Спешна помощ Реферат
Изтегляне 97 Kb.
|
Свързани:
pediatriia -kratka
- Навигация на страницата:
- Изкуствено дишане с ръчни способи
- Изкуствено дишане уста в уста и уста в нос
- Задушаване и обесване
- Удар от електрически ток
|
Спешна помощ Реферат Спешната помощ може да се потърси при много случаи в, които гражданите на република България изпитват дискомфорт от своето физическо и/или психично състояние в даден момент. Това най-често става чрез набиране на спешен номер 150 или вече новият номер са спешни повиквания 112, които обаче не покрива за съжаниетие все още цялата страна. Много тежки с непоправим и възватим край са големите инфаркти задавянията обесване удошаване с предмет удавяне изгаряния над 50% от тялото. В много случаи пристигането на медиценски екип на мястото на събитието не е гаранция за решаването на дадения проблем. Много от инфарктите и инсултите за съжаление са с фатален за пациета край. Бълзата реакция и адекватната намеса на екипа отзовал се на мястото в 90% от случаите дават полужителен резултат за нуждаещия се от болнична помощ. Има и случаи на обаждания на телефон 150 или 112 които са фалшиви и тогава екипа се отзовава на несъществуващ инцидент и губи възможността да помогне в този момент на наистина нуждаещ се от екипа гражданин. Оказване на спешна помощ на пострадал се извършва като: Изкуствено дишане с ръчни способи Известни са твърде много способи за провеждане на изкуствено дишане но повечето от тях не водят до желания резултат и изискват големи физически усилия от даващия първа помощ. Поради това те отстъпват по ефективност на изкуственото дишане чрез вдухване на въздух. Като по-резултатни се считат ръчните способи, съдадени от Нилсен и от Силвестър. Метод на Нилсен. Пострадалият се поставя легнал по корем като ръцете му са поставени така, че главата му, обърната настрана, лежи върху китките. Даващият първа помощ застава в клекнало положение срещу главата на пострадалия. Вдишването се извършва, като се хващат двете ръце на пострадалия за лактите и енергично се повдигат нагоре, докато горната част на гръдния кош се отдели от земята. Издишването става, като манипулаторът отпуска ръцете на пострадалия, поставя ръцете си на гърба му и упражнява силен тласъчен натиск. Метод на Силвестър. Пострадалият се поставя легнал по гръб. Вдишването се извършва, като манипулаторьт хваща китките на пострадалия и изтегля двете ръце силно нагоре и навън. След това кръстосва ръцете на пострадалия върху долната половина на гръдния кош и упражнява натиск върху гърдите, реализирайки по този начин акта на издишването. Изкуственото дишане трябва да се съчетава винаги със сърдечен масаж. При оказване на бърза помощ извън болнично заведение се прилага т. нар. външен (непряк) сърдечен масаж. Той се провежда чрез ритмичен натиск 50—60 пъти в минута върху долния край на гръдната кост на пострадалия. При новородени и малки деца това трябва да става с 2 пръста, при по-големи деца — с всички пръсти на ръката, а при юноши, възрастни и старци — с двете длани на ръцете, поставени една върху друга. При упражнения натиск върху долната част на гръдната кост тя се изтегля с 3—4 см назад и притиска сърцето към гръбначния стълб. Благодарение на това притискане се осигурява кръвна циркулация, достатъчна за оросяването с кръв на миокарда и централната нервна система. При много груб и силен натиск може да се получи счупване на гръдната кост или на някое ребро, разкъсване на сърцето, белия или черния дроб. Непрекият сърдечен масаж е противопоказан при наранявания на гръдния кош със счупване на ребра, при нахлуване на въздух в плевралната кухина и при сърдечна тампонада (нахлуване на кръв в околосърцевата торбичка). Посочените методи за изкуствено дишане и сърдечен масаж, макар и не винаги ефективни, често представляват животоспасяващи манипулации. Изкуствено дишане уста в уста и уста в нос Изкуственото дишане по способите уста в уста и уста в нос се базира на факта, че издишваният въздух от даващия първа помощ е сравнително богат на кислород и с невисоко съдържание на въглероден двуокис и въведен в дихателните пътища на пострадалия през носа или устата, може да спаси живота му. При способа уста в уста пострадалият се поставя в легнало положение на гръб. Под плешките се слага нагъната като руло дреха или чаршаф. Главата се извива силно назад, за да се създаде по-добра възможност за проникване на въздуха