Глава 2. Емпирични аспекти на управлението на ликвидните активи

Изложението на глава втора започва с обосноваване нуждата от дефиниране на мястото на краткосрочното финансово управле­ние и управлението на ликвидните активи в системата на финан­со­вия мениджмънт на фирмата. На база преглед на съществуващи изследвания в областта на корпоративните финанси се защитава виж­дането, че управлението на ликвидните активи се възприема като част от управлението на оборотния капитал, подобно на упра­вле­нието на запасите, краткосрочните задължения и кредитните за­дъл­­же­ния. Нещо повече, изтъква се становището, че ефектив­но­то управ­ле­ние на ликвидните активи позволява съчетаването на паричните пла­щания и постъпления в различните бизнес единици на фирмите, което е една от базовите функции на корпоративния финан­сов мениджмънт въобще. На тази база се достига до извода, че от организационна гледна точка отговорността по упра­вле­­нието на ликвидните активи е във функциите на финансовия ме­ниджър, който отговаря и за управлението на капиталовите раз­хо­ди, управлението на риска, стратегическото планиране, връз­ките с инвеститорите и финансовото отчитане. На свой ред финансовия мениджър организира управлението на ликвидните активи в две направления – счетоводство и ковчежничество.

В изследването се излага становището, че проблемът с ликвидността би могъл да се раз­глежда като по-общ, тъй като съществуват множество определения за управление на ликвидните активи. След обстоен анализ на основните концепции по отно­ше­ние управлението на ликвидните активи се достига до заклю­че­ние­то, че съществуват значими различия в разбирането по отноше­ние­то на обхвата на управлението на ликвидните активи. Въпреки това в дисертационния труд се формира виждането, че то включва зна­чи­телен кръг от дейности като: финансовите транзакции; управле­ние­то на вземанията; трансфер на парични сред­ства; контрол на парич­ните плащания; управлението на паричните потоци; управле­ние­то на запасите; краткосрочното финансиране; бюджетирането на парич­ните средства; управлението на фи­нан­совия риск; застра­хо­ването; краткосрочните инвестиции; заема­нето на парични сред­ст­ва в рамките на холдинг; връзки с банките; меж­дународното да­нъч­но облагане.

В дисертационният труд се достига до заключението, че прог­но­зирането на паричните потоци е едно от най-важните дейности при управлението на ликвидните активи. Това е така, поради на­раст­ващото значение на краткосрочното ин­вестиране. От друга стра­на прецизното прогнозиране на паричните баланси, изучава­не­то на паричните пазари, подобря­ването на селекцията на инве­сти­цион­ни инструменти, диверси­фи­кацията и прехвърлянето водят до увеличаване на доходността и намаление на риска. Разбира се, краткосрочното инвестиране не трябва да бъде абсолютизирано, защото увеличението на паричните баланси води до намаление на риска във фирмата и способства за изглаждане на колебанията във финансовите и резултати. Това обаче става чрез намаляване на ефективността на фирмените краткосрочни инвестиции. Така на база критичен преглед на изследвания на чуждестранната научна мисъл се достига до заключение, че паричните баланси трябва да нарастват до нивото, при което пределната стойност на раз­хо­дите по управление им е равна на стойността на сред­ствата, инвестирани в достатъчно рентабилни финансови активи.

Като важен проблем при управлението на ликвидните активи в дисертационния труд се счита връзката им със стойността на фир­мата и нейното максимализиране. Излага се становището, че стой­ността на фирмата се определя от множество фактори, като ликвидността е един от най-важните. Изследването показва, че би трябвало да е налице оптимално ниво на ликвидност, което уве­ли­ча­­ва стойността на фирмата. Нещо повече, достига се до извод, че оп­тималната капиталова структура, максимализираща стойност­та на фирмата, е значимо свързана с нивото на фирмената лик­вид­ност. Това е така, защото изменението в полити­ката на упра­вле­ние­то на ликвидните активи влияе върху стойност­та на фирмата през нуждите и от оборотно финансиране, респ. чисти оборотни капитали. От друга страна при определянето на стойността на фир­ма­та се отчитат решенията, свързани с ликвидността и капита­ло­ва­та струк­тура, които отразяват връзката между производствените и инвестиционни ре­шения. Ето защо се формулира извода, че не­пра­вил­ното управление на паричните наличности може да доведе до увеличаване на систематичния риск на всяка фирма и до редуци­ра­не на нейната стойност.

