Списание „Адвокатски преглед брой 8 от 2004 г

Равенството на страните в процеса изисква и необжалвалата страна да разполага с всички допустими средства, за да се противопостави на резултатите от процесуалното поведение на касатора, включително да може да представя доказателства за новооткрити обстоятелства.

5. Съгласно чл. 218и, ал. 2 ГПК при разглеждане на делото при повторно касационно обжалване се допускат доказателства за новооткрити обстоятелства след повторното разглеждане на делото от въззивния съд и за проверка на събраните доказателства при това разглеждане. За разлика от аналогичния текст на чл. 218з, ал. 3 ГПК не се предвижда допускане на доказателства за новонастъпили обстоятелства. Изключването на последните при разглеждането на делото по същество от ВКС при повторно касационно обжалване създава спор в практиката по приложението на чл. 218и, ал. 2 ГПК. Според едното становище процесуалният закон се тълкува стриктно и щом като законодателят не е предвидил изрично допускането и на тази категория доказателства, това не може да бъде сторено по аналогия на чл. 218з, ал. 3 ГПК. Това се аргументира и с различието между въззивно и касационно производство като за решаващата дейност на въззивния съд за разлика от контролната на ВКС се прилага чл. 188, ал. 3 ГПК по силата на препращащата разпоредба на чл. 211 ГПК. Според другото разбиране приложимостта на разпоредбата на чл. 188, ал. 3 ГПК е възможна докато производството по делото е висящо и по него могат да се допускат доказателства.

Общото събрание на ГК и ТК на ВКС намира за правилно второто становище. При положение, че при повторното касационно обжалване е възможно производството пред ВКС да се развие като двуфазно-контролноотменително и по същество и по второто да се допускат и събират нови доказателства, следва да се приеме, че са допустими такива и за новонастъпили след повторното въззивно разглеждане на делото обстоятелства. С тяхното съобразяване от ВКС поради формираната сила на пресъдено нещо ще се преклудира възможността заинтересованата страна да ги ползва като предяви нов иск, което противоречи на принципа на процесуалната дисциплина, който обосновава съществуването на разпоредбата на чл. 188, ал. 3 ГПК.

6. Проблемът, който мотивира питането по този въпрос се свързва с разпоредбата на чл. 218и, ал. 2 ГПК. Тълкувателните разрешения на т. 6 и т. 9 на ТР № 1/2000 г. визират ограничено използване за първи път на защитни средства от страните поради второинстанционния характер на въззивното производство – възражение за придобивна и погасителна давност, материалноправното възражение за прихващане, възражение за право на задържане за подобрения, извършени от добросъвестен владелец в чужд имот, възражение за задържане на престация до изпълнение на насрещна, между които съществува връзка на конекситет, оспорване истинността на документ по чл. 154 ГПК, изменение на иска относно размера и вида на търсената защита. Пред въззивния съд не могат да се предявяват нови искове или да се изменя предявения по страни, основание или предмет на петитума му, нито да се предявява инцидентен установителен иск за установяване съществуването на правоотношение, преюдициално на спора, иск на главно встъпила страна, която претендира самостоятелни права върху предмета на спора срещу другите две страни, привличане на трето лице-помагач, тъй като би се стигнало до едноинстанционно разглеждане на делото.

