Списание „Прозорец”1/09

„Слава на Бога за всичко”

Тя го обучава добре. Учи го да чете Свещеното Писание. Около петнайсетата му година на власт е римският император Юлиан, който е отрекъл християнството, преследва християните и възстановява езическия култ.

Най-голямото издевателство на Юлиан Отстъпник над християните е решението му да възстанови юдейския храм в Йерусалим, за да опровергае предсказанието на Иисус Христос за неговото пълно разрушение. Но безумствата на Юлиан Остъпник завършват трагично. Той загива по време на поход срещу персите. Смъртоносно ранен, в безпаметна ярост, той хвърля към слънцето буци кал и в предсмъртната агония извиква:

„Ти ме победи, Галилеецо!”

Следващият император Йовиан се опитва да възстанови християнството. Името на Христос отново се появява върху воинските знамена. По същия начин действа и неговият приемник Валентиниан. По това време Йоан е около 18-годишен. Той се обучава на красноречие при знаменития учител Ливаний. Учителят (езичник) остава поразен от таланта на своя ученик. Когато завършва обучението си, Йоан става юрист. Той се сблъсква с пороците на обществото. Положението му го задължава да води светски живот, който обаче го отблъсква с празнотата си.

Ето защо решава да се посвети на служение на Бога като монах. Но майка му не се съгласява. Той се покорява и остава вкъщи, като скъсва със света. Посещава богословското училище на презвитерите Флавин и Диодор и много се моли.

На 22 години Йоан се кръщава. Ранната църква по това време кръщава вярващите в зряла възраст, за да бъде това техен съзнателен акт. Кръщението дълбоко въздейства на Йоан. Назначават го за църковен четец, но майка му скоро умира и той решава да стане отшелник.

Вярващите оценяват подвига на Йоан и искат да го направят епископ, но той отказва и отива в пустинята. През онзи период мнозина вярващи отиват в пустинята заради размириците в света и заблудите в Църквата. В планините край Антиохия има много отшелници, които образуват цяла община. В полунощ те застават в молитва пред Бога и пеят псалми. Четат Свещеното Писание в килиите си и със собствен труд изкарват прехраната си.

Четири години Йоан прекарва в монашеската обител (375-378). Но той е слаб физически и разклатеното му здраве го принуждава да се върне в Антиохия, където го ръкополагат за дякон. Като дякон Йоан се заема усърдно с благотворителност. Посещава болните и се грижи за тях. В пустинята той не вижда човешките беди, а сега е свидетел как страдат хората. В пустинята калява духа си и в тишина съзерцава Бога, а като дякон служи на човечеството във всекидневния живот. Раздава на бедните собственото си сребро. Пет години служи като дякон, после го ръкополагат за презвитер. По това време е на 39 години.

В Антиохия живеят 200 000 души, половината от които са езичници и евреи. Езичеството е настроено враждебно към християнството. Бедните се бунтуват срещу богатите. Има сблъсъци, съпроводени с кръвопролития.

Когато Йоан започва да проповядва, храмът се изпълва с хора. Той изобличава богатите чиновници, разврата. Хората го приветстват. Йоан не чете проповедите си, а говори от сърце. В църквата се появяват бързописци, които записват проповедите му, продават ги и ги учат наизуст. Търговците, строителите, съдиите, занаятчиите спират своята работа и отиват да го слушат. Наричат го Сладкодумни, а по-късно Златоуст.

Но Йоан забранява на възторжените хора да го издигат по такъв начин. Той казва, че Църквата не е театър с актьори, а духовно училище. Упреква хората за това, че рядко мислят за душата си и повече ги увлича образната реч.

Йоан Златоуст се грижи не само за духовните, а и за материалните нужди на своите братя и сестри. Той е истински приятел на бедните, а жестоките богаташи укорява за алчността им. Враговете го обвиняват за неговата привързаност към бедните, но в своята любов към хората той се отнася еднакво към всички, той е проповедник на милосърдието, на прошката и мира.

Има периоди, когато Йоан Златоуст се оттегля в пустинята или в планините, но не за дълго, а да си почине и да се помоли.

През 397 г. Йоан Златоуст е назначен за Константинополски архиепископ. По заповед на император Аркадий Йоан принудително е отведен от Антиохия и тайно е докаран в Константинопол. В столицата има традиция архиепископът и духовенството да пируват с миряните. Йоан решително се отказва от това. Той отваря вратите на дома си за бедните. С тях споделя своите доходи. Събира много средства за благотворителност.

Започва още по-смело борба срещу безнравствеността на духовенството и на монахините. Той съветва непристойните монахини да напуснат манастира и да се върнат в света.

