Същност, смисъл и съдържание на сигурността

156 или лицемерни призиви за вечен мир, основан ту на всеобщата любов, ту на комунистическата идея, ту на силата на правото, а не на правото на силата, ту на вярата в доброто, ту на общочовешките ценности на Михаил Горбачов
CXLII
Една такава еуфория ни разтърси при падането на Берлинската стена, когато на изтормозените от блоковата конфронтация народи бе обещан примамлив, многообещаващ, мирен „Нов световен ред”. Тези, които твърдяха, че еуфорията ни е временна, че държавите все така имат не малко различни интереси, които ще отстояват на всяка цена, че абсолютната сигурност си остава химера и илюзия, бяха наричани скептици, песимисти, „изкопаеми”, какви ли още не. Със своя реализъм за пореден път те се оказаха прави.
Голямата несигурност на блоковата конфронтация се разпадна на десетки и стотици малки несигурности, чийто сбор започва да я надвишава многократно.
А несъстоялата се Трета световна война се взриви на безбройни конфликти и войни (етнически, религиозни, социални и други) и ежедневно се смее зловещо от екраните на телевизорите. Кутията на Пандора
CXLIII
бе отворена. Но тя и този път се оказа празна — само Надеждата бе отново там, но този път твърде тиха и спотаена, свила се на две на дъното, загубила сякаш вярата в себе си.
Светът стана неустойчив, динамичен, многовариантен и многоатернативен.
Това не можеше да не се случи, защото Системата за международна сигурност е сложна, самоорганизираща се система, с нелинейна динамика, под въздействие на съвкупност от фактори, които умножават не равномерно, а експоненциално
CXLIV
нейната нестабилност и неравновесие, правят я недетерминирана и непредсказуема.
Както при ентропията, илюзия е само да се надяваме, че можем да спрем окончателно и безвъзвратно нарастването на несигурността. Обаче това, към което трябва да се стремим, е да полагаме максимални усилия нейното нарастване да бъде с възможно най-бавни и поносими темпове. Това важи в пълна сила за (не)сигурността на България. Колкото и несигурност да се генерира във и от системата ни за национална сигурност, ако страната ни най-сетне положи искрени, съзнателни и настойчиви усилия да превърне своето членство в Европейския съюз в пълноправно и пълноценно, т.е. ако продължи отварянето си за сметка на своята изолираност, демократизирането си — за сметка на някои антидемократични тенденции, модернизирането си — за сметка на настъпващата чалгизация, и европеизирането си — за сметка на ширещата се ориентализация, то така тя ще увеличи възможностите и шансовете си чрез „обмен на вещество, енергия, информация и негентропия с друга отворена система”, да си „прелее”, да си имплантира сигурност отвън, а като общ резултат да намали своята обща несигурност, да спре нарастването на собствената си ентропия, т.е. несигурност, и да предотврати така
CXLII
Михаил Горбачов (Михаил Горбачёв) — Президент на Съветския съюз (1990—1991), Председател на Върховния съвет на Съветския съюз (1989-1990), Председател на Президиума на Върховния съвет на Съветския съюз (1988—
1989); Генерален секретар на Централния комитет на Съветския съюз (1986—1991). С идването си на власт Горбачов лансира концепцията на новото политическо мислене, в което се дава приоритет на общочовешките ценности над партийните, класовите, тясно националните и идеологическите.
CXLIII
Пандора — героиня от древногръцката митология, изкуствено създадена смъртна жена. Любопитната Пандора тайно махнала капака един голям съд, плътно затворен с тежък капак, в който никой не знаел какво има и никой не се решавал да го отвори, тъй като на всички било известно, че това носи нещастия. Тогава по цялата земя се разпръснали нещастията, злините и болестите, които били затворени в него. Любопитно е, че и Надеждата била в този съд, но не излетяла, а останала на дъното му по волята на самия Зевс. А хората, които дотогава живеели щастливо, без да познават злото, сега били връхлетени от безброй злини. Оттук идва и значението на израза „кутия на Пандора” като източник на беди.
CXLIV
Експоненциален ръст — в математиката нарастване на величина по геометрическа прогресия, когато всеки следващ член в прогресията се получава като предишният се умножи на постоянно число: b
2
=b
1
.q, b
3
=b
2
.q или b
3
=b
1
.q
2
,
… b n
=b n-1
.q или b n
=b
1
.q n-1
. При експоненциалния ръст колкото по-голяма става величината, толкова по-бързо тя расте.
Експоненциалният ръст се описва с диференциалното уравнение: dx/dt=k.x, чието решение е експонента x=α.e kt

157 свличането във всеобщ и дълбок социален, икономически и политически хаос.
Но не бива да се забравя, че България попада в гравитационното поле на различни държави и системи, всяка със свои интереси и цели. Такава кристално чиста схема, когато ние се обединяваме с една държава или с група държави в рамките на система, от която да си имплантираме сигурност, за да намалим своята несигурност, може да бъде практически неосъществима. При неразумна външна политика, съществува голям риск да си привнесем не сигурност, а несигурност с което още повече да влошим нашия общ баланс.
Сигурността е удивителна, многопластова, прекрасна и стресираща с всеобхватността си категория. С нейното изучаване са свързани не само разгледаните в тази глава подходи, явления и свойства, критерии и величини, а и още редица други, не по-малко интригуващи и дори вълнуващи. Обаче преди да продължа толкова увлекателния разказ за сигурността, в следващата глава ще се спра на двете основни школи в науката за сигурността — Школата на политическия реализъм и Школата на политическия идеализъм. Тези две школи са не само ключовите, задължителните за изучаване във всяка една университетска програма, посветена на концептуалните основи на науката за сигурността, но те — макар и противоположни, а в известен смисъл и антагонистични — са две интелектуални оптики, две концептуални призми, през които да се постигнат фундаментални истини и прозрения за дълбоката същност, широкото съдържание и високия смисъл на категорията „сигурност”.

158

Изтегляне 2.8 Mb.

Сподели с приятели: