Софтуерът и софтуерната индустрия Радостин Раднев
Изтегляне 0.71 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 7.Бизнес модели за свободния софтуер
- 7.1.Софтуерът - продукт или услуга
- 7.2.Разпространение и поддръжка на Линукс
6.3.История на ФСС и ЛинуксРичард Столман започва работа в лабораторията за изкуствен интелект в Масачузетския технологичен институт през 1971 год. По това време софтуерът се с обменял свободно. В едно интервю Ричард Столман споделя „Разменянето на софтуера не беше ограничено само до нашата общност. Тази практика е стара, колкото и компютрите. Както и разменянето на рецепти е старо, колкото и готвенето. Но при нас, в лабораторията, тази практика бе много силно изразена.“ Ситуацията се променя коренно в началото на 80-те. Почти всичкия софтуер по това време става комерсиален. Общността от хакери в лабораторията се разпада. Повечето от тях са наети от компании за производство на софтуер. Тези, които са останали, трябва да подписват договори за неразпространение на софтуера, който ползват. След като общността се разпада, Ричард Столман се изправя пред морален проблем. Той може да стане програмист в някоя компания и да печели добри пари. Но това означава да създава комерсиален софтуер, който той не харесва. Един дребен факт оказва влияние на решението на Столман да създаде Фондацията за Свободен софтуер. Драйверът за принтера, който ползват в лабораторията, няма много възможности и прави използването му кошмар. Ричард Столман има знанията да поправи този драйвер, но компанията производител отказва да предостави изходния код, а и новата версия се бави. През януари 1984 год. Ричард Столман напуска МТИ и започва да пише свободен софтуер. Първата програма, която написва, е редактора Emacs. Интересът към Emacs нараства. Също така, други хора започват да се включват в проекта. По този начин се появява необходимостта от някакъв формален и легален начин да се управляват нещата. Така през 1985 год. се създава Фондацията за Свободен софтуер. Това е благотворителна организация, освободена от данъци, която се занимава с разработването на свободен софтуер. До 1990 год. ФСС създава почти всичко необходимо за една операционна система като: редактор, компилатор на езика С/С++, команден интерпретатор, програми за е-поща и др. Но липсва най-важната част, а именно сърцето на една операционна система - ядрото. В началото на 90-те един финландски студент на име Линус Торвалдс търси добра операционна система, която да замени ДОС, който той ползвал на персоналния си компютър. По това време изходния код на Юникс вече бил тайна и бил затворен. Холандският професор Ендрю Таненбаум (Andrew S. Tanenbaum) разработил малка операционна система - Миникс (MINIX), на която да може да обучава студентите си. Миникс била за персонални компютри с дизайн, заимстван от Юникс. Изходният код на Миникс бил достъпен и се разпространявал с учебника по ОС на професора. Линус Торвалдс използвал Миникс за база на ядрото, което смятал да създаде. Мисля, че не е нужно да разказваме историята от 1991 год. до сега с подробности. Но на кратко, Линус пуска своето произведение в Интернет и моли за коментари, идеи и помощ. Ядрото е лицензирано под лиценза ДжиПиЕл. Линус посочва, че основната причина да избере този лиценз е факта, че компилатора на езика С, който ползва, е разработен от Фондацията за Свободен софтуер и той от своя страна се разпространява под ДжиПиЕл. Повече подробности за историята на Линукс и Фондацията за Свободен софтуер, може да намерите тук (http://www.linux-bg.org/cgi-bin/y/index.pl?page=article&id=history&key=352608315) и тук (http://linux-bg.org/cgi-bin/y/index.pl?page=article&id=history&key=334234041). 7.Бизнес модели за свободния софтуерНа теория свободният софтуер не е безплатен. Но на практика свободния софтуер се явява безплатен. Става въпрос за масово използваните програми. Те на практика са безплатни за крайните потребители. Никой не Ви спира да изтеглите ОпънОфис орг или някоя друга програма без да плащате. Тогава възниква въпроса, как да се прави бизнес на базата на свободния софтуер. 7.1.Софтуерът - продукт или услугаИнтересен въпрос „Какво е софтуерът, продукт или услуга?“ Май повечето хора си мислят, че е продукт. В ранните години на софтуерната индустрия, софтуерът се е разглеждал като продукт. Но в последствие, започна да се разглежда като услуга. Дори Майкрософт обяви, че разглежда софтуера като услуга. Сървърите за бази от данни (а и не само те) имат различна цена в зависимост от това, дали го ползват 10 или 100 човека. Ако разгледаме един типичен продукт като кафе машина, ще видим, че подобно ограничение не съществува за кафе машината. Когато си купувате кафе машина, никой не Ви пита дали ще я ползват 10 или 100 човека. Значи има разлика между кафе машината и сървърите. Нека да разгледаме и нашумялия натиск над Интернет залите, че не могат да ползват Уиндоус 98, защото нямат право да го отдават под наем. И отново примера с кафе машината. Когато си купувате кафе машина, никой не Ви пита дали ще я ползвате у Вас или ще правите кафене с нея. И последния пример, разбира се, заявката на Майкрософт, че те не няма да продават повече Уиндоус, а ще го отдават под наем за срок от 3 години. Големите фирми, държавните агенции и др. сключват договори за цялостно софтуерно обслужване. Доставка на софтуер, инсталиране, разработка на нови системи, интегриране на системи, обучение на персонала и пр. Ако разгледаме една такава сделка, то дялът на софтуера в цялата сделка е много малък. В крайна сметка, стигаме до заключението, че софтуерът е услуга.