в дихателните пътища. Оказващият първа помощ кляка от лявата или дясната страна на пострадалия. С палеца и показалеца на едната си ръка хваща носа му и запушва напълно ноздрите. С другата си ръка хваща брадата му и с лек натиск надолу отваря устата. След това даващият първа помощ прави дзе дълбоки вдишвания и прилепвайки плътно устните си към отворената уста на пострадалия, вдухва въздух под налягане. След вдухването освобождава устата и носа и изчаква пострадалият да издиша пасивно въздуха. Добре е издишването да се подпомогне с натиск с ръце върху долната част на гръдния кош. Такова вдухване на въздух през устата, последвано от издишване, трябва да се повтаря ритмично 10—16 пъти в минута. Изкуственото дишане трябва да се повтаря, докато се възстанови напълно дишането на пострадалия или докато се появят послесмъртни петна. Способът уста в уста е неприятен за манипулатора, тъй като се налага да долепи своята уста до устата на пострадалия. За да се избегне прекият допир, вдухването може да се извърши през носна кърпа или през няколко слоя марля, поставена върху устата на пострадалия. Недостатъкът на този метод е, че обикновено се получава нежелано раздуване на стомаха от вдухания въздух. Изкуственото дишанне но способа уста в нос се извършва подобно на способа уста в уста. Даващият първа помощ с едната ръка повдига долната челюст на пострадалия, затваря плътно устата му, поема дълбоко въздух я захваща плътно с устните си носа и околността му и вдухва енергично въздух. След това освобождава както устата, така и носа на пострадалия и с натиск върху долната половина на гръдния кош допринася за издишването. И двата метода са неприложими при наранявания и кръвотечения от устата и носа. Изгаряне Изгаряния се получават при прякото въздействие върху тялото на силно нагрети въздухообразни, течни или твърди тела (горещи пари и газове, горещи течности, нагрети предмети, отоплителни уреди, котлони, печки и пр.). При битови и производствени условия изгаряния могат да се получат и при съприкосновение с химически вещества (сода каустик, сярна, солна, азотна киселина и пр.). Някои видове лъчиста енергия (електрически ток, рентгенови, ултравиолетови, инфрачервени и други лъчи) също могат да предизвикат изгаряния. В зависимост от причинителя на изгарянето, от продължителността на въздействието на топлинния агент, от големината на засегнатата повърхност и от възрастта на пострадалия могат да се получат различни повърхностни или по-дълбоки увреждания. По-обширните изгаряния се отразяват върху целия организъм. По-тежко протичат изгарянията у възрастните хора над 55-годншна възраст и у децата под 10-годишна възраст. Особено тежко протичат изгарянията на окосмената част на главата и лицето, които се причиняват най-често от горещи газове и пари. Местните поражения при изгарянето биват четири степени: I степен изгаряне се характеризира със зачервяване и оток на засегнатия участък от кожата. Тези промени обикновено оздравяват за около една седмица и не оставят белези. Те завършват с олющване на повърхностния кожен слой. II степен изгаряне се характеризира освен със зачервяване и оток и с различно големи мехури, съдържащи бистра течност. III степен изгаряне се подразделя на III А степен (полека) и III Б степен (по-тежка). При III А степен се наблюдава умъртвяване само на част от засегнатата кожа. На някои места се запазват малки кожни участъци с неувредени потни и мастни жлези и космени коренчета. От тези участъци при оздравяването се възстановява целостта на кожата. При III Б степен в засегнатия участък кожата е умъртвена изцяло. IV степен изгаряне е най-тежкото изгаряне. Умъртвени са всички тъкани в дълбочина (например цял крайник). Тези степени рядко се срещат самостоятелно. На някои места изгарянето може да бъде от II, а в съседни участъци от III степен. Понякога (особено в началото) е твърде трудно да се уточни дали се касае за изгаряне от III или от IV степен. Тежките изгаряния често причиняват шоково състояние на организма. Шокът се изявява в началото с т. нар. е р е ктилна фаза — болните са възбудени, говорят много, смеят се, настроението им е повишено, не съзнават тежестта на състоянието си. След това настъпва т. нар. торпидна фаза — тежко общо състояние, унесепост, повръщане, липса на усет за болка, безсъзнание. През третата седмица след изгарянето изгорените тъкани се разпадат и често възниква инфекция на