Дисертационният труд отделя внимание на количествените тех­ники и подходи при управлението на ликвидните активи на фир­ма­та. Това се прави поради факта, че именно те могат да пред­ста­вят, определят и характеризират явленията и процесите, свързани с управлението на ликвидните активи. Последователно се излагат харак­теристиките на класическите измерители на ликвидността – коефициентите на обща лик­вид­ност, бърза ликвидност, незабавна ликвидност и абсолютна ликвидност. Формира се виждане, че те разглеждат ликвидните активи на фирмата като предпоставка за оси­гурява­нето на платежоспособност, тоест до каква степен активите покриват краткосрочните задължения на фирмата към определен момент. Основният източник на информация при изчисляването на тези коефициенти е счетоводният баланс, който принципно се въз­приема като моментна снимка на състоянието на фирмата. Поради това дисертационния труд излага виждането, че статичният характер на коефициентите за измерване на ликвидността, използ­ва­ни при оценяване на управлението на оборотния капитал на фир­мата води до снижаване на тяхната информационна стойност и на практика ги прави малко полезни за финансовия мениджмънт.

От друга страна, цикълът на ликвидните активи произлиза от други изходни допускания. Той съдържа параметри, които се изчи­сляват въз основа на счетоводния баланс и отчета на дохо­ди­те, но има динамична природа, подобно на матрицата на плащанията и постъпленията. Това е така, защото двете концепции представят на практика движението на оборотния капитал и произтичащите от то­ва характеристики. На свой ред нетният търговски цикъл произлиза от концепцията за цикъла на ликвидните активи като я надгражда с възможността за определяне на нуждата на фирмата от оборотен капитал. Претегленият цикъл на ликвид­ните активи измерва пре­те­гле­ния период, през който паричните средства са под формата на запаси и вземания минус претегления период, през който паричните плаща­ния към доставчици са отложени. Поради това той се фоку­си­ра върху реалната цел на оборотния капитал и разчленява мате­риал­ните запаси на различни компоненти. Индексът на ликвид­ност­та пък разглежда фирмената ликвидност като съпоставка и съв­куп­ност на нейните основни фактори – състоянието на текущите акти­ви и пасиви. Така той става приложим както при съпоставка на раз­лич­ни фирми, така и при анализ на развитието на една фирма за продължителен период от време. Сред достойнствата на измери­те­ля в дисертационния труд се посочва и включването на всички фактори, от които зависи фирмената ликвидност.

Направеният преглед на концепциите за управление, анализ и изследване на фирмената ликвидност и състоянието на фирме­ни­те ликвидни активи дава основание да се класи­фи­ци­рат три метода – статични, динамични и комплексни. Застъпва се становището, че статичните подходи и методи са класически и да­ват общата картина на фирмената ликвидност. Те са бързи за изчи­сля­ване и лесни за тълкуване. Статичната им природа обаче ги прави приложими единствено когато не е нужно задълбочено про­уч­ване на фирмената ликвидност. От друга страна динамичните изме­рители представят една по-задълбочена картина на фир­ме­на­та ликвидност и състоянието на ликвидните активи като неин фак­тор. Нещо повече, прави се извод, че динамичните измерители в най-голяма степен въплъщават в себе си концепцията за ефек­тив­ния мениджмънт на краткосрочните активи и пасиви и постигането на по-висока фирмена стойност. Ето защо, когато е нужен по-де­тайлен анализ на състоянието на ликвидните активи на фирмата, трябва да бъдат използвани динамичните измерители на ликвид­ност­та. От друга страна обаче, по-сложната математическа и логи­че­ска същност на динамичните измерители на фирмената лик­вид­ност ги прави по-малко приложими, когато е необходим бърз и не­дву­смислен анализ на ликвидните активи.

Комплексните подходи съчетават част от концепциите на статичните и динамичните измерители на ликвидността и упра­вле­ние­то на ликвидните активи като по този начин могат да бъдат основа на вземане на управленски решения по отношение на тях.