Изтъкнатото съображение за изключване на определени процесуални действия са важими в още по-голяма степен за ВКС, когато действа по реда на чл. 218и, ал. 2 ГПК като решаващ по същество съд. Това съображение се отнася и към тези действия, които според т. 6 и т. 9 от ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС могат да се извършат за първи път пред въззивния съд с оглед характеристиката им на несамостоятелни и чисто отбранителни защитни средства, но пред касационната инстанция, ако бъдат предявени, когато е бил даден ход за разглеждане на делото по същество пред нея, би била изключена възможността да бъдат проконтролирани поради изчерпване на процесуалния ред за контрол. Като основен аргумент в подкрепа на това разбиране следва да се изтъкне различието между характеристиките на въззивната и касационната инстанция – първата като съд по същество, а втората – като контролен съд, дори и в хипотезата на чл. 218и, ал. 2 ГПК. Касационното производство е лимитирано от рамките на материалноправния спор, определени пред инстанцията по същество и от въведените с касационната жалба оплаквания за неправилност на въззивното решение – чл. 218ж, ал. 1, изр. 1 ГПК, като ВКС може да отмени изцяло или частично обжалваното решение само с оглед заявените касационни основания. Оплакванията, които са били игнорирани като неоснователни, както и незаявените такива се преклудират и не могат да бъдат предявени при повторното касационно обжалване. По аргумент на по-силното основание не могат да се ползват за първи път пред ВКС защитни средства, които не са предявени пред инстанцията по същество и съответно не са могли да бъдат предмет на контрол по реда на касационното обжалване. Представянето на нови доказателства пред ВКС по реда на чл. 218и, ал. 2 ГПК визират твърдени, но неустановени от заинтересованата страна пред инстанцията по същество юридически или доказателствени факти поради погрешното недопускане от въззивния съд на допустими и относими доказателства или поради обективната невъзможност да бъдат представени в тази фаза на процеса. Поради това при разглеждане спора по същество по реда на чл. 218и, ал. 2 ГПК пред ВКС не може да се извършват за първи път от страните процесуални действия, които са допустими според т. 6 и т. 9 от ТР № 1/2000 г. относно въззивното производство с изключение на оспорването истинността на документ по чл. 154 ГПК, като реплика срещу представените нови доказателства в тази фаза на производството – вж. т. 4 от тълкувателното решение.

7. С т. 4 от ТР № 1/2001 на ОСГК на ВКС се прие, че когато за първи път се констатира нередовността на исковата молба пред въззивния съд, той я оставя без движение с указание на ищеца да я отстрани, като при неизпълнение първоинстанционното решение се обезсилва и производството по делото прекратява. По същия начин процедира и ВКС, освен в хипотезата на чл. 98, ал. 1, б. „г” и б. „д” ГПК, при което решението на въззивния съд се обезсилва, като делото се връща на този съд за уточняване основанието или петитума на иска. С цитираната постановка на ТР № 1/2001 г. не е даден отговор на въпроса за характера на акта, с който се произнася въззивния съд, респ. ВКС, когато пред тях са констатирани недостатъци на исковата молба и същите в дадения срок не са отстранени.

Според чл. 100, ал. 2 ГПК, когато първоинстанционният съд констатира, че ищецът в дадения му срок не е отстранил нередовността на исковата молба.той постановява нейното връщане, т. е. актът му е определение за прекратяване на производството. Когато тази констатация се направи от въззивния съд, той освен прекратяване на производството, обезсилва и решението на първата инстанция, като постановено по ненадлежно предявен иск. По същият начин процедира и ВКС извън случаите на чл. 98, б. „г” и б. „д” ГПК, като обезсилва решенията на долу стоящите инстанции. Актът, с който се констатира нередовността на исковата молба е решение, защото засяга решенията

на долу стоящите инстанции и не се изчерпва с прекратяване на производството. Недопустимостта е порок на обжалваното решение, който и без да е заявен изрично във въззивната или касационната жалба, може да бъде констатиран служебно от въззивния съд, респ. ВКС, т. е. произнасянето на контролния съд е по основателността на подадената жалба, поради което актът му по допустимостта на производството ще бъде решение, а не определение. Това налага насрочване на делото в открито заседание, с призоваване на страните, след като в дадения от въззивния съд, респ. ВКС срок, нередовността на исковата молба не е била отстранена, за произнасяне на решение за обезсилване на това на долу стоящите инстанции.

