Същност, смисъл и съдържание на сигурността
Дзъ (ІV век пр.Хр.), Лю Тао
Изтегляне 2.8 Mb. Pdf просмотр
|
| Дзъ (ІV век пр.Хр.), Лю Тао (ІV век—ІІІ век пр.Хр.), Сан Люе (VІ век—VІІ век сл.Хр.) и Ли Уей Гун уендуй (VІІ век сл.Хр.) 329 Първият европейски превод на трактата на Сун Дзъ се появява във Франция около 1780 г., а първият руски превод — през 1860 г. 330 . Трактатите на Сун Дзъ и У Дзъ са придобили такава, ако не божествена, то боготворена слава и почит, че от векове е прието да се смята, че военното изкуство на древния Китай е всъщност „военното изкуство Сун У” („Сун У бин фа”). Много отдавна трактатът на Сун Дзъ се изучава като образец на военната наука не само в Китай, но и в Корея и Япония 331 , а през ХХ век и във военните академии на редица европейски държави. Сун Дзъ живее в края на т.нар. период Чунцю (770—403 г. пр.Хр.) 332 , роден е в царството Ци и като млад „живял в уединение и хората не са знаели за неговия талант” 333 . Поради вътрешни размирици той бяга в царството У, дава на неговия владетел Хо Люй (514—495 г. пр.Хр.) своя труд по военно изкуство, бива назначен за военачалник и се прославя с походи срещу държавите Чу, Ци и Дзин. Благодарение на тях царството У укрепва своето CXLVI „Шъ дзи” — „Исторически записки” или „Записки на историка”, създадени между 109 и 91 г. пр.Хр. CXLVII Напоследък в резултат на изследванията на китайски и западни учени има сведения, че е напълно възможно „Трактат за военното изкуство” да е създаден от реалното историческо лице, видния военачалник и стратег Сун Бин (около 400—316), живял в периода на Сражаващите се царства (Чжанго шидай, около 500—221) (вж. и по-долу). 163 могъщество, и от смятано като „варварско”, то се нарежда сред официално признатите за самостоятелни владения 334,335 . За знаменитите бойни победи на Сун Дзъ съществували редица легенди. В трактата „Уей Ляо Дзъ” е написано следното: „Имаше човек с 30-хилядна войска и никой не можеше да му се противопостави. Кой е той? Отговаряме Сун Дзъ” 336 Дълго време множество изследователи отъждествявали Сун Дзъ с неговия съименник и далечен потомък Сун Бин, живял 150 години по-късно, също роден в царството Ци, също упоменаван под името Сун Дзъ и написал военен трактат с аналогично название „Трактат за военното изкуство на Сун Бин” („Сун Бин бин фа”), загубен през VІІ век и открит през 1972 г. в Ли Ни в ханско погребение от втората половина на ІІ век пр.Хр. заедно с други ръкописи на военни произведения 337 . Според преданието, този пълководец и военен теоретик е доведен с измама от своя някогашен съученик Пак Цзю-ан, пълководец на държавата У, на нейна територия и там бил подложен на наказанието „бин син” (‘премахване на коленните капачки’), в резултат на което получава името Бин („Лишеният от коленни капачки”). По-късно скришом е изведен от пратеници на управителя на Ци, назначен е за командващ на армията и два пъти нанася тежки поражения на войските на държавата Вей. Сун Бин смята военната мощ („ши” — „сила”) за основно средство за достигане на целите на държавата. Тази му доктрина е получила названието „гуй ши” („да цениш силата”). Той отстоява идеите за настъпателна стратегия; за сериозна подготовка към военните действия; за стремително провеждане на кампанията, за да бъде сварен неподготвен врагът. Сун Бин придава особено значение на превземането на градовете, на кавалерийските операции и на разполагането (дислоцирането) на войските в местността 338 Съма Цян разказва за следния случай от живота на Сун Дзъ. Владетелят, комуто Сун Дзъ посветил своя трактат, пожелал да се убеди с очите си, че толкова подробно описаните в съчинението правила могат да се приложат и на практика. Сун Дзъ с готовност се съгласил да проведе този експеримент и приел идеята на княза, това да стане с участието на жени, защото според него те също били в състояние да научат тънкостите на военното изкуство. Извикали 180- те жени, живеещи в двореца, а Сун Дзъ ги разделил на два