Таблица 2-1. Класификация на подходите при управление на ликвидните активи на фирмата

Статични подходи за измерване и управление на ликвидните активи	Динамични подходи за измерване и управление на ликвидните активи	Комплексни подходи за измерване и управление на ликвидните активи
- коефициент на обща лик­вид­ност - коефициент на бърза ликвидност - коефициент на незабавна ликвидност - коефициент на абсолютна лик­видност	- цикъла на ликвидните активи - нетен търговски цикъл - претеглен цикъл на ликвидните активи - индекс на ликвидността	- матрица на плащанията и постъпленията

За по-голяма детайлност в процеса на характеризиране на ликвидните активи и начините за тяхното управление в дисер­та­цион­ния труд се разглеждат теоретичните и емпиричните зави­си­мо­сти между тяхното управление и фирмените финансови резул­та­ти. Прави се уточнението, че факторите, които влияят върху лик­вид­ността на фирмата се класифицират в две групи. Първата група са вътрешните фактори, а втората - външните. Към вътрешните фак­тори дисертационния труд причислява тези, които са присъщи за фирмата, тоест рентабилността, финансовата задлъж­ня­лост, кре­дитният рейтинг, нивото на бизнес и финансовия риск. Към външните фактори се причисляват макроикономическата ситуация на икономиката и характера на дейността на фирмата. Ето защо, се формира заключение, че факторните влияния върху ликвид­ност­та на фирмата трябва да бъдат разглеждани именно в контекста на дефинираните вече групи.

В изследването се разглежда концепцията, че висо­ка­та рентабилност спомага за генерирането на висок и по­ложителен паричен поток. Така става възможно поддържането на по-ниска лик­­видност, което няма да има отрицателно влияние върху плате­жо­­способността на фирмата. От друга страна, поддържането на висока ликвидност допринася за получаването на висок кредитен рейтинг. Ниският бизнес и финансов риск се свърза също с ви­со­ка­та степен на ликвидност.

На база критичен преглед и систематизация на достиженията на чуждестранната академична общност по отношение изслед­ва­не­то на връзките между състоянието на ликвидните активи и фи­нан­со­вата ефективност на фирмата, дисертационния труд дефинира техните емпиричните характеристики. Разкрива се зависимостта меж­ду ефективното управление на обо­рот­ния капитал във фир­ма­та и реализираната рентабилност. В конкретен план се посочва, че е налице отрицателна връзка между чистия търговски капитал и рен­табилността на фирмата. Изследванията сочат, че чистият тър­гов­ски цикъл като изразител на фирмената ликвидност е пряко свър­зан със създаването на стойност за акционерите на фирмата, а се проявява и обратната връзка между доходността на акциите на фирмата и продължителността на чистия търговски цикъл.

Изследването показва още няколко интересни факта по отно­ше­ние на емпиричните характеристики на връзките между състоя­ние­то на ликвидните активи и финансовата ефективност на фир­ма­та. Сред тях могат да бъдат посочени следните основни моменти:

Първо. Цикълът на ликвидните активи има висока стойност на корелация с материалните запаси и средния период на съби­ра­не на вземанията, докато паричният цикъл има отрицателна коре­ла­ция с коефициента на об­ща ликвидност, периода на обръ­щае­мост на материалните запаси и периода на отложени плащания.

Второ. Налице е статистически значима поло­жи­телна корела­ция между цикъла на ликвидните активи и коефи­циентите на обща и бърза ликвидност, периодите на обръщаемост на вземанията и ма­териалните запаси. В някои фирми са налице силна отрицателна корелация между политиките при управлението на активи и паси­ви­те.

Трето. Прилагането на агресивна политика на управление на оборотния капитал води до по-висока рентабилност, но и до по-ви­сок риск, докато консервативната политика се свързва с по-ниски стойности на рентабилност и риск.

Четвърто. Редуцирането на периода на събираемост на взе­ма­нията може да увеличи стойността на фирмата. От друга страна управленски решения, които променят елементите на обо­рот­ния капитал, могат да причинят непредсказуемо изменение в лик­вид­ност­та, рентабилността и коефициентите на финансов лост.

На основа прегледа на изследванията на съвременната фи­нан­сова теория и нейните достижения в областта на емпиричното изу­ча­ване и управление на ликвидните активи на фирмата, дисер­та­цион­ния труд класифицира еволюцията на изучаването на лик­вид­ни­те активи в три направления. В първото попадат базовите из­след­вания, в които се предлагат нови измерители на ликвидността или се модифицират и усъвършенстват традиционните. Второто се формира от изследванията и разработките, които тестват хипо­те­за­та за наличие на връзка между ликвидността, измерена чрез раз­лич­ни коефициенти, и рентабилността, бизнес и финансовия риск на фирмата. Третото направление включва изследвания, анали­зи­ращи политиките на управлението на оборотния капитал.

