Списание „Адвокатски преглед брой 4-5 от 2005 г
I. Професионални свободи и гаранции
Изтегляне 0.55 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- II. Образование, обучение и достъп до професията
- III. Условия и стандарти за упражняване на професията
- V. Професионални сдружения
- I. Професионални свободи и гаранции Фактор 1: Свобода на упражняване на адвокатската професия
- ЗАКЛЮЧЕНИЕ СЪОТНОШЕНИЕ: ПОЛОЖИТЕЛНО
- Фактор 2: Професионален имунитет
- ЗАКЛЮЧЕНИЕ СЪОТНОШЕНИЕ: НЕУТРАЛНО
- Фактор 3: Достъп до клиенти
- Заключение Съотношение: ОТРИЦАТЕЛНО
- “Собственост и право” – месечен дайджест – бр. 2/2005 г. с приложение „Имуществени отношения между съпрузи” – С. Димитрова
- “Пазар и право” – месечен дайджест – бр. 2/2005 г. с приложение „Практиката на Арбитаржния съд при Българската търговско промишлена палата по погасителната давност (1976-2003 г.) – Л. Велинов
I. Професионални свободи и гаранции Фактор 1 Свобода на упражняване на адвокатската професия Положително Фактор 2 Професионален имунитет Неутрално Фактор 3 Достъп до клиенти Отрицателно Фактор 4 Поверителност в отношенията адвокат-клиент Неутрално Фактор 5 Равни процесуални възможности Неутрално Фактор 6 Право на явяване по дела Положително II. Образование, обучение и достъп до професията Фактор 7 Образователни изисквания Положително Фактор 8 Подготовка за упражняване на адвокатската професия Отрицателно Фактор 9 Приемен процес Отрицателно Фактор 10 Лицензиращ орган Положително Фактор 11 Недискриминационен прием Неутрално III. Условия и стандарти за упражняване на професията Фактор 12 Изграждане на независима юридическа практика Положително Фактор 13 Ресурси и възнаграждение Отрицателно Фактор 14 Продължаващо правно обучение Неутрално Фактор 15 Представителство по малцинства и пол Неутрално Фактор 16 Професионална етика и поведение Неутрално Фактор 17 Дисциплинарно производство и санкции Неутрално IV. Правни услуги Фактор 18 Достъп до правни услуги Положително Фактор 19 Правна помощза лица в Отрицателно неравностойно социално положение Фактор 20 Алтернативни способи за разрешаване на спорове Неутрално V. Професионални сдружения Фактор 21 Организационно управление и независимост Положително Фактор 22 Услуги за членовете Неутрално Фактор 23 Програми в обществен интерес и за повишаване на информираността Отрицателно Фактор 24 Роля на сдруженията в правната реформа Неутрално I. Професионални свободи и гаранции Фактор 1: Свобода на упражняване на адвокатската професия Адвокатите са свободни да упражняват професията без да търпят неоснователна намеса, заплахи или санкции, когато действат в съответствие с професионалните стандарти. ЗАКЛЮЧЕНИЕ СЪОТНОШЕНИЕ: ПОЛОЖИТЕЛНО Освен в изолирани, несистемни случаи, които не се оказват представителни или са незначителни, адвокатите могат да упражняват професията свободно, независимо, без неоснователна намеса, заплахи или санкции. Анализ/Правна уредба: От гледна точка на правната уредба адвокатите недвусмислено се ползват с пълното право да упражняват професията без никаква външна намеса. Чл. 134 от Конституцията гласи следното: „(1) Адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се. Тя подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси. (2) Организацията и редът на дейността на адвокатурата се уреждат със закон.” Освен това чл. 2, ал. 1 от Закона за адвокатурата гласи, че упражняването на адвокатската професия „се осъществява в съответствие с принципите на независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка”. В подкрепа на принципа за независимост, чл. 5, ал. 2, т. 1 – 5 от Закона за адвокатурата упоменава, че не може да бъде вписано като адвокат, лице, което: 1. е търговец, управител в търговско дружество и изпълнителен директор на акционерно дружество; 2. е държавен служител; 3. работи по трудово