мястото на пораженията. Състоянието на изгорения се влошава, температурата се повишава до 38—39°С. След четвъртата седмица започва периодът на заздравяване и възстановяване. Раните от II и III А степен изгаряния заздравяват. Умъртвените тъкани при изгаряне от III Б и IV степен отпадат. Секрецията от изгорените повърхности намалява, температурата спада, апетитът се възвръща, общото състояние се подобрява. Понякога дори и изгаряния от III и IV степен могат да оздравеят. В тези случаи обаче често се получават големи ръбци и сбръчквания на кожата и подкожните тъкани, които могат да причинят тежка инвалидност. Първата помощ при различните по степен и вид изгаряния е от голямо значение, защото понякога от нея зависи по-нататъшната съдба на пострадалия. При леките изгаряния (обикновено получени от слънчеви лъчи или при облъчване с кварцова лампа), когато има само зачервяване и лек оток, често биват прилагани различни подръчни средства — посипване със сода за хляб, готварска сол, налагане с кисело зеле, квас, намазване с кисело мляко, суроватка, сок от краставица или с различни мехлеми. Трябва да се има предвид, че степента на изгарянето може да бъде определена само от лекар. Поради това подобни посипвания и намазвания на изгорелите повърхности могат да се окажат вредни, тъй като някои от тях могат да увредят още повече обгорената кожа и да променят нейния изглед, което ще попречи на лекаря да прецени точно степента на изгарянето. Освен това при тези манипулации може да се внесе инфекция в обгорените участъци. Най-правилно е изгорената кожна повърхност да се покрие със стерилна марля. Тя може да бъде напоена със спирт или одеколон. По този начин се успокояват болките и раните се предпазват от инфектиране, При липса на спирт или одеколон обгорената кожна повърхност може да се полее с чиста студена вода и след това да се направи стерилна превръзка. Ако по повърхността на обгорената кожа са се образували мехурчета, те не трябва да се пукат, за да не се даде възможност да нахлуе инфекция. В тези случаи обвиването със стерилна марля трябва да стане внимателно и превръзката да не бъде много стегната, за да не се наруши целостта на мехурчетата. Веднага след даването на първа помощ пострадалият трябва да бъде насочен към най-близкото здравно заведение за преценка степента на изгарянето и по-нататъшното лечение. При по-тежки и по-обширни изгаряния е необходимо преди всичко да се запази спокойствие. Обикновено както пострадалият, така и околните изпадат в състояние на силна уплаха. Настъпва объркване, и се предприемат необмислени действия. Това се наблюдава особено при запалване на дрехите. Пострадалият обикновено започва да бяга, при което запаленото облекло започва да гори още по-силно, вследствие на което се получават по-тежки изгаряния. При такива случаи пострадалият трябва бързо да се увие в одеяло, чаршаф, черга, платно и да се облее със студена вода. При изгаряния с пара пострадалият веднага трябва да бъде изнесен от помещението, където е станал инцидентът, за да не вдишва горещата пара, тъй като наред с кожните изгаряния може да се получат и увреждания на дихателните пътища с тежки последствия. При изгаряне с химически вещества пострадалият веднага трябва да се разсъблече, за да се прекрати изгарящото действие на химическото вещество. Изгаряне с химически вещества се получава най-често при контакт на кожата с различни концентрирани киселини и основи. При изгаряния с киселини засегнатият участък на кожата трябва да се промие с 5% разтвор на сода за хляб, а при изгаряне с основни химически вешества (напр. сода каустик) засегнатите места трябва да се промият с 1% разтвор на оцетна киселина. При изгаряния с фосфор се прави промивка на засегнатите части с 5% разтвор на син камък, а след това с 5% разтвор на сода за хляб. Измръзване Измръзването бива общо и местно. Общото измръзване представлява болестен инцидент, конто възниква при военнополеви условия, туристически походи, работа при ниски температури, при падане в студена вода и пр. Продължителното излагане на ниски температури може да се дължи също на напиване, нараняване, епилептичен припадък и мозъчен кръвоизлив, които възпрепятствуват придвижването на човека до топло помещение. Важно значение имат облеклото, силата на вятъра и възможността за движение. В началото измръзналият получава силно треперене, мускулни гърчове, стягане на врата, зачервяване на кожата, ускорена сърдечна дейност, учестено дишане, позиви за често уриниране — организмът се старае да превъзмогне въздействието на ниската температура. По-късно защитните сили на организма отслабват, настъпва отпадналост, вялост на движенията, чувствителността на кожата намалява, рефлексите отслабват. Ако въздействието на студа продължава, настъпват трайни изменения в кръвоносните съдове и умъртвяване на тъканите. Получава се картината на т. нар. бяла смърт, която се изразява в забавена и неритмична сърдечна дейност, силно понижение на кръвното .