Глава 3. Емпирично изследване върху състоянието и упра­вле­нието на ликвидните активи в българските публични компании
Глава трета представя резултатите от емпиричното изслед­ване на състоянието на ликвидните активи в българските публични компании, както и резултатите от емпиричното изследване на връз­ки­те между състоянието на ликвидните активи в тях и финансовата им ефективност.

В дисертационния труд се обосновава нуждата от емпиричен анализ на проблемите на управлението на ликвидните активи в бъл­гарската практика и по-специално българските публични ком­па­нии. Достига се до заключението, че поради комплексността на изслед­ваните проблеми по отношение ликвидните активи на бъл­гар­ските публични компании, е удачно емпиричните анализи на изслед­ваните проблеми да се разделят на три части:

Част 1. Изследване на влиянието на текущите активи върху със­тоянието на текущите пасиви в българските публични компании

Част 2. Изследване на влиянието на дейността на българ­ски­те публични компании върху техните текущи активи

Част 3. Изследване на влиянието на състоянието на ликвид­ни­те активи върху финансовото състояние на българските публич­ни компании.
По-нататък в дисертационния труд се отделя внимание на съображенията, свързани с дефинирането на ограничителните усло­вия, същността и характера на анализираните данни в изследването. Разглеждат се причините, поради които емпиричният анализ на проблемите при управлението на ликвидните активи в българ­ски­те публични компании е проведен само на база публичнодостъпна информация, както и факторите довели до фокусирането на анализа върху финансовите отчети на български публични компании и по-специално тези, включени в основните пазарни индекси на БФБ – Со­фия. Отделя се и внимание на структурирането на изследваната база данни. Възприетият подход за анализ води до изключ­ва­нето от обекта на емпиричен анализ на компаниите от финансовия сектор, дружествата със специална инвестиционна цел и хол­дин­го­ви­те дружества. Допълнително се правят уточнения по отношение структурирането на изследваните финансови данни. В конкретен план се застъпва становището, че в рамките при анализа на про­бле­ми­те на ликвидните активи в българските публични компании не тряб­ва да бъдат вземани предвид счетоводни позиции като разходи за бъде­щи периоди, приходи за бъдещи периоди, финансирания и текуща част от не­те­кущите задължения.

Ангажираната методология за изследване на проблемите на управлението на ликвидните активи в българските публични компа­нии включва крос-секшън регресионен анализ в неговата разновид­ност, използван за анализ на панелни данни. Прилага се към обобщените позиции от финансовите отчети на всички анализи­ра­ни български публични компании, формиращи изследваната база данни. Основни инструменти в анализите са коефициентите на регресионните уравнения, коефициентът на детерминация и стати­сти­ческата значимост на изследваните зависимости.

При анализа на влиянието на текущите активи върху състоя­ние­то на текущите пасиви в българските публични компании в дисер­та­ционния труд се разглеждат въздействието на чистите оборотни капитали върху размера на текущите пасиви, влиянието на крат­ко­трай­ните акти­ви и отделните им елементи върху краткосрочните за­дъл­жения, задълженията по получени заеми към банки и не­бан­кови финансови институции, текущите задължения, задължения към до­став­чици и клиенти, задължения към персонала и други текущи па­си­ви.

Изследването в тази си част разкрива, че са­мо 15.09% от пред­ставените публични компании имат кратко­сроч­ни инвестиции във финансови активи. Достига се до извода, че средните коефи­циен­ти на незабавна и абсолютна ликвидност ще съвпаднат, което води до очакването, че резултатите от факторното влияние на па­­ричните наличности или сборът им с краткосрочните инвестиции във финансови активи върху текущите пасиви ще имат голяма степен на сходство и би трябвало да се третират като еквивалентни. От друга страна изследването разкрива, че поради много малкото записвания в пози­ция­та други текущи пасиви на българските публични компании е много вероятно да не бъде открито значимо влия­ние на текущите активи върху тях.

При анализирането на влиянието на ЧОК върху общата стой­ност на текущите пасиви се разкрива, че връзката е обратна. Изслед­ва­нето в тази си част разкрива, че при липса на чисти оборотни капитали, българските публични компании трябва да осигурят средно около 36 млн. лв. краткосрочно финансиране. Застъпва се виж­дането, че това е висока сума дори за българската икономика. Резултатите от изследването показват, че чистите оборотни капи­та­ли не са основен фактор, който определя нивото на текущите пасиви.