8. Според т. 8 от ТР № 1/2001 на ОСГК, ВКС не може да постанови спиране на производството по чл. 182,б. „г” и б. „д” ГПК. Това тълкувателно разрешение бе аргументирано с характеристиката на касационната инстанция на контролен, а не по същество съд, който не може да съобрази при постановяване на решението си по обусловеното дело, нови фактически обстоятелства, каквито представляват установените с решението или присъдата по обуславящото дело. С промяната в уредбата на касационното производство тази постановка запазва своето значение, когато касационната инстанция действа като контролноотменителен съд, който не събира и обсъжда доказателства, като тя следва да се коригира относно решаващата фаза на това производство. Когато новооткритите обстоятелства следва да се установяват по надлежния ред – с установително или осъдително съдебно решение или присъда влезли в сила, тези съдебни актове ще представляват доказателства за тях и при висящност на производството по тяхното установяване, касационното производство по чл. 218и, ал. 2 ГПК ще следва да се спре съгласно чл. 182, б. „г” и б. „д” ГПК, за да се спести евентуална бъдеща отмяна по реда на чл. 231, б. „а”, „б” или б. „в” ГПК на решението по същество, постановено от ВКС, като бъдат представени в тази фаза на процеса. Поради това постановката на т. 8 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВК следва да се коригира в смисъл, че спиране на касационното производство на посочените две основания е възможно когато ВКС е дал ход за разглеждане по същество на обусловеното дело при условията на чл. 218и, ал. 2 ГПК с оглед зачитане задължителната сила на влезлите в сила решение, респ. присъда на наказателен съд, по обуславящото дело, които имат значение на доказателства за новооткрити обстоятелства.

По изложените съображения Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на Върховния касационен съд

Р Е Ш И:

1. Ограничението за необзжалваемост по касационен ред на въззивните решения на окръжните и апелативните съдилища по искове за парични вземания под определен размер съгласно чл. 218а, б. „а” и б. „б” ГПК се отнася до всички въззивни решения, които имат за предмет парични вземания с цена на иска под определения размер независимо от това с какъв иск е заявен този предмет – осъдителен или установителен. Това се отнася и за въззивните решения по исковете по чл. 252, 254 и 255 ГПК.

2. Обстоятелства, които налагат отклонение от реда на призоваване на страните, предвиден в чл. 218д, изр. 1 ГПК са нередовното призоваване за датата на заседанието на ВКС, определена за разглеждане на делото чрез обнародване в Държавен вестник, както и причини, които въпреки редовното призоваване чрез този способ са предизвикали ново насрочване на делото за друга дата. В този случай призоваването става по общия ред на чл. 41 и сл. ГПК, а не чрез обнародване в Държавен вестник. Ако това отклонение от реда на чл. 218д, изр. 1 ГПК не е съобразено, то представлява основание за отмяна на постановеното от ВКС решение по реда на чл. 231 б. „е” ГПК.

3. ВКС разглежда делото по същество при първо касационно обжалване – чл. 218зк, ал. 1 ГПК при наличието на основание за отмяна на въззивното решение, изразяващо се в нарушение на материалния закон или необоснованост. При повторно касационно обжалване на въззивно решение, ВКС разглежда делото по същество, при констатиране на всеки от посочените в чл. 218б, ал. 1,б. „в” ГПК пороци.

При отмяна на въззивното решение поради нарушение на материалния закон или необоснованост ВКС с един акт го отменя и постановява ново решение по съществото на спора като прави собствени фактически и правни изводи по него. Двете фази на производството – контролотменителна и решаваща, се развиват в едно заседание, което приключва с едно решение. ВКС отменя само въззивното решение, независимо от това дали то отменя изцяло или частично, респ. оставя в сила решението на първоинстанционния съд.

Необосноваността е самостоятелно отменително основание. При наличието на този порок ВКС не само отменя решението на въззивния съд с оглед констатирането на грешки при формиране на вътрешното убеждение на този съд в резултат на неспазване правилата на формалната логика, опита и научното знание, но и прави собствени фактически изводи като сам прилага тези правила към установените факти. Той замества вътрешното убеждение на въззивния съд със собственото си вътрешно убеждение като решава спора, без да връща делото за ново разглеждане.

Обявява за изгубила сила т. 12 от ТР № 1/2001 а. на ОСГК на ВКС.