правоотношение, освен ако е преподавател по правни науки във висше училище или научен сътрудник по правни науки в научен институт; 4. е освободено от длъжност съдия, прокурор или следовател при условията на чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията или е дисциплинарно уволнено от длъжност съдия по вписванията, съдия-изпълнител, юрисконсулт и дознател, ако не са изтекли две години от датата на освобождаване от длъжност; 5. е лишено от правоспособност като нотариус - за срока на лишаването. Законът за адвокатурата също постановява, че „пред съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната адвокатът е приравнен със съдията по отношение на дължимото му уважение и му се дължи съдействие като на съдия”, чл. 29, ал. 1. В допълнение, съгласно чл. 31 адвокатът има свободен достъп до книжа и сведения в съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби само въз основа на представяне на адвокатска карта, чл. 31. Книжата на адвоката, кореспонденцията с клиента и други документи са „неприкосновени” и не подлежат на претърсване, а разговорите с клиенти не могат да се подслушват или записват, чл. 33. Адвокатът не може да бъде разпитван в процесуално качество относно разговорите и кореспонденцията си с клиенти, чл. 33, ал. 4 и има право да се среща насаме с лишени от свобода клиенти и да предава и получава документи, чл. 34. Чл. 24, ал. 1, т. 1-3 от Закона за адвокатурата определя, че „упражняването на адвокатската професия” включва консултации и становища по въпроси на правото, изготвяне на всякакви книжа и представителство на доверителите и подзащитните пред органите на съдебната власт, административните органи, както и пред физически и юридически лица, чл. 24, ал. 1. Законът за адвокатурата предвижда също, че адвокатската професия може единствено да се упражнява от регистриран адвокат, практикуващ самостоятелно или в регистрирано адвокатско сдружение, чл. 3, ал. 1. В Закона за адвокатурата се въвеждат и някои общи задължения и стандарти, включително за съвестност, точност и безкористност, чл. 40; ограничения при привличането на клиентите и използването на реклама, чл. 41 и 42; представителство на клиенти единствено в области, в които адвокатът е компетентен, чл. 43, ал. 1; избягване конфликтите на интереси, чл. 43, ал. 2 – 6; неразгласяване на тайни на клиента, чл. 45; заплащане на дължимите вноски към адвокатурата, чл. 49; пазене/връщане на документи на клиента, чл. 47. Адвокатът носи отговорност за вредите, причинени на клиент от виновното неизпълнение на неговите задължения, чл. 51 и трябва да сключи застраховка срещу професионална отговорност в защита на своите клиенти срещу виновно неизпълнение на служебните му задължения, чл. 50. Десет категории деяния, съставляващи дисциплинарни нарушения, са посочени в чл. 132, за които се налагат санкции от порицание до временно лишаване от право да се упражнява адвокатска професия за срок до 5 години, съгласно чл. 133. Дисциплинарните производства се уреждат в чл. 136 – 146. Очевидно в рамките на такива производства е възможно налагането на санкции, които са от значение във връзка с възможността адвокатът да упражнява свободно професията си, но единствено, когато осъществи действие или бездействие в нарушение на установените професионални стандарти. Както бе отбелязано по-горе в „Преглед на правната професия” и „Организациите на представителите на правната професия”, адвокатите са длъжни да членуват в самоуправляващи се адвокатски колегии и се контролират и ръководят от избрани местни и национални адвокатски съвети и дисциплинарни съдилища. ВАдС има правомощието и отговорността да подготви и проведе изпит за адвокати, да приеме етичен кодекс, да изготви програма за ППО и стандарти в тази насока, както и да предприеме редица други действия в подкрепа и за ръководство