Показатели за оперативно планиране

1. 
   Показатели за производствената програма – показателите в тази група са
   

2. 
   Показатели за отделните функционални сектори на предприятието
   

• 
  центрове разходи (места, в които се осъществяват разходи )
  
• 
  центрове на печалба – при пласментните звена, в които от своя страна, в зависимост от тяхната организационна структура могат да се разделят на по – малки центрове на разходи и на печалба.
  

- -нетна настояща стойност,

- вътрешна норма на възвръщаемост

- срок на откупуване

Показателите тук се разделят от цялостния процес на планиране и се явяват и база за контрол и анализ на всички други планове. Те се разделят в три групи:

1. 
   Общо фирмен план на оперативната печалба и нейните елементи. Използват се показателите:
   

• 
  приходи
  
• 
  разходи
  
• 
  сума на приноса
  
• 
  оперативна печалба и рентабилност
  

2. 
   Прогнозен отчет на приходите и разходите и прогнозен баланс и техните елементи.
   

• 
  очаквана рентабилност на собствения капитал
  
• 
  възможен размер на дивидентите
  

3. 
   Дългосрочен финансов план – изчислява се по косвения метод, който дава информация за вътрешното и външното финансиране и ликвидността. Краткосрочният финансов план, изчислен по прекия метод, посочва очакваните в плановия период постъпления и плащания и служи за планиране и контрол на желаното ниво на ликвидността.
   

1. 
   Анализ на състоянието на вътрешната и външната среда. Същността на анализа се изразява в систематично изследване и оценка на контролируемите и неконтролируемите фактори, отнасящи се до предприятието. Главна цел на този анализ се явява получаването на планова и прогнозна информация, а допълнителната цел е да се разкрият силните и слаби страни на предприятието и възможностите и заплахите, произтичащи от външната среда.Анализът на външната среда отделя особено голямо внимание на анализа на пазарите, нивото на конкуренцията и технологиите.Анализът на работата на конкуренцията се извършва по същата схема както и анализът на самото предприятие. Практиката ползва различни видове анализ и комбинация помежду им:
   

1. 
   Ретроспективен анализ – анализ на фактите. Той се основава на минала фактическа информация.
   
2. 
   Анализ на информацията ориентирана към миналото или бъдещето.
   
3. 
   Анализ въз основа на бъдеща информация – анализ на планираните показатели.
   
4. 
   Анализ на отклоненията – представя част от процеса на контрол
   

• 
  анализ само на фактите
  
• 
  Анализ на причинно-следствените връзки, който се използва при изследване на отклоненията.
  

1. 
   Функционално–стойностен анализ – обект на анали са продуктите, продуктовите групи и производствените процеси. Той позволява да се оптимизира изпълнението на процесите, необходими за разработка и производство на даден продукт от гледна точка на съотношението разходи – резултати.
   
2. 
   Метод бенч-маркинг – процес на точно измерване и сравнение на всички операции по разработка и производство на продукт на световно ниво.както в собственото предприятие, така и при конкуренцията. Обект на този анализ са продуктите, техните компоненти, функциите и процесите в предприятието, свързани с разработката, производството и пласмента на продукта. В основата на анализа стои сравнение на едни и същи функции, изпълнявани в различни предприятия от бранша, за разкриване на най-доброто у тях. Целта на анализа е да се разкрие неефектовното изпълнение на някои функции и причините за това, в сравнение с най-добрите предприятия.
   
3. 
   Анализ на веригата на стойността – съвкупност от функции, които се изпълняват в предприятията, която в началото и в края на веригата се интегрира с дейността на партньорите, които има предприятието, т.е. тези, които ползват неговата продукция и тези, които му доставят необходимите материали.
   
4. 
   Сравнителен анализ на дейността на предприятието – извършва се съпоставка на основните икономически и финансови показатели на предприятието, с тези на двама или повече конкуренти. Обект на анализа е цялото предприятие, като съпоставката може да се отнася за определен период или към конкретен момент.
   
5. 
   Сравнителен отраслов анализ – предмет на анализа са показателите на предприятието от даден бранш, като приходи, рентабилност и производителност на труда.
   
6. 
   При количествен анализ на състоянието на вътрешната и външната среда се използват абсолютни и относителни показатели и индекси, представени в таблица и графики.
   
7. 
   Качествен анализ – от него се извеждат възможностите и заплахите и силните и слаби страни на предприятието.
   

2. Прогнозиране на външната среда – същността на прогнозирането се изразява в получаване на прогнозна информация за бъдещото развитие на определени параметри в дадена област на изследване, която е ограничена във времето и пространството.При разработката на прогнозата, като изходни условия се залагат определени съществуващи и бъдещи , а така също по възможност се добавя и вероятността за настъпване на очакваните според прогнозата събития. Прогнозата на състоянието на външната среда т.е. на ситуацията, необходима за целите на планирането, се използва като основа за оценка на алтернативите за поведение на предприятието под въздействие на външната среда. Методите за прогнозата на външната среда могат да се използват и за оценка на последствията от прогнозата.

