Предназначениетона програмата за обучение е да развие умения и зна-
ния у членовете на колектива, така че те да изпълняват задачите си ефективно.
Програмата за обучение включва преди всичко идентификация на нуждите
от обучение и след това осигуряване на такова обучение. В някои случаи обу-
чението се извършва неформално (в течение на изпълняването на задачите чрез
ръководство от страна на по-опитни членове на екипа), в други то се организи-
ра формално във вид на курсове или ръководено самообучение.
104 Целите на програмата за обучение са:
Да се планират дейностите по обучението.
Да се осигури обучение за уменията и знанията, необходими за изпъл-
нение на управленските и технологичните роли.
Всяко лице, за което това е необходимо, да получи нужното му обуче-
ние.
Ключовите практики за осъществяване на програмата за обучение са:
Всеки софтуерен проект разработва и поддържа план за обучение, в
който са указани нуждите от обучение.
Планът за обучение се разработва и актуализира в съответствие с доку-
ментирана процедура.
Обучението се извършва в съответствие с плана за обучение.
Курсовете за обучение, подготвени в организацията, се разработват в
съответствие с вътрешни стандарти.
Съществува процедура, която се ползва и с чиято помощ се установява
доколко дадено лице притежава или е придобило необходимите за неговата ра-
бота умения и знания.
Поддържа се архив за протичането на обучението.
8.3.2. Методологията BOOTSTRAP СММ получава разпространение по целия свят. Все пак в някои отноше-
ния тя не удовлетворява потребителите в Европа. Основната причина е, че в
Европа водещо значение имат стандартите по качеството ISO 9000—9004, кои-
то на практика се пренебрегват от СММ. Поради тази причина в рамките на
европейската програма ESPRIT като проект 5441 в началото на 90-те години се
разработва методологията BOOTSTRAP. Тя се основава на:
СММ като модел
Въпросника на СММ, чрез който се извършва оценката
Стандартите за качество lSO 9000, 9001, 9000-3.
Авторите на BOOTSTRAP определят целите й по следния начин:
на основата на най-добрите софтуерни практики да се създаде средство за
оценяване способността на дадена организация за ефективен софтуерен процес;
да се отразят признатите технологични софтуерни стандарти;
във всяка оценявана организация да може да се идентифицират слабите
и силните страни на софтуерните процеси;
да се осигури подкрепа за планиране на подобренията и съответстващи
положителни резултати;
да се подпомогне увеличаването на ефективността на процесите при
прилагането на стандартни изисквания.
База на BOOTSTRAP ca:
Процесът на оценяване. Той се разглежда като част от цялостното по-
добряване. Резултатите от оценката са основният ресурс за създаване на план
за подобряване. Оценката се прави на основата на модел на процесите.
Моделът на процесите. Аналогично на СММ и тук има нива на зре-
лост (макар да не се ползва точно този термин). Нивата са:
Идентифицирани са всички процеси и са структурирани във вид на дърво.
Това дърво схематично е дадено на фиг. 8.2. Както се вижда от нея, коренът на
дървото е цялостната BOOTSTRAP. На следващото ниво има 3 клона:
Организация
Методология
— Технология Организацията и технологията за разбити съответно на 3 и 4 процеса. Като
пример за организационен процес може да се посочи управлението на човеш-
ките ресурси, а на технологичен — обновяване на технологията.
Методологията се състои на следващо ниво от:
процеси, зависими от жизнения цикъл (например анализ на изисква-
нията към системата, проектиране на архитектурата на системата и т. н. до съп-
ровождане и накрая отмиране);
процеси, независими от жизнения цикъл, разбити на още едно ниво;
„метапроцесни" дейности — дефиниция на процесите и подобряване
на процесите.
Накрая независимите от жизнения цикъл процеси се разделят на 3 групи:
— управление (например управление на проекта, управление на качество-
то, управление на риска);
вътрешно поддържане (например документиране, управление на кон-
фигурацията, верификация, валидация);
поддържане на потребителя (например управление на нуждите и ис-
канията на потребителите, доставка, експлоатация на софтуера).
3. Въпросниците. Оценката се основава, както при CMM, на отговорите,
събрани по фиксирани въпросници. Тук те са два. Първият се отнася до органи-
зацията на софтуерните процеси във фирмата, а вторият — до отделните проек-
ти. Това е отражение на разбирането, че в рамките на една софтуерна единица
(фирма или дори нейно подразделение) може да има съществени разлики. Меж-
ду другото това дава възможност да се сравняват екипите, работещи по отделни
проекти.
4. Оценяването и представянето на резултатите. За да може подоб-
ряването на процесите и тяхното планиране да се осъществи на основата на
оценките, необходимо е те да са надеждни и да представят адекватно оценява-
ната фирма. Това става благодарение на това, че:
оценителите имат еднаква подготовка и ползват единна методология —
това се гарантира от специална система за акредитация;
прилаганите правила за оценка са строго дефинирани.
Всеки атрибут на качеството на всеки процес се оценява по четиристепен-
на скала. След това по схема за агрегиране на тези оценки се получават оценки
за нивата на зрелост — за фирмата и за отделните проекти.
5. Указанията за подобряване на процесите. Тези указания подпомагат
идентифицирането на процесите, които са с най-съществено значение за пос-
106
тигането целите на фирмата. След това най-висок приоритет за подобряване се
дава на процесите с най-ниска оценка и най-голямо влияние. Оценява се рискът
от неприлагането на мерки за подобряване. Ако това не е направено до момен-
та, извършва се подготовка за постигането на изискванията на стандартите за
качество ISO 9000—9004.
6. Базата данни.Всички данни от оценки автоматично се натрупват в
централна база. Тя има за задача:
да съхранява данни за резултатите от извършените оценки в Европа с
цел да се създаде постепенно картина на софтуерната индустрия в Европа;
да подпомага позиционирането на всяка оценявана фирма в рамките на
съответния сектор от софтуерната индустрия в Европа.