На свой ред емпиричният анализ на влиянието на текущите активи и техните елементи върху общата стойност на текущите па­си­ви показва, че в зави­си­мост от степента на детайлизиране, текущите активи на българските публични компании се явяват фактор на фор­ми­­рането на текущите им пасиви в размер между 51.68% и 75.49%. Изследването разкрива обаче и снижаване на описателната сила на анализираните факторни зависимости с отпадането на материалните запаси и вземанията като фактори на текущите пасиви. Това на прак­ти­ка показва, че в голяма степен те са значимите променливи, които определят размера и състоянието на общите текущи пасиви в бъл­гар­ските публични компании.

В дисертационният труд се разкрива и, че увеличаването на паричните налич­ности и паричните еквивленти на­малява, но в много малка сте­пен, нуждата от привличане на крат­косрочно външно финансиране за покриване на паричен недостиг, което води до заключението, че ди­на­­миката на текущите активи определя в много малка степен по­ве­де­ние­то на краткосрочните банкови задължения на публичните ком­па­нии в България. Не така стоят нещата обаче с влиянието на текущите активи върху общата сума на техните текущи задължения. Изслед­ва­не­то показва, че те определят между 48.89% и 56.52% от тях, което не бива да се пренебрегва от оперативния финансов мениджмънт на българските публични компании. При задълженията към доставчици обаче се разкрива ниската им еластичност към промените в текущите активи и техните елементи. Около 44% от тяхната величина се формира в резултат на динамиката на раз­лич­ни­те елементи на ликвидните активи. Това води на свой ред до заклю­че­нието, че формирането на задължения към дос­тавчици в рамките на българските публични компании е повече фун­кция на фактори, излизащи извън рамките на текущото фи­нансово управление в бъл­гар­ските публични компании. Що се отнася до разглеждането на по­зи­цията „задължения към персонала” емпиричното изследване раз­кри­ва следните факти:

• 
  задълженията към персонала имат силна и статистически значима връзка с паричните наличности във фирмата;
  
• 
  средната зад­лъж­нялост към персонала в българските пуб­лич­ни компании в случай на липса на парични наличности в тях ще бъде в рамките средно на 285.6 хил. лв. годишно;
  
• 
  задълженията към пер­сонала имат слаба еластичност към размера на паричните наличности.
  

Обобщаващ извод, който може да бъде направен на база пър­вия етап от емпиричното изследване на състоянието и упра­вле­нието на ликвидните активи в българските публични компании е, че техните текущи активи оказват относително слабо влияние вър­ху размера и състоянието на текущите им пасиви.

Етап 1. Анализ на връзките между общите приходи за дей­ност­та и общите текущи активи на изслед­ваните компании

Етап 2. Анализ на връзките между общите приходи по дей­ност­та на българските публични компании и конкретните обобщаващи позиции по групи текущи активи.

В конкретен план дисертационния труд се концентрира върху разглеждане на влиянието на приходите от дейността на българските публични компании последователно върху общия размер на лик­вид­ни­те им активи, размерът на запасите им, вземанията им от клиенти, техните краткосрочни инвестиции и парични наличности.

Проведеното изследване показва, че приходите от дейността на българските публични компании, като основни изразители на ней­ния характер, са фактор, формиращ около 56.88% от текущите им активи като цяло. Установява се и, че разглежданата зависимост е статистически значима. Нещо повече, резултатите показват, че уве­ли­чението на приходите от дейността с 1 млн. лв. води средно до уве­личаването на текущите активи на българските публични ком­па­нии с около 164 хил. лв., а от друга страна липсата на приходи от дейността ще стопи нуждата от поддържане на текущи активи до нива средно от около 25.62 млн.лв.

В дисертационния труд се установява, че дейността на бъл­гар­ски­те публични компании има значимо влияние върху техните запаси от стоки, продукция и материали. Резултатите показват, че реализи­ра­нето на единица продажби налага формирането на около 0.035 единици запаси с цел поддържане на ефективен производствен про­цес и дистрибуция. Данните показват и, че около 72.83% от дина­мика­та на запа­сите при анализираните фирми не може да бъде обяснена от основната дейност на фирмата, а в случай на невъзможност за реализиране на приходи от продажби, те ще формират запаси сред­но от около 14.9 млн.лв. годишно.