Възможните класификации на прогнозите зависят от вида и обхвата на изследваната област, от вида и характера на изследваните променливи, а също така и от процесите на обработване на информация и от методите на прогнозирането. Обекти на прогнозиране на състоянието на външната среда са икономическите, социално-културните, технологичните, политическите и екологичните фактори на външната среда, или техните специфични сегменти в съответстващите региони. За избраните региони могат да се извършват общи или специални прогнози на външната среда. Според начина на измерване на променливите, обектите на прогнозиране се различават качествени и количествени прогнози. Според начина на събиране и обработка на информацията се различават количествени и качествени методи. Тяхното комбиниране се прилага при разработка на сценарии. Предсказването на бъдещи събития трябва винаги да се основава на определени предпоставки или условия, от чието изпълнение или неизпълнение зависи правилността или грешката на предсказването. Ако дадена закономерност, която е установена на основа н минали данни за определени показатели, се допусне, че ще бъде наблюдавана в бъдеще, то общата прогноза изцяло ще зависи от правилността на това предположение.

б) Обекти и методи за качествено прогнозиране на външната среда – общите му обекти се явяват най-напред общественото и политико-икономически развитие, което в най-общ вид е отразено в законодателството. Тенденциите в държавната политика за развитие на определени отрасли или за опазване на околната среда могат също да повлияят на множество конкретни параметри, които предприятието отчита при развитието си. При специалните обекти за прогнозиране се отнасят тенденциите в областта на разработка и производство на съществуващите и новите продукти в стратегически и бизнес единици на предприятието. Също така и характера и сроковете на развитие на пазарната активност на конкурентите и доставчиците, конкретните изменения в търсене на потребителски стоки и стоки с производствено значение. Методите за качествено прогнозиране се основават на различни видове анкети. Методи за анкетиране:

1. Еднофазни методи – основават се на непосредствено анкетиране на стопански субекти. В този случай основно значение има представяне на динамиката на прогнозираните параметри. При тези методи се използва статистически апарат за обработка, който използва анализ на извадките и определя вероятностите. Измененията в изискванията към качеството и към каналите на пласмент на стоки и услуги може достатъчно точно да се прогнозира чрез еднофазно анкетиране на потребители и предприемачи. Също чрез анкетиране на търговски работници може да се разработи прогноза за вида и сроковете на изменение на пазарната активност на конкурентите.

2. Многофазни методи – методи на експертните оценки като метода Делфи. Технологичното развитие на външната среда се прогнозира ако не е свързано с прекалено силно диференциране на продуктите на ниво отрасъл. Методите за качествено прогнозиране могат да се използват в комбинация като първи етап или при разработка на количествени прогнози, например за прогнозиране ръста на инфлацията или пазарното търсене.

в). Обекти и методи за количествено прогнозиране – общ обект са макроикономическите показатели като брутен вътрешен продукт, ниво на инфлацията, външно-търговски оборот. Тези показатели се диференцират по отрасли и по региони. Те оказват въздействие на потребителските и индустриални пазари. Към специалните обекти за прогнозиране, които характеризират развитието на отделните сектори от икономиката, представляващи интерес за предприятието, спадат агрегираните показатели за търсенето, динамиката на постъпване на поръчки при конкурентите и нашето предприятие. Динамиката на общите и частните количествени показатели може да се прогнозира с помощта на две групи количествени методи:

- еднопараметрични

- многопараметрични

Общото и за двете е, че те използват за прогнозата математически функции, основаващи се на оценка на измервани стойности през минали периоди. Еднопараметричните методи се основават на установяване на функционална зависимост между прогнозирания параметър и неговите минали стойности. Най-често се използват методи на тренда и експоненциалното изглаждане.В основата на многопараметричните прогнози стои предположението за причинно-следствената връзка между прогнозирания метод и няколко други независими променливи. За оценка на прогнозите се използва регресиионен анализ. Многопараметричните методи са подходящи за средно и дългосрочно прогнозиране. Еднопараметричните методи са подходящи за краткосрочно прогнозиране (по-кратко от година).

Генералните цели, визията и избрания начин на действие по отношение на заинтересованите от предприятието външни и вътрешни субекти, трябва да са производни на мисията на организацията.

1. 
   Процес на планиране на целите
   

• 
  Първи етап – постановка на проблема –
  

……………………………………………………………………………………………….......

В посока на целеполагане се осъществява в рамките на пълзящото планиране.