Спешната помощ при общо измръзване включва прекъсване на вредното въздействие на ниската температура, затопляне на тялото и спешни мерки за възстановяване на засегнатите функции. Пострадалият трябва да се увие в сухи и топли дрехи, да се поставят грейки около тялото и бързо да се пренесе в топло помещение. При възможност е добре болният да бъде поставян няколко пъти по за 10 минути във вана с температура на водата 40—45°С, след което да му се правят фрикции и топли компреси. Препоръчва се поставянето на грейка в сърдечната област. Измръзналият трябва да се настани незабавно в болнично налягане и загуба на съзнанието. Местното измръзване се получава при продължително въздействие на ниска температура върху откритите части на тялото. Освен ниската температура значение имат движението и влажността на въздуха, недобре топлещото и стегнато облекло. Местно измръзване се получава по-лесно при глад, понижено настроение, липса на движение, хиповитаминоза, изнеженост, изтощение, умора, болест, употреба на алкохол. Старците, децата и алкохолиците понасят по-трудно ниските температури. Местното измръзване започва със спазъм на кръвоносните съдове, последван от тяхното разширение, съчетано с пропускливост на серум и възникване на оток в тъканите. Ако действието на студа продължава, кръвоносните съдове се увреждат трайно и се получава запушване на просвета им с последваща некроза на тъканите. Проявите на местното измръзване възникват от няколко часа до една седмица след действието на ниската температура. Местното измръзване преминава през четири степени на развитие: При I степен измръзване се наблюдава бледност, а след това зачервяване, оток, липса на чувствителност и болка в измръзналото място. При II степен измръзване по кожата се появяват мехури, пълни с кръвениста течност. При III степен измръзване признаците се появяват към 6-ия ден и се изразяват в умъртвяване, на меките тъкани. При IV степен измръзване се появява гангрена на поразената част на тялото с умъртвяване и на костта. Спешната долекарска помощ е от важно значение. Тя се състои в отстраняване въздействието на студа, заменяне ла влажното облекло със сухо, поставяне около врата, ушите и бузите вълнени шалове, а на ръцете топли ръкавици. При измръзване от I степен може да се направи лек масаж с ръка. Разтриване със сняг не трябва да се прави поради опасност от нараняване на кожата. Не трябва да се предприема и бързо затопляне на измръзналата част от тялото, тъй като може да се получи умъртвяване на тъканите. Добре е при възможност да се превърже пострадалата част със стерилна марлена превръзка. Болният се транспортира в болнично заведение. Удавяне Обикновено се давят хора, които не могат да плуват добре. Чувствувайки невъзможността да преодолее създаденото критично положение, удавникът изпада в нервно-психична възбуда. Той напряга сили, за да се спаси, извършва безсмислени движения, вика за помощ. Вдишванията в началото са редки и дълбоки. След няколко минути удавникът загубва съзнание, водата нахлува в дихателните пътища и прекъсва притока на кислород към белите дробове, кожата добива синкав цвят, по устните и ноздрите има пяна. Понякога могат да се удавят и добри плувци, които при скокове във вода или при плуване под вода получават внезапни нервнорефлекторни дразнения. В тези случаи възниква шоково състояние — чувство на студ, силна умора, прилошаваме, пристягане в гърдите, корема и крайниците, сърцебиене, главоболие, гадене, понякога повръщане. Плувецът се отпуска, водата нахлува в дробовете и ако не бъде изваден своевременно на брега— настъпва смъртСпешната помощ се провежда след изтеглянето на удавника на сушата. Пострадалият се обръща с главата надолу за освобождаване на дихателните пътища от нахлулата в тях вода. Незабавно се започва изкуствено дишане. Опитите за съживяване трябва да