Що се отнася до връзката между фирмената дейност и нейните запаси, дисертационния труд разкрива, че в българските публични компании нейното разширяване неминуемо е свързано с увели­ча­ва­не на нейните вземания с 0.069 единици на всяка единица увели­че­ние в продажбите. От друга страна се установява, че увеличаването на мащаба на дейността в българските публични компании е съпро­водено от намаляване на краткосрочните им инвестиции, което по­каз­ва, че при увеличаване на мащаба на дей­ността и реализирането на по-високи приходи от нея, финансовите ресурси се насочват към други елементи на текущия актив. Посоченото формира извода, че крат­косрочния финансов мениджмънт на българските публични ком­па­нии пропуска възможности за извличането на допълнителна доход­ност и по-ефективно управление на паричните им наличности.

Изследването на зависимостта между паричните налич­ности и приходите от тяхната дейност показва, че:

• 
  приходите от дейността се явяват фактор на около 41.03% от паричните наличности в българските публични компании;
  
• 
  реализирането на единица продажби в българските пуб­лич­ни компании води до формиране на средно около 0.06 лв. парични наличности в тях;
  
• 
  необходимостта от привличане на външно финансиране при нулеви приходи от дейността за българските публични ком­па­нии е в раз­мер средно на 2.191 млн.лв.
  

Обобщаващите изводи, които могат да бъдат направени на база втория етап от емпиричното изследване на състоянието и управлението на ликвидните активи в българските публични ком­па­нии са, че приходите от дейността им влияят силно върху размера на текущите активи, мениджмънтът на краткосрочните инвестиции е не­ефективен, а ликвидността на приходите от дейността е добра в рамките на около 6%.

• 
  стойността на фирмата, представена от нейната пазарна це­на за единица собствен капитал;
  
• 
  рентабилността на продажбите, представена от коефи­циен­та „печалба/продажби”;
  
• 
  капиталовата структура, характеризирана от коефициента “дълг/собствен капитал”;
  
• 
  възвръщаемостта на активите и собствения капитал.
  

От друга страна, отново чрез емпиричен анализ в дисер­та­ционният труд се доказва, че основен фактор (компонент) на текущата ликвидност в българските публични компании е тяхната незабавна ликвидност.

В заключението се представят най-важни резултати от про­ве­де­ното изследване в рамките на дисертационния труд. Формулират се финалните изводи по отношение състоянието и управлението на ликвидните активи в българските публични компании.

1. 
   Извършен е преглед и систематизация на водещите тео­ре­тични изследвания в областта на упра­вле­ние­то на ликвидните активи във фирмата от гледна точка на базис­ни­те постановки на паричната теория, като се достига до заключението, че в съвременната теория по фирмени фи­нан­си доми­нант­но се застъпва виждането, че основният мотив за търсенето на пари от фирмите е транзак­цион­ния. Промяната на условията, в които функционират икономическите агенти води и до промяна на тяхното по­ве­дение, което от своя страна поражда необходимост от актуализиране на съществуващите теории и модели и изграждането на нови такива, обясняващи по-пълно и точно поведението на икономическите агенти в новите условия.
   

3. Разработва се методология за емпиричен анализ на връз­ка­та между състоянието на текущите активи и състоя­ние­то на теку­щи­те пасиви в българските публични компании. В резултат на ней­но­то прилагане се разкриват харак­те­ри­сти­ките на динамиката на оборотния капитал в българ­ски­те публични компании, изразени в липса на значима връз­ката между текущите активи и пасиви в българ­ски­те пуб­лич­ни дружества.

1. 
   Василева, П. Паричната теория като основа на управлението на ликвидните активи. Годишен алманах на научните изслед­ва­ния на докторантите, АИ „Ценов” Свищов, 2008, с. 227-253
   

2. 
   Василева, П. Влияние на краткосрочните инвестиции върху със­тоянието на краткосрочните капитали на българските пуб­лич­ни компании. Народностопански архив, Свищов, год. LX, книга 4, 2007, с. 51-58
   
3. 
   Василева, П. Влияние на дейността на българските публични компании върху техните краткосрочни инвестиции. Бизнес упра­вление, Свищов, год.XVII, кн. 4, 2007, с.55-68
   

4. 
   Василева, П. Моделът на Баумол и Тобин за управление на ликвидните активи – симбиоза на паричната и финансова тео­рия”. Сборник доклади от Юбилейна международна научно-прак­тична конференция „Модернизация на икономиката – макро­икономически, финансови и социални аспекти”, Стопан­ска академия „Д.А.Ценов”, Свищов, 6-7 ноември 2008, с. 433-438