Потребителите, които идват от света на Уиндоус, знаят, че след като инсталират Уиндоус, те трябва да инсталират още няколко приложения, за да стане използваем. Това е така, защото Уиндоус има много малко програми, включени в инсталационния компактдиск. За разлика от него, Линукс идва на няколко компактдиска (от 3 до 7, според дистрибуцията). Обикновено, по време на инсталиране на Линукс се инсталират всички необходими програми за Вашата работа. Поради тази причина, когато се спомене Линукс или дистрибуция на Линукс, се разбира пълен комплект от програми, необходими за всекидневната работа. Става въпрос за програми и библиотеки от порядъка над 10 000. Линукс е структуриран по различен начин от която и да е друга операционна система. Поради свободния характер на системата и факта, че не може всичко да се изпълнява от един проект (човек), имаме множество малки проекти, които не са свързани помежду си. Примерно, Линус Торвалдс ръководи програмирането на ядрото, което като дял е около 2% от цялата система. Други проекти създават различни програми, с чиято помощ се окомплектова цялата система. Окомплектоването на Линукс не е лесна задача. То включва събирането на различни програми от Интернет заедно и създаването от тези програми на една цялостна, завършена система. С тази нелека задача са се заели различни фирми. Те събират програмите от Интернет, компилират ги, записват ги на компактдиск, добавят инсталираща програма и ги разпространяват. Това се нарича дистрибуция на Линукс. По-известните дистрибуции на Линукс са Ред Хат (RedHat - http://redhat.com/), СуЗе (SuSE - http://suse.com/), Мандрейк (Mandrake - http://mandrake.com/). Пълен списък на дистрибуциите може да се намери на сайта http://distrowatch.com/. Изброените по-горе дистрибуции са комерсиални. Т.е. правят се от фирми. Разбира се, има и некомерсиални дистрибуции. Т.е. дистрибуции, които се правят от доброволци. Дистрибуции, които се развиват по същия начин, както се развиват проектите с отворен код. Най-известната, некомерсиална дистрибуция е Дебиан (Debian - http://debian.org/). Основната разлика между комерсиалните и некомерсиалните дистрибуции е същата, както между комерсиалния и свободния софтуер. Компаниите правят дистрибуциите, за да печелят пари. Некомерсиалните дистрибуции съществуват, за да бъдат ползвани от създателите им, а не за да бъдат продавани (пряка и косвена печалба). В днешно време почти всички компютри са включени в Интернет. Това ги прави изключително много уязвими за атаки от най-различни злонамерени индивиди. Това от своя страна, прави поддръжката и обновяването на една операционна система изключително важен фактор. Всяка една модерна операционна система има начин за обновяване на програмите. Често се откриват грешки или пропуски в сигурността на софтуера. След като някоя грешка бъде открита и оправена се пускат сервизни пакети или кръпки9 за съответната програма. Въпросните сервизни пакети или кръпки най-често се разпространяват по Интернет. Обикновено, операционната система автоматично проверява за наличието им и Ви уведомява.
Каталог: linux linux -> Linux корените или кратка unix история linux -> Въведение в Линукс. Възникване на Линукс. История на Линукс linux -> "Живите" Линукс дистрибуции linux -> Ubuntu и Debian gnu/Linux linux -> Linux свободата да избираш linux -> Gnu/Linux за потребители Изтегляне 0.71 Mb. Сподели с приятели:
|