на адвокатската професия. Местните дисциплинарни съдилища и ВДС разглеждат дела във връзка с твърдения за нарушение от страна на адвокати на техните етични, професионални и други задължения. И съгласно Закона за адвокатурата, и на практика цялата посочена дейност се осъществява в рамките на професията, без участието, влиянието или ръководството на държавни ведомства или служители, или (освен относно някои видове обжалване) на представители на съдебната власт. От практическа гледна точка съвсем малко на брой са съобщенията за случаи на неоснователно въздействие, заплахи или санкции на адвокати. Отговорилите на въпросите посочват, че това изглежда са изолирани случаи, касаещи отделни личности, а не резултат на институционална политика. През октомври 2002 адвокат е задържан за кратко, докато е оказвал защита на свой клиент, и е бил обвинен в нарушение на обществения ред; обвинението е снето, но тя подава жалба, която все още е висяща. Понякога адвокатите се оплакват от липса на уважение и сътрудничество от страна на някои административни служители в съда. В по-наложителни случаи председателят на ВАдС бързо и ефективно се намесва и разрешава възникналия проблем. Наблюдава се изолирано използване на прикрити или косвени заплахи, чиято ефективност може да се окаже в зависимост от икономическото положение и личната почтеност на съответния адвокат. Такива случаи са възможни, когато служебен защитник се назначава от следовател или прокурор по време на досъдебното производство, поради което адвокатът има усещането, че не бива да действа особено усърдно от името на клиента, за да си осигури бъдеща заетост. Възможно е възникването им и когато адвокатът е или желае да попадне в т. нар. „списък на предпочитаните”, за който се твърди, че се води в някои посолства или министерства, които работят в областта на чуждестранните инвестиции в България. Отрицателните примери и обстоятелства, приведени в рамките на настоящия Фактор, не са нито системни, нито разкриват особена значимост. Макар че е необходимо тяхното проследяване и дейни усилия за отстраняването им, в момента въздействието им не е достатъчно да се противопостави на ясно изявените положителни черти, присъстващи в българската система. Фактор 2: Професионален имунитет Адвокатите не биват отъждествявани със своите клиенти или делата на своите клиенти и се ползват с имунитет относно твърденията, отправени добросъвестно от името на клиентите в рамките на производството. ЗАКЛЮЧЕНИЕ СЪОТНОШЕНИЕ: НЕУТРАЛНО Общото мнение на адвокатите е, че на практика подобно отъждествяване не възниква и че de facto имунитет съществува. Независимо от това, отсъстват правни гаранции, че установената положителна практика ще продължи да се прилага. Анализ/Правна уредба: Няма закони, кодекси или други нормативни актове, които да въвеждат забрана за отъждествяване на адвокатите с техните клиенти или делата им, нито пък такива, които да предоставят имунитет на адвокатите за твърденията, които добросъвестно отправят в съда или волеизявленията от името на своите клиенти. Напротив, също както българите по принцип, адвокатите могат да бъдат наказателно преследвани за обида и клевета, включително за разгласяването на „позорящи обстоятелства” или за обвиняване в престъпление без доказателство за истинността на обстоятелствата или обвинението, Наказателен кодекс, обнародван в ДВ 26 (2 април 1968), последно изменен и допълнен в ДВ 26 (30 март 2004) (наричан по-долу „Наказателен кодекс” или „НК”), чл. 145 – 148 и чл. 286. Липсата на ясна уредба на адвокатския имунитет е в нарушение на Принципите на ООН, параграфи 18 и 20, както и на Препоръките на СЕ, Принцип I, параграф 4. Липсата на служебен адвокатски имунитет може да се съпостави с разпоредбите на чл. 70 от Конституцията, който постановява, че „народните представители