Формулиране на целите. Това е възможно, отбелязва Бърнайс, ако се потърси хармонията между частните интереси (интересите на организацията, която разработва PR-програмата) и обществените интереси. Програмата ще бъде резултатна, ако тя наистина действа (и това се забелязва) в интерес на общото благо и взаимната полза.
Анализ на отношението на публиката към институцията. Възможен е на базата на богата достоверна и представителна (репрезентативна) информация. На тази основа може да се установи отношението на публиката към услугите на конкретна организация, както и кои действия конкретно влияят на това отношение.
Изучаване на данните от анализа. Въз основа на резултатите от анализа, който много внимателно следва да бъде осмислен, се определя главната линия в организационната политика. Всички последващи действия следва да бъдат съотнесени и със специфичните потребности на организацията които са различни и са в зависимост и от промяната в ситуацията.
Използване на средства за разпространение на информация. Тук важни са принципите за последователност и продължителност. Изборът на средствата е детерминиран от вече набелязаните цели. Това не означава обаче, че целите могат да бъдат избирани извън природата на средствата за разпространение на информация - техните характеристики следва да бъдат отчетени при определянето на целите.(Bernays, E.L., Molding Public Opinion, The Annals of American Academy of Political and Social Sciens, 1935, Vol.179)
PR-стратегията задължително включва няколко основни компонента, които трябва да бъдат определени комплексно, в процеса на тяхното динамично взаимодействие:
организация;
публика;
комуникация;
PR-ситуация.
Всеки от тези основни компонента на PR-стратегията се намира в процес на непрекъснати промени. И затова на практика е необходимо да се отчитат множество от променливи, които по определен начин се отразяват върху PR-дейността.
PR-ситуацията може да бъде разгледана най-общо казано, в два основни аспекта:
микро-ситуация - преките взаимоотношения между организацията и публиката,
макро-ситуация - промените в околната среда, които рефлектират върху непосредствените взаимодействия на организацията с нейната публика, т.е. отразяват се на дейността на организацията, на поведението на публиката и на свързващите ги комуникации.
В резултат на предпрограмирането и дефинирането на проблеми, в окончателния вариант на PR-стратегията влизат:
определяне на доминантите (ключовите елементи), върху които следва да се съсредоточи дейността на PR;
определяне на посоката и интензивността на факторите, които биха улеснили / затруднили реализацията на PR;
уточняване на целта и подцелите, които трябва да бъдат
достигнати чрез PR в определен времеви интервал.
Отново ще подчертаем: стратегията е отворена заради неизбежния натиск, който идва от социалната среда (контекст). В резултат на натрупване и осмисляне на информация, на изясняването на съществени тенденции, които поставят качествено нови изисквания пред организационната политика, стратегията е възможно да се актуализира в процеса на изпълнението й.
Същностен компонент от стратегията са целите, които чрез нейната реализация трябва да бъдат достигнати.
В рамките на една стратегия могат да бъдат разработвани два типа цели:
|