Софтуерът и софтуерната индустрия Радостин Раднев
Изтегляне 0.71 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 7.4.Двойно лицензиране
- 8.Има ли безплатен обяд
7.3.Продажба на услугиПравенето на бизнес със свободен софтуер трябва да се различава от продажбата на несвободен софтуер. Лицензът ДжиПиЕл задължава авторите на свободния софтуер да предоставят същите права на потребителите. Т.е една фирма не може да се издържа от продажбата на свободен софтуер, защото всеки клиент има право да използва програмата на неограничен брой компютри, да я разпространява и дори да я продава. Вместо продажбата на софтуер, компаниите, занимаващи се със свободен софтуер, се насочват към услугите. Събиране на няколко хиляди програми на компактдиск и продажбата им. Създаване на автоматична система за обновяване и поддръжка. Изграждане на нови компютърни системи на базата на свободен софтуер, мигриране на съществуващи системи към свободен софтуер с цел намаляване на разходите по експлоатация и др. 7.4.Двойно лицензиранеДруг начин за правене на бизнес това е, двойното лицензиране на даден продукт. Някои от по-известните продукти, които се разпространяват под два лиценза, са библиотеката Qt, системата за управление на бази от данни MySQL, офис пакетът StarOffice. Ако искате, може ползвате този софтуер за лични нужди или за създаване на свободни програми. Но ако искате да правите несвободен софтуер с въпросните програми, трябва да си закупите, копие което Ви дава правото да правите несвободни програми и да ги продавате. Нека да разгледаме отделните случаи. Библиотеката Qt започва развитието си като много-платформена библиотеката за създаване на графични приложения. В последствие се добавят още един куп функции, които я превръщат в конкурент на Java и .NET. С помощта на библиотеката Qt, може да създавате програми за Уиндоус, Линукс, Юникс и Макинтош. Под Линукс библиотеката има версия, която се разпространява под лиценза ДжиПиЕл. Което означава, че може да я ползвате, за да създавате само свободни програми, лицензирани под ДжиПиЕл. Под останалите платформи библиотеката Qt се разпространява с комерсиален лиценз. Също така, и под Линукс има версия, която се разпространява с комерсиален лиценз. Това дава свободата на потребителите на избират. Ако искате да пишете свободна програма или програма за свои собствени нужди, може да използвате свободната версия под Линукс. Ако искате да създавате комерсиален софтуер, поръчвате си комерсиалната версия и може да създавате комерсиален софтуер за Линукс, Юникс, Уиндоус и Макинтош. Също така, комерсиалната версия има повече възможности от свободната. Положението със системата за управление на бази от данни (СУБД) MySQL е подобно. Разбира се, свободната версия няма поддръжка от страна на компанията. Ако искате поддръжка, трябва да си платите. И третият случай, който ще разгледаме, е офис пакетът СтарОфис (StarOffice). Това е версия на ОпънОфис орг. СтарОфис е собственост на фирмата Сън Майкросистемс (Sun Microsystems). Преди няколко години фирмата взема решение да отвори изходния код на СтарОфис. По този начин се ражда ОпънОфис орг. Изходният код на офис пакета ОпънОфис орг се разпространява под два лиценза - под ДжиПиЕл и под специален лиценз на Сън. Това дава право на Сън да използва изходния код на ОпънОфис орг, да го модифицира, да го затвори и да продава комерсиалния офис пакет СтарОфис. В сравнение с ОпънОфис орг, СтарОфис има добавени няколко допълнителни модула и функции. Разбира се, СтарОфис има поддръжка от страна на Сън. 8.Има ли безплатен обяд8.1.Край на безплатнотоПреди няколко години, когато Интернет не беше толкова развит, печеливш бизнес модел беше да се продават дистрибуциите на Линукс на компактдискове. Със закупуването на дадена дистрибуция на Линукс, потребителят получаваше повече, отколкото със закупуването на Уиндоус, а и цената определено беше по-ниска. С развитието на Интернет и поевтиняването на записващите устройства, стана сравнително лесно да се изтегли дадена дистрибуция от Интернет и да се запише на компактдискове в домашни условия. Дори стана по-евтино и по-бързо да се използва този начин, отколкото да се отиде до магазина и да се закупи дистрибуцията за 50 долара. От друга страна, за да привлекат повече потребители, компаниите, занимаващи се с дистрибуция на Линукс, дълго време разрешаваха безплатно изтегляне на техните дистрибуции. Днес за Линукс се говори все повече и повече. Все повече и повече организации го избират, вместо Уиндоус. Някои изследвания, за мотивите за миграция или избор на Линукс пред Уиндоус, нареждат причините за избора на Линукс в следния ред:
Както виждате цената е поставена на четвърто място. Разбира се, става въпрос за изследвания в САЩ, където 500 долара е средната седмична заплата и заделянето на пари за покупката на Уиндоус не е голям проблем, както в България. В България, може би, цената ще бъде поставена на първо място заедно със стабилността, ако се проведе подобно изследване. Наблягам на тези факти, за да стане ясно, че с развитието на Линукс, компаниите, занимаващи се с дистрибуция му, ще спират безплатните оферти и ще започнат да слагат цени на услугите, които извършат. Много хора преди се чудеха как така можеш да си изтеглиш Линукс безплатно от Интернет. И съвсем логично задаваха въпроса „Има ли безплатен обяд?“ Голяма част от тях го ползваха и без да си задават този въпрос. В края на 2003 год. компанията Ред Хат (RedHat), лидер сред дистрибуциите на Линукс, обяви, че прекратява безплатното разпространение на Линукс, спира безплатната поддръжка и обновяване по Интернет и съответно обяви цени за въпросните услуги. Доста хора, свикнали на безплатното, се ядосаха. Други, които бяха само наблюдатели, си казаха „Що да мигрираме на Линукс, след като и той стана платен?“ Трети мъдро заключиха „Няма такова нещо като безплатен обяд.“ Даже министър Калчев в становището на Министерството на държавната администрация, отправено по повод искане от Комисията по транспорта и съобщенията към Народното събрание, заяви „Ред Хат спря безплатната поддръжка на продуктите си.“ Голяма част от хората не разбират икономическите процеси, а ако ги разбират, тогава пък идея си нямат от ИТ или разглеждат софтуера, като нормален продукт. Въпросните стъпки от страна на компаниите, разпространяващи Линукс, са напълно нормални и очаквани. Една компания съществува, за да печели пари. Тя трябва да има приходи, защото фирмите имат разходи по заплати на персонала, наеми на офиси, данъци, осигуровки и др. Ако бизнес моделът на фирмата е да печели пари от дистрибуция на Линукс, от поддръжка по Интернет и автоматично обновяване, в такъв случай след първоначалните промоции за привличане на потребители, е абсолютно логично фирмата да спре с безплатните неща и да започне да иска пари за услугите, които предлага. Не забравяйте простата истина, на която се крепи икономиката. Основната цел на една фирма е да печели пари. Фирмите се занимават с дистрибуция на Линукс, за да печелят пари. Каталог: linux linux -> Linux корените или кратка unix история linux -> Въведение в Линукс. Възникване на Линукс. История на Линукс linux -> "Живите" Линукс дистрибуции linux -> Ubuntu и Debian gnu/Linux linux -> Linux свободата да избираш linux -> Gnu/Linux за потребители Изтегляне 0.71 Mb. Сподели с приятели:
|