Йоан организира християнска мисия сред езичниците, която стига до бреговете на р. Дунав. Мисията има успех сред племената на древните скити.

Златоуст е добър администратор. При силното земетресение в Константинопол сред общата паника той възстановява реда, като поема функциите на избягалите управници.

Нравствеността на духовенството в Мала Азия по това време е на много ниско ниво. Църковните постове се раздават за пари. Йоан Златоуст лично се намесва и внася ред в тези дела. Скоро значителна част от духовенството се надига срещу него и започват да го клеветят. Някои от епископите не могат да му простят отказа му да участва в пиршествата. Смятат го за сух, надменен, необщителен, мразят го, задето изобличава безнравствеността им. Наричат самия него човекомразец. Клеветниците разпространяват всевъзможни позорни слухове за Йоан. И богатите се изправят срещу него, за да му отмъстят за изобличенията на тяхната алчност. Особено озлобени към Йоан са дамите от висшето общество, които той изобличава за непристойното им облекло и грим. Враговете внушават, че по този начин той оскърбява императрица Евдоксия, останала в историята като разпътна и злопаметна.

В завистта си александрийският патриарх Теофил обвинява Йоан, че е последовател на Оригеновата ерес. Това е крещяща неправда. Теофил Александрийски събира група епископи, които подкупва с подаръци, и организира събор в Халкидон. Двайсет и трима епископи осъждат Йоан. Други четирийсет епископи са му предани, но те са безсилни да направят каквото и да било в тази ситуация. Йоан не се явява лично на събора, а изпраща свои представители, на които е нанесен побой. Йоан е отлъчен от Църквата. Страхливият император потвърждава присъдата и заповядва Йоан да бъде изгонен. Когато разбира за неговото осъждане, народът започва да се бунтува. Хората са готови на кръвопролитие за любимия проповедник, но той сам се предава на властите.

В защита на Йоан започват улични сблъсъци. Народът се възмущава от несправедливия съд над защитника на бедните. Теофил Александрийски тайно напуска Константинопол, тъй като е заплашван, че ще бъде убит. Хората настъпват към двореца на Евдоксия.

В този момент започва земетресение. В ужас Евдоксия се хвърля в нозете на императора и го моли незабавно да върне Йоан от изгнание. Дори тя лично написва писмото. Йоан се връща, забравил обидите. Много кораби и лодки го посрещат тържествено в Босфора. Той изисква съборът да отмени отлъчването му – в противен случай няма да влезе в града. Народът не чака формалностите и с радост повежда Йоан към катедралния събор, където слуша проповедта на любимия пастир. Мнозина плачат от радост, а враговете се разбягват. Новият събор оправдава Йоан.

Мирът обаче не продължава дълго. Императрица Евдоксия отново се опълчва срещу Йоан. Тя поема властта вместо малодушния император Аркадий. Близо до църквата Евдоксия издига колона със свое изображение. Следва тържествено откриване. Организирани са разкошни церемонии с танци, много шум и разгул. Това пречи на богослужението. Йоан изобличава кощунството. Теофил Александрийски повтаря предишния събор - Йоан е отлъчен, а императорът потвърждава присъдата. Заповядано му е да напусне Църквата. Той отказва и го отвеждат насила.

Враговете му тържествуват. На войниците, които го водят в изгнание, императрица Евдоксия заповядва да се отнасят жестоко с него. По пътя не му позволяват да влезе в нито една църква. Кратките спирки нарочно са в мръсни, затънали в разврат гостилници. В градовете ги посрещат озлобени свещеници, които се подиграват на страдалеца.

Във всичките си изпитания, през целия си живот Йоан Златоуст с дълбока искреност винаги повтаря: „Слава на Бога за всичко!” Тези думи увенчават с небесна духовна красота великия учител и подвижник. По пътя той се среща с епископи и вярващи хора, които с цялата си преданост го утешават. Йоан е въдворен в село Кукуз в Мала Армения. Мястото гъмжи от разбойнически банди. Това е жива гробница за Златоуст.

През септември 404 г. над Константинопол се разразява страшна буря, пада градушка с огромни размери, която унищожава полята и градините. Земята стене и трепери. На 6 октомври умира императрица Евдоксия в мъчителни родилни болки. Смъртта я застига преди Йоан, когото тя иска да погуби. Врагът на Златоуст епископ Кирин умира от ужасна болест. Теофил Александрийски губи разсъдъка си и скоро умира парализиран. А Йоан в своето заточение се радва на пълен Божи мир и покой. Изгнанието не му причинява злини, напротив, помага му. Там спечелва приятели. При него идват хора от Константинопол и Антиохия. С мнозина води кореспонденция. Дори развива мисионерска дейност. Враговете му завиждат и се опитват да го преместят дори и от далечното арменско село.