Същност, смисъл и съдържание на сигурността
Изтегляне 2.8 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Вторият принцип
| justitia, pereat mundis ” („Нека да се въздаде правосъдие, дори светът да загине”), но държавата няма право да каже така от името на онези, които са под нейните грижи [...] Държавата няма право да позволи нейното морално неодобрение на посегателството върху свободата да стои на пътя на успешното политическо действие, самото то вдъхновено от моралния принцип за национално оцеляване” 374 Франсис Фукуяма (Francis Fukuyama) пише, че в най-крайната си форма „реализмът разглежда националните държави като билярдни топки, чието вътрешно съдържание, скрито под непроницаема черупка, не се взема предвид при прогнозиране на поведението им. Науката за международните отношения не се стреми към познание на вътрешното съдържание. Достатъчно е да бъдат разбрани законите на механиката, управляващи тяхното взаимодействие: как отскачането на топката от единия ръб на билярдната маса ще я изпрати чрез рикошет до противоположния ъгъл; или пък как енергията на една топка се разпределя върху две други, които тя удря едновременно” 375 Въз основа на разсъжденията на Френсис Фукуяма могат да се формулират три принципа („емпирични правила”) на политическия реализъм 376 Първият принцип е свързан с ключовото понятие на тази научна школа — „баланс на силите”: „Крайното решение на проблема за международната несигурност може да бъде намерено чрез поддържане на баланс на силите срещу потенциалните врагове” 377 Това означава, че силната държава, може печели от силата си в международните отношения, ако не позволява на другите държави да се обединяват срещу нея, за да компенсират нейната сила („разделяй и владей”), а слабата държава може да се надява да получи повече, отколкото й предписва слабостта й, ако намери други слаби държави, с които да се обедини, за да компенсира силата на силната държава. 171 Вторият принцип е свързан с отношението към партньорите: „Приятелите трябва да бъдат избирани преди всичко на базата на тяхната сила и способностите им да спомогнат за защитаването на интересите й и едва след това на базата на идеологията или на вътрешния характер на режима” 378 Това означава, че водещ аргумент в избора на партньор в международните отношения е доколко чрез него могат да бъдат защитени интересите на държавата, а не доколко неговите ценности са съвместими с нейните. Например, сред регионалните сили (т.е. държавите, чиято роля в дадения регион е изключително важна, дори определяща, но извън региона тяхното влияние е много по-слабо, независимо какви са амбициите им и дали са използвани от великите сили за намиране на баланс на силите в глобален мащаб) САЩ имат свой списък от „пивотни държави” — такива, които са техни близки партньори и са на острието на американските стратегически интереси в региона (Южна Корея, Пакистан, Израел, Египет, Саудитска Арабия, Турция и т.н.). За такива държави по отношение на функционирането на демокрацията, съблюдаването на човешките права, спазването на законността важи правилото „колкото, толкова”. Изтегляне 2.8 Mb. Сподели с приятели:
|