертиза означава „оценка на специалист“ и включва значението на френската дума expertise и на латинската expertus – опитен. В практиката дадено лице или орган поръчва на един или няколко специалисти да направят изследване по важен въпрос, което също бива наричано експертиза. С развитието на естествените, техническите и обществените науки се налага извършването на специфични видове експертизи и се утвърждава важността на експертната преценка в различни ситуации. Изготвянето на всяка експертиза, в т.ч. на медицинската, се извършва на няколко етапа. При несъгласие или съмнение във верността на заключението на експертизата, както и при значителна сложност или обемност на задачата, е възможно назначаването на допълнителни експертизи с участието на други експерти. Необходимостта от специализирана експертна оценка в различни сфери изисква изготвянето на специфични експертизи. Към този вид експертизи се отнасят и медицинските експертизи, които се извършват от медицински специалисти, компетентни да констатират физическото, психическото, социалното или здравословно състояние на човек или група хора. Чрез МЕР специалисти от различни области констатират наличието или отсъствието на здравословни аномалии у индивида, характера и степента на неговата нетрудоспособност или увреждане и способността му за пълноценен живот в личен, професионален и социален план на базата на действащата към момента нормативна база. У нас понятието „експертиза” е дефинирано в следните документи: Наредба за медицинската експертиза (НМЕ), (85), Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (124), и Кодекс на социалното осигуряване (КСО). (71) Същността и ролята на МЕР е тясно свързана с изясняване на основни понятия, като работоспособност / неработоспособност, трудоспособност / нетрудоспособност, намалена работоспособност, временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност, временна нетрудоспособност, трайна нетрудоспособност. Преди да пристъпи към прецизирането на горните понятия, авторът на дисертацията прави следните уточнения: докато медицинският модел разглежда човекът с увреждане като пациент, жертва на обстоятелствата, пасивен консуматор на блага, социалният модел вижда решението на проблема с уврежданията в преструктурирането на обществото, премахването на бариерите и пълноправното социално включване на лицата с увреждания. През различните периоди законодателнатата и нормативната уредба на МЕР използва различни понятия, обединени от разбирането, че увреждането и физическото състояние водят до нарушаване на функционалните възможности на индивида. Настоящият обзор е опит, без претенции за изчерпателност, да направи преглед на ключови понятия, залегнали в законодателството и нормативната уредба, отнасящи се до МЕР. Както вече беше посочено, увреждането е многоаспектно понятие с медико – биологични, социално – икономически и правни измерения, което не е тъждествено с болестното състояние, респ. не всяко заболяване води до увреждане и инвалидизация, оказващи влияние на способността на индивида да работи. Понятията работа и труд също не са идентични. Докато понятието „работа“ има физико – биологично съдържание, то понятието „труд“ се разглежда като био – социален, целесъобразен процес „между природата и човека, при който човекът със своята дейност изразява, регулира и контролира обмяната на веществата между себе си и природата“. „Като действа по този начин върху външната природа и като я изменя, той същевременно изменя и своята собствена природа.“ (Маркс К.). Горните уточнения са важни за изясняване на съдържанието на други две опозиции, свързани с МЕР – работоспособност / неработоспособност и трудоспособност / нетрудоспособност. Според П. Манчева работоспособността се преценява по отношение на професията, при която са настъпили трайни нарушения на функциите, довели до нейната пълна или частична загуба, отнасящи се към групите инвалидност. Колкото по – голямо е нарушението на здравето, толкова по – значимо е ограничението на функционирането в дейностите от ежедневния живот и необходимостта от включване на мерки за социална защита. Понятието „ работоспособност“ отразява анатомо – функционалния потенциал на организма характеризиращи възможността му за трудова дейност. (Манчева П., Варна, 2016, с. 121) Същият автор разглежда понятието „трудоспособност“ като био – социално явление, състояние на организма, при което съвкупността от физически и психически качества му позволява да извършва професионален труд, да произвежда материални и културни блага. Трудоспособността е функция от различни фактори като здравословно състояние, социални фактори, характера на професията и условията на труд. Състоянието, при което, поради заболяване или травма, индивидът не е в състояние да извършва работа временно, за определен период от време или завинаги авторът дефинира като нетрудоспособност. (Манчева П., 2018) М. Вълканова дава своя трактовка на понятията работоспособност и неработоспособност. Най – важните фактори, определящи работоспособността на човека, е съвкупността от неговите физически и духовни сили. Работоспособността се определя като функция на нормалното здравословно състояние на индивида. В тази си кондиция той може да извършва трудова дейност и съответно да получава доходи за задоволяване на своите и на семейството си нужди. Само при неработоспособност възниква нуждата от компенсаторен механизъм, поради което за осигурителното право е важно определянето на състоянието на работоспособността на увреденото лице. Понятията „работоспособност “ и „неработоспособност“ са корелативни и оценката за едното състояние включва в себе си и другото. Като лекар и юрист авторът подчертава че понятията неработоспособност и нетрудоспособност не само се различават по съдържание, но са от компетенциите на различни сфери на правото. Докато неработоспособността е по – тясно понятие, изразяващо се в неспособност за изпълнение на трудовите задължения за определен вид работа, понятието нетрудоспособност се схваща като неспособност за изпълнение на всякакъв вид работа. Понятието нетрудоспособност принадлежи на осигурителното право (КСО, НМЕР) и определя степента на здраве на осигуреното лице, отклоняващо се от нормалното. (Вълканова М., 2014, с. 103 -105) Нетрудоспособността би могла да се класифицира според няколко критерия: в зависимост от момента на нейната проява (по рождение; придобита); според степента на загуба трудоспособност (пълна или частична); според степента на сигурност в състоянието на нетрудоспособност (реална, презумирана или предполагаема); според присъствието или отсъствието на изгледи за възстановяване (временна или перманентна). Състоянието на нетрудоспособност води до последствия като освобождаването на лицето от трудовите му задължения или преустановяване на отговорността на работодателя да му превежда трудово възнаграждение за извършваната работа. Недостатъците на действащите нормативни документи и нарастващият брой злоупотреби в системата за подпомагане на хората с различна степен на работоспособност, в т.ч. на хората с увреждания, налага преосмисляне на дефинициите на понятията „ работоспособност“ и „неработоспособност“. Според Я. Алексиев оценяването на работоспособността е приложимо към хората в трудоспособна възраст. Авторът изразява несъгласие с практиката количественото измерение на неработоспособността да се извършва чрез съпоставяне на възможностите за труд на лицата с и без увреждания. С оглед насърчаване на заетостта сред увредените лица според него оценката на МЕР трябва да се сведе до констатиране на техните функционални дефицити и остатъчна трудоспособност. (Алексиев Я., 2012, с. 5 -27) В НМЕР е дефинирано понятието временна неработоспособност и подробно са изброени случаите, при които лицето не може или е възпрепятствано да работи, поради изброени в Наредбата причини, като критериите са еднакви независимо от повода за освидетелстване на лицето.(85) В същия документ се регламентира процедурата по експертизата и обхвата на трайно намалената работоспособност на индивида в проценти спрямо здравия човек. Степента на трайно намалената работоспособност се определя след подробна клинико – експертна анамнеза и с оглед данните от медицинска документация на лицето. При 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност ТЕЛК се произнася по работоспособността, работното място и необходимостта от трудоустрояване на човека с увреждане. Съгласно чл.78 (3) от НМЕР „лица с под 50 на сто трайно намалена работоспособност или дори без определен процент трайно намалена работоспособност се насочват към ЛКК за преценка на необходимостта от трудоустрояване”. Изтегляне 5.41 Mb. Сподели с приятели:
|