Списание „Адвокатски преглед брой 8 от 2004 г

Изтегляне 0.67 Mb.

страница	2/4
Дата	13.10.2017
Размер	0.67 Mb.
	#32270

1 2 3 4

Раздел I.
Общи разпоредби
Чл. 1. Размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не може да бъде по-малък от определения в тази наредба минимален размер за съответния вид помощ.
Чл. 2. При липса на писмен договор или в случаите на чл. 36 във връзка с чл. 38 от Закона за адвокатурата следващото се адвокатско възнаграждение се определя от съда или от органите на досъдебното производство съгласно наредбата.
Чл. 3. Когато се постигне доброволно уреждане на спора или делото приключи със спогодба, помирение или споразумение, внесеното възнаграждение не се връща.
Чл. 4. Когато клиентът се откаже без основателни причини от сключения договор, внесеното от него възнаграждение не се връща.
Чл. 5. Адвокатите могат да оказват безплатна правна помощ на:
1. материално затруднени лица;
2. лица, които имат право на издръжка;
3. близки и роднини, както и на юристи.
Раздел II.
Възнаграждения за съвет, справки, изготвяне на книжа и договори
Чл. 6. Възнагражденията за съвет, справка, изготвяне на книжа и договори са следните:
1. за устен съвет и справка в съдебни и административни места и др. - 10 лв.;
2. за писмена консултация - 20 лв.;
3. за проучване на дело с даване на мнение по него - 30 лв.;
4. за тъжби до прокуратурата и полицията - 20 лв.;
5. за нотариални покани, за молба за приемане или отказ от наследство, за изготвяне на книжа за нотариално вписване, за молба за опрощаване на дължими суми и за други молби - 20 лв.;
6. за молба за отказ или възстановяване на българско гражданство - 100 лв.;
7. за съставяне на завещание - 50 лв.;
8. за съставяне на: писмен договор, нотариални актове за собственост, продажба, замяна, дарение, ипотека, суперфиция и сервитути, извънсъдебна спогодба, както и за извършване и съставяне на акт по обстоятелствена проверка на база цената на съответния договор или акт:
а) при интерес до 100 лв. - 15 лв.;
б) при интерес от 100 до 1000 лв. - 15 лв. + 1,5 на сто за горницата над 100 лв.;
в) при интерес от 1000 до 10 000 лв. - 28,50 лв. + 1 на сто за горницата над 1000 лв.;
г) при интерес от 10 000 до 50 000 лв. - 118,50 лв. + 0,5 на сто за горницата над 10 000 лв.;
д) при интерес от 50 000 до 100 000 лв. - 318,50 лв. + 0,2 на сто за горницата над 50 000 лв.;
е) при интерес над 100 000 лв. - 418 лв. + 0,1 на сто за горницата над 100 000 лв.;
9. за учредяване и регистриране на:
а) едноличен търговец - 50 лв.;
б) събирателно дружество - 70 лв.;
в) командитно дружество - 80 лв.;
г) дружество с ограничена отговорност - 100 лв.;
д) акционерно дружество - 250 лв.;
е) кооперативно сдружение - 100 лв.;
ж) жилищностроителна кооперация - 100 лв.;
з) фондации и сдружения с нестопанска цел - 200 лв.;
10. за изготвяне на книжа за вписване в търговския регистър на съда на промени в случаите по т. 9 - 1/2 от посочените в същата възнаграждения;
11. за текуща правна помощ по договор с юридическо лице или едноличен търговец - 200 лв. месечно, като за явяване по дела на съответното юридическо лице или едноличен търговец на адвоката се дължи отделно възнаграждение.
Раздел III.
Възнаграждения по граждански и административни дела за една инстанция
Чл. 7. (1) За защита по граждански дела възнагражденията са следните:
1. за трудови дела - 50 лв.;
2. за прекратяване на брак - 100 лв.;
3. за бащинство и оспорване на бащинство - 100 лв.;
4. за други неоценяеми искове - 80 лв.;
5. за охранителни производства и производство за обезпечение на доказателства - 100 лв.;
6. на адвоката повереник на ответник по дело за издръжка - 30 лв.
(2) За защита по дела с определен интерес възнагражденията са следните:
1. при интерес до 1000 лв. - 10 %, но не по-малко от 40 лв.;
2. при интерес от 1000 до 5000 лв. - 100 лв. + 6 % за горницата над 1000 лв.;
3. при интерес от 5000 до 10 000 лв. - 340 лв. + 4 % за горницата над 5000 лв.;
4. при интерес над 10 000 лв. - 540 лв. + 2 % за горницата над 10 000 лв.