При отмяна на решението при повторно касационно обжалване ВКС процедира както при отмяна поради нарушение на материалния закон или необоснованост, така и когато е отменил въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, ако това нарушение може да се отстрани във фазата на проверката на обжалването решение – с провеждане на едно заседание и постановяване на един съдебен акт, касационната инстанция ще отмени обжалваното решение и ще реши делото по същество.

Когато процесуалното нарушение се е изразило в недопускане или несъбиране на допустими и относими доказателства, както и такива за проверка на събраните от въззивния съд при повторното разглеждане на делото – чл. 218и, ал. 2 ГПК, двете фази на производството – контролноотменителна и по същество следва да се проведат в две отделни заседания, всяко от тях приключващо със самостоятелно решение – отменително и по съществото на спора. В този случай без провеждане на отделно заседание, с отменителното си решение ВКС ще допусне тези доказателства и ще насрочи делото за заседанието по същество за тяхното събиране.

4. Непълнотата на доказателствата, дори когато е резултат на обективна невъзможност на заинтересованата страна да попълни делото с доказателствен материал, не е касационно основание, поради което тя не може да иска отмяна на въззивното решение като се позовава на доказателства за новооткрити обстоятелства. Такива може да се представят както от касатора, така и от ответника само след даване ход на делото за разглеждане по същество в отделно заседание при условията на чл. 218и, ал. 2 ГПК. В тази хипотеза може да се допускат доказателства за проверка на събраните от въззивния съд при повторното разглеждане на делото – експертиза, оглед и освидетелствуване.

Доказателствата за новооткритите обстоятелства могат да бъдат писмени и гласни. Те трябва да са от съществено значение за изхода на делото и страната да не е могла да узнае за тях или да се снабди, за да ги представи до приключване на устните състезания във въззивния съд при повторното разглеждане на делото, въпреки положената дължима грижа в тази насока.

Срещу тяхното допускане и събиране противната страна може да прави оспорвания и да сочи нови доказателства без ограничението на чл. 218и, ал. 2 ГПК.

5. Допустимо е събиране на доказателства за ново възникнали обстоятелства при разглеждане на делото по същество от ВКС по реда на чл. 218и, ал. 2 ГПК.

6. Не са допустими процесуални действия на страните, които те правят за първи път пред касационната инстанция при разглеждане спора по същество по реда на чл. 218и, ал. 2 ГПК визирани в т. 6 и т. 9 от ТР № 1/2000 8. на ОСГК с изключение на оспорването истинността на документ по чл. 154 ГПК.

7. Когато пред въззивния съд, респ. пред ВКС, са констатирани нередовности на исковата молба и същите не са били отстранени в дадения срок, съдът се произнася с решение в открито заседание с призоваване на страните,като обезсилва решението на долу стоящите инстанции и прекратява производството.

8. Отклонява предложението на Председателя на ВКС по т. 8 от ТР № 2/2004 г.

9. ВКС спира производството по делото на основание чл. 182 б. „а” и б. „д” ГПК, когато то е обусловено от друго производство с преюдициално значение след като е дал ход на разглеждане на делото по същество по реда на чл. 218и, ал. 2 ГПК.

Постановката на т. 8 от ТР № 1/2001 на ОСГК запазва значението си за контролната фаза на касационното производство.

Пострадало физическо лице не може да има и от престъплението по чл. 290, ал. 1 НК, което е насочено против правосъдието и засяга обществените отношения, свързани с правораздаването.

Конституирането на частен обвинител в нарушение на чл. 52 НПК накърнява правото на защита на подсъдимия, тъй като влошава положението му.

Когато във въззивната жалба са направени конкретни и обосновани възражения, въззивният съд е длъжен да даде и конкретни отговори, а ако това не е сторено, съществено се накърнява процесуалното право на обвиняемия да узнае съображенията на съда.

Отегчаващи отговорността обстоятелства не могат да се извличат от процесуалното поведение на подсъдимия. Начинът, по който той упражнява правото си на защита, не може да се преценява в негова вреда. Недопустимо е да се приеме като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелството, че той не съдейства за разкриване на обективната истина, не съжалява за извършеното и не се разкайва.