продължат 3 и повече часа. Изпращането на спасения удавник в болница е абсолютно необходимо, тъй като в по-късния период често възникват сърдечни, мозъчни и белодробни усложнения. През времето на даването на първа помощ и при транспортирането към здравното заведение тялото на удавника трябва да се затопля с електрически възглавнички, термофори, шишета с топла вода и др. Задушаване и обесване Задушаването и обесването причиняват смърт само за няколко минути. Смъртта е резултат на преустановен приток на въздух към белия дроб, остро нарушение на мозъчното кръвообращение и механичен натиск и дразнене на блуждаещия нерв. През първите 40—75 секунди възниква задух от невъзможност за вдишване и недостиг на кислород, след което възниква задух, дължащ се на невъзможност за издишване и натрупване на въглероден двуокис в кръвта. След това се получават гърчове, често съпроводени с неволево изхождаме по малка и голяма нужда, изтичане на сперма, а при бременните — аборт. Настъпва загуба на съзнанието поради преустановяване на мозъчното кръвоснабдяване. В някои случаи сърдечната дейност продължава известно време след спиране на дишането, но понякога сърцето рано преустановява своята дейност поради нервнорефлекторни дразнения. Спасените от задушаване или обесване често получават оток на мозъка, белите дробове и ларинкса, пареза на гласните връзки и бронхопневмонии, които по-късно могат да доведат до смърт. До лекарската помощ трябва да бъде незабавна. Най-напред пострадалият се освобождава от задушаващото средство, поставя се в хоризонтално положение върху твърда подложка и се започва веднага изкуствено дишане. Изкуственото дишане и опитите за съживяване трябва да продължат достатъчно дълго време (4—5 часа) и да се преустановят едва тогава, когато болният дойде в съзнание или получи послесмъртни петна. Необходима е незабавна лекарска помощ. Удар от електрически ток Удар от електрически ток може да се получи при пряк допир до електропроводници. Освен това (макар и рядко) удар от електрически ток може да настъпи при поразяване на тялото от мълния. Болестните промени обикновено се дължат на прякото въздействие на електрическия ток върху кожата, мускулите, кръвоносните съдове, сърцето и мозъка. Топлината, получена при преминаването на електрическия ток през кожата, причинява своеобразни изгаряния. Силата и степента на уврежданията при удара от електрически ток зависят, от една страна, от силата, напрежението и времетраенето на въздействието на тока, а, от друга страна, от физическото и нервно-психичното състояние на пострадалия. Под въздействието на електрическия ток се нарушава пропускливостта на кръвоносните съдове, в резултат на което възниква оток на белите дробове, на мозъка и обвивките му, а така също и кръвонапълване и кръвоизливи в някои органи. Смъртта настъпва вследствие внезапно спиране на дишането и сърдечната дейност. При даване на първа долекарска помощ най-напред трябва да се прекъсне действието на електрическия ток върху пострадалия. Това не бива да става с голи ръце. Спасителят трябва да си сложи гумени ръкавици, да обуе (при възможност) гумени обувки или да стъпи на гумено парче, суха дъска, купчина от книги, за да се изолира от допир със земята. Спасителят не трябва да хваща пострадалия за тялото, а за дрехите (ако те са сухи). Електрическият проводник се отстранява от пострадалия със суха здрава дървена пръчка или стъклена бутилка. Пострадалият от електрически ток често е в безсъзнание и без признаци на живот. В първите минути се касае за мнима смърт, която може скоро да премине в истинска. Необходимо е веднага да се започне изкуствено дишане, което трябва да продължи до идването на лекаря. Транспортът към болничното заведение трябва да бъде много внимателен. Отравяне В зависимост от това, по какъв път е постъпила отровата в организма, отравянията биват хранителни и нехранителни. При хранителните отравяния болестният причинител прониква в организма чрез храната. Проявите на заболяването възникват скоро след поемането на храната и се изразяват в стомашно-чревни разстройства. Хранителните отравяния се причиняват най-често от болестотворни микроби, с които е заразена храната. Значително по-рядко като причина за хранителни отравяния са отровите от растителен произход (гъби, бобови растения, покълнали картофи и др.), а още по-рядко — от химическо естество. Изтегляне 97 Kb. Сподели с приятели:
|