Появата на софтуерното радио (Software Defined Radio (SDR)) следва оперативната логика за съвместимост и намаляване на разходите по радио оборудването, като същевременно се осигурява стандартизация на неговите софтуерните и хардуерни елементи. SDR предоставя необходимата гъвкавост за бъдещи мрежоцентрични операции.
Предвижда се платформи на SDR да станат част от телекомуникациите на бъдещето, управлението на спектъра и оборудването за електронната война. Очаква се, че и тактическите линии за данни (Link 16) ще преминат на този стандарт.
Антени. Управление на радиочестотния спектър
Съществува голямо разнообразие от антенни технологии за отбранителни цели. В тази област тенденцията е към интеграцията на много антени във военни платформи, което е свързано с: намаляване на размерите на антените, използване на нови материали и прецизен контрол на електромагнитния спектър.
В краткосрочен план военните институции целят по добро управление на радиочестотния спектър за военни нужди с осигуряване на постоянен достъп до честоти (изследване и предвиждане на употребата на честоти) и разработване на общи позиции на европейските държави за подобряване на съвместимостта. В по-дългосрочен план се очаква развитие на когнитивното радио с динамична адаптация на честотите.
Космически комуникации, въздушнопреносими комуникационни възли и системи за идентификация приятел-враг
Сфери на интерес тук са ползването на честотни диапазони [7-8GHz], [20-30GHz], и 44 GHz (X , K Ka, Q), на широколентови протоколи за комуникация, защитени протоколи, сателитни комуникации в движение (“Satcom on the move”) и лазерни сателитни комуникации. Последната технология осигурява висока пропускателна способност на голямо разстояние и телекомуникации от точка до точка и допълва първите две. Технологията в нейните версии сателит-до-сателит и сателит-до-БЛА е разработена и има потенциал за подобряване на ефективността чрез високата си пропускателна способност и ниска уязвимост на лъча.
Очаква се нуждата от увеличаването на трафика в ограничена географска зона в бъдеще да се посрещне от въздушнопреносими комуникационни възли на основата на пилотируеми или безпилотни летателни апарати и сателитни комуникации.
При системите за идентификация (Identification Frend-Foe (IFF) появата на версия 5 на IFF, която е съвместима с версия S, инсталирана на гражданските самолети, трябва да задоволи дългосрочните нужди.
Изводи относно телекомуникациите
Основните направление в развитие на телекомуникациите към 2035 г. ще са свързани с изграждане на хетерогенни мрежи, мрежи от мрежи, софтуерно-дефинирани мрежи, конвергентни мрежи, мобилни ад хок мрежи (MANET), професионални мобилни клетъчни мрежи по стандарт TETRA и сензорни мрежи, базирани на Internet протокола (IP). В тях ще се извърши за преход от на мрежите от IPv4 към IPv6.
В областта на преносните системи ще се извършва развитие на платформите за изграждане на всички родове комуникации: сателитни, наземни радиокомуникации, проводни и др., както и на тактическите линии за данни (Tactical Data Line (TDL)). Интересите следва да са насочени към придобиване на софтуерно-дефинирани радиостанции, когнитивни радиостанции и късовълнови радиостанции за далечни комуникации.
Същите ще осигуряват адекватна рамка за качество на услугите (Quality of Service (QoS)).
-
Отбраната и сигурността разчитат на компютърните технологии за осигуряване на всички процеси с възможност за автоматизирана обработка на информацията. Автоматизираната обработка на информацията е от ключово значение, както за намаляване на времето за събиране, съхраняване, търсене и извличане на данни, така и за елиминиране на част от свързаните с човешкия фактор рискове.
Прогнозата към 2035, показва, че необходимо осигуряването на капацитет, експертиза и методи за въздействие по отношение на контрола и управлението на процеса при придобиване на информационни системи на национално равнище с цел избягване на:
-
необосновано високи разходи за придобиване или годишна поддръжка на информационни системи и дублиране на системи, които осигуряват едни и същи процеси;
-
нарушаването на приемствеността и последователността при придобиване на такива системи и последващото придобиване на скъпоструващи информационни системи, които осигуряват малък брой служители;
-
пропускане на системата за обществени поръчки при „дарения” на информационни системи и последващо заробване с висока годишна поддръжка;
-
пропускане на собствената експертиза в областта на информационните системи преди избора на конкретни решения и доставчици и на собствените звена за разработка (където са налични) в процеса на търсене на технологични решения;
-
внедряване на системи, които не поддържат отворени стандарти за обмен на информация и взаимодействие с други системи.
Основните предизвикателства и бъдещи интереси и цели са свързани и с настоящите намерения на инвестиционната политика на страната за:
-
бъдещото превъоръжаване с продукти на тази технология;
-
поддържането на достатъчни научноизследователски и технологични способности в тази технологична подобласт;
-
морално остаряване на хардуера в рамките на 3 години;
-
поддържане на знанията и уменията на експертите в условия на бърза смяна на софтуерните технологии и тенденцията към непрекъснато намаляване на инвестициите в тази насока.
При едно бъдещо приоритизиране на тази технологична област, и евентуално финансиране, разработките ще бъдат насочени към:
-
създаване на алгоритми за разпознаване на образи (реакции, последователности, говор, видео) с цел приложение в интелигентни интегрирани системи за наблюдение, ранно предупреждение, диагностика и др.;
-
алгоритми и технологии за обработка на информацията от множество сензори, самоорганизиращи се мрежи;
-
създаване на системи с бази от знания за подпомагане на решенията;
-
разработка на технологии за изграждане на единни мрежи за управление на оръжията и сензорите;
-
технологии, засягащи взаимодействието човек-компютър;
-
технологии за оптимизиране на инфраструктурата, виртуализацията и икономията на енергия (зелени технологии);
-
повишаване на компютърната мощ, суперкомпютинг и приложение на квантови изчислителни системи в областта на научните изследавания и сигурността и отбраната;
Провеждането на постоянно технологично наблюдение на посочените технологии ще предостави възможности на страната да подържа необходимото ниво на експертиза за осигуряване на способност за оценка на постиженията в областта и възможностите за приложение при избора и изграждането на системи. Усилията и резултатите в тези технологии засягат директно или косвено и други технологични направления като системите за управление на оръжията, системите за командване и управление и други.
Поради това направленията за работа трябва да бъдат свързани с:
-
интелигентните интегрирани системи за наблюдение и ранно предупреждение;
-
алгоритмите и системите за идентификация на цели и цифрова обработка на сигналите;
-
обработката на информацията от множество сензори и управление на оръжията;
-
полевите самоорганизиращи се безжични мрежи, тактически мрежи за бойно управление, защита на информацията в мрежите за командване и управление;
-
системите за визуализация и осигуряване на взаимодействието човек-машина при осъществяване на управление с използване на опознатата картина на ситуацията;
-
използването и разработката на отворени стандарти за формати на документи, отворените стандарти за обмен на информация между системите, отворените протоколи за обмен на данни;
-
други системи, базирани на нуждите на стратегически направления от електронна обработка на информацията и възможностите за постигане на преимущества при внедряване на електронна обработка на информацията (внедряване на бази от данни, ГИС системи, системи за документооборот, системи за навигация, системи за насочване и др.).
Сподели с приятели: |