не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбуждано наказателно преследване освен за тежки престъпления, и то с разрешение на Народното събрание, а когато то не заседава - на председателя на Народното събрание.” Дори тогава (освен ако народният представител е извършил заварено тежко престъпление) се изисква разрешение за задържане от Народното събрание или неговия председател. Що се отнася до съдебната власт, Конституцията също предоставя имунитет, макар същият в определени хипотези да е ограничен. Например съгласно чл. 132, ал. 1 „при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер”. Освен това според чл. 132, ал. 2 в „случаите по ал. 1 срещу съдиите, прокурорите и следователите не може да бъде повдигнато обвинение без разрешение на Висшия съдебен съвет”. И по-нататък съгласно чл. 132, ал. 3 „съдиите, прокурорите и следователите не могат да бъдат задържани освен за тежко престъпление, и то с разрешение на Висшия съдебен съвет”. От друга страна дори адвокатите, които често представляват непопулярни клиенти в опозиция на правителството, са убедени, че не биват отъждествявани с делата на своите клиенти, а повечето адвокати посочват, че имат усещането за практически имунитет относно твърденията, отправени добросъвестно в професионално качество. Никой от интервюираните не съобщава за скорошни случаи на граждански, наказателни или дисциплинарни санкции за подобни твърдения. Все пак липсата на правна уредба на адвокатския имунитет и неотъждествяването са недостатък в България. Без подобна уредба няма гаранция, че установената практика на търпимост във връзка с граждански и наказателни дела ще продължи неограничено във времето. Фактор 3: Достъп до клиенти Адвокатите имат достъп до клиентите си, особено когато са лишени от свобода, и им се осигурява достатъчно време и средства за осъществяването на контакти и подготовка на защитата. Заключение Съотношение: ОТРИЦАТЕЛНО Законите изискват своевременен достъп и срещи насаме, но съчетанието от намиращите се в противоречие с тях подзаконови актове, лошата материално-техническа база и често неоказващите съдействие полицейски служители води до забавяне на достъпа, неподходящи условия за провеждането на срещи и осъществяването на контакти, които не винаги са насаме. Анализ/Правна уредба: Законите в България предвиждат значителни гаранции за правото на адвоката да се среща с клиентите си и да общува с тях насаме. Чл. 34, ал. 1 от Закона за адвокатурата предвижда, че „адвокатът има право да се среща насаме с клиента си, включително когато той е задържан под стража”. По време на такива срещи адвокатът и клиентът могат да предават помежду си документи, които не подлежат на проверка, чл. 34, ал. 2, а разговорите могат да се наблюдават, но не и да се записват, чл. 34, ал. 3. От адвоката единствено се изисква да представи своята карта, издадена от адвокатската колегия, за да получи достъп до клиента си, чл. 34, ал. 4. По сходен начин и чл. 75, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс, обнародван в ДВ 89 (15 ноември 1974, последно изменен и допълнен в ДВ 38 (11 май 2004) (наричан по-долу „Наказателно-процесуален кодекс” или „НПК”) упоменава, че едно от правата на защитника е „да се среща насаме с обвиняемия”, както и че „защитникът има право да присъства на всички действия по разследването”. Освен това чл. 73, ал. 2 задължава органа на досъдебното производство да информира обвиняемия, че има право на защитник и да му даде възможност да се свърже с него преди да извърши каквито и да било действия по разследването. В допълнение Законът за изпълнение на наказанията, обнародван в ДВ 30 (15 април 1969), последно изменен и допълнен в ДВ 70 (10 август 2004) (наричан по-долу „Закон за изпълнение на наказанията” или „ЗИН”) в чл. 132а, ал. 1 осигурява на защитника право