Специфики на съвременния pr
Изтегляне 76.5 Kb.
|
Свързани:
gita-ssm
|
Специфики на съвременния PR Когато преди 100 години Фредерик Уинслоу Тейлър, Хенри Фейъл, Макс Вебер, Йохан Пленге, Хайнрих Никиш и др. започват емпирични изследвания на организациите, те анализират най-напред дейността на фабриките и ведомствените учреждения. Те формулират основите на т.нар. “класически изследвания” на организациите. Те описват организациите като йерархизирани човешки съвкупности, които практикуват с оглед на връзката време-средство. Проблемите на организацията са изследвани като проблеми на отделни хора вътре в организацията, които я представят като “принудителна система”, защото тя ограничава свободното развитие на отделния човек, заемащ места в една йерархия, която приема дадените заповеди от горе на долу. Public Relations (връзките с обществеността) се считат навсякъде за американско откритие, което различни практици реализират политически и икономически като реклама или пропаганда. Да се посочват Александър Велики, Юлий Цезар, Мартин Лутер, Пиетро Аретино като PR икони не носи никакво познание, а по-скоро обърква функционалната идентификация на Public Relations в модерното време. Примерът Робърт Езра Парк и развитието на публичната комуникация като учение и изследвания на комуникационната култура в началото на XX-то столетие, ориентирано към социалните проблеми на Чикаго, ясно очертава приложимостта на PR като теоретически и практически специфична публицистика, насочена към всички ситуации в живота, а не само в икономиката. В комплексната концепция за една специална PR-семантика и една специфична обществена околна среда Public Relations може да бъдат разграничени от пропагандата, рекламата, журналистиката, без фактически да се отделят от тях. Комплексните общества имат нужда от комплексни форми на комуникация. Public Relations не са комуникационен лукс, а релевантна на времето и обществото форма, която преживява отчетливи преустройства във връзка с комуникацията на организациите, медиите, с компютрите и другите техники на модерната игра на комуникация. Промените в организациите често се преписват на процесите на глобализация и прехода от технологично към информационно общество. Става въпрос за проникване в същността на някои зараждащи се тенденции в практиките на общуване (вътрешно и външно) на организациите. Част от съвременните тенденции в развитието ще бъдат интерпретирани като проява на оформящи се постмодерни ценности на обществото и неговите организации. Тук не се предлага точна дефиниция на понятието постмодерен (постмодернизъм). Тук понятието постмодерен характеризира новата работна среда на организациите в рамките на новата социална действителност, за която е типично: вярването, че хаосът и безредието са естествени състояния на средата; засилена непредсказуемост, непозоваване на разума и рационалното мислене; непрекъснат процес на глобализация; липса на обвързаност и нов психологически договор между служителя и организацията и между гражданина и обществото. Терминът постмодерен не се използва тук в смисъла на какъвто и да било “изъм” на социологията или политическите науки с подчертано марксистки акценти, а по-скоро като обща характеристика на тенденциите на развитие в западните общества, задействани от процеса на глобализация и революцията на новите информационни технологии. Понятието постмодерен обхваща процесите, наблюдавани в постиндустриалните общества – ориентация на услугите предимно към информационна икономика, преход от аналогова към дигитална технология и изместване на обвързаността на служителите от повърхностно и моментно отношение към труда (Дос, Браун, 2000). Развитието на информационното общество се характеризира с пренасочване на вниманието от производството към обработването и разпространяването на информация. В постмодерната ера нематериалните блага играят все по-голяма роля, макар че нематериалната стойност на материалните стоки непрестанно нараства. Този процес може да бъде наблюдаван в ролята на творческата реклама, във важността на емоционалните въпроси в кризисни ситуации. Най-важната сфера на комуникацията за организациите е представянето на техните корпоративни идентичности, т.е. какво всъщност са те и какво не са. В постмодерните условия почти всички частни и дружествени организации трябва да променят структурата на връзките с клиентите и другите заинтересовани страни. Този процес не може да бъде осъществен с прост избор на предпочитана PR стратегия от множеството традиционно препоръчвани през 80-те и 90-те години. Тъй като етичните стандарти се променят, а ангажиментът на институциите да бъдат социално отговорни расте, ролята на Public Relations започва все по-ясно са се определя като функция, която помага на институциите да действат почтено и да казват истината. Тъй като нуждите на обществото са се увеличили по обем и сложност, управлението на всички нива също бележи ръст. В момента някои разглеждат държавното управление не като продължение на волята на народа, а като някакъв враг или пък “по-голям брат”. Ролята на Public Relations в държавната администрация варира в широки граници. Различията в целите и дейностите в държавното управление са по-големи, отколкото в която и да било област на практикуване на PR. Докато един служител спомага за продажбата на един продукт, като например пощенски марки в памет на някакво събитие, друг повдига престижа на една услуга като младежки баскетбол към местния общински център. Един служител например се стреми да постигне съгласие с обществеността за задължителното използване на безопасни детски седалки в колите, друг се стреми да тълкува общественото мнение, за да спомогне за формирането на вътрешната политика. А друг служител пък би могъл публично да защитава някакво спорно изкуство, създадено с парите на данъкоплатците, или пък да обяснява движението на военните групи и да докладва за броя на жертвите в една голяма битка. “Едно работещо държавно управление без необходимата информация или средства за набавянето й не представлява нищо друго освен пролог към един фарс или трагедия, пък и двете взети заедно.” (Джеймс Медисон). Дейностите на правителствения PR, който много хора асоциират с термини като public affairs и публична информация, са се развивали като политически и административен отговор за постигане различни организационни цели. Те са ключов компонент на административната система, която конкретно е създадена, за да изгражда мост над пропастта между популярното и бюрократично управление. Трудно е да се посочи точно броят на хората, наети като практикуващи правителствен PR, поради вариациите в длъжностните титли и нежеланието на някои правителствени агенции да признаят функционалното им съществуване. Твърде често към най-жизнената част от процеса на управление се обръщат като към PR, обществен бюджет, пропагандна машина или spin doctors. Функцията на PR е установена от по-дълго време в държавното управление, отколкото в която и да е друга област, и все пак тя никога не е била напълно ефективна и не е могла да изпита удоволствието от уважението, на което се радват практиците в частния сектор. В държавното управление, както и в други организационни структури, PR е една легитимна управленска функция, която спомага на агенциите, отделите и други обществени единици да отговарят на гражданите в името на които те са създадени да работят. Достъпът до информация за държавното управление в допълнение към свободата да говориш открито и да пишеш свободно за държавното управление е закодиран в осигурената от законодателството свобода на информацията или от така наречените закони “слънчева светлина”. Правото на достъп до информацията и срещите на държавното управление са от първостепенно значение. Освен простото информиране на гражданите за официалните действия на държавното управление незаменимата роля на пресата е в това да следи дали управлението помага да се гарантира отчетността, да се намали корупцията и да изкристализират обществените проблеми и мнения. Пресата се поставя в ролята на граждански представител в многообхватната система на проверки и баланси. Медиите се превръщат в посредник между институциата и обществото. Почти по дефиниция отношенията между управлението и пресата са враждебни. Често пъти аргументът, с който излиза държавното управление, е, че всяка голяма организация работи по-ефективно, ако има възможност самостоятелно да формулира своята стратегия. Изтегляне 76.5 Kb. Сподели с приятели:
|