(3) За защита по дела за несъстоятелност възнаграждението се изчислява на базата на стойността на предявените вземания по методиката на ал. 2, но не по-малко от 200 лв.
(4) За защита по дела за делба възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 200 лв.
(5) За защита по бързи производства, производства по издаване на изпълнителен лист по чл. 237, букви "в" - "з" ГПК и за обезпечаване на бъдещ иск възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми.
(6) В случаите по чл. 126д ГПК първоначално определеното възнаграждение се увеличава до пълния размер по ал. 2 на този член.
Чл. 8. За защита по административни дела възнаграждението се определя съобразно разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2.
Чл. 9. За изготвяне на въззивна или касационна жалба без явяване в съдебно заседание възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8.
Чл. 10. За защита по изпълнително дело възнаграждението е:
1. за образуване на изпълнително дело - 20 лв.;
2. за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2;
3. при защита по изпълнителни дела, които имат за предмет въвод или опразване на недвижим имот - 1/2 от възнагражденията, определени в чл. 7, ал. 2, на база стойността на имота;
4. за извършване на изпълнителни действия извън посочените случаи - 20 лв.
Чл. 11. За съдебни поръчки, за изготвяне на частни жалби, за обжалване на действията на съдия-изпълнителя или на нотариуса възнаграждението е 20 лв., а когато жалбите се разглеждат в открито заседание - 50 лв.
Раздел IV.
Възнаграждения по наказателни и административнонаказателни дела за една инстанция
Чл. 12. Възнаграждението за защита в досъдебното производство е 150 лв., а при извършване на процесуални действия в различни дни - по 30 лв. за всеки ден.
Чл. 13. (1) За защита на подсъдимия, частния обвинител или частния тъжител възнаграждението е:
1. по дела, при които за престъплението се предвижда наказание поправителен труд или глоба - 100 лв.;
2. до 5 години лишаване от свобода - 150 лв.;
3. до 10 години лишаване от свобода - 300 лв.;
4. до 15 години лишаване от свобода - 550 лв.;
5. над 15 години лишаване от свобода - 1000 лв.;
6. доживотен затвор - 1200 лв.;
7. при споразумение, ако адвокатът не е участвал в наказателното производство - 150 лв.;
8. при принудително лечение - 50 лв.;
9. за явяване пред съд по мерки за процесуална принуда, ако адвокатът не е участвал в наказателното производство по пълномощие - 100 лв.;
10. за проучване на дело без участие в наказателното производство - 30 лв.
(2) За защита на гражданския ищец или гражданския ответник - 100 лв.
Чл. 14. Когато съдебното заседание по наказателно дело продължи повече от един ден, допълнителното възнаграждение за всеки следващ ден е по 30 лв.
Чл. 15. За изготвяне на въззивна или касационна жалба без явяване в съдебно заседание възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 13.
Чл. 16. За частни жалби по наказателни дела възнаграждението е 20 лв., а когато жалбите се разглеждат в открито заседание - 50 лв.
Чл. 17. Недопустимо е договаряне на резултативен хонорар по наказателни дела, включително и за граждански иск, предявен в наказателния процес.
Чл. 18. (1) За защита по дела от административнонаказателен характер възнаграждението е 50 лв.
(2) Ако административното наказание е под формата на имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението.
Чл. 19. Предвидените в тази наредба минимални размери на адвокатските възнаграждения се прилагат и в случаите на служебна защита и процесуално представителство на основание чл. 44 от Закона за адвокатурата.
Допълнителни разпоредби
§ 1. За непредвидените в тази наредба случаи възнаграждението се определя по аналогия.
§ 2. В случаите по чл. 64, ал. 4 ГПК присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба.
Заключителни разпоредби
§ 3. Тази наредба е приета с решение на Висшия адвокатски съвет от 9.VII.2004 г. и се издава на основание чл. 121, ал. 1 във връзка с чл. 36 и 38 от Закона за адвокатурата (ДВ, бр. 55 от 2004 г.) и отменя Наредба № 1 от 1999 г. за размера на минималните адвокатски възнаграждения (ДВ, бр. 93 от 1999 г.).