отряда и начело на всеки от тях поставил една от любимите наложници на владетеля. Сетне дал своите инструкции, обяснил многократно всичко до най-малката подробност. Прозвучал сигналът, след който участничките са били длъжни да изпълнят неговите заповеди, обаче жените обаче прихнали да се смеят — всичко им изглеждало една игра, една безобидна шега. Сун Дзъ запазил спокойствие, поел напълно вината за провала и го обяснил с липсата на достатъчно яснота в указанията. Повторил всичко бавно и обстоятелствено, но след новия сигнал за начало, жените пак се залели от смях. Този път Сун Дзъ казал, че вината за неподчинението е у командирите на отрядите и както се полагало, наредил двете красавици да бъдат обезглавени. Князът горещо се възпротивил: „Вече разбрах, че можете да водите война. А без тези две жени и яденето няма да ми услажда. Не ги убивайте”. Обаче Сун Дзъ му напомнил, че на бойното поле командва пълководецът, но не и владетелят. И хубавиците били убити. На тяхно място Сун Дзъ поставил за командири други две наложници. Сега заповедите били изпълнени по възможно най-добрия начин, без никоя от жените да се засмее 339 . Останалият без любимките си, владетел лишил Сун Дзъ от званието главнокомандващ. Тогава обаче Сун Дзъ отвърнал дръзко, че неговият повелител „обича думите, а не делата”. Владетелят 164 размислил и отстъпил, като дори му заповядал да оглави военната кампания срещу съседното княжество Ю, в която Сун Дзъ постигнал поредната си бърза победа 340 „Трактат за военното изкуство” на Сун Дзъ състои от 13 глави. Затова е известен в древната китайска военна литература като „Книгата от 13 глави” 341 В него мъдростта е съчетана с мащабно стратегическо мислене, дадени са най- точните формулировки за значението на армията, за ролята на военачалника, за умението да се воюва, да се разгадава планът на врага. Съветите на автора могат да бъдат следвани не само на бойното поле, но и в обществената дейност, дипломацията, както и като предписания за поведение в личния живот на човека. Все повече книги и в най-различни области използват изводите в този трактат. Следват разсъжденията на Сун Дзъ за войната и как дори и най- силният, най-коварният и отлично подготвен противник може да бъде победен: — „Войната — това е велико дело за държавата, това е почвата за живота и смъртта, това е пътят за съществуването и гибелта”. — „Войната — това е пътят на измамата [и хитростта, лъжата] CXLVIII Затова дори ако ти можеш нещо, показвай на противника, че не можеш; ако се възползваш от нещо, показвай му, че не се възползваш; даже и да си близко, показвай, че си далеч, даже да си далеч, показвай, че си близко; привличай го с изгода [с възможността да спечели нещо незначително — тактически и стратегически]; разстрой го [объркай го] и го плени; ако всичко при него е пълно [войските му са многобройни, въоръжени прекрасно и добре обучени], бъди готов [заеми правилната отбранителна позиция, за да приспиш бдителността му и да разсееш подозренията му]; ако е силен, избягвай го; предизвиквайки гнева му, го разстрой; приемайки смирен вид, подбуди неговото самомнение [предизвикай неговата прекалена самоувереност]; ако си е отпочинал и е силен, измори го; ако се разбират помежду си, предизвикай ги към обратното [ако войските му са единни, разедини ги като посееш раздори между тях]; нападай го, когато не е готов; атакувай, когато не очаква”. — „Затова сто пъти да влезеш в бой и сто пъти да победиш не е най- доброто; най-доброто е да покориш чуждата армия, без да се сражаваш”. — „Най-добрата война е да се съкрушат замислите на противника; после — да се разрушат неговите съюзи; после — да се разбият войските му”. — „Този, който умее да води война, покорява чуждата армия без да се сражава; превзема чуждите крепости без обсада; разрушава чуждата държава, без да държи дълго войската си” 342 В основата на умението да се води победоносна война, Сун Дзъ поставя Изтегляне 2.8 Mb. Сподели с приятели:
|