на достъп до обвиняемите и подсъдимите. Чл. 132б, ал. 1 също постановява, че „обвиняемите и подсъдимите имат право на среща със своя защитник незабавно след задържането им”. Освен това „по време на срещите със защитника обвиняемите и подсъдимите могат да предават или да получават само писмени материали във връзка с делото, съдържанието на които не подлежи на проверка”. И накрая съгласно чл. 132б, ал. 3 „Разговорите със защитника не могат да бъдат подслушвани или записвани, но срещите им могат да бъдат наблюдавани”. От гледна точка на обвиняемия и подсъдимия чл. 56 от Конституцията гласи, че „всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси”. Освен това всеки има право „в държавните учреждения да се явява и със защитник”. Законът за Министерство на вътрешните работи, обнародван в ДВ 122 (19 декември 1997), последно изменен и допълнен в ДВ 70 (10 август 2004) (наричан по-долу „Закон за МВР”) в чл. 70, ал. 4 изрично постановява, че „от момента на задържането им лицата имат право на адвокатска защита”. За съжаление подзаконовата нормативна уредба (правилници и наредби), която се издава за прилагането на законите, е до известна степен по-ограничителна, както личи от следните примери: • Издаден от Министерството на правосъдието (МП) акт постановява, че срещите между адвокат и клиент „се провеждат в предварително определени дни и в специално обзаведени помещения в присъствието на служител от администрацията”, като по този начин едновременно се ограничават достъпът и възможността за среща насаме, Правилник за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията, обнародван в ДВ 97 (4 декември 1990), последно изменен и допълнен в ДВ 25 (8 март 2002), чл. 36, ал. 1 (наричан по-долу „Правилник на МП за изпълнение на наказанията” или „ППЗИН”). Освен това Правилникът изисква защитникът да представи бележка с неопределено съдържание, издадена от неговия адвокатски съвет. Също така се уточнява, че срещите трябва да са „във връзка с дела”, ограничение, което мо По повод определение № 10188/7.ХІІ.2004 г. на ВАС – 5 чл. състав - Асен Запрянов, адвокат от Пловдив 1. Възприетото от Върховния административен съд - ІІ отделение, становище за едноинстанционно съдебноадминистративно производство по актовете, издадени по чл. 134 ЗУТ и недопустимост на касационно обжалване на повече от половината индивидуални административни актове по устройствените планове бе изразено в известното Определение № 8620/30.ІХ.2003 г. (публ. в „Административно правосъдие”, бр. 5/2003 г., с. 82). Въпреки това окръжните съдилища продължиха да завършват решенията си по горните актове с неизменното изречение „Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщението”. Частни жалби срещу отказа да се разгледа касационната жалба по такова решение се подаваха редовно, а петчленните състави на ВАС, разглеждащи тези жалби (по правило съставени от членове на състави на Второ отделение) оставяха тези жалби без уважение. Изглежда непрекъснатото оспорване на тази практика на ВАС – Второ отделение, е довела до разбирането за необходимостта от публикуване на горецитираното определение на 5 чл. състав на ВАС в неотдавна излязлата книжка от 2004 г., стр. 30), което, по наша преценка, не внася нищо ново, което да ни убеди в правилността на упоменатото твърде спорно Определение от 2003 г. 2. За разлика от очевидно неубедителната позиция на Определение № 8620/2003 г., мотивиращо отказа на касационно обжалване на актовете по чл. 134, ал. 1 и 2 ЗУТ с изменената норма на чл. 136, ал. 1 ЗУТ (всъщност с нищо непроменяща дотогавашната концепция за актовете по чл. 134 ЗУТ) Определение № 10188/7.