Софтуерът и софтуерната индустрия Радостин Раднев
Изтегляне 0.71 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.Мотивация на разработчиците на свободен софтуер
- 4.1.Разлики между идеалното и материалното
3.2.Лицензът ДжиПиЕл (GPL)Лицензът ДжиПиЕл6 е най-използваният, най-превъзнасяният и най-атакуваният лиценз. Целият свободен софтуер, принципите на разработката му, дори цялата тази статия се крепят на идеите заложени в лиценза ДжиПиЕл. Авторът на лиценза - Ричард Столман - си поставя следните цели:
Оригиналният текст на английски език може да бъде намерен тук (http://www.fsf.org/licenses/gpl.html). Лицензът има два превода на български език, които могат да бъдат намерени тук (http://linux.gyuvet.ch/html/docs/gnu_bg.html) и тук (http://bulgaria.sourceforge.net/prava/gplbg.html). Няма да разглеждаме текста на целия лиценз, а само въведението и основните му цели. Ето част от въведението: Когато говорим за свободен софтуер, имаме предвид свободата, а не цената7. Нашият GPL е направен така, че да Ви осигури свободата да разпространявате копия на свободен софтуер (и да взимате такса за тази услуга, ако желаете), също да Ви предостави изходните текстове на програмите или възможността да ги получите, ако искате, също да Ви позволи да променяте софтуера или да използвате части от него за създаването на нови свободни програми; също и да сте наясно как да правите тези неща. За да защитим Вашите права, се налага да направим ограничения, които забраняват на който и да е да Ви откаже тези права или да Ви помоли да се откажете от тях. Тези ограничения водят и до определени отговорности за Вас, ако разпространявате копия на свободен софтуер, или ако го променяте. Например, ако разпространявате копия на някаква програма, безплатно или срещу заплащане, трябва да предоставите на получателя всички права, които имате и Вие. Трябва да сте сигурен, че той, както и Вие, ще получи или може да получи изходните текстове на програмата. Освен това трябва да му покажете тези условия, за да може той да си знае правата. Ние защитаваме Вашите права по два начина: (1) чрез авторски права за софтуера и (2) предлагаме Ви това Разрешение, което дава законно основание за копиране, разпространение и/или промяна на софтуера. Също, за защита на всички автори и всеки от нас, ние искаме да сме сигурни, че всеки разбира, че няма никаква гаранция за работата на свободния софтуер. Ако програмата е променена от някой и предоставена на друг, ние изискваме получателят да знае, че това което има не е оригинала, тъй че всички проблеми, предизвикани от промените не трябва да се отразят на репутацията на оригиналния автор. Накрая, всяка свободна програма се третира еднакво от софтуерните патенти. Искаме да предотвратим опасността разпространителите на свободни програми да придобият патентни разрешения, приватизирайки по този начин програмите. За да се предпазим от това, ние искаме всеки издаден патент да разрешава свободно ползване от всички, или да не се издава въобще. Както сте разбрали, може да правите всичко с програмата, ако сте потребители. Ако направите подобрения, може да си ги ползвате само Вие. В момента, в който решите да продавате или разпространявате копия на програмата, трябва да дадете същите права, каквито имате Вие, на Вашите потребители. Т.е. ако вземете една програма и я подобрите, трябва да направите публично достояние промените. Или ако използвате код от такава програма, за да създадете нова програма, новата програма също трябва да се разпространява под лиценза ДжиПиЕл. С други думи, имате права докато сте потребител. Ако станете производител, трябва да дадете същите права на клиентите си. Разбира се, тази идея изисква достъп до изходния код на програмата. 4.Мотивация на разработчиците на свободен софтуерИ въпреки всичко, кое и какво мотивира програмистите да разработват свободен софтуер? Лицензът ДжиПиЕл защитава потребителите, а не производителите на софтуер. Очевидно компаниите не го харесват, защото няма как да правят бизнес и съответно пари чрез него. Все пак, една фирма съществува, за да развива бизнес и да прави пари. В пълен противовес на това, програмистите го харесват, разработват и разпространяват софтуер под лиценза ДжиПиЕл. 4.1.Разлики между идеалното и материалнотоСофтуерът е интелектуален продукт. Софтуерът не може да се пипне. Софтуерът представлява поредица от нули и единици, които се изпълняват от компютъра. Софтуерът не е материален продукт. При него няма триене, стареене на материала и изхабяване. Една програма както работи днес, така ще работи и утре, така ще работи и след 100 години. Не бъркайте компактдиска със софтуера. Компактдискът е обикновен материален носител, който струва около 0.50 лв. Софтуерът може да се разпространява и в Интернет без видим материален носител. Други интелектуални продукти това са: книги, филми, музика, клипове, телевизионни и радио предавания. Всичко, което може да се запише в цифров вид, е интелектуален продукт. Разбира се, една книга има разходи по печат, оформление, подвързия и пр. Но съдържанието на книгата остава интелектуален продукт. Хартията е просто носител, както в случая със софтуера и компактдиска. По същия начин може да се разглеждат и филмите, и песните, и клиповете. Всички те могат да се разпространяват в Интернет или на различни материални носители. Разликата между интелектуалните и материалните продукти е повече от ясна. Интелектуалните продукти имат цена на първоначално производство и после разходите за разпространение и дублиране са нищожни. Един празен компактдиск струва 0.50 лв. На него могат да се запишат огромно количество програми или доста часове музика, или един филм. Материалните продукти освен разходите за проектиране, включват разходите за материали и труд, които са необходими да се произведе (сглоби) едно копие на съответния материален продукт. Примерно, един автомобил има разходи по проектиране, които са единични. Т.е. инженерният проект (дизайнът) на автомобила се извършва веднъж. Самото проектиране отново се води интелектуален продукт, но когато започнем да произвеждаме автомобили, всяка отделна бройка има разходи за материали и разходи за труд, които са доста високи и няма как да бъдат избегнати. Разликите между софтуера и другите интелектуални продукти са, че повечето от тях ги ползваме само по един път. Да прочетем една книга веднъж, дваж или три пъти. Най-много да гледаме един филм 3-4 пъти. Да слушаме една песен 100 пъти. Радио и телевизионните предавания обикновено ги слушаме или гледаме само по веднъж. За разлика от това, ние ползваме някои програми почти ежедневно, по осем часа на ден. Фактически ние работим с тях. Повечето сървъри в Интернет трябва да работят 24 часа на ден, седем дена в седмицата, без прекъсване. Друга основна разлика между софтуера и останалите продукти е, че има една специална програма, която се нарича операционна система. Операционната система (ОС) е специален вид софтуер, който управлява ресурсите на компютъра и се явява интерфейс (преводач) между останалите програми и хардуера. Програмите, които работят на тази ОС, обикновено не ползват директно хардуерните устройства - клавиатура, мишка, диск, флопи, монитор, принтер и пр. Те ползват функциите на ОС за работа с тези устройства. Което означава, че ако ОС си промени функциите за работа с хардуерните устройства, останалите програми няма да могат да работят. Или ще трябва и те да се преработят, за да ползват новите функции.
Каталог: linux linux -> Linux корените или кратка unix история linux -> Въведение в Линукс. Възникване на Линукс. История на Линукс linux -> "Живите" Линукс дистрибуции linux -> Ubuntu и Debian gnu/Linux linux -> Linux свободата да избираш linux -> Gnu/Linux за потребители Изтегляне 0.71 Mb. Сподели с приятели:
|