Списание „Адвокатски преглед брой 8 от 2004 г

“Пазар и право” – месечен дайджест – бр. 6/2004 г. с приложение „Правни аспекти на борсовите сделки”

Изтегляне 0.67 Mb.

страница	3/4
Дата	13.10.2017
Размер	0.67 Mb.
	#32270

1 2 3 4

“Пазар и право” – месечен дайджест – бр. 6/2004 г. с приложение „Правни аспекти на борсовите сделки”: „Прекратяване участието на съдружник в дружество с ограничена отговорност поради принудително изпълнение върху дружествения му дял” – В. Джилизов; „Изисквания за регистрация на ЕООД” – Г. Хорозов; „Практически въпроси на продажбата на движими вещи на изплащане” – Н. Фети; „Международни плащания без посредничеството на банковата система” – С. Николова; „Активна процесуална легитимация по Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани” – И. Костурски; „Публична продан – същност и последици” – Д. Франгов; „Производството по несъстоятелност след влизане в сила на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя” – Н. Маданска; „Изисквания за качество при производството на овче месо в Европейския съюз” – Е. Вълева; „Регистрация на обектите за производство и търговия с храни” – Д. Радонов; „Административен контрол при свикване на общо събрание на акционерите на Централния депозитар” – В. Георгиев; „Процедура по увеличаване на капитала на публично дружество с права” – И. Такев; „Сделки с права върху домейни в Интернет” – Н. Кискинов; „Опасване на класифицираната информация в Комисията за защита на конкуренцията” – А. Михайлов; „Контрол на опаковките на нехранителните стоки, които попадат в обхвата на Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия” – Д. Дивитакова.
- Сп. “Собственост и право” – месечен дайджест – бр. 6/2004 г.: „Промените в системата на вписването след изменението на ЗКИР (ДВ, бр. 36 от 2004 г.)” – В. Стоянов; „Придобиване на собственост върху държавна или общинска земя въз основа на придобито право на строеж” – Д. Койчева; „Съдебната практика относно същността на правото на ползване” – Е. Попова; „Процесуалното представителство на домоуправителя” – И. Цицелков; „Нови законодателни решения при изработване на кадастъра за териториите на възстановени земеделски земи и гори” – Ю. Стойкова; „Процедура по сключване на договор за аренда на вещи за земеделско ползване, права и задължения на страните” – В. Манова; „Нова уредба за създаване на кадастрална карта” – М. Белчева; „Неподлежащи на касационно обжалване актове” – С. Розанис; „Делба на два обекта между двама съсобственици при неравенство на делбата” – К. Васева; „Прекратяване на упълномощаване” – Б. Павлов; „Договор за доброволна делба” – Р. Иванчева; „Телевизионните реклами в контекста на авторското право и сродните на него права” – Е. Саракинова; „Дали авторските права са предмет на съпружеска имуществена общност?” – А. Костов; „Искове за нарушение, предявени на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО” – В. Пендичиев; „Съотношение между приватизационните продажби и продажбите по Закона за общинската собственост” – Г. Хорозов.
- Сп. “Данъчна практика. Счетоводство, финанси на фирмата” – бр. 6/2004 г.: „Данъчно третиране през 2004 г. на последваща оценка на активи (продължение от бр. 5/2004 г.)” – М. Василева; „Изменения на ППЗДДС” – Р. Русков; „Поглед върху измененията в Закона за акцизите” – Л. Ценова; „Извършване на данъчна проверка при промяна на адреса на фирмата”; „Разлика между данъчен ревизионен акт и данъчен акт за прихващане и връщане”; „База за начисляване на ДДС на комисионер”; „Липса на основание за приспадане на данъчен кредит по безстокова или неистинска фактура”; „Данъчна основа по ЗДДС при безвъзмездни доставки на услуги”; „Изменение на размера на данъчните задължения при промяна на обстоятелствата”; „Продажба на фирма на ЕТ на лице, което не е регистрирано по ТЗ”; „При промяна на ДРА като незаконосъобразен не следва да се извършва нова данъчна ревизия”; „Изискване на документална обоснованост за признаване на счетоводен разход”; „Промените в нормативната уредба на социалното осигуряване през 2004 г.” – И. Карабашев; „Преобразуване чрез вливане и сливане по Търговския закон” – Г. Минкова; „Отчитане на комисионен договор” – Е. Рангелов; „Материални запаси. Определяне на себестойност на продукция” – Б. Райнов; „Конкурсът за заемане на държавна служба” – Г. Мушкаров; „Заплата на служител в администрацията, назначен по трудов договор”; „Минимален размер на заплатата на държавния служител”; „Възнаграждение на държавен служител при преместване и при заместване”; „Обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение с предизвестие”; „Прекратяване на служебното правоотношение срещу уговорено обезщетение”; „Показатели при разработване на рекламата” – С. Костова; „Стопанска конюнктура – първо тримесечие на 2004 г.” – Д. Фратев; „Нелоялна конкуренция – недопустими обещания за награди към продавани стоки” – М. Коджабашев.
- Сп. “Административно правосъдие” – бр. 1/2004 г.: „Ефективност на административното праводъсие. Изследване, проведено от Националния център за изучаване на общественото мнение в периода 22 януари – 3 февруари 2004 г.”; „За понятието „обществена информация” в Закона за достъп до обществена информация” – А. Еленков; „Правно изследване на Националния рамков договор като източник на осигурителното право” – Н. Георгиева; „Контрол за конституционност на данъчните закони” – И. Стоянов; „Анализ на съдебната практика относно приложимия закон при касационното обжалване на съдебните решения по ЗАНН” – В. Великов; „Програма за сътрудничество с цел укрепване на правовата държава. Среща на експерти, посветена на административното право и административното правосъдие в България. София, 16 – 17 септември 2003 г. Доклад от срещата”; „Обхват на съдебния контрол върху актовете на администрацията” – М. Аросо де Алмейда; „Реформа на организацията на административните съдилища в Португалия и реформата в България” – М. Аросо де Алмейда.
- Сп. “Съвременно право” – бр. 2/2004 г.: „Договор за настаняване на дете в приемно семейство” – М. Марков; „Законово признати ли са имуществените интереси на лицата, осигурени във фондове за допълнително пенсионно осигуряване?” – Р. Гуглева; „Развитие на концепциите за аналогията в модерното право” – И. Кьосев; „Проблеми при извънсъдебното споразумение по член 740 от ТЗ” – К. Коларов; „Екстрадицията и правната помощ по наказателни дела в контекста на присъединяването на Република България към Европейския съюз” М. Асенова; „Концепцията за компютърните престъпления – историческо оформяне и същност” – М. Копчева; „Оценка на риска по член 204 КТ и член 13а НК при осъществяване на инвестиционна дейност” – В. Тодоров; „Съдебният превод в международния наказателен процес” – Л. Илиева; „Френският Граждански кодекс навърши 200 години” – К. Чолов.