Споразумение за сътрудничество и взаимодействие между Комисията за борба с корупцията в съдебната система и Висшия адвокатски съвет

Днес, 22.06.2004 г. в гр. София, между Комисията за борба с корупцията (КБК)
при Висшия съдебен съвет (ВСС), представлявана от г-н Румен Ненков-председател на КБК и член на Висшия съдебен съвет от една страна и Висшия адвокатски съвет (ВАС), представляван от г-н Траян Марковски -председател на ВАС от друга, при отчитане необходимостта от координация и взаимодействие в борбата с корупционните явления в съдебната власт и при упражняването на адвокатската професия, при зачитане на върховенството на закона и независимостта на съдебната власт и адвокатурата, се сключи следното споразумение за сътрудничество и взаимодействие.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1 Общото ръководство и организацията на сътрудничеството и взаимодействието между Комисията за борба с корупцията при ВСС и Висшия адвокатски съвет се осъществяват от председателя на КБК и председателя на ВАС.
Чл. 2 Оперативното ръководство и организацията на сътрудничеството и взаимодействието между КБК и ВАС се осъществяват от упълномощени от страните по споразумението членове на Комисията за борба с корупцията и Висшия адвокатски съвет.
ДЕЙСТВИЯ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА СЪТРУДНИЧЕСТВОТО И ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО
Чл. 3 Комисията за борба с корупцията и Висшият адвокатски съвет си сътрудничат и
взаимодействат чрез:
1. обмен на информация, свързана с осъществяваната от КБК и ВАС дейност, включително и информация, събрана по реда на съответните дисциплинарни производства при констатиране на корупционно поведение от страна на адвокати, магистрати и съдебни служители.
2. обмен на анализи, оценки и изводи за наличието и актуалното равнище на корупционните явления в съдебната власт и корупционните явления при упражняването на адвокатската професия, както и относно пораждащите ги фактори, с оглед установяване на институционално-правна среда за ефективно овладяване на корупцията.
3. обмен на информация относно постигнатото от КБК и ВАС в областта на борбата с корупцията и внедрените антикорупционни практики, както и относно затрудненията и слабостите при осъществяване на мероприятията в тази връзка.
4. предоставяне на експертна помощ при необходимост от специални знания при изпълнение на функциите на страните по споразумението.
5. организиране на съвместни мероприятия, с цел повишаване капацитета на органите на съдебната власт и адвокатските колегии в страната за предотвратяване и противодействие на корупцията.
ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕЙНОСТТА ПО СЪТРУДНИЧЕСТВОТО И ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО
Чл. 4 (1) Когато Комисията за борба с корупцията бъде сезирана с жалба или сигнал, , които се отнасят до корупционно поведение на адвокат, тя сезира своевременно Висшия адвокатски съвет, който уведомява КБК за резултатите от предприетата проверка по случая.
(2) Когато Висшия адвокатски съвет бъде сезирай с жалба или сигнал, които се отнасят до корупционно поведение на магистрат или съдебен служител, той сезира своевременно Комисията за борба с корупцията, която уведомява ВАС за резултатите от предприетата проверка по случая.
Чл. 5 (1) КБК и ВАС обменят периодично и друга информация, свързана с осъществяваната от тях дейност.
(2) Когато информацията представлява държавна или служебна тайна, сътрудничеството и взаимодействието се осъществяват съгласно съответния закон, регулиращ условията и реда за събиране, съхраняване, използване и разкриване на сведения, съставляващи държавна или служебна тайна.
Чл. 6 (1) КБК и ВАС организират периодични съвместни работни срещи и участват със свои представители в съвместни работни групи за разработване на антикорупционни модели и механизми, приложими както в съдебната власт, така и при осъществяването на адвокатската професия.
(2) КБК уведомява ВАС за предприетите мерки и взетите от Висшия съдебен съвет решения в областта на борбата с корупцията в съдебната власт и осигуряването на условия за спазване на професионалната етика и процесуалната дисциплина от магистрати и съдебни служители.
(3) ВАС уведомява КБК за предприетите мерки и взетите от Висшия адвокатски съвет решения в областта на борбата с корупцията при упражняването на адвокатската професия и осигуряването на условия за спазване на професионалната етика от страна на адвокатите, включително за предотвратяваме разпространението на корупционнй практики в съдебната система чрез реално или мнимо посредничество от недобросъвестни адвокати.
Чл. 7 КБК и ВАС организират съвместно конференции, семинари и други форми за обучение в областта на борбата с корупцията за магистрати, съдебни служители и адвокати.
Чл. 8 КБК и ВАС си сътрудничат при разработването и изпълнението на международни проекти и програми в областта на борбата с корупцията.
Чл. 9 КБК и ВАС предприемат съвместни медийни кампании, свързани с повишаване на обществената нетърпимост към корупцията.
Чл. 10 Страните по настоящото споразумение провеждат периодично, но не по-малко от един път годишно съвместни срещи за анализ на резултатите от сътрудничеството и взаимодействието.
Чл. 11 Изменения в споразумението се правят по взаимно съгласие на страните, изразено в писмена форма.
Чл. 12 Настоящото споразумение влиза в сила от деня на подписването му.

Указание на Висшия адвокатски съвет относно приложението на чл. 23 от Закона за адвокатурата

Съгласно чл. 23, ал. 1 от Закона за адвокатурата (ЗА) адвокатът временно преустановява упражняването на адвокатската професия освен в изброените в разпоредбата случаи и „при повдигане на обвинение”.
Понятието „повдигане на обвинение” следва да се тълкува във връзка с нормата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗА, според която не може да бъде адвокат осъденият като пълнолетен на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер. Тъкмо поради забраната на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗА, чл. 23, ал. 1 ЗА предвижда временно преустановяване на упражняването на адвокатската професия.
Нормата на чл. 23, ал. 1 ЗА следва да се прилага след внасяне на обвинителния акт в съда.
Съгласно чл. 23, ал. 2 ЗА адвокатът е длъжен да заяви обстоятелството за временно преустановяване на упражняването на адвокатската професия в регистъра на адвокатската колегия и в Единния регистър на адвокатите. Съгласно § 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за адвокатурата при заварените случаи заявяването на съответното обстоятелство по чл. 23, ал. 1 ЗА трябва да стане в шестмесечен срок от влизането на ЗА в сила. В останалите случаи заявяването на обстоятелството за вписване трябва да се извърши в разумен срок. Неизпълнението на това задължение съставлява дисциплинарно нарушение.
ЗА не съдържа пречка, ако адвокатът не изпълни задължението си по чл. 23, ал. 2 ЗА, адвокатският съвет да се самосезира за вписване на обстоятелството в регистъра на адвокатската колегия и в Единния регистър на адвокатите в страната.

В Пазарджишкия адвокатски съвет

На 4, 5 и 6 юни 2004 г. в Цигов Чарк, язовир Батак, се състоя по решение на Пазарджишкия адвокатски съвет семинар за квалификация и преквалификация на адвокатите. След информация за организираната във Варна национална работна сонференция на Висшия адвокатски съвет и за взетите там решения и разискване на въпроса за служебната защита и за издигане на авторитета на адвокатурата като институция бяха изнесени лекции от Васил Гоцев, член на Конституционния съд – „Отговорността на държавата за вреди на граждани и съотношението със съда в Страсбург”, от Благовест Пунев, заместник-председател на Върховния касационен съд – „Последните изменения в касационното производство”, и от Марияна Костова, съдия във Върховния касационен съд – „Предявяване на вземанията в производството по несъстоятелност”. Благовест Пунев разясни тълкувателно решение на ОСГК на ВКС № 1/2004 г. за спорните въпроси в производството за съдебна делба.

Една необходима енциклопедия по съдебна медицина - Хари Хараламбиев, адвокат от Пазарджик

Споровете около това дали съдебната медицина е имплицитно свързана с наказателното и процесуално право отдавна не са актуални, тъй като положителният отговор е вън от всякаква условност. Тъкмо правото приобщи усилията на посветилите й се с една цел – съдебната медицина като интердисциплинарна наука всячески да подпомага правораздаването.
Трудно, дори невъзможно без намесата на съдебните медици в редица правни казуси да се отговори на въпросите какъв е характерът и степента на определена телесна повреда и механизма на нейното причиняване, или пък коя е причината за смъртта на пострадал и дали тя е насилствена. Ще добавя и доказването на бащинството.
Наскоро по лавиците на книжарниците за правна литература се появи „Енциклопедичен справочник по съдебна медицина”, който е плод на научните усилия на двама от най-известните съдебни медици в България – проф. Стойчо Раданов и доц. Петко Лисаев.
В изискан стил и с дълбоко познаване на материята авторите са изяснили произхода и значението на съдебно-медицинската терминология, нейните признаци и синдром.
Още в уводната част на колективния труд авторите са отговорили на значимия въпрос нужна ли е съдебната медицина на правото.
В енциклопедията, следвайки духа на своите разсъждения, проф. Раданов и доц. Лисаев са отделили подобаващо място на организацията на съдебно-медицинските експертизи в България, на ДНК експертизите, които са материален носител на наследствеността, а заедно с това на всичко останало, което е домен на съдебно-медицинската наука. От нея научаваме и онова, отнасящо се до способите, доказващи острото алкохолно опиване – толкова актуално в днешно време.
С особено проникновение авторите са изследвали проблемите, свързани с причиняване на телесните повреди, както и тяхната систематика.
Макар и пространна енциклопедията се чете непринудено. Тя е написана на достъпен медицински език. Съвсем навременна е, защото е неоценима за всички, посветили се на действащото право.
В енциклопедията ще срещнем класическите добродетели, познати и ценени още от времето на Парацелз: точност, яснота и убедителност.

Нови книги, постъпили в библиотеката на ВАС

Боянов, Г. Основи на гражданското право. С.: Авалон, 2001.
Брестничка, Р. Интелектуална собственост: Нелоялна конкуренция. С.: УИ „Стопанство”, 2001.
Георгиев, Л., Д. Богданов. МВР Справочник: Адреси, телефони, факс номера и приемно време на структурните звена на МВР, следствените служби, прокуратурата, затвори, следствени арести, съдебна полиция. С.: Фенея, 2004.
Гешева, Й. Парламентарните анкетни комисии по министерската отговорност: 1884-1923. С.: Иврай, 2003.
Закон аз адвокатурата. С.: Нова звезда, 2004.
Зиновиева, Д. Ръководство по административно право и административен процес. С.: Фенея, 2004.
Йелавич, Б. История на Балканите: т. 1-ХVІІІ – ХІХ век; т. 2-ХХ век. С.: Амат-АХ, 2003.
Киров, В. Публичната власт. С.: Сиела, 2004.
Кръстев, Б. Боже, пази нас от частна прокуратура и следствие: Анатомия на наказателно дело № 1880 от 1993 до 2004 г. С.: ИА „Аб”, 2004.
Кусев, И. Наръчник за изработване на длъжностни характеристики. С.: Нова звезда, 2003.
Манев, М. Медиацията и гражданският процес. С.: Фльорир, 2004.
Марков, М. Семейно и наследствено право. С.: Сиби, 2004.
Механизми за противодействие на дискриминацията, расизма, ксенофобията, антисемитизма и дискриминацията спрямо хората с увреждания в законодателството и съдебна практика на държави-членки на ЕС. С.: Ин-т за изследване на интеграцията, 2004.
Мингов, Е. Прекратяване на трудови договори поради общи основания. С.: Сиби, 2004.
Подзаконови нормативни актове по устройство на територията. С.: Труд и право, 2004.
Права на пациента. Сравнително-правен анализ. С.: Отворено общество, 2003.
Правата на човека и дейността на българската полиция. С.: Симолини 93, 2004.
Раймундов, П.,Р. Илкова. Транспортни престъпления: Съдебна практика 1968 – 2002. С.: Фенея, 2004.
Решения и определения на Конституционния съд: 2003. С.: Марин Дринов, 2004.
Сборник нормативни документи за изграждане на достъпна околна среда за инвалиди. С.: Богианна, 2000.
Славчев, З. Данъчен процес. С: Фенея, 2004.
Сталев, Ж., А. Мингова, В. Попова, Р. Иванова. Българско гражданско процесуално право: осмо изд. С.: Сиела, 2004.
Стамболийска, М., Р. Трендафилова. Александър Стамболийски: Законодателна дейност на правителството на Българския земеделски народен съюз: 1919-1923. С.: Фондация „Музей А. Стамболийски”, 2004.
Стандарти и контрол на социалните услуги в Европа. Сравнително-правен анализ. С.: Отворено общество, 2004.
Съвременни стандарти за защита от дискриминация. С.: Ин-т за изследване на интеграцията, 2004.
Тодоров, И. Издаване на индивидуални административни актове. С.: Сиела, 2004.

В правните списания

Представляват интерес следните статии от последните книжки на юридическите списания:
- Сп. “Финанси и право” – месечен дайджест – бр. 6/2004 г. с приложение „Десет въпроса и отговора от митническото законодателство”: „Данъчно и счетоводно третиране на нематериалните дълготрайни активи” – И. Златков; „Оценка на стоково-материалните запаси при тяхното отписване” – Ж. Бонев; „Данъчно облагане на дивидентите и ликвидационните дялове” – И. Симеонов; „Данъчно облагане на застрахователните дружества по ЗКПО” – Г. Петков; „Данъчно облагане на доходите от управление и контрол на търговски дружества” – В. Димитрова; „Данъчно третиране на вноските за допълнително доброволно осигуряване” – Е. Ценова; „Доставки на територията на антрепозитни складове” – Р. Русков; „Въпроси и отговори по ЗДДС” – И. Кондарев; „Промените в Закона за местните данъци и такси – стъпка към постигане на финансова децентрализация на общините” – М. Петров; „Изменение на данъчни задължения” – Г. Минкова; „Извършване на данъчна експертиза” – Н. Георгиева; „Процедура по задължителното застраховане на гражданската отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и водачите на моторни превозни средства” – А. Аксентиева; „Промените в Наредба № 9 на БНБ за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за загуби от обезценка” – В. Джилизов.
- Сп. “Труд и право” – месечен дайджест – бр. 6/2004 г. с приложение „Промените в Кодекса на труда от юни 2004 г.”: „Отпускът за кърмене и хранене на малко дете може да се ползва и от майка, която не кърми сама детето си”; „Майки на деца до 7 години сами избират кога да ползват отпуск”; „Връчване на заповед за дисциплинарно наказание за обезщетението по чл. 221, ал. 2 КТ”; „Обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ и право на пенсия при условията на втора категория труд”; „Предоставяне на работно облекло”; „Прекратяване на трудовия договор поради завръщане на титуляра”; „За да се получи обезщетение по чл. 106, ал. 2 ЗДСл оставането без работа трябва да се доказва от служителя”; „Представително и униформено облекло”; „Начин за подбор на подходящия служител за свободна длъжност”; „Минималният месечен осигурителен доход превишава получаваното брутно трудово възнаграждение”; „Възнаграждение на помощно-обслужващ персонал”; „Прилагане правилниците по безопасност на труда”; „Списък на правилниците по безопасност на труда”; „Национална програма „Нова възможност за професионално развитие”; „Евроинтеграцията – свободно движение на хора”; „Времето на неплатен отпуск за временна неработоспособност се зачита за осигурителен стаж”; „Право и размер на обезщетението за безработица според последните изменения на Наредбата”; „Осъвременяване на пенсиите по чл. 100 от 1 юни 2004 г.”; „Здравно осигуряване на студенти”; „Процедура по разсрочване на здравноосигурителни вноски, дължими за периода до 31.12.2003 г.”.
- Сп.

Изтегляне 0.67 Mb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4