ХІІ.2004 г. на ВАС-5 чл. състав изтъква като решаващ аргумент за изключване на горното касационно обжалване разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 3 ЗУТ (разпоредба, неизменна със ЗИДЗУТ – ДВ, бр. 65/2003 г. – съществувала дотогава като единствена алинея на чл. 132): „Чл. 132 1) Предишен текст на чл. 132 – ДВ, бр. 65/2003 г., Решенията и заповедите за одобряване на устройствените планове по този закон влизат в сила: 1.......; 2......; 3. От датата на потвърждаването им от компетентния съд, чието решение е окончателно. 2) Нова – ДВ, бр. 65/2003 г.,(......... „Цитираното Определение на ВАС – 5 чл. състав, приема, че „ .....Предикатът (б.м. – смисловото съдържание) „окончателност” се отнася до решението на съда, компетентен да се произнесе по жалбата срещу плана. Това, съгласно чл. 215, ал. 1, изр. второ, е Окръжния съд ....” И по-нататък: „...Да се приеме поддържаното от частния жалбоподател, че последните (б. м. – решенията, с които жалбата е отхвърлена, така и тези, с които планът е отменен) подлежат на касационно обжалване, е възможно само ако предикатът „окончателност” се тълкува „амбивалентно” (б.м. – двупосочно) – веднъж като придаващ окончателност на решението на Окръжния съд, с което планът е потвърден (б.м. – или отменен), и втори път – като предаващ окончателност на касационното решение, с което е отменено отменяващото плана първоинстанционно решение ....Изричното посочване на компетентния съд сочи, че целта на закона всъщност е друга ....” Дали в действителност „целта на закона всъщност е друга”? Не се ли касае до твърде опростенческо разбиране на израза „компетентния съд”, не е ли всъщност препращане към институцията „Административен съд”, а именно – двете инстанции на този съд (Окръжен и Върховен)? Не се ли уточнява всъщност с израза „компетентния съд” именно Административния съд, не се ли прави разграничение между него като институция със специфични функции и съда, разглеждащ искови претенции, компетентен по други въпроси? Известно е, че в съдебно-административни производства не се решават въпроси за собственост – те трябва да бъдат решени или предварително, или в отделно производство на общо основание. Атговорът на въпроса за „целта на закона”, по наша преценка, може да бъде само в смисъл, че под израза „компетентния съд” следва да се разбира Административния съд в двете му инстанции (окръжен и ВАС). При общоизвестния факт на значителен брой индивидуални административни актове по изменение на влезли в сила устройствени планове (на практика – повече от половината актове по устройствените планове), целящи оптимизиране на тези планове, нищо не оправдава горното казуизтично тълкуване на чл. 132, ал. 1, т. 3 ЗУТ и следващия от това отказ от правосъдие. Още повече в ЗУТ липсват разпоредби, изключващи касационното обжалване на решенията на окръжните съдилища, постановени по обжалване на индивидуални административни актове. Чл. 37, ал. 1 ЗВАС, на който се позовава цитираното Определение на ВАС – 5 чл. състав, не намира приложение за актовете по ЗУТ. Това е така, защото чл. 213 ЗУТ предвижда осъществяване на съдебен контрол върху законосъобразността на административните актове по устройството на територията при условията и по реда на този закон, т.е. ЗУТ, който не съдържа разпоредби, изключващи касационното обжалване на упоменатите актове, а само по въпроси, които не са уредени от ЗУТ, препраща към ЗАП и ЗВАС. Само по себе си разбира се, въпреки новаторските си насоки, ЗУТ не може да се счита за съвършен и че не се нуждае от усъвършенствуване. Не би могло обаче да се счита като негово усъвършенствуване практиката по горните определения. В правните списания Представляват интерес следните статии от последните книжки на юридическите списания: - Сп. “Собственост и право” – месечен дайджест – бр. 2/2005 г. с приложение „Имуществени отношения между съпрузи” – С. Димитрова: „Правен режим на бъдещите вещи” – С. Ставру; „Съдебна практика по приложението на чл. 431, ал. 2 ГПК във връзка с отмяната