СЪДЕБНА ПРАКТИКА

Върховен касационен съд - гражданска и търговска колегия
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ

№ 2/2004 г.

гр. София, 02 юли 2004 г.

Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска колегия, в съдебно заседание на 95 май 2004 г. постави на разглеждане дело № 282004 г. на ОСГК и ТК, докладвано от председателя Благовест Пунев.

Председателят на Върховния касационен съд на основание на основание чл. 86 и чл. 90, ал. 1 от Закона за съдебната власт е направил предложение до Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия да постанови тълкувателно решение по следните спорни въпроси на касационното производство:

1. Ограничението за необжалваемост по касационен ред на въззивните решения на окръжните и апелативните съдилища по искове за парични вземания, отнася ли се и до установителните искове – положителни и отрицателни по чл. 252, 254 и 255 ГПК или то се отнася само за осъдителните решения по такива искове – чл. 218а, б. „а” и б. „б” ГПК.

2. Кои обстоятелства по смисъла на чл. 218д, изр. 2 ГПК налагат отклонение от реда по чл. 218д, изр. 1 ГПК за призоваване на страните и ако това отклонение не е съобразено, представлява ли призоваването чрез публикация в Държавен вестник основание за отмяна по чл. 231,б. „е” ГПК на постановеното от ВКС решение по касационната жалба.

3. При какви условия и по какъв ред при касационно обжалване ВКС разглежда спора по същество – чл. 218ж, ал. 1 и чл. 218и, ал. 1 ГПК. Когато сам събира доказателства ВКС провежда ли самостоятелно производство по същество, по което постановява второ решение след като е отменил обжалваното въззивно решение. Необходимо ли е да се обяви за изцяло изгубила сила постановката на т. 12 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС относно необосноваността или само да се внесе уточнение в нея, обусловено от обособяването на необосноваността като самостоятелно отменително основание – чл. 218б, ал. 1,б. „в”,пр. 3 ГПК при констатирането на което ВКС може сам да реши спора по същество след отмяна на обжалваното въззивно решение.

4. При какви условия е допустимо събирането и обсъждането на новооткрити доказателства и проверка на събраните при въззивното разглеждане на делото при повторно касационно обжалване – чл. 218и, ал. 2 ГПК и може ли да се представят такива не само от касатора, но и от необжалвалата страна.

5. Допустимо ли е събиране на доказателства при това обжалване за новонастъпили обстоятелства по аналогия на чл. 218з, ал. 3 ГПК.

6. Допустими ли са процесуални действия на страните, които те могат да правят за първи път пред касационната инстанция след като е даден ход за разглеждане на делото по същество по аналогия на визираните в т. 6 и т. 9 от ТР № 1/2000 г. за въззивното производство.

7. С какъв акт – определение в закрито заседание или решение, след насрочване на делото в открито заседание се произнася въззивният съд, респективно ВКС, когато пред тях са констатирани недостатъци на исковата молба и същите в дадения срок не са отстранени, поради което се постановява обезсилване на решението на долу стоящата инстанция и прекратяване на производството по делото.

8. Да се обяви ли за изгубила сила т. 7 от ТР № 1/2001 г. на ОСТК на ВКС или постановката й се коригира в смисъл, че тя запазва действието си в контролната фаза на касационното производство и само при даване ход за разглеждане на делото по същество от ВКС, е допустимо прилагането на обезпечителна мярка по чл. 308 ГПК за пръв път от касационната инстанция.

9. Допустимо ли е спиране на производството пред ВКС на основание чл. 182, ал. 1, б. „г” и б. „д” ГПК и при какви условия. В какъв смисъл следва да се корегира постановката на т. 8 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС като изцяло се обяви за изгубила сила или се уточни, че не се прилага само в хипотезата, когато ВКС е дал ход на разглеждане на делото по същество.

Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на Върховния касационен съд за да се произнесе, съобрази следното:

1. Съгласно чл. 218а ГПК, публ. ДВ, бр. 105 от 2002 г. е изключена възможността за касационно обжалване на въззивните решения на окръжните съдилища по искове за парични вземания с цена на иска до 5 000 лв. и на въззивните решения на апелативните съдилища по искове за парични вземания по търговски дела с цена на иска до 25 000 лв.

Съществува противоречива съдебна практика относно обжалваемостта на въззивните решения по установителните искове по чл. 252, 254 и 255 ГПК, когато те имат за предмет парични вземания с по-нисък размер. Според едното становище чл. 218а, б. „а” и „б” изключва обжалваемостта само на осъдителните въззивни решения и за да бъдат изключени от касационно обжалване също и установителните

въззивни решения е необходимо разширително тълкуване, което е недопустимо. Според другото становище не подлежат на касационно обжалване въззивните решения, които имат посочения в чл. 218а, б. „а” и „б” предмет на делото независимо от това, с какъв иск е заявен този предмет – с осъдителен или установителен, и какво е съдебното решение – осъдително или установително.

Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на Върховния касационен съд намира за правилно второто становище.

Като критерий за изключване на касационното обжалване законодателят не е посочил нито вида на предявения иск (осъдителен или установителен), нито вида на съдебното решение (осъдително или установително), но предмета на делото – парично вземане под определен размер. Следователно не подлежат на касационно обжалване всички въззивни решения, които имат такъв предмет.

Ако законодателят имаше воля да изключи касационното обжалване само за въззивните решения по осъдителни искове за парични вземания с цена на иска под определен размер, той не е имал пречка да го направи, като установи правилото, че „не подлежат на касационно обжалване решенията по осъдителни искове за парични вземания ...”. В такъв случай възможността за касационно обжалване на решенията по установителните искове за парични вземания с по-нисък размер би се запазила. При действащата редакция на закона определящ е размерът на паричното вземане, предмет на делото, а не видът на търсената защита. Няма значение с какъв иск е предявено вземането: положителен установителен – когато с иска се претендира установяване на съществуването на парично вземане, удостоверено в несъдебно изпълнително основание; отрицателен установителен – когато с иска се отрича съществуването на парично вземане, удостоверено в съдебно или несъдебно изпълнително основание или осъдителен – когато се претендира установяване на съществуването на парично вземане и осъждането на ответника да го заплати.

2. В чл. 218д, изр. 1 ГПК е уреден реда за призоваване по делата, които се разглеждат от ВКС чрез обнародване в Държавен вестник до всяко първо число на месеца, дните през които съдът ще заседава следващия месец и подлежащите на разглеждане дела. Когато обстоятелствата налагат отклонение от този ред, страните се уведомяват чрез съобщение чл. 218д, изр. 2 ГПК. Тези обстоятелства не

са посочени в закона, но най-общо могат да се определят като причини, предизвикващи отлагане разглеждането на делото за заседанието, за

което има публикация в ДВ. Призоваването за това заседание може да бъде редовно, но въпреки това да се налага отлагане за друга дата, примерно поради смърт на страната, неотстранимо препятствие за явяването й – чл. 107, ал. 2 ГПК или при спиране на производството и последващо възобновяване на същото. Призоваването може да бъде и нередовно, ако има грешки в публикацията в ДВ (например погрешно отразяване на страните, предмета и номера на делото или цялостното му пропускане при обнародването). В тези случаи допълнителното му включване в заседание, за което е налице обнародване в ДВ, ще се осъществи по общия ред за призоваване на страните, предвиден за първоинстанционното и въззивното производство – чл. 41 и сл. ГПК. Призоваването чрез публикация в ДВ ще бъде невъзможно, тъй като такова не може да се извърши за вече обявени по този ред заседания на ВКС със съответните насрочени за разглеждане дела и ще трябва да се приложи призоваването по общия ред. Поради създадената несигурност за узнаване от страните на новата дата за разглеждане на делото при наличие на посочените обстоятелства следва да се приеме, че това чрез публикация в ДВ, макар и за дата, за която се насрочват новопостъпили дела по реда на чл. 218д, изр. 1 ГПК, би представлявало нарушение на правилата, които обезпечават правото на участие на страната и съответно би следвало да се третира за основание за отмяна по чл. 231 б. „е” ГПК.

3. Последните промени в правомощията на касационната инстанция целят да съкратят периода на висящност на делото пред ВКС чрез ограничаване хипотезите на връщането му за ново разглеждане на въззивния съд при първо касационно обжалване и пълното изключване на тази възможност при повторно обжалване, независимо от основанието за отмяна като касационната инстанция го задържа за решаване по същество. За да може ВКС да изпълни функциите на решаващ, а не само на контролноотменителен съд със ЗИД на ГПК (ДВ,бр. 105/2002 г.) се извърши предефиниране на правомощията му и възлагане на такива и на решаващ съд. От инстанция, специализирана в контрол за законосъобразност, диференцирана от инстанцията по същество като съд само по правни, а не и по фактически въпроси на спора. ВКС с изменението на процесуалния закон може да прави собствени фактически изводи по съществото на делото, въз основа на събраните от въззивния съд и при определени хипотези и на събрани от самия него доказателства. С изменението на чл. 2186, ал. 1, б. „в” ГПК, се възстанови отменителното основание „необоснованост”, мотивирано от посочената промяна във функциите на касационната инстанция и превръщането й в решаващ съд, който се произнася и по фактическата страна на спора. Като порок, който се изразява в грешки при формиране вътрешното убеждение на съда в резултат на нарушаване на норми от неюридически характер – на логиката, опита и научната теория, т. е. в опорочаване на истинността на фактическите му констатации по материалноправния спор, необосноваността преди диференцирането й с последното изменение на ГПК като отделно касационно основание, се третираше за процесуално нарушение, което обосноваваше отмяна на обжалваното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд – т. 12 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. По уредбата на касационното, производство до ЗИД на ГПК (ДВ, бр. 105/2002 г.) необосноваността не беше самостоятелно отменително основание, тъй като се отнасяше до опорочаване на правилността на фактическите изводи на въззивния съд, а те бяха извън обсега на касационната проверка като контрол за законосъобразност. ВКС не навлизаше в съдържателната страна на вътрешното убеждение на инстанцията по същество, тъй като предмет на касационен контрол беше само спазването на правилата за формиране на вътрешното убеждение от тази инстанция. Законодателното отграничаване на касационното основание „необоснованост” от порока „съществено нарушение на съдопроизводствените правила” е мотивирано от идеята на законодателя да се ускори производството при нейното констатиране като делото се решава по същество от ВКС след отмяна на въззивното решение, без да се връща на въззивния съд за ново разглеждане. Съгласно в чл. 218ж, ал. 1 ГПК след отмяна на обжалваното решение, ВКС не се произнася само по неправилността при формиране вътрешното убеждение на въззивния съд, а и го замества със собственото си вътрешно убеждение като прави свои фактически изводи и приема различна фактическа обстановка от установената от този съд. В тази решаваща дейност по аналогия на касационното основание „нарушение на материалния закон”, той субсумира фактите, установени по делото към общите правила от неюридически характер – на логиката, практиката и науката, за да направи правилните фактически изводи, както погрешното прилагане на правната норма се отстранява чрез правилното юридическо квалифициране на фактите.

Това обособяване на необосноваността като самостоятелно касационно основание, налага обявяване за изгубила сила постановката на т. 12 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС.

И при двете касационни основания – нарушение на материалния закон и необоснованост, ако въззивното решение е неправилно, ВКС го отменява и постановява ново решение по съществото на спора, без да връща делото на въззивния съд за ново разглеждане. Тази възможност при касационно обжалване на първо въззивно решение се запазва само при отмяна поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По аргумент на противното от разпоредбата на чл. 218ж, ал. 1 ГПК следва, че при другите две отменителни основания при уважаване на касационната жалба, ВКС се произнася с решение като направи свои собствени фактически и правни изводи по съществото на материално правния спор. В този случай двете фази на производството – контролноотменителната и по съществото на спора, се развиват в едно заседание. Поради това страните трябва да изложат в устните състезания доводите и съображенията си както за правилността на решението, така и по съществото на спора, защото касационната инстанция с един съдебен акт отменява решението на въззивния съд и постановява ново решение, по съществото на делото.

Въззивната инстанция е решаващ, а не проверяващ съд като втора по ред инстанция по същество. Тя не е контролноотменителна инстанция, поради което нейното решение не е условие за да се породят последиците на първоинстанционното решение. Независимо от това дали с него се оставя в сила или изцяло, или частично се отменя първоинстанционното решение и се постановява ново в обратен смисъл, то поражда самостоятелно последиците на съдебния акт по спора – сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила и конститутивно действие. Поради това само то, а не и първоинстанционното решение, включително и в хипотезата на потвърждаването му от въззивния съд, подлежи на отмяна при касационно обжалване.

Новата редакция на чл. 218и ГПК визира процедиране на касационната инстанция при обжалване на повторно постановеното въззивно решение, но не трябва да се разбира в смисъл, че превръща

ВКС във въззивен съд, който разглежда делата по същество. След отмяна на повторно постановено въззивно решение, той не връща делото за ново разглеждане, а във всички случаи сам го решава, включително и при касационно основание „съществено нарушение на съдопроизвод стаените правила” – аргумент по чл. 218и, ал. 1 във връзка с чл. 218ж, ал. 1 ГПК. Когато нарушението на процесуалния закон може да се отстрани направо във фазата по проверката на обжалваното решение (например необсъждане на доказателства, неправилно прилагане на законни презумпции) и при това касационно основание, както и при другите две – необоснованост и нарушение на материалния закон, с провеждане на едно заседание и постановяване на един съдебен акт, касационната инстанция ще отмени обжалваното решение и ще реши делото по същество. Когато обаче процесуалното нарушение се е изразило в недопускане или несъбиране на допустими и относими доказателства, както и на такива за проверка на събраните от въззивния съд при повторното разглеждане на делото – чл. 218и, ал. 2 ГПК, двете фази конторлноотменителната и по същество, следва да се разграничат в две отделни заседания, всяко от тях приключващо със самостоятелно решение – отменително и по съществото на спора.

Хипотезите на приложение на чл. 218и, ал. 2 ГПК могат да бъдат следните: в резултат на неизпълнение на указанията на ВКС при отмяна на първоначалното въззивно решение за допускане и събиране на погрешно недопуснати доказателства при повторното въззивно разглеждане на делото, при касационното обжалване се налага тяхното събиране след отмяна на повторното въззивно решение. Това могат да бъдат и доказателства за проверка на събраните при първото въззивно разглеждане на делото – експертизи, оглед или освидетелствуване, които не са били събрани поради неизпълнение на указания на ВКС в първоначалното му отменително решение. Допускането на последните може да бъде основание за отмяна при повторно касационно обжалване и с оглед проверка на събраните при повторното въззивно производство доказателства, ако тяхното събиране е необходимо за изясняване на делото от фактическа страна – чл. 157, ал. 1 и чл. 162 ГПК, т. 11 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. Другата възможна хипотеза за приложение на чл. 218и, ал. 2 ГПК е когато въззивният съд е отказал при новото разглеждане на делото допускане на доказателства за новооткрити или новонастъпили обстоятелства, с което е нарушил разпоредбата на чл. 218з, ал. 3 ГПК. При констатация, че тези доказателства неправилно не са били допуснати, макар че са отговаряли на критериите на чл. 231, б „а” ГПК за първите и на чл. 188, ал. 3 ГПК за вторите, обжалваното решение следва да се отмени и делото внесе за разглеждане по същество от ВКС. В изброените хипотези касационната инстанция в мотивите на отменителното си решение ще констатира какви доказателства са необходими, а в диспозитива му ще ги допусне, без да провежда отделно заседание по този въпрос.

4. С разпоредбата на чл. 218и, ал. 2 ГПК се предвиди, че при разглеждане на делото от ВКС при повторно касационно обжалване, се допускат само доказателства за новооткрити обстоятелства след повторното разглеждане на делото от въззивния съд и за проверка на събраните доказателства при това разглеждане. Посочената разпоредба тълкувана във връзка с предходната, визира процедирането на ВКС при внасяне делото за разглеждане по същество след отмяна на въззивното решение. Допускането на доказателствата се свързва с решаващата фаза, а не с контролноотменителната фаза на касационното производство. Те нямат отношение към преминаването към фазата по същество, защото непълнотата на доказателствата, дори когато е резултат на обективна невъзможност да бъдат представени от заинтересованата страна по делото, не е касационно основание, съгласно чл. 218б, ал. 1, б. „в” ГПК. Не може да се третира като порок на обжалваното решение и касаторът в жалбата си не може да се позовава на такива доказателства, като основание за отмяна. Те се приемат след като делото е внесено от ВКС за разглеждане по същество, ако са от значение за неговото изясняване при съблюдаване изискванията за ограничена допустимост на доказателства с оглед преценка за обективната невъзможност на заинтересованата страна да ги представи преди отмяната. Обективната невъзможност за представяне на новооткритите доказателства следва да се установи към приключване на устните състезания при повторното въззивно разглеждане на делото с оглед критериите на чл. 231, б. „а” ГПК за узнаване на тяхното съществуване и за снабдяване с тях от страната при полагане на дължимата грижа в тази насока, която изключва процесуалната небрежност при попълване доказателствения материал по делото. Доказателствата за новооткрити обстоятелства, за разлика от отмяната по чл. 231, б. „а” ГПК, могат да бъдат не само писмени, но и гласни, тъй като с фазата по същество на касационното производство, ВКС замества тази на въззивното разглеждане на делото, предвидена в чл. 218з, ал. 3 ГПК. ВКС има правомощието да поправи допуснати от въззивния съд процесуални нарушения като допусне и събере гласни доказателства, които погрешно не са били допуснати. Следва да се приеме, че и посочени за първи път такива за новооткрити обстоятелства в производството по чл. 218и, ал. 2 ГПК, са допустими. Освен това за разлика от извънредното средство за отмяна на влезли в сила решения по реда на чл. 231, б. „а” ГПК, в случая се касае до редовно, инстанционно производство, при което спорът е висящ и във фазата на фактическото му изясняване, което обуславя допустимостта на гласни доказателства. Тази разлика се проявява и в това, че ВКС в производството по чл. 218и, ал. 2 ГПК следва не само да прецени относимостта на доказателствата към изхода на делото и обективната невъзможност на страната да ги представи пред инстанцията по същество, но и да ги подложи на обсъждане и преценка за тяхната достоверност без да връща делото за ново разглеждане на въззивната инстанция.

С оглед равенството на страните в процеса другата страна разполага с възможността да представи нови доказателства за да оспори доказателствата за новооткрити обстоятелства без ограничението на чл. 218и, ал. 2 ГПК. Използването на отбранителни средства от заинтересованата страна включва провеждане на оспорвания, които може да се отнасят и до истинността на документ, представен в тази фаза на производството по чл. 154 ГПК, за да се изключи оспорения документ от доказателствения материал.

Изтегляне 0.67 Mb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4