Софтуерът и софтуерната индустрия Радостин Раднев
Изтегляне 0.71 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2.1.Софтуер със затворен изходен код
- 2.2.Софтуер с отворен изходен код
- 2.3.Софтуер със свободен изходен код
- 3.Видове лицензи за свободен софтуер
- 3.1.Лицензът БиЕсДи (BSD)
2.Видове софтуерКакто вече се досещате, софтуерът може да се раздели на три групи в зависимост от правата за достъп до изходния код на програмата: затворен, отворен и свободен. 2.1.Софтуер със затворен изходен кодСофтуер със затворен изходен код е когато получавате само машинния код (изпълнимия файл, крайната програма). Изходният код остава тайна за потребителите. Повечето от комерсиалните програми се разпространяват по този начин. Друго име на този вид е собственически софтуер. 2.2.Софтуер с отворен изходен кодСофтуер с отворен изходен код е когато получавате достъп до изходния код на програмата при определени условия. Има различни видове лицензи и условия, при които потребителят получава достъп до изходния код. Дори Майкрософт обяви, че отваря кода на някои от продуктите си за някои техни клиенти. Нека да разгледаме случая с Българското правителство и Майкрософт. Копие от текста на споразумението може да бъде намерен тук. Преди да продължим с разглеждането на споразумението, трябва да направим уговорката, че изходният код е отворен само за някои потребители, а не за всички. По този начин, изходния код на Уиндоус е затворен за мен и за Вас, но в някаква степен може да бъде отворен за Българското правителство (ако се постигне споразумение). Ето и частта от споразумението описваща правата на потребителя: 2.1 Обвързване. „Обвързаното лицензиране“ позволява на Правителството на Република България да използва Източниковия Код като средство за информация; във форма която позволява само четене; за целите посочени в Оправомощаването. Компетентният орган може да използва Източниковия Код в цифров или разпечатан вид, както е доставен от Майкрософт. Компетентният орган може да го разглежда и с помощта на търсачка на програмни грешки. 2.2 Валидиране и изпробване на Източниковия Код. „Валидирането“ позволява на персонала да работи с персонала на Майкрософт върху Източниковия Код в помещенията на развойните отдели на Майкрософт в САЩ или други държави в рамките на взаимно договорен проект, както е описано и съгласувано в Оправомощаването. Малко по-надолу е описано, че споразумението се отнася за три години, разбира се. Както се вижда дори и при такива ограничения, все пак отвореният код е малко по-добър от затворения код. От текста се вижда, че може само да четете кода, но не и да го транслирате и валидирате4. Както е описано, валидирането може да се извършва само в помещения на Майкрософт при сътрудничество на служители на Майкрософт. От текста не става ясно, дали може да си вземете изходния код и Уиндоус с Вас от къщи или там ще Ви дадат други, за които предварително е сигурно, че се валидират без проблеми. Но за сметка от това от текста става ясно, че преди това трябва да имате „взаимно договорен проект, както е описано и съгласувано в Оправомощаването“. С две думи, не е ясно може ли изобщо да проверите изходния код или не може. Разбира се, има различни видове лицензи за разпространение на софтуер с отворен код. В никакъв случай понятието „отворен изходен код“ не бива да се ограничава до Майкрософт и тяхната лицензионна политика.
Дефиницията на свободен софтуер е описана най-добре на сайта на Фондацията за Свободен софуер. Самият текст се намира на следния адрес http://www.fsf.org/philosophy/free-sw.html. Понеже сайтът е на английски, тук е даден преводът на дефиницията за свободен софтуер5. И така, един софтуер е свободен тогава, когато потребителят получава следните права:
Точките 2 и 4 предполагат наличието на достъп до изходния код на програмата. 3.Видове лицензи за свободен софтуерВажно е да се знае какви видове лицензи съществуват за разпространение на свободен софтуер. Има един доста голям списък с лицензи и сравнение между тях, който може да бъде намерен тук (http://www.fsf.org/philosophy/license-list.html). Основната разлика между лицензите за разпространение на свободен софтуер и комерсиалните лицензи е, че лицензите за свободен софтуер защитават правата на потребителите, за разлика от комерсиалните, които защитават правата на производителите на софтуер. Разбира се, лицензите за свободен софтуер защитават и правата на авторите. Тук ще разгледаме само два лиценза, като основно наблегнем на лиценза ДжиПиЕл (GPL). 3.1.Лицензът БиЕсДи (BSD)Под лицензът БиЕсДи се разпространяват няколко операционни системи, като ФриБиЕсДи (FreeBSD), НетБиЕсДи (NetBSD) и ОпънБиЕсДи (OpenBSD). Тексът на лиценза на английски език може да бъде намерен тук (http://www.freebsd.org/copyright/license.html). За съжаление, няма превод на български език. Накратко, лицензът дава пълни права на потребителите да правят каквото си искат с изходния код. Изходният код може да бъде подобрен, дори може да бъде създадена нова програма на базата на съществуващата и тя да се разпространява със затворен код. Т.е. може да вземете изходния код, да го промените, да го затворите и да продавате новата програма. Има само едно, единствено условие. В новата програма да споменете имената на авторите на оригиналния код. Причините за този тип лиценз са дългите съдебни дела относно правата върху софтуера. Накрая авторите решават да се откажат от всякакви права и разрешат на всеки да прави каквото си иска с кода, включително и да го затвори. Преди няколко години компанията за компютри Ейпъл (Apple) използва направеното от разработчиците на ФриБиЕсДи, подобри го, затвори го и сега го продава като операционната система МакОС Хикс (MacOS X). Каталог: linux linux -> Linux корените или кратка unix история linux -> Въведение в Линукс. Възникване на Линукс. История на Линукс linux -> "Живите" Линукс дистрибуции linux -> Ubuntu и Debian gnu/Linux linux -> Linux свободата да избираш linux -> Gnu/Linux за потребители Изтегляне 0.71 Mb. Сподели с приятели:
|