на издадени констативни нотариални актове” - А. Георгиев; „Принудително събиране на суми за разходите на блока” – Р. Иванчева; „Реклами върху фасадата се плащат на живеещите в блока” - И. Спасова; „Обезщетяване на собствениците на земеделски земи, включени в активите на държавни или общински търговски дружества” - С. Куртева; „Спор за материално право по смисъла на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ” - А. Адамова; „Строи ли се върху земеделска земя” – К. Каменов; „Приемането на наследството по опис като способ за защита на интересите на наследниците срещу действия на наследодателя им, предприети чрез пълномощник” - М. Павлова; „Правото на заместване при наследяване ¬ чл. 10, ал. 2 ЗН” – Б. Кръстева; „Съпружеска общност” - Г. Добрев; „Наследствените права не се доказват лесно” – И. Цицелков; „Статутът на проектанта в инвестиционния процес” - Б. Кишкилова; „Особености на въззивното и касационно обжалване на авторско-правните искове” - А. Костов; „Тълкуване на патентните претенции при спор за патентно нарушение” - В. Манева; „Приватизация на незавършените обекти на строителството, невключени в имуществото на общински търговски дружества” - Г. Хорозов; „Имуществени отношения между съпрузи” - С. Димитрова. бр. 3/2005 г.: „Промени в режима на придобиване на земя от чужденци” – А. Георгиев; „Сделки с бъдещи вещи” – С. Ставру; „Обезщетение о обжалване на принудително отчуждаване по Закона за държавната собственост” – Н. Ангелова; „Продажба на таванско помещение” – И. Цицелков; „Договорът за наем се удължава, ако собственикът не възрази” – И. Сотиров; „Решение № 1920 от 3 декември 2004 г. по гр.д. № 819/2003, ІV г.о. на ВКС”; „Решение № 2463 от 19 декември 2005 г. по гр.д. № 613/2002, ІV г.о. на ВКС”; „Възможно ли е все още да се възстанови земеделска земя” – М. Павлова; „Кой може да бъде арендатор” – И. Стоилов; „За пирлагането на чл. 8, ал. 3 от Закона за наследството” – Цв. Петкова; „Новооткрито наследство по смисъла на чл. 91а ЗН” – Б. Кръстева, М. Попова; „Решение № 144 от 24 февруари 2004 г. по гр.д. № 621/2003, І г.о. на ВКС”; „Решение № 62 от 5 март 2004 г. по гр.д. № 663/2003, І г.о. на ВКС”; „Договорът за проектантски услуги” – Б. Кишкилова; „Излъчване, предаване и препредаване на произведения, защитени по ЗАПСП” – М. Палаурова; „Практически аспекти и защита при недобросъвестно заявяване на марки” – Н. Дунчев; „Сключване на концесионен договор по Закона за концесиите” – Я. Ковачев. - Сп. “Пазар и право” – месечен дайджест – бр. 2/2005 г. с приложение „Практиката на Арбитаржния съд при Българската търговско промишлена палата по погасителната давност (1976-2003 г.) – Л. Велинов: „Промените в нормативния режим на изключването на съдружник от дружество с ограничена отговорност” – Г. Стефанов; Решение № 612 от 05.12.2004 г. на ВКС – ТК; „Участие на поръчителя като страна в арбитражния процес” – С. Стайков; „Отстраняване на оферта поради необосновано ниска цена” – М. Марков; Решение № 987 от 26.11.2004 г. на ВКС – ТК; Решение № 629 от 16.12.2004 г. на ВКС – ТК; „За вземането от трудово правоотношение в производството по несъстоятелност” - Л. Илиева; Определение № 788 от 20.12. 2004 г. на ВКС – ТК; „Свободно използване на компютърни програми по режима на Общия публичен лиценз” – Н. Кискинов; „Практика на Комисията за финансов надзор”; „Права и задължения на притежателите и преработвателите на стари автомобили” – Т. Костова; „Програма на ЕС за подкрепа на дейностите за защита на потребителите” - Е. Алексиев; „Защита на храни с географски означения и с традиционно-специфичен характер в ЕС” – Л. Хъмчева; „Нелоялна конкуренция чрез увреждане доброто име на конкурента” – М. Коджабашев; „Достъпен ли е европейският пазар за българските електротехнически изделия” – О. Манафова. Изтегляне 0.55 Mb. Сподели с приятели:
|