Чл. 54 НК

Чл. 55 НК

Чл. 51 НПК

Чл. 52 НПК

Чл. 60 НПК

Чл. 337, ал. 2 НПК

Чл. 352, ал. 1, т. 1 НПК

Чл. 352, ал. 1, т. 3 НПК

Решение № 389/6.07.2004 г. по н. д. № 1033/2003 г. на ВКС, ІІ н. о.

Докладчик председателят на отделение Савка Стоянова

2. С изменението на чл. 218в НК с Д. в., бр. 92/27.09.2002 г. наказателното преследване за престъпления по чл. 216, ал. 1 НК се възбужда по тъжба на пострадалия. След промяната в реда за предявяването на обвинението прокурорът няма правомощие да поддържа това обвинение.

Нарушението на чл. 218в НК е от вида на тези, за които касационната инстанция следи служебно.

Чл. 216, ал. 1 НК

Чл. 218в НК

Чл. 350, ал. 1 НПК

Чл. 357, ал. 1, т. 2 НПК

Решение № 214/2.07.2004 г. по н. д. № 816/2003 г. на ВКС, ІІ н. о.

Докладчик съдията Лиляна Методиева
Върховен административен съд
1. Актовете на Националната агенция за оценяване и акредитация към МС подлежат на обжалване пред ВАС.

Контролът на държавата върху всички видове и степени училища не може да излиза извън установените със специална законова уредба изисквания. Наименованието на новосъздаваното Висше училище или университет зависи от волята на неговите учредители. Структурата на висшето училище може да бъде различна от определената в ЗВО, ако не нарушава академичните свободи. Не е задължително висшето училище или университет да ползват собствена материална база.

Неустановени в процеса доводи твърдения на страните не могат да бъдат предмет на съдебен контрол, колкото и авторитетни да са те.

Чл. 23 КРБ

Чл. 53 КРБ

Чл. 5, ал. 1 ЗВАС

Чл. 11 ЗВАС

Чл. 14, ал. 2, т. 5 ЗАП

Чл. 11, ал. 1 ЗВО

Чл. 15, ал. 1 ЗВО

Чл. 17, ал. 2 ЗВО

Чл. 17, ал. 3 ЗВО

Чл. 26, ал. 1 ЗВО

Чл. 29 ЗВО

Чл. 30 ЗВО

Чл. 188, ал. 1 ГПК

Решение № 4829/ 27.05.2004 г. по а.д. 6660/03 г. на ВАС, Петчленен състав

Докладчик съдията Захаринка Тодорова

Чл. 36, т. 3 ЗДДС

Чл. 99 ЗЗД

Чл. 100 ЗЗД

Чл. 1, т. 7 ТЗ

§ 1, т. 25 ДР ЗОДФЛ

§ 1, т. 24 ДР ЗКПО

Решение № 5059/03г. по а.д. 59/04 г. на ВАС, І о.

Докладчик съдията Румяна Папазова
3. Актът на ректора за отстраняване на студент от университет е индивидуален административен акт. Вътрешните правила за учебна дейност в университет могат да уреждат основания за отстраняване на студенти от този университет, защото са вътрешнонормативен акт. Актовете, от които не настъпват промени в статута на студентите не са индивидуални административни актове.

Чл. 37 ЗВО

Чл. 43, ал. 3 от Вътрешните правила за учебна дейност на Русенския университет „Ангел Кънчев”

Решение № 5888/22.06.04 г. по а.д. № 604/04 г. на ВАС, V о.

Докладчик съдията Таня Радкова
4. Срокът по чл. 190 от ГПК е инструктивен. В съдебноадминистративния процес този срок е обвързан с принципа за бързина в административния процес.

Чл. 190 ГПК

Чл. 217а ГПК

Определение по жалба за бавност № 39/03.12.03 г. на и.д. зам-председател на ВАС – съдията Цветанта Табанджова

Чл. 37 ЗВО

Чл. 38 ЗВО

Чл. 23 ЗВАС

Правилник за устройството и дейността на Софийския университет „Свети Климент Охридски”.

Определение № 4332/13.05.04 г. по адм. дело № 2856/04 г.