Софтуерът и софтуерната индустрия Радостин Раднев
Пречки в комерсиалните дистрибуции
Изтегляне 0.71 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 8.3.Некомерсиални дистрибуции на Линукс
- 8.4.Отговор на въпроса за обяда
8.2.Пречки в комерсиалните дистрибуцииВ бъдеще фирмите, занимаващи се с дистрибуция на Линукс, ще използват различни похвати, за да задължават потребителите да плащат. Забележете, че не става въпрос за трикове за заобикаляне на лиценза ДжиПиЕл или други нелоялни похвати. Това са абсолютно нормални похвати. Ограничения при обновяването. Обновяването на операционната система е критичен фактор в днешно време. Услугата за автоматично обновяване е успешен бизнес модел. Ако изтеглите дадена дистрибуция на Линукс безплатно от сайта на компанията, нямате право на обновяване. Ако си закупите копие на дистрибуцията, имате право на обновяване в рамките на даден период. Лицензът не Ви спира да инсталирате дистрибуцията на 10 компютъра, въпреки че сте закупили само едно копие. Проблемът е, че ще имате автоматично обновяване само за единия от компютрите. По същия начин, лицензът не Ви спира да копирате кръпките на останалите компютри. Проблемът е, че операцията отнема време и ресурси и излиза по-евтино да си поръчате обновяване за 10 компютъра, а не да се занимавате да разгадавате как работи системата за обновяване, за да може да я заобиколите. Някои дистрибуции включват в себе си и несвободен софтуер. Примерно, някои версии на дистрибуцията СуЗе съдържат офис пакета СтарОфис, който не е свободен софтуер. По този начин може да инсталирате дистрибуцията само на един компютър. Ако я инсталирате на втори компютър, трябва да сте сигурни, че на втория компютър инсталирате само свободен софтуер. 8.3.Некомерсиални дистрибуции на ЛинуксКакто съществуват комерсиални дистрибуции и програми, така съществуват и некомерсиални дистрибуции. Некомерсиалните дистрибуции се правят от доброволци и движещата сила отново е косвената печалба. Разработчиците събират различните програми и окомплектоват дистрибуция на Линукс. Компаниите правят дистрибуции на Линукс, за да печелят пари. Некомерсиалните дистрибуции съществуват, за да бъдат ползвани от създателите им, а не за да бъдат продавани. Разработчиците направиха толкова свободен софтуер и сега не върви да го купуват от компаниите, занимаващи се с дистрибуция на Линукс (или да купуват услуги по обновяване). Това е все едно да продаваш краставици на краставичар. Най-известната некомерсиална дистрибуция е Дебиан (Debian - http://debian.org/). Няколко факта за Дебиан:
Пълно изследване и информация за Дебиан има тук (http://telemetrybox.org/tokyo/). Статията е задължителна за мениджерите в сферата на ИТ, за да видят как нараства броя на поддържаните пакетите, броя на отговорниците по поддръжка и производителността на труда. В документа се споменава, че един отговорник е отговорен средно за 350 софтуерни пакета и производителността на труда е нараснала 3-5 пъти с разработването на системата за автоматично управление на пакетите. Няма комерсиална дистрибуция, която може да се похвали с подобни успехи. Частичен превод на документа на български език може да бъде намерен тук (http://linux-bg.org/cgi-bin/y/index.pl?page=article&id=history&key=345321592). Може да прочетете много аргументирани твърдения „Защо Дебиан“ тук (http://people.debian.org/~srivasta/talks/why_debian/talk.html). Статията е на английски. 8.4.Отговор на въпроса за обядаОтговорът на въпроса „Има ли безплатен обяд?“ е „Да, има безплатен обяд, ако може да готвите.“ За мен обядът е безплатен, защото мога да готвя. Като професионалист, занимаващ се с ИТ и софтуер, мога да инсталирам, да настроя и да ползвам ОС Линукс. От тази гледна точка на мен ми излиза безплатно или по-евтино. Все пак аз заделям от свободното си време да създавам свободен софтуер. Но има доста голям брой потребители, които само ползват, без да създават свободен софтуер. Те са инвестирали само време и усилия да се запознаят с Линукс, но не и средства за закупуване, обновяване и лицензи. От тази гледна точка, в сравнение с Уиндоус на тях им излиза безплатно, защото не са похарчили пари. Ако разгледаме въпроса от гледна точка на обикновените потребители, то той трябва да се перифразира по следния начин „Може ли да се постигне по-качествен и по-евтин обяд?“ Отговорът на така поставения въпрос е „Твърдо да.“ Обикновените потребители имат полза от конкуренцията. Изборът и конкуренцията са майка на прогреса. Изборът и конкуренцията означават по-ниски цени, по-добро качество, постоянно развитие и усъвършенстване на продуктите. Монополът е точно обратното на изброените неща. Потребителите имат избор между Уиндоус, Юникс, комерсиална или некомерсиална дистрибуция на Линукс. Некомерсиалните дистрибуции също имат поддръжка. Потърсете за специалист или фирма, която се занимава с Линукс. Сигурен съм, че ще намерите платена поддръжка, обучение, инсталиране, настройки, обновяване и пр. на разумни цени.
Каталог: linux linux -> Linux корените или кратка unix история linux -> Въведение в Линукс. Възникване на Линукс. История на Линукс linux -> "Живите" Линукс дистрибуции linux -> Ubuntu и Debian gnu/Linux linux -> Linux свободата да избираш linux -> Gnu/Linux за потребители Изтегляне 0.71 Mb. Сподели с приятели:
|