- Втори етап – търсене на алтернативи – алтернативните, материални, социални и финансови цели се формират от представители от висшето ръководство, с помощта на плановите органи на предприятието. Най-важните финансови цели като приходи, ликвидност, изразени със съответните показатели се формират за предприятието като за неговите подсистеми и продуктови групи, за елементите на ресурсите и процесите или за определени периоди или за конкретен момент. Има два начина за разпределение на алтернативите на целите:

1. При първия начин се формулират финансови цели за предприятието като цяло и след това се изследват възможностите за тяхното постигане чрез специфична продуктова програма, програма въз основа на наличните или нови ресурси. При този подход стойността на финансовите цели се основава на възможни бъдещи разработки. Конкретните значения на целевите показатели и времето и периода за тяхното постигане се определят от ръководствата, възможност от степента на риска.

2. При втория начин се правят оценки или пресмятания, с които трябва да се определи въздействието върху финансовите цели и паричните потоци на възможните продуктови програми, отделните продукти и мероприятията с или без промяна на ресурсния потенциал.

3. Трети етап – оценка на алтернативите – възможната комбинация от цели се оцеляват от гледна точка на индивидуалните или групови цели на участниците в процеса на целеполагане, както и с отчитане на установените цели и ограничения. Участниците в този процес се явяват в ролята или на творци, или приспособяват целите към организацията. На този етап се определят взаимовръзките между целите и тяхната подредба по важност.

4. Четвърти етап – вземане на решение – решения за системата от цели, като комбинация на отделни алтернативи се взема от висшето ръководство на предприятието. Генералните цели се утвърждават и персонифицират, съгласно ключовите изисквания на органите на властта.

Решаващ момент за окончателно пресмятане на целите има съотношението на силите сред участниците в този процес. Формираната по този начин система от цели на предприятието съдържа общи принципни цели за моменти, които не са ориентирани във времето , цели за периоди и цели за моменти като формулирани резултати от бъдещи действия. Системата от цели се превръща в директива за предприеманите бъдещи действия.
2.Планиране на генералните финансови цели – системата от висши финансови цели като резултатът от процеса на планиране на целите включва:

1. Генерални висши цели на предприятието – те трябва да се формулират в общ вид, като целеви принципи, които не зависят от времето. Такива целеви принципи са постоянен стремеж към максимална печалба, която може да се изрази с финансови показатели, финансова печалба, стойност на капитала и изчислена печалба. При това трябва да се спазват условията за постоянно поддържане на ликвидност и осигуряване на постигането на целите през съответните периоди и другите допълнителни цели – продуктови, пазарни и социални. В списъка на цели трябва да се демонстрира възможността от достигане на най-добър резултат, въз основа на наличните или нови области на дейност, което ни гарантира съдействието на фондове, достъпни за съхранение и по- нататъшна успешна работа на предприятието, осигуряване на минимално заплащане на труда и специално заплащане на персонала, както с минимални дивиденти за акционерите. От получената свръхпечалба могат да се изплащат допълнителни дивиденти за акционерите, премии за ръководството и персонала, също и реинвестиране в развитието на предприятието. Разпределението на тази свръхпечалба предполага предварително изпълнение на договорните задължения пред собствениците или външни инвеститори. В списъка от цели трябва да бъде заложен принципът за гарантиране в краткосрочен период на номиналния или минимално необходимия за съхранение в предприятието размер на капитала, както и определен растеж на приходите и ресурсния потенциал. Този принцип е валиден и за ликвидността. Съхранението на предприятието като цяло и нарастването на неговите приходи и потенциал, се явяват принципни условия за получаване на работната заплата и дивиденти на акционерите.

Генерална финансова цел на стратегическото планиране и критерий за избор на стратегия от различните алтернативи стратегически планове се явява максимизацията на стойността на капитала (на общия капитал, на собствения капитал и на нетната стойност на капитала на предприятието). При осигуряване на необходимото ниво на ликвидност и спазване на другите ограничения като постигане на целите за отделни периоди, продуктово-пазарните и социални цели. Чрез планиране на асортиментната програма и ресурсни потенциал и свързаните с тях мероприятия за достигане на целите по периоди, става възможно да се ликвидират възможните разриви в растежа на приходите и печалбата. За оценка на стратегиите и стратегическите алтернативи може да се използва показателят изчислена печалба и основаният на него показател възвръщаемост на инвестицията, като концентриран израз на висшата цел на предприятието. В рамките на стратегическото планиране за оценка на реалните и съществени инвестиции (планиране на продуктовата програма и ресурсите по инвестиционни обекти и инвестиционни програми) с отчитане на осигуряването на необходимата доходност и приемлив риск, могат а се поставят следните общите финансови цели:

1. 
   Минимална норма на вътрешна възвръщаемост на капитала.
   
2. 
   средна норма на рентабилност на капитала за изчисляване на стойността на капитала и възвръщаемостта на инвестицията.
   
3. 
   Рентабилност на собствения капитал.
   
4. 
   срок